Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе,
07.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, VI-ти състав,
в открито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 319 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 –
чл.207 от АПК във вр. с чл.1, ал.2вр.ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът А.М.Ц. *** твърди, че с влязло
в сила решение № 4/03.01.2018 г., постановено по АНД № 2260/2017 г. по описа на
Районен съд – Русе било отменено издаденото срещу него наказателно
постановление № 17-1085-002134/04.10.2017 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП на
основание чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП му е било наложено адм.наказание „глоба“ в
размер на 20 лв, а на основание чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП
му е било наложено кумулативно наказание“ глоба в размер на 70 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“. Поддържа, че в производството
по посоченото административнонаказателно дело бил представляван от адвокат, с
когото на 02.11.2017г. сключил договор за правна защита и съдействие, за което
още при сключването му заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. Поддържа, че заплатеното възнаграждение за него
представлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното наказателно постановление.
Твърди
още, че със съставянето на АУАН и последвалото НП му е причинен тормоз от
незаконосъобразните актове на административните органи, тъй като е имал
неприятни емоции и изживявания,повишена чувствителност от несправедливо
обвинение, повишено кръвно налягане, главоболие, влошаване на здравето, търсене
на адвокати и участие в съдебно производство, с което са му причинени и
неимуществени вреди.
Така
ищецът е предявил кумулативно съединени искове за причинени имуществени вреди в
размер на 300лв. и неимуществени вреди първоначално оценени на 300лв., а в
последствие чрез изменение на иска на 1000лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника – Областна дирекция на
МВР – Русе, да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в
посочения размер-300лв./главница/ и законна лихва от датата на връчване на НП-04.10.2017г.
до завеждане на иска 15.04.2019г. и обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1000лв.за периода от датата на съставяне на АУАН 25.07.2017г.
до завеждането на исковата молба. Претендира направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът Областна дирекция на
МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в
който развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск и моли
съда да постанови решение, с което да го отхвърли.В съдебно заседение се
поддържа и тезата за недоказаност на претенцията за неимуществените вреди.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск за имуществени вреди и за неоснователност за претенцията за
неимуществени вреди.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също гр. Русе, с
оглед представеното пълномощно, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, разполагащо
с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник (чл.205 от АПК
и чл.37, ал.2 от ЗМВР), след отмяната на наказателното постановление, от което
се претендират вредите, поради което е допустим.
Разгледан
по същество, той се явява частично основателен – само по отношение на
претърпените имуществени вреди и частично по отношение на претенцията за
неимуществени вреди и частично за иска за лихвата върху дължимото за тях
обезщетение.
Предявеният
иск за имуществени вреди, разгледан по същество се явява
основателен.Акцесорният иск за присъждане на законна лихва по чл.86 ЗЗД е
частично основателен.
От
материалите по приложеното АНД № 2260/2017 г. по описа на Районен съд – Русе се
установява, че в това производство ищецът, в качеството на жалбоподател, е бил
представляван от упълномощения от него адвокат – адв.В. В. от АК – Русе. Между
ищеца и упълномощения адвокат бил сключен договор за правна защита и съдействие
от 02.11.2017 г. (на л.43 от приложеното дело), по силата на който, за оказване
на правна защита и съдействие по същото, било договорено възнаграждение в
размер на 300 лева. В договора е записано, че сумата била платена в брой при
сключването му, поради което в тази част той има силата на разписка,
удостоверяваща заплащането на възнаграждението (в този смисъл и т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК).
Основният
спорен въпрос по делото е дали заплатеното възнаграждение, претендирано като
имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното наказателно постановление. С Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, на този въпрос
е даден положителен отговор като е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от същия закон. В мотивите
е посочено, че щом едно от условията по АПК за образуване на производство по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен и след като в
производството по отмяната му гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване
на тази защита съставлява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отмененото наказателно постановление и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ разход. В този смисъл е т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015
г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д.
№ 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, които категорично сочат, че
платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско
възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление. По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
За пълнота следва да се посочи, че адвокатската защита при съдебно обжалване на
НП не е задължителна, но това само по себе си не води до извод, че
страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения
незаконосъобразен акт. Обратното, именно в процедурата по оспорването на
незаконосъобразния административен акт засегнатата от него страна е направила
разход, който впоследствие се оказва необоснован. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Действително,
както сочи и ответникът и както се приема в мотивите на тълкувателното решение
на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да
се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно
съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога
заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не
съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са
изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено,
че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В този случай
изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното
обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки
от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС и ВКС,
настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД
№ 2260/2017 г. по описа на Районен съд – Русе кореспондира на правната и фактическа
сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по – специално справедливото
възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка вж.
съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г.
по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от
27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.). То е уговорено и
заплатено в минималния размер от 300 лева съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касае се
до обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради което не са налице
основания за присъждане на обезщетение под посочения минимум. По тези
съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно
наказателно постановление. Налице са всички изискуеми елементи от фактическия
състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което същият следва да бъде
уважен.
По
въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която тя се
дължи, съдът съобрази задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според тях при иск
за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, е влизане в сила на решението, с което те са отменени. В случая
обаче законната лихва се претендира от по-ранен момент –връчването на НП
-04.10.2017г., което противоречи на указанията в цитираното задължително за
съда ТР 3/2005г. до датата на завеждане на иска. В случая лихвата за забава се дължи от
25.01.2018г./ датата на влизане в сила на решението на РРС/,до датата на
завеждане на исковата молба 15.04.2019г. с оглед на формулираната от ищеца
претенция по чл.86 ЗЗД. Вземането за обезщетяване на вреди възниква след
признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието
на държавния орган и от този момент се дължи мораторна лихва. В този
смисъл претенцията за мораторна лихва от датата на издаване на НП или от датата
на заплащане на адв.хонорар до завеждането на исковата молба е неоснователно и
следва да се отхвърли
По
отношение на предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, което е отменено по
съдебен ред, съдът приема, че искът е частично основателен, поради следното:
Както
вече се посочи, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са
налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда -
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 4 ЗОДДВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. обезщетение
за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между отменения
незаконен акт и претърпените вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради
характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо
лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна
дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите
твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване на причинната
връзка. В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона
справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко,
което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени конкретно. На
обезщетяване подлежат вътрешните, душевни състояния, но тогава, когато
справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е доказана
причинната връзка.
Ищецът
твърди, че е причинен тормоз над личността му от съставянето на АУАН до
завеждането на исковата молба. Този тормоз описва като неприятни емоции и
изживявания, повишаване на кръвно налягане, влошаване на здравословното
състояние, главоболие, стрес , а с оглед уточнението му в с.з. това се
свързва и с лишаването му от правоуправление, което му е попречило да се среща
с колеги, както и водене на дела, ангажиране на адвокати и заплащане на излишни
средства. Последното –ангажирането на адвокат за обжалване на НП пред съда и заплащането на средства за защита
е основание за имуществената му претенция, която вече съдът уважи. Принципно
наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано
задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява
по-продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за
отмяната на административен акт, надвишаващ значително обичайния такъв, напротив
от подаването на жалбата до решението на съда са изминали само два месеца. Не е
налице състояние на лицето, което да прехвърля прага на притеснения, обичайни
при провеждането на съдебни производства, като в тази връзка не са наведени
доказателства и такива не се съдържат и в показанията на свид.Георги М..
Всъщност самия ищец отрича твърдението да са
му отнемали СУМПС, което е видно и от материалите по АНД 2260/2017г., т.е той
не е бил лишен от възможност да управлява МПС, противно на показанията на
свидетеля Г. М.. Обстоятелството, че ищецът се е движел пеша не се дължи на
издаденото и отменено НП. Самият той твърди, че след изземването на контролния
талон му е предоставен АУАН, с който е можел да управлява МПС като удостовери
причината, поради която не носи контролен талон. Личната му преценка, че се
чувствал ”нередовен” и че
се придвижвал пеша, не е в причинно –следствена връзка с отмененото НП, дори
в тази връзка свид.Г.М. посочва, че от вървенето пеша не се е променило
психическото състояние на ищеца.
Няма
данни за продължителни със засилен интензитет отрицателни
емоционални преживявания, които да са продължили и след отмяната на НП.
Представеният
амбулаторен лист от 12.07.2019г. на л.72 от делото е след датата на първото
заседание и не установява състояние към м.юли 2017-април 2019г., каквато е
заявената претенция. Свръхценностните преживявания посочени в амбулаторния лист
са резултат на снетата анамнеза от ищеца /че останал без СУМПС, бил унизен от
подигравки от познати с подозрения, че бил употребил алкохол и затова му
съставили АУАН, че страдал от безсъние, защото му било обидно, понеже бил обект
на подигравки/, при не установяване на засягане на имиджа на ищеца с годни
доказателства и доказателствени средства, сочат, че документа описва единствено
оплакванията на ищеца през м.юли 2019г. и то за целите на процеса.
Констатираните себеотносни свръхценностни преживявания с оглед на анамнезата,
са по скоро относно субективна негова преценка, че негови познати му нямат
доверие и, че е бил обект на подигравки от едно невярно, преекспонирано негово
твърдение - че му било отнето СУМПС. В тази връзка съдът намира за нужно да
посочи, че в исковата молба не са наведени твърдения за чуждо/от негови
приятели/ подигравателно отношение, което да е довело от уронване на имиджа му,
като и тези твърдения са недоказани, не само пряко, но и опосредено. Установи
се, че имиджа на ищецът не е пострадал, нещо повече самият той твърди, че в
процесния период не е бил ангажиран като експерт. Както бе посочено по-горе
твърдяният психически дискомфорт е по-скоро в резултат на свръхценностните му
преживявания, но по повод на усещането му на обида от негови познати и не
е в причинно-следствена връзка с отмяната на НП като незаконосъобразно. Поставената
диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ на 12.07.2019г./ след
завеждане на исковата молба/и значително след отмяната на НП, опровергава
показанията на св.М., че е посъветвал ищеца в края на 2017г. да се обърне към
психиатър и кардиолог поради проблеми в съня и той го послушал. Доказателства
за периода на претендираното обезщетение за неимуществени вреди свързани с
твърдението главоболие и проблеми в съня, и за причинна връзка с отменения
адм.акт не са налични и в представените рецепти и рецептурна книжка.
Съдът счита, че по делото не се доказаха твърденията на ищеца за
влошено здравословно състояние в резултат от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление. Безспорно ищецът има здравословни проблеми, които
обаче датират от 2006г. Твърденията за повишено кръвно налягане и то именно в
резултат на отменения акт не се доказаха. Дори да се приеме, че принципно е
възможно нервното напрежение от неприятните емоции да са се отразили
неблагоприятно върху здравословното състояние на ищеца по описания от свидетеля
М. начин, за споделеното пред него от ищеца, наличието на определено заболяване
и вероятната причинна връзка с негативните изживявания би следвало да се
установят посредством съответната медицинска документация, тъй като свидетелят
не разполага със специални медицински познания, които да дават възможност за
обективна преценка на здравословното състояние на ищеца и причините за него. Поради
което съдът на база представените писмени доказателства за здравословното
състояние на ищеца установява,
че през 2007г. ищецът е преосвидетелстван и има 75 % намалена
нетрудоспособност, поради онкологично заболяване и оперативно отстраняване през
2006г. Представените медицински изследвания сочат, че всички показатели,
изключая общия и лошия холестерол и триглецириди са в норма. Такива са
изследванията от 2014 до 2019г. През 2016г. са отразени хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност, исхемична кардиомиопатия и повишено кръвно налягане,
като изследванията сочат на повишено кръвно налагане и влошен холестерол,
кристали пикочна киселина. През декември 2017г.и през м.ноември 2018г. при УЗТ
на коремни органи е установено дифузен процес на черен дроб и киста на бъбрек, спленомегалия.
Но тези изследвания с оглед на лист за диспансерно наблюдение/л.48/ са във
връзка с последващо изследване след хирургичното отстраняване на злокачествено
образование през 2006г. и установения колон сигмоидеум в резултат от лекарства
за холестерол. Така вече установената исхемична болест, вкл.и повишено кръвно
налягане, влошени показатели на холестерол, повишена пикочна киселина/л.32-48/
са без твърдяна и установена връзка с отмяната на НП. Изследванията през
2017-2018г. на показателите отново са в норма, отново с изключение на
холестерола. През м.март 2018г. състоянието му се е влошило, но в резултат на
левостранна хемиколектомия през 2006г./ л.46/ и то два месеца след отмяната на
НП. Така представените амбулаторни листи и резултати от клинични изследвания на
първо място не сочат на повишено кръвно налагане, повишен холестерол и сърдечно
заболяване, получени след 25.07.2017г., когато му е съставен АУАН, а сочат на
заболявания възникнали преди това, които са констатирани през 2016г. Т.е
представената медицинска документация опровергава твърденията, че в резултат
именно на незаконните актове на служители в ОДМВР-Русе, ищецът има влошено
здраве и то нетипично за възрастта му. Медицинската документация опровергава и
показанията на св.М., че здравословните проблеми на ищеца са възникнали след
съставяне на АУАН през м.юли 2017г. Няма основание да се приеме, че ищецът не
би понесъл същите здравословни страдания и без да е налице образуването на административнонаказателно
производство срещу него, тъй като състоянието му се дължи на заболявания,
причинени от други фактори. Така съдът счита, че не е доказано влошаване на
здравословното състояние на ищеца със съответната медицинска документация, нито
причинна връзка в тази насока с отменения акт.
За да е налице твърдения тормоз ищецът следва
да докаже причиняване на физическа или психическа болка чрез повтаряеми, а не
единични и изолирани действия от страна на контролните органи и наказващите
органи в структурата на ОДМВР-Русе, повтаряемо унизително отношение и то
насочено към него. Тормоз е поведение, което обективно има за цел да се накърни
доброто име на ищеца/ в този смисъл решения на общия съд на ЕС по дела T-402/09
P MARCUCCIO , T-73/05, Recueil FP/. Такова повторяемо отношение не се твърди и
не е доказано. Не се установява действително засягане на имиджа на ищеца
пред обществото. Безсъмнено самата контролна дейност от органите и длъжностните
лица на ответника, както и самото административнонаказателно производство, сами
по себе си нямат вредоносен резултат, тъй като това са правнорегламентирани
дейности, а и не се твърди, че вредите са в резултат на отделни неправомерни
действия или бездействия на длъжностни лица/ в уточнението по исковата молба е отпаднало
първоначалното твърдение за отправена закана от „полицая“, което и би следвало
да се разглежда по друг ред /. Съдът отбелязва, че липсват доказателства за надменно,унизително
или преднамерено поведение от страна на органите на контрол при ответника.
Настоящият състав намира за частично основателна и доказана претенцията на ищеца за причинени му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни усещания и емоции, стрес. С оглед житейската логика, може да се приеме, че ищецът се е почувствал неприятно раздразнен от съставения АУАН и издаденото НП, за което свидетелства и св.Г.М., който сочи на обективни признаци за тяхното наличие – изнервеност на ищеца и преобладаващо ангажиране на вниманието му с този проблем, което е част от безспокойство по отношение и на воденото съдебно производство. За изнервеността и раздразнителността на ищеца и неговата повишена чувствителност са налични и писмени доказателства на л.6 и л.10 от АНД 2260/2017г. на РРС. Видно от тези писмени доказателства/справка и докладна записка/ ищецът е демонстрирал при съставяне на АУАН грубо, арогантно чрез заплахи, неуважително с лична неприязън и надменно държане към контролните органи, което е довело и до намеса на патрул на 2РУ и отправяне на устно предупреждение. Квалифицирането на контролните органи като „нахални”, ”неетични” и „некултурни”, опосредено чрез показанията на св.М. за възприетото от него дадено от ищеца тяхно описание, е в противоречие с писмените доказателства по административната преписка при съдебното обжалване и не доказва надменно или обидно отношение на контролните органи в структурата на ответника, докато явно в израз на лична неприязън и изнервеност ищецът използва груби и обидни изразни средства във възражението си срещу АУАН/л.7 от АНД/, определяйки контролните органи като „глутница озверели полицаи“. Ищецът не би могъл да черпи права от свое неправомерно поведение при съставяне на АУАН, което съдът намира, че следва да се отчете в конкретиката при определяне на дължимото обезщетение и при преценката за причинната връзка. Нещо повече свидетелят Г. М. сочи, че раздразнителността на ищеца е от неоснователното обвиняване в нарушение, което твърдял, че не е извършил и от подигравките на приятелите му, че може би е бил употребил алкохол и за това е извършил нарушението. Последното няма никаква връзка с отменения административен акт. Доколко е основателна твърдяната неоснователност на обвиненията в адм.нарушение, съдът не може да прецени, тъй като РРС не е разгледал спора по същество. Все пак съдът отчита, че преживените негативни емоции и стрес, не биха били налични, ако ищецът не бе незаконосъобразно санкциониран. Като отчете противоправното поведение на ищеца по повод на съставянето на АУАН, съдът намира, че проявената раздразнителност и грубост е допринесла за негативните му емоции. Именно с оглед отчетената конкретика на изпитаните негативни емоции, съдът счита че те не са в по-голяма степен, отколкото би понесъл напр. гражданин, който никога не е бил санкциониран/ ищеца, видно от приложената справка на л.21 от АНД 2260/2017г. на РРС е нееднократно санкциониран с влезли в сила НП и фишове за нарушения на ЗДвП/и не се ползва с твърдяната известност в обществото и е неправомерно санкциониран с налагане на глоба за нарушение. При недоказано влошаване на здравословното му състояние/физическо и психическо/ като причина и следствие от отмяната на акта и при не установено засягане на имиджа на ищеца, при отчетените само негативни емоции и стрес, при преценяване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът отчита продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. Времето, за което се претендират неимуществените вреди/6 месеца от образуване на административно-наказателното производство до приключването му с окончателен съдебен акт/ се оценява от съда като непродължителен период. Не се събраха доказателства за изключителен, извънреден интензитет на преживените негативни емоции и за това, че е налице състояние на ищеца, което прехвърля прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането на административно-наказателни и съдебни производства и като отчете и личния принос на лицето с оглед на свръхценностните преживявания, настоящия съдебен състав определя
справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на 50 лв., която сума кореспондира на
характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт.
Претенцията за неимуществени вреди над тази сума до претендираните 1 000,00 лв.
е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.лихва не се претендира.
При този изход на делото основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на разноски по делото,съразмерно на уважената част от
исковете. Претенцията за присъждане на юристконсултско възнаграждение с оглед
на отхвърлената част от иска е неоснователна.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Същевременно чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ предвижда, че дори и при частично уважаване на предявения иск съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, както и
внесената държавна такса като съразмерно с уважената част на иска се присъжда
само заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В случая последното е
заплатено в размер на 300 лева като заплащането му е удостоверено в договора за
правна помощ, имащ в тази част характера на разписка. Съразмерно с уважената
част на исковете ищеца има право на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 80,77 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
25 лева – заплатена държавна такса и 80,77 лева – адвокатско възнаграждение или
общо деловодни разноски в размер на 105,77 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– Русе, с адрес гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев“ № 49, представлявана от директора
Т. А.А., да заплати на А.М.Ц.
ЕГН ********** *** сумата от 300 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, от незаконосъобразно наказателно постановление №17-1085-002134/04.10.2017
г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, отменено с
влязло в сила решение № 4/03.01.2018 г., постановено по АНД № 2260/2017 г. по
описа на Районен съд – Русе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в
сила-25.01.2018г. до депозиране на
исковата молба в съда – 15.04.2019 г., сумата от 50 лева- обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 105,77 лева –
деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Ц.
*** срещу Областна дирекция на МВР – Русе иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 50лв до 1000лв., както и иска
за мораторна лихва от 25.07.2017г. до 25.01.2018г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: