Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          26.10.2021 г.                                       град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                          II  граждански състав

На единадесети октомври                             година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 578 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че с ответницата живеели на семейни начала в дома му в с. А. на ул. ***. На *** г. с ответницата сключили граждански брак, който бил първи и за двамата. От съвместното им съжителство ответницата забременяла и когато разбрала, че е бременна без да го предупреди избягала във В. при майка си и там родила сина им И. Н.И., с ЕГН **********, роден във В. на *** г. След раждането на детето им ответницата не желаела той да бъде вписан като баща на детето. През съвместното им съжителство повече от 5 години ответницата не желаела да работи, само той работел и издържал семейството. Още от началото семейния им живот с ответницата не вървял добре. По време на брачния им живот ответницата си тръгвала многократно (повече от 10 пъти) без причина от семейното им жилище.

Твърди, че когато ответницата живеела в дома им в с. А. се държала неуважително към него и родителите му, дори ги пъдела от вкъщи когато им идвали на гости. Ответницата си търсела поводи да предизвиква скандали без причина. На 18.08.2020 г. за пореден път тя напуснала семейното им жилище, като отишла в с. Ш. в дома на майка си с детето им, а той си останал в с. А..

Сочи че веднага след това отишъл при адвокат и завел дело за развод -гр. дело № 1866/2020 г. по описа на РС-гр.К.. Към този момент още не бил припознал сина им и не бил вписан като негов баща. След като получила документите за развода ответницата му се обадила и искала да се съберат. Той се колебаел, но решил да опитат отново да живеят заедно заради детето им. Междувременно получили призовки за делото. Посъветвал се с адвокат как да постъпи, като адвоката му казал, че могат да спрат делото по взаимно съгласие на страните. Адвокатът му изготвил молбата до съда, отишли при нотариус с ответницата, за да им завери подписите и внесли в съда молбата за спиране на делото. Въз основа на тази молба с определение от 05.11.2020 г. по г.д. № 1866/2020 г. производството по делото било спряно. Към този момент с ответницата и детето им живеели заедно вече в дома му в с. А.. На 05.01.2021 г. с ответницата отишли в отдел ГРАО на Община К. и ответницата разрешила да бъде вписан като баща на детето им и бил издаден Акт за раждане № 527 от 12.10.2017 г. След Коледните празници на 2020 г., около 26.12.2020 г. ответницата за пореден път напуснала дома им и заедно с детето отишла в дома на майка си в с. Ш.. От началото на 2021 г. детето им живеело по една седмица при майката, по една седмица при него, после пак 1 седмица при майката и 1 седмица при него.

Заявява, че ответницата и понастоящем не работела, живеела в дома на майка си, която била много болна. В това жилище освен ответницата и майка й живеели и брата и сестрата на ответницата. В този дом всички били безработни, никой не работел и нямали никакви доходи.

Твърди, че той реализира много-добри месечни доходи. Винаги е работил, а за грижите за детето можел да разчита винаги на родителите си.

Счита, че ответницата не притежава родителски капацитет за правилното възпитание на детето им.

Заявява, че вече не желае да живее с ответницата. Не желае да бъдат семейство и иска брака им да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от съдържание, изключително по вина на ответницата.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което:  - Да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; -   Да предоставите на него упражняването на родителските права по отношение на И. Н.И., с ЕГН **********; - Да постанови местоживеенето на И. Н.И., с ЕГН ********** да е при него, в жилището, в което живее в с. А., ул. ***; - Да определи на ответника режим на лични контакта с И. Н.И., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, като личните отношения да се осъществяват от 10 часа в събота до 17 часа в неделя; -     да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето им И. Н.И., с ЕГН ********** в размер на 170 лв., считано от депозиране на исковата молба по настоящото дело до настъпване на основания за изменение или прекратяване, платима до 25-то число на месеца, за който се дължи по банковата му сметка, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане. Претендира присъждането на разноски.  В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат М. Д. моли съда да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от адвокат  М. Д., в качеството ѝ на особен представител на ответника, с който заявява, че тъй като няма връзка с доверителката си и е запозната единствено с получените материали по делото не може да прави възражения по тях, както и да сочи допълнително доказателства.

Не възразява против приемането на представените с исковата молба писмени доказателства като и за изискването на  гражданското дело. Счита че същите са допустими, необходими и следва да бъдат приети по делото.

По отношение на исканията на ищеца за предоставяне на родителските права  на него по отношение на роденото от брака дете И. Н.И., с ЕГН **********, за постановяване на местоживеенето на детето при него в жилището му в село А., община П., улица ***, по отношение определяне режим на лични отношения с И. всяка първа и трета събота и неделя от месец с преспиване от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и да бъде осъдена доверителката ѝ да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева за детето ѝ, която да постъпва в банковата сметка на бащата, платима до 25-то число на месеца, за който се дължи, тъй като няма връзка с доверителката си не знае становището ѝ. Сочи, че от исковата молба е видно, че детето е при майката към момента и живее с нея. Счита, че така направените искания следва да се съобразят със социалния доклад по делото. По отношение на размера на издръжката – същата да бъде съобразена с минималния размер, предвиден за страната.

Предвид изложеното, моли съда да се произнесе с окончателния си съдебен акт, съгласно изложеното по-горе и приетите по делото писмени и гласни доказателства и след изслушване на социалния доклад. В съдебно заседание адвокат М.Д. моли съда да прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

С влязло в сила определение съдът е прекратил  гр.д. № 578/2021 г. по описа на Районен съд  – К., в частта му относно исковете, предявени за упражняване на родителски права по отношение на детето И. Н.И., неговата издръжка, както и режима на лични отношения на детето с другия родител, поради недопустимост.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К., за което е съставен акт за граждански брак №    от същата дата.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ф.О.Ш. и З.Р. А..

 

От показанията на свидетелката Ш. /майка на ищеца/ се установява, че Н. и З. живеели заедно 8-9 години. За около 1-2 месеца живели в село Ш., след което заминали за А.. Сочи, че З. и Н. са се разделяли повече от 1-2 пъти. „Тя си тръгвала от къщата“. Заявява, че ответницата е във А. от около една година.

 

Свидетелката А. /леля на ищеца/ сочи, че страните са се „оженили“ преди около 6-7 години, като първоначално отношенията между тях били добри. Ответницата си „замина без нищо за един ден, за една вечер, дето викат“ в А. и оттогава не се е връщала. Сочи, че З. веднъж  „отиде ей така при майка си в Ш.“. Страните не живеели заедно от около година.

 

Показанията на свидетелите съдът прецени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед родствената им връзка с ищеца по делото. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелките изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в спорове. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла  от  около година, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения и разправии да бъдат преодолени. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40.00 лева, платима по равно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между  Н.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***  и З.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак № /***г. в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ОСЪЖДА Н.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА З.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С.

 

 

 

 

 

                      Районен съдия: