Решение по дело №171/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на К.В.П., чрез адв.Д.К. ***, против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени части от имоти - № 66473.631.54 в землището на с. Синаговци , обл. Видин индивидуализиран в табличен вид в жалбата.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното  парично обезщетение не е равностойно. Иска се от Съда да определи справедливо обезщетение за имота. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила, на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и процесния имот в землището на с. Синаговци с идентификатор собственост на  жалбоподателя.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение е определено равностойното парично обезщетение, както следва:

-за  имот с идентификатор № 66473.631.54 и площ от 3,964 дка - 2804лв.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на дължимото обезщетение.Ползваните документи са представени подробно в експертизата.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик, чиито права и законни интереси са засегнати, в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението  е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Съдът  кредитира заключението на вещото лице по отношение на обезщетението, то е определено в съответствие с горните законови разпоредби.

Вещото лице е дало заключение след като е извършило преглед на всички вписани в службата по вписвания актове и е приело като годни пазарни аналози по смисъла на горните разпоредби ползваните пазарни аналози от административния орган. Видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните в оценката, възложена от административния орган. Ползваните в оценката на административния орган пазарни аналози не са оспорени от страните, ползвани са и от вещото лице и са правилно определени.

Предвид горното оспорващия не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението по отношение на имота. Дължимата като обезщетение сума е правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва дори и от назначената по делото експертиза.

Предвид горното довода на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена в съответствие с §.1а,т.2 и т.4,б.“в“ от ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани. Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждения имот  за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон .

 

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.П., срещу Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени части от имот - № 66473.631.54 в землището на с. Синаговци , обл. Видин, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА К.В.П. да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто/ лв

ОСЪЖДА К.В.П. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100/сто/ лв .

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“ , Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите. 

Решението е окончателно.

 

 

           Административен съдия: