№ 9064
гр. С., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110163425 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.. Б срещу А. А. А., ЕГН ********** с адрес в С. и чрез адв.
Б. с искане за постановяване на решение, с което да се установи, че дължи на
„Т.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 231,96лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.10.2020г. до м.04.2022г., 33,01 лв. - законна лихва за забава от
01.12.2020г. до 27.06.2023г., както и 7,55 лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. и
1,39лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 27.06.2023г.
ведно със законната лихва от 04.07.2023г. датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, които суми се излага, че са предмет на издадена и
оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 24.07.2023г. по ч.гр.дело № 37303/2023
г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 406545 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.’’С.., вх.б, магазин №10 и
използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от
месец октомври 2020г. до месец април 2022г., които не са заплатени. Излага
1
се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Б.." ООД, което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК се търси. Излага се, че за топлоснабдения имот не е налице сключен
между страните договор , а такава е ползвана за стопански нужди и така
ответникът се е обогатил без основание. Моли се да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи
претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се иска се оспорва
като се излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и ищеца.
Навежда се, че исковият имот не е топлоснабден, няма тръби на
топлопреносната мрежа. Оспорват се част от доказателствата на ищеца и се
ангажират такива.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с № 95,
дело с № 124/ 2007г. се установява, че ответникът А. е придобил право на
собственост спрямо недвижим имот- магазин в сграда на ул. Проф. Христо
Вакерелски № 3, бл. 2, вх.Б на партерен етаж и представляващ магазин с № 10
и застроена площ от 28.46 кв.м. Не се спори, че това е исковия имот.
От Договор от 11.12.2007г., сключен между Бруната ООД и ЕС на ул.
Проф. Христо Вакерелски № 3, бл.2 се установява, че за сградата, в която се
намира исковия имот е избрано дружество за топлинното счетоводство на
сградата.
Страните нямат спор, че имот с инсталация с № ********** за исковия
период е бил без договор за доставка на ТЕ.
Изслушано и прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът
кредитира и въз основа на което се установява, че за исковия имот обектът е
бил с отопляема кубатура от 92.3 куб. м., в него е имало един водомер за
топла вода като отклонението към колектора за отопление е било прекъснато.
2
За периода 2021/ 2022г. не е бил подсигуряван достъп за отчет на водомера.
Дяловото разпределение е било осъществявано от „Б..“ ООД като поради
това, че отклонението на щранга към имота е било прекъснато за ТЕ за
отопление от радиатори не е начислявана. За сезон 2020/ 2021г. по реален,
нулев отчет е бил осигурен достъп като данните са били отчетени правилно.
За сезон 2021/ 2022г. поради неосигуряван достъп топлата вода е била
начислявана прогнозно. Сумите за сградна инсталация са в размер на 100.68
лева, и за БГВ по прогнозни стойности сумата е от 120.46 лева. Вещото лице
сочи, че разпределението на количеството топлинна енергия за топла вода е
било съобразно нормативните изисквания и ОУ на предприятието –
доставчик. В съдебно заседание вещото лице заключва, че имотът е с
индивидуални топломери и редът за начисляване на стойността на БГВ е
различен и независи от това дали тръбите са вкопани или не в пода или са
свободни.
Разпитан е и свидетел на ответника, чийто показания съдът кредитира и
които се установява, че след авария от 2019- 2021г ( Ковид епидемия) на
тръба в магазина от крана за топла вода в помещението не постъпва нито
топла, нито студена такава.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
3
между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните, като предявената искова претенция е на основание
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана и не е осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е
заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да
направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато
топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период,
като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
4
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства така, както са сторени или 600 лева като разноски
и по двете дела като сбор от д.такса по гр.дело с № 37303/ 2023г в размер на
25 лева и по гр.дело с № 63425/ 2023г. в размер на 75 лева, по 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт по двете дела и 400 лева за възнаграждение
на вещо лице по СТЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: .., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.. Б, че А. А. А., ЕГН ********** с адрес в С. и чрез адв.Б.
дължи на „Т.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
231,96лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.10.2020г. до м.04.2022г., 33,01 лв. - законна лихва
за забава от 01.12.2020г. до 27.06.2023г., както и 7,55 лв.- представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2020г. до
м.04.2022г. и 1,39лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до
27.06.2023г. ведно със законната лихва от 04.07.2023г. датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, които суми са предмет на издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 24.07.2023г. по ч.гр.дело № 37303/2023 г. по
описа на СРС и
ОСЪЖДА А. А., ЕГН ********** с адрес в С. и чрез адв. Б. да
заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С.. Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
сумата от 600 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 63425/2023г.
и по ч.гр.дело № 37303/ 2023г. по описа на СРС.
5
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Б..“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6