РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3681
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.И.С. против З. „Е.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.). При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 49
от Закона за задълженията и договорите против „А.К.“ ЕАД.
Ищцата твърди, че е майка и законен наследник на Р.И.С.,
загинал на 05.05.2012 г. Твърди, че синът й бил в трудово правоотношение с „Х.–
ИГ“ ООД – гр. Варна от 28.08.2006 г., а считано от 06.07.2009 г. работел на
длъжността „водолаз“. По силата на договор за поръчка № DOG-00445/30.03.2011 г. АЕЦ К.АД ангажирал„Х.– ИГ“ ООД с
изпълнение на следната услуга – подводен оглед, видеозаснемане и изготвяне на
екзекутиви на находяща се в атомното дружество Разпределителна шахта 1 и съоръженията,
намиращи се в нея. Твърди, че в изпълнение на поръчката през м. май 2012 г.
синът й е командирован със Заповед № 82/02.05.2012 г. на територията на АЕЦ
като член на състава на работна група. Твърди, че във връзка с извършването на
огледа и съгласно изискванията на пропускателния режим в централата от страна
на АЕЦ К.била издадена заповед за работа № 1083/09.04.2012 г., с която
работната група била допусната на територията на дружеството, като са
определени и отговорни лица от страна на АЕЦ, на които е възложено да
осъществяват контрол и да отговарят за организацията на работата, включително
по отношение на правилата за трудова безопасност на екипа, извършващ подводния
оглед. Твърди, че това били Ц.М.– Началник отдел „ХТС и СК при АЕЦ, а за
отговорно лице по организацията и контрол на качеството бил определен Ю.М. –
Ръководител Сектор ХТС, цех ХТС и СК при АЕЦ. Твърди, че с наряд №
167/02.05.2012 г., издаден от А.К. ЕАД чрез М.Р.С.технолог – технологично
обезпечаване и контрол към сектор Експлоатация турбинно оборудване, АЕЦ наредил
на Р.Г.Д., като ръководител на водолазен екип, към който се числял и
пострадалия, да извърши подводен оглед, видеозаснемане и изготвяне на
екзекутиви на РШ 1 от леководолази с начало на работата 08.30 на 02.05.2012 г.
до 16.00 часа на 07.05.2012 г. Твърди, че на 05.05.2012 г. по време на
изпълнение на възложената от ответника АЕЦ К.АД дейност Р.Г.Д. нарушил
правилата за безопасност, допуснал пострадалият да изпълнява дейност по
издадения наряд без да е налице пълно спиране на водата в шахтата и мястото на
работа, вследствие на което пострадалият бил засмукан от подводното течение,
останал дълго време притиснат и заклещен под водата и умрял мъчително от
задушаване. Твърди, че в момента на злополуката като допускащ до работа от
страна на А.К. ЕАД била И.Г.К.– старши
оператор турбинно оборудване към турбинен цех в АЕЦ. Поддържа, че служителите
на АЕЦ е следвало да осигурят пълното спиране на водата в мястото на работа и
не е следвало да допускат да се извършва дейността по наряда на 05.05.2012 г.
до осъществяване на пълно спиране на водата в изпълнение на изискваният на
издадения наряд и нормотивните условия за безопасност. Твърди, че нарушенията
на изискванията за безопасност от страна на А.К. ЕАД били констатирани с
протоколи за извършена проверка на МТСП и касаят неизпълнение от страна на
дружеството на изискваният за безопасност на ЗЗБУТ., Наредба № 7/1999 г. за
минималните изисквания за осигуряване на работните места и при използването на
работно оборудване, както и правилника за безопасност при работа в неелтрически
уредби и елекритечески топлофикационни
централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Твърди, че с
присъда по НОХД № 561/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца Р.Г.Д. бил
признат за виновен в това, че в качеството си на отговорен ръководител на
водолазния екип е допуснал нарушения на правилата за безопасност и организация
на водолазната дейност и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.С., като
деликвентът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 100000
лева – обезщетение за неимуществестни вреди. Твърди, че отношенията между
пострадалия и ищцата били особено близки. Поддържали постоянен контакт и се
грижели един за друг. Поддържа, че отговорността на АЕЦ К.била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“, сключена с ответното
застрахователно дружество – предпочитан ответник. Моли ответникът З.Е. АД, а
при условията на евентуалност А.К. ЕАД, да заплати на ищцата сумата от 100000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния
син, заедно със законната лихва от датата на събитието до окончателното
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Главният ответник З. „Е.“ АД в
отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество, тъй като не е имало сключена
застрахователна полица, покриваща отговорността на втория ответник. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен спрямо застрахователното дружество.
Претендира направените по делото разноски.
Евентуалният ответник А.К. ЕАД в
отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Поддържа, че отговорност за
вреди следва да носи възложителят на работата, а именно „Х.– ИГ“ ООД – гр.
Варна, който е бил и работодател на пострадалия. Твърди, че не се установяват
противоправни и виновни действия на длъжностни лица при А.К. ЕАД, които да са
били в причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорва размера на предявения
иск.
Като трето лице помагач на страната
на евентуалния ответник А.К. ЕАД в производството по делото е конституирано „Х.–
ИГ“ ООД – гр. Варна. Приет за съвместно разглеждане е и обратен иск с правно
основание чл. 54 във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът по обратния иск моли, в случай, че бъде осъден да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ответникът по обратния иск да бъде осъден да ги
плати на АЕЦ Козлодуй, тъй като виновен за настъпване на злополуката е служител
на ответника по обратния иск.
Ответникът по обратния иск „Х.– ИГ“
ООД – гр. Варна го оспорва. Поддържа, че отговорен за настъпване на злополуката
е Р.И.С.. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Страните не
спорят, че по Договор № 00445, сключен между А.К. ЕАД - възложител и „Х.– ИГ“
ООД – гр. Варна- изпълнител, на 30.03.2011
г. възложителят е направил искане
да бъде извършена следната услуга: „Извършване на подводен оглед,
видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на разпределителна шахта 1 (РШ1) и
съоръженията, намиращи се в нея“. Услугата е следвало да бъде извършена в
рамките на 6 календарни дни за водолазен оглед и видеозаснемане и 10 дни
работни дни след приключване на водолазните работи за предаване на екзекутиви
видеоматериал. Изпълнението на поръчката е следвало да се извърши въз основа на
техническо задание, утвърдено на 07.02.2011 г. В т. 3.3 от заданието е
посочено, че при изпълнение на поръчката АЕЦ е следвало да подсигури подходящи
места за разполагане на необходимата водолазна техника и указване на места за
ел. захранване при необходимост, да осигури условия за достъп на персонала на
изпълнителя, за използването на инструменти и приспособления, собственост на
АЕЦ, съгласно действащия установен ред, доставка на материали и стоки, които ще
бъдат използвани при изпълнение на водолазните дейности, споразумение за
безопасност и охрана на труда и поддържане на експлоатационния ред – персоналът
на изпълнителя се задължава да спазва изискванията за експлоатацонния ред при
изпълнение на дейностите. Установява се, че на 19.03.2009 г. е утвърдена
инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ К.АД,
чието спазване е било възложено като задължение на изпълнителя (т. 5.1. от
техническото задание).
В т. 5.1.2. от
Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ К.е дадено
определение на понятието „ръководител на водолазно спускане“ и това е лице от
състава на водолазната група, определено да ръководи конкретно водолазно
спускане. Отговорният ръководител на
водолазната група осъществява ръководство на водолазните работи, контрола на
действията на персонала, участващ в осигуряването на водолазните работи и
отговаря за организацията на водолазните работи в съответствие с изискванията
на инструкцията (т. 5.3.1.2.). Той отговаря за спазването на правилата за
безопасността на спускащите се водолази (т. 5.3.1.6), да провери лично
обезопасяването на обекта за работа и откриването на съответния наряд
(т.5.3.1.7.). В т. 5.3.1.8 е посочено, че никой няма право да се намесва
в ръководството на спусканията и да дава каквито и да било указания на
работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията.
По силата на
трудов договор № 107/28.08.2006 г., изменен с Допълнително споразумение от
06.07.2009 г. Р.И.С. е заемал длъжността „водолаз“ в „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна.
Със Заповед №
АД – 1083/09.04.2012 г. във връзка със започване на работа по Поръчка № DOG00445/30.03.2011
г. е наредено да се допуснат до АЕЦ служители на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна,
между които и Р.И.С., като е възложено на Началник Цех ХТК Ц.М.да контролира
допуснатите лица като отговорно лице по организация и контрол на качеството на
работата е определен Ю.М..
На 02.05.2012
г. е издаден наряд за изпълнение на работа по извършване на подводен оглед,
видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на РШ 1 и съоръженията, намиращи се в
шахтата. В наряда е посочено, че изпълнител на работата е Р.Г.Д., който е и
отговорен ръководител. Служителите на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна са удостоверили
с подписите си, че им е проведен инструктаж при допускане на работа, като са
изпълнение условията за безопасност.
Нарядът е приключил на 05.05.2012 г. в 13.00 часа.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю.Н.М.. В показанията си
свидетелят заявява, че е провел инструктаж на цялата водолазна група, част от
която бил и Р.. Ръководител на групата бил Р.. На 03.05. установил, че има
течение, но няма изменение в ситуацията от предишния ден, в който се провеждали
подводните огледи. На водолазната група бил представен доклад за състоянието
при откриване на наряда. Ръководството на работата по изпълнение на поръчката
се осъществявало от ръководителя на водолазната група, който е служител във
фирмата, специализирана в тази дейност. По отношение на работниците на тази
фирма, необходимите мерки се взимали от нея. Ако нещо се случело под водата
ръководителят на водолазната група бил този, който казвал какво да се прави. На
03.05.2012 г. следобед се появил един от ръководителите на „Х.– ИГ“ ООД – гр.
Варна. Заедно с него свидетелят отишъл на мястото на обекта и прегледали
работата. След разговор със служителите си, дал уверение, че в събота и неделя
ще приключат поетия от тях ангажимент – оглед на ревизионната шахта.
Служителите на фирмата изпълнител били наясно със ситуацията, тъй като същият
оглед бил извършван от тях и 5-6 години по-рано. На следващите дни 4 и 5 май
също бил извършен инструктаж, а ситуацията на съоръжението се отразявало в
работния наряд. Заявява, че инструктажът включвал състоянието на съоръжението,
а така също и необходимостта от извършване на действия по отношение на
техническото задание, което приложено към документацията. Служителите на
изпълнителя били запознати с дълбочините, котите на водните нива и състоянието
на саваците (преградни съоръжения на слабонапорни канали). Установява, че не е
имало никакво видимо течение отгоре, като не се използвали уреди, за да се
установява, а се това ставало на преливни съоръжения, където по хидротехнически
формули може да се изчисли какъв е пропуска на вода.
Видно от
Препис – извлечение от Акт за смърт № 0071/07.05.2012 г. е, че Р.И.С. е починал
на 05.05.2012 г.
С Присъда №
19/10.06.2015 г. по НОХД № 561/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, в
сила от 25.07.2016 г. Р.Г.Д. е признат за виновен в това, че на 05.05.2012 г.
при извършване на подводен оглед на разпределителна шахта 1 и намиращите се в
нея съоръжения на територията на А.К. ЕАД в качеството си на отговорен
ръководител, заемащ длъжността „Ръководител водолазна група“при „Х.– ИГ“ ООД –
гр. Варна по непредпазливост причинил смъртта на Р.И.С. поради немърливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност като: не е изпълнил задължението си по т. 5.3.1.7 от
„Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ К.да
провери лично обезопасяването на обекта и откриването на съответния наряд; не е
изпълнил задължението си по т. 4.22 от Инструкция за безопасна работа под вода
на водолазите на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна – да се увери лично за взети мерки за
безопасност от възложителя; не е изпълнил задължението си при подготовка на
водолазното спускане за измерване на скоростта на течението – т. 5.3.2 от
Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ К.и е
допуснал водолазно спускане при скорост
на течението 1,5 м./с без поставени защитни устройства – водолазна дейност на А.К.
ЕАД, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на
пострадалия. Подсъдимият е осъден да заплати на В.И.С. сумата от 100000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди.
Установява се от удостоверение №
259/09.05.2012 г., че Р.И.С. е оставил като наследници по закон И. Илиев С. –
баща и В.И.С. – майка.
За
установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Т.Д.Х.. В показанията си свидетелката – приятелка на
ищцата, установява, че отношенията между В. и сина й били перфектни. Живеели
заедно, помагали си финансово. Били идеално семейство. Ищцата много трудно преживяла
събитията. Била изпаднала в стрес. Имала нужда от подкрепа и затова
свидетелката била до нея, колкото било възможно. Променила се. Постоянно била
тъжна и плачела. Често споменава сина си – всеки ден. Съпругът на ищцата
починал една година преди инцидента. Р. станал глава на семейството и бил
подкрепата й. Когато разбрала за случилото се, свидетелката веднага отишла в
блока на ищцата. Пред вратата се чувало неистово крещене. Когато отворила
вратата, В. паднала на земята и казала, че са й убили детето. Започнала да се
търкаля безразборно. Била в много странно състояние. Свидетелката и друга
приятелка започнали да я успокояват, доколкото било възможно. Свидетелката
присъствала и когато ищцата видяла тялото на сина си. Състоянието й било
неописуемо. След като дошъл другият й син, на В. дали успокоително, но то не
подействало. Свидетелката присъствала и на погребението. Ищцата гледала и не
проумявала. След това с течение на времето успяла да се отърси от шока,
благодарение на приятелите си, но много трудно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По главния иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност (респ. гражданска отговорност на юридическо
лице) е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Въз основа на изложените в
исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), доколкото са въведени твърдения,
че в резултат на виновно неизпълнение на задължения от служител на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна, на което е било възложена
работа от А. „К.“ ЕАД, при която са допуснати нарушения на правилата за
безопасност, които са довели до смъртта на сина на ищцата, както и че
отговорността на възложителя на работата е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“. Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това по делото да се установи, че смъртта на наследодателя на
ищцата е настъпила в резултат на виновно неизпълнение на задължения от
служители на А.К. ЕАД или на служители на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна, на което е
възложена работата, както и че контролът по спазване на правилата за
безопасност при извършване на водолазната дейност е възложен на възложителя на
работата , както и че тяхната професионална отговорност е предмет на
застрахователен договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК посочените обстоятелства
е следвало да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от ищеца.
От събраните по делото доказателства не се установява, че между ответника З. „Е.“ АД и А.К. ЕАД е съществувало застрахователно
правоотношение, по силата на което застрахователят да е поел задължение да
покрие отговорността му за настъпили в резултат на дейността му вреди.
Следователно предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с правно
основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
С оглед неоснователността на
главния иск е настъпило процесуалното условие за разглеждане на предявения иск
при условията на евентуалност с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа. Възложителят може да носи отговорност
и за вреди, когато работата е възложена на друго дружество, което я осъществява
чрез свои работници и служители (както е в конкретния случай – А.К. ЕАД е
възложил извършване на водолазна дейност на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна), но само в случаите, когато организацията на
работата, ръководството и контролът й принадлежи на дружеството, чиято работа
се изпълнява. В случаите, когато
изпълнителят извършва възложената работа със свои работници, при свой контрол и
организация на работа, отговорността за вредите е на това дружество (в този
смисъл т. 3 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС)
От събраните по делото
доказателства се установява, че в резултат на виновно поведение на Р.Г.Д., служител
на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна, изпълняващ функциите на отговорен ръководител при
извършване на водолазна дейност (отразено в Наряд № 167 от 02.05.2012 г.), е
настъпила смъртта на Р.И.С.. Установява се, че организацията и контролът за
извършване на дейността е възложен именно на този служител, като в т. 5.3.1.8
от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ К.е
създадена забрана на други лица да организират или контролират дейността.
Следователно отговорност по правилата на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите може да носи само дружеството – изпълнител на поръчката - „Х.– ИГ“
ООД – гр. Варна, тъй като виновното лице е негов служител. Предвидените, както
в договора за поръчка, така и в Инструкция за организация и безопасност на
водолазната дейност в АЕЦ К.задължения на дружеството – възложител са свързани
с подпомагане на дейността на изпълнителя на поръчката, както и осигуряване на
безопасни условия за изпълнението й. Неизпълнението на тези задължения е
възможно да бъде основание да бъде ангажирана и отговорността на
дружеството-възложител АЕЦ Козлодуй, но на самостоятелно основание и в този
случай, отговорността на двете дружества следва да бъде разпределена между
двете предприятия (т. 4 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на
ВС). В исковата молба, обаче, не са въведени твърдения за извършени нарушения
от служители на ответника А.К. ЕАД и съответно не са събирани доказателства за
установяването им, както и за причинна връзка с настъпилото събитие. Твърденията
са насочени единствено към това, че отговорността за възложителя произтича от
виновното поведение на служител на изпълнителя. С оглед спецификата на
извършваната водолазна дейност, не може да се приеме също така, че обективната
отговорност на възложителя може да бъде ангажирана с оглед неполагане на
дължима грижа за избор на изпълнител. В конкретния случай, вредата е настъпила
при и по време на изпълнение на трудови задължения от пострадалия Р.И.С., който
е бил в трудово правоотношение с дружеството – изпълнител. В този случай,
отговорност за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е
възложена на работодателя, а не на възложителя на работата.
Предвид на изложеното, съдът
намира, че ответникът А.К. ЕАД не е материално-правно легитимиран да отговаря
по предявения иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите.
По предявения иск с правно
основание чл. 54 от Закона за задълженията и договорите.
В производството по делото при
условията на евентуалност – ако бъде уважен искът с правно основание чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите, е приет обратен иск, предявен от ответника
А.К. ЕАД против „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна с правно основание чл. 54 от Закона за
задълженията и договорите. С оглед неоснователността на предявения против
ответника А.К. ЕАД иск, съдът не дължи произнасяне по предявения против третото
лице – помагач обратен иск.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъден да заплати на
ответниците по 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на
ответника А.К. ЕАД сумата от 60 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.И.С., ЕГН-**********,*** против
З. „Е.“ АД, *** иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на
сумата от 100 000 (сто хиляди)
лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени
вреди в резултат на застрахователно събитие – смъртта на Р.И.С., настъпила на
05.05.2012 г. при изпълнение на водолазна дейност – подводен оглед,
видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на Разпределителна шахта 1, възложен
от А. „К.“ ЕАД на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна – работодател на пострадалия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.И.С., ЕГН-**********,*** против
„А.К.“ ЕАД, *** иск с правно основание
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р.И.С.,
настъпила на 05.05.2012 г. при изпълнение на водолазна дейност – подводен
оглед, видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на Разпределителна шахта 1,
възложен от А. „К.“ ЕАД на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна – работодател на
пострадалия като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК В.И.С.,
ЕГН-**********,*** да заплати на З.
„Е.“ АД, *** сумата от 200 (двеста)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК В.И.С., ЕГН-**********,*** да заплати на А.К.“ ЕАД, *** сумата от 200
(двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 60 (шестдесет) лева, представляващи
направени разноски.
Решението
е постановено при участието на „Х.– ИГ“ ООД – гр. Варна като трето лице помагач
на страната на ответника АЕЦ К. ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: