РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Ямбол, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600121 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на служебния
защитник на подсъдимия М. Н. М. с ЕГН ********** срещу Присъда №
6/10.01.2024 г., постановена по НОХД № 884/2023 г. по описа на Районен съд
Ямбол.
С присъдата, подс.М. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г.,
около 01:20 часа, в гр. *****, на ул. *** до № **, без надлежно разрешително
е държал в себе си високорискови наркотични вещества - метамфетамин с
общо нето тегло 6.204 грама, с концентрация на активния наркотично
действащ компонент метамфетамин 71 %, на стойност 155.10 лв. -
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на
осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата, на осн.чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
общото наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия по ЧНД № ***/**** г. на ЯРС, като на основание чл.57, ал.1, т.3
1
от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяването му.
На основание чл.354а ал.6 от НК, предметът на престъплението –
метамфетамин с общо нето тегло 6.204 грама, оставен на съхранение в ЦМУ с
ППД № ** ***/**.**.**** г., е отнет в полза на държавата.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски
общо в размер на 119.30 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и
по сметката на ОД на МВР-Ямбол.
В подадената жалба се твърди неправилност и явна несправедливост
на постановената присъда. С жалбата се настоява съдът да приеме, че
извършеното от подсъдимия престъпно деяние покрива от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.5 от НК и
да наложи на същия наказание глоба.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност
и обоснованост на постановената присъда и за справедливост на наложеното
наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.
Въззивникът М. М. чрез своя защитник - адвокат от АК *****
поддържа въззивната жалба. Защитникът моли съда да я уважи по изложените
в нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК,
извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и
веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата
на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря
/арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС,
Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./.
Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично
установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата
2
инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, изложени от
първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства
и средствата за установяването им дават възможност на страните и на горната
инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния
съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи
са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от
доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране,
приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната
правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от
фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи,
наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата
инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа
на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с
необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Въззивната
инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети
фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи
упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и
обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал
правните си изводи за взетото решение.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното
деяние е М. Н. М..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Предмет на престъплението е метамфетамин с общо нето тегло 6.204
грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин 71 %. Метамфетаминът е наркотично вещество, подлежащо на
3
контрол съгласно Списък ІІ от Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971 г. и се намира в Списък I към чл.3, ал.2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарна медицина”. Стойността на високорисковото
наркотично вещество е установена съобразно Постановление на МС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството.
М. М. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпно деяние чрез държането на **.**.**** г. на предмета на
престъплението, посочен по-горе. Налице е довършено престъпно деяние, т.к.
осъществявайки посочената форма на изпълнителното деяние, въззивникът е
установил своя фактическа и юридическа власт върху посочените наркотични
вещества. Всички тези действия е извършил без да има надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
От субективна страна М. е действал с пряк умисъл. Ясно е съзнавал, че
държи процесното наркотично вещество, че същото представлява
високорисково наркотично вещество, че го държи без надлежно
разрешително и установява своя фактическа и юридическа власт върху
наркотичното вещество, респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер
на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващият такъв, че
конкретния случай не е маловажен такъв по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, за да
е налице “маловажен случай” на процесното престъпно деяние следва
обществената му опасност да е значително по-ниска в сравнение с тази при
обикновените случаи. В конкретния случай, от събраните по делото
4
доказателства и установената завишена степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, предвид обстоятелството, че е осъждан четири
пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, включително
и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, не може да
се приеме, че извършеното от М. е със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази при обикновените случаи. Всяко
притежание и съхранение на високорискови наркотични вещества без
надлежно разрешително за това, съставлява деяние с висока степен на
обществена опасност, която в процесният случай не е занижена от съдебно
минало на подс.М., неговите характеристични данни, както и от количеството
наркотични вещества и сравнително ниската им стойност. Правилно
районният съд е посочил в тази връзка, че единствено количеството и ниската
стойност на предмета на престъплението не може да вземе превес над
установените със своята тежест факти. В действителност, общата стойност на
инкриминираните наркотични вещества е ниска, но тя не е елемент от
обективната страна на престъплението, а и ниската стойност на предмета не е
достатъчно условие да се приеме, че деянието е маловажно. Видно от
заключението по назначената по делото физикохимическа експертиза, в
случая се касае за наркотик с висока концентрация на активно действащия
компонент. Количеството на наркотика също не представлява „еднократна
доза“. Всичко това може категорично да покаже, че степента на обществена
опасност на деянието и дееца са високи и не може да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК.
В резултат, като неоснователно се преценя искането на защитата,
изложено в жалбата, за приложение на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК.
По отношение на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до
шест години и глоба от 2 000 лева до 10 000 лева.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и правилно е преценил, че в конкретиката на
случая са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Като
такива, правилно са отчетени неголямото количество на държаните
5
високорискови наркотични вещества, както и обстоятелството, че
поведението на подсъдимия в досъдебното производство има значителен
принос за разкриване обективната истина по делото, доколкото същият е
предал доброволно държаните вещества и вписал в оформения по делото
протокол подробни пояснения за предадените предмети. Наред с посочените
смекчаващи вината на подс.М. обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи вината му такива високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, както и завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се
от обремененото му съдебно минало. Поради всичко това, съдът намира, че са
налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3
от НК като на подс.М. М. правилно и обосновано не е било наложено
наказанието глоба, а е било определено и наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
С оглед предходното осъждане на подс. М. на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер - с присъдата по НОХД № ***/**** г. по описа
на ЯРС, районният съд правилно е направил преценка за наличие на законови
пречки за прилагане института на условното осъждане. Поради това, на
осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първият съд правилно е определил
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наказание лишаване от
свобода в този размер, което да бъде изтърпяно ефективно от М. М. е
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия,
визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото.
Правилно районният съд е счел, че са налице и предпоставките на
чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на общото наказание лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, наложено на подс.М. с Определение №
*/**.**.**** г. постановено по ЧНД № ***/**** г. на ЯРС, влязло в законна
сила на **.**.**** г., чието изтърпяване е било отложено за срок от три
години. Настоящото престъпление е извършено на **.**.**** г., т. е. в
рамките на изпитателния срок по ЧНД № ***/**** г. на РС-Ямбол. В
разглеждания случай при определяне на първоначалния режим за изтърпяване
6
на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.М. по настоящото
дело, както и на подлежащото на привеждане в изпълнение на основание
чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по
ЧНД № ***/**** г. на РС-Ямбол, първоинстанционният съд е съобразил
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б“в“ от ЗИНЗС и като е отчел, че сборът от
двете наказания не надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС правилно е постановил ефективното им изтърпяване при
първоначален общ режим.
Обосновано и правилно районният съд се е произнесъл касателно
веществените доказателства, както и относно направените по делото разноски
като ги е възложил в тежест на въззивника М. М..
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие
на основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд Ямбол,
същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК,
Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/10.01.2024 г., постановена по НОХД
№ 884/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7