РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 10.09.2016  година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря М.Р.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 501 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 и чл.127а, ал.2 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н.Е.Н., с ЕГН ********** *** против М.А.М.,  с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, както и на основание чл. 127а, ал.2 от СК да се реши спора между родителите относно възможността на децата да пътуват в чужбина придружавани от майката или посочено от нея лице, както и да им бъде издаден задграничен паспорт. Твърди се, че страните са сключили граждански брак на 13.01.1988 г. в Община Попово. Твърди, че от брака си имат родени девет деца, като към настоящия момент четири от тях са непълнолетни – Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН **********. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително прилично или поне такова било нейното усещане за нещата. Твърди, че постепенно съпруга започнал да се отчуждава от семейството, да посяга по често към алкохол, не осигурявал средства за дома и това наложило да замине да работи в чужбина. Твърди, че преди около 19 години – през 1997-а година, тя напуснала семейното им жилище и се установила в чужбина и заживяла с друг мъж, който се грижел за нея и децата. Твърди, че за нея този брак е вече формален, лишен от съдържание заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на браните им отношения. Счита, че брака им се явява безполезен както за тях, така и за обществото като цяло, поради което запазването на брака е лишен от смисъл, тъй като той съществува само формално. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака между страните, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Родителските права върху родените от брака непълнолетни деца да бъдат предоставени на нея, като ответника бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за тях в минимален размер, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, както и да ѝ бъде определен режим на лични контакти с децата съобразно трайно наложената съдебна практика. Не желае лична издръжка от съпруга. Няма претенции към семейното жилище.

  ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично. Поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Оттегля иска за издръжка за минало време.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован не се явява лично и не изразява становище по молбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените писмени доказателства, че с акт № 0003 на 13.01.1988 г. страните са сключили валиден граждански брак в Община Попово, от който имат родени две деца, от които си имат родени девет деца, като към настоящия момент четири от тях са непълнолетни – Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН **********, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 127а, ал. 2 СК – относно спора между родителите относно възможността на децата да пътуват в чужбина придружавани от майката или посочено от нея лице, както и да им бъде издаден задграничен паспорт. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства и гласни такива.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 13.01.1988 г. като ищцата, преди 19 години е напуснала семейното жилище и е заминал на работа в чужбина, като е била поела издръжката на децата. От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 19 години в условията на фактическа раздяла, като ищцата и от своя страна ответника с липсата на отрицателно становище, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от 19 години фактическа раздяла между страните намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за вината.  

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото е приложен социален доклад вх.№4242/02.09.2016 на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг от който е видно е, че родените от брака деца, които към настоящият момент са непълнолетни се отглежда от майката. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН ********** е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата, като в тази насока са и представените по делото писмени доказателства.

За ответника не се събраха никакви доказателства за реализираните от него трудови доходи.

Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца и се определи неговото местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето, още повече, че майката заявява, че тя е тази която полага и може да полага необходимите грижи за тях, Съдът намира, че майката разполага с по-добри възпитателски качества, зрялост, битови и финансови възможности от бащата.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. по местоживеене на децата, както и правото да ги взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

            По отношение на издръжката за децата:

Родителят който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ищцата трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в размер на МРЗ за страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 420 лв. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 375 от 28.12.2015 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 420 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 105 лв. Вземайки предвид възрастта на децата съдът приема, че бащата може и трябва да участва в издръжката на децата, с по 105 лева. Издръжката, която дължи бащата се следва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си, поради което и не се налага промяна.

По иска по чл.127а от СК:

С разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители които не са в законен брак и хипотезата на родители които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на иска:

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, като спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност.

В разглеждания правен спор децата се отглеждат само от майката от раждането им, като същата намира, че е в техен интерес децата да могат да излизат и пътуват в чужбина.

Осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България. Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а,ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Майката желае да отиде да работи в чужбина, където да може да взима и децата с нея. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. Поради нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и детето да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда. Като не се съгласил доброволно да предостави необходимите документи и изцяло се е дезинтересирал, то по изложените съображения, съдът счита предявения иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на децата да бъде издаден задграничен паспорт и им се разреши да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от майка си или посочено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.

Въпреки, че не е изрично посочено в молбата от представените по делото доказателства става ясно, че молителката иска детето да може свободно да пътува в рамките на ЕС и свободно да се завръща в България. В този смисъл следва и същата да бъде уважена.

По разноските:

Ищцата не желае възстановянане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар от страна на ответника. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за иска за развод в размер на 15,00 лв., както и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 604,80 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 13.01.1988 г. в Община Попово граждански брак между Н.Е.Н., с ЕГН ********** *** и М.А.М., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца: Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето им да бъде при майката Н.Е.Н., с ЕГН **********, на адреса който обитава.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата: Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН ********** с бащата М.А.М., с ЕГН **********, всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. по местоживеене на децата, както и да ги взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на М.А.М., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване със задграничен паспорт на непълнолетните Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител Н.Е.Н., с ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на децата Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата М.А.М., с ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на децата Ани Мустафова Ахмедова, с ЕГН **********, Дениса Мирославова Иванова, с ЕГН **********, Ахмед М.М., с ЕГН ********** и Стефан М.А., с ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България многократно и за неограничен период от време като осъществяват пътувания в страни от ЕС, с цел туризъм и обучение, придружени от майка си Н.Е.Н., с ЕГН ********** или от изрично упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата М.А.М., с ЕГН **********.

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Н..

         ОСЪЖДА М.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса за развод в размер на 15,00 /петнадесети/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: