Решение по дело №5926/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 12.02.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5926  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Е.Ф.К.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез адв. И.М.Л. против С.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***.

Твърди се, че на 02.12.2014г. между ***и ответницата С.Г.Д. бил сключен Договор за телекомуникационни услуги, с който били предоставени телевизионни и интернет услуги от пакет ***”, със срок 24 месеца, като същият влязъл в сила в деня на подписването му. Твърди се, че на 23.12.2014г. между ***и ответницата бил сключен и Договор за телекомуникационни услуги, с който били предоставени мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom Nrt&Call S”, със срок на договора 24 месеца и влязъл в сила в деня на подписването му.

Сочи се, че във връзка с предоставени услуги била издадена Фактура № ***/08.02.2017г. за отчетен период от 08.02.2017 до 07.03.2017г. Първата й страница съдържала обобщена таблица, която представя резюмирана информация за включените услуги и стойности за плащане, а втората страница съдържала справка за всички месечни абонаменти за услуги и дължими суми /без вкл.ДДС/ за потреблението в конкретния период за таксуване. Фактурата била издадена за сума в размер на 39,67 лв., от която 35,47 лв. не била заплатена.

Навеждат се доводи, че върху главницата било дължимо и обезщетение за забава в размер на 10,91 лв., което не било заплатено.

Излага се, че поради незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018г. ***сключила договор за прехвърляне на вземания със ***, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по сочената фактура. ***, в качеството си на пълномощник на ***изпратило уведомление до ответницата на основание чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. На 26.08.2019г. *** прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К.” ЕООД. Цедентът уведомил длъжника за извършената цесия.

Сочи се, че сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№5145/2020г. по описа на ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, но поради постъпило възражение от длъжника били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми от 35,47лв., представляваща главница и сумата от 10,91лв., представляваща мораторна лихва.

Претендират се и направените по делото разноски.

          Ответницата С.Д., чрез пълномощника си е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

          С допълнителна молба от 28.01.2021г. ищецът е уточнил, че главницата, съставлява вземане, произтичащо от сключени между ответницата и „БТК” договори за телекомуникационни услуги от 02.12.2014г. и 23.12.2014г., като е дължима за ползвани услуги през периода от 08.02.2017г. до 07.03.2017г.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

           Установителната искова претенция е предявена след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд в производството по ч.гр.д.№5145/202г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустима.

           Не е налице спор и се установява от приложените преписи на договори за телекомуникационни услуги от 02.12.2014г. и 23.12.2016г., сключени между ***в качеството на доставчик на услугата и ответницата С.Д., в качеството на потребител, че между сочените страни е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на описаните услуги.

          Не е налице спор, че на 08.02.2017г. е била издадена месечна сметка/фактура №***, в която е била изчислена стойност на доставените по правоотношението услуги в размер на 39,67лв. В същия документ не е отбелязан периода, за който са били доставяни остойностените услуги. Посочена е дата на падеж 25.02.2017г., което съответства и не уговореното в подписаните писмени съглашения, че срокът за плащане на месечните фактури е 18 дни от датата на издаване.

           От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между ***, в качеството на цедент и ***, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019г., сключен между ***, в качеството на цедент и Е.Ф.К.” ООД, в качеството на цесионер и Приложение №1 към същия се установява, че вземанията на ***, произтичащи от сключения с ответницата договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени първоначално в полза на ***, а след това в полза на ищеца.

           От представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило ***да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени  по силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г. Такова пълномощно е налице и от първия цесионер по отношение на последващия.

           По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до длъжника  С.Г.Д. за извършените цесии, изходящо от цедентите по двата договора, чрез пълномощниците им, което е връчено на ответницата като приложение към исковата молба.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Установи се безспорно в производството по делото валидно  възникнало облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на абонат и ***по сключени между тях договори за далекосъобщителни услуги от 02.12.2014г. и 23.12.2016г.

           Съдът приема, че в тежест на ответницата е възникнало задължение по процесната фактура №*** от 08.02.2017г. в размер на 39,67лв., от което е останала неплатена част, изчислявана на 35,47лв.

          Макар и да не се установи през кой период са били доставени остойностените услуги, доколкото не е налице отбелязване във фактурата, то безспорно падежът за плащане е настъпил на 25.02.2017г., както е отбелязано в съставения счетоводен документ, а е и съответно на уговореното в писмените съглашения.

Съдът намира за основателно възражението на ответницата за погасяване на претенциите по давност.

В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставени телекомуникационни услуги се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания и същият започва да тече от датата на изискуемостта на вземането, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД.

В случая давностния срок е започнал да тече от 25.02.2017г. и е изтекъл на 25.02.2020г. Заявлението по чл.410 от ГПК е било депозирано на 06.10.2020г., т.е след изтичане на посочения давностен срок.

Акцесорното вземане за мораторна лихва следва главното, поради което и то се явява погасено по давност

Ето защо, съдът счита, че установителната претенция на ищеца следва да се отхвърли изцяло, като погасена по давност.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответника дължи на ищцата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Неоснователно се явява възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответницата възнаграждение на адвокат, т.к. същото е в минимално установения размер.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Ф.К.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против С.Г.Д. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 35,47лв., представляваща главница и сумата от 10,91лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2017г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.10.2020г. по ч.гр.д.№5145/2020г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Е.Ф.К.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д. с ЕГН **********,***, следните суми:сумата от 300лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

районен съдия: