РЕШЕНИЕ
№ 12039
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:........................
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20241110177749 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Б. К. Н. е предявил срещу ответника ............................. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от ................. лв., представляваща дължимо нетно
трудово възнаграждение за ................ г. за периода от ....................... г. вкл.,
както и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
...................... лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от ................ (след прекратяване на производството по делото
на основание чл. 233 ГПК по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата над ...................... лв. до пълния предявен размер от
............ лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за ....... работни дни за .................. г., поради частичен отказ от иска, с
влязло в сила на ..................... г. протоколно определение от ................... г.).
Ищецът твърди, че за посочения исков период от ....................... г. вкл. е бил
в трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на трудов
договор от ...................... г., прекратено със Заповед от ..................... на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от ....................., като не му било
заплатено дължимото нетно трудово възнаграждение за ............................. г. в
размер ................. лв. Твърди, че не е използвал платения си годишен отпуск в
размер от ................ за които не му било заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски.
Ответникът ............................. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
1
на исковата молба, с който признава, че между страните е бил сключен трудов
договор от ...................... г., както и че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено със Заповед от ..................... на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от ..................... Не оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от ................. лв., представляваща трудово възнаграждение за месец
..................... както и претенцията за заплащане обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за дните, посочени в заповедта за прекратяване на
трудовия договор – ....................
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния
период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което е
престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното брутно
трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. чл. 153 ГПК е отделил като
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с
трудов договор от ...................... г. и прекратено със Заповед от .....................,
считано от .....................; че през периода от ....................... г. вкл. ищецът е
полагал труд при ответника; размера на дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец .................... г. – ................. лв.; както и че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал ..... дни
неизползван платен годишен отпуск за ..........................
Не е спорно между страните, че в хода на делото, ответникът е заплатил по
сметка на ищеца процесните суми, като от представеното извлечение от
сметка се установява, че същите са заплатени на дата ...................... г., като е
посочено и основанието за плащане –възнаграждение за месец .................. г. и
обезщетение по чл. 224 КТ. При съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът приема, че вземанията на ищеца за заплащане на сумата от
................. лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за
..................... г. за периода от ....................... г. и сумата от ...................... лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
................... са погасени в хода на процеса, поради което предявените искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
2
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото –
задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата молба, като
ответникът не твърди обратното, същият следва да бъде осъден да заплати
сторените разноски. Дължимите разноски в настоящото производство са в
размер ..................... адвокатско възнаграждение, което видно от представения
договор за правна защита и съдействие от ............... г. е действително
заплатено от ищеца на адвокат Ц. при подписване на договора, като в този
случай договорът служи за разписка за получената сума.
По своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на така претендираните от ищеца разноски, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
3
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. Платеното в повече няма за причина
поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението
на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече
остава в нейна тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед липсата на фактическата и
правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност,
реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
цената на исковете, договореният и платен размер на адвокатското
възнаграждение от ..................... се явява прекомерен. Съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да присъди на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размера на сумата от ......................, която се
явява съразмерна, както на цената на иска, така и на действителната сложност
на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сума в размер на .........................,
представляваща държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. Н., ЕГН ********** срещу
............................., ЕИК ........................ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за осъждане на ............................. да заплати на Б. К. Н. сумата от .................
лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за ....... работни дни за
месец ................ за периода от ....................... г. и иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ............................. да заплати на Б. К. Н. сумата от
...................... лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за ................ поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК ............................., ЕИК
........................ да заплати на Б. К. Н., ЕГН ********** сумата от ................ лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ............................., ЕИК
........................ да заплати по сметка на СРС сумата от ......................... държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5