№ 948
гр. Русе, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520107111 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Първоначално са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК
вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ вр. чл.82 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника П. Д. Р. дължи на
„*****************“ ЕООД главница в общ размер на 3 240 лв. (три хиляди
двеста и четиридесет лева), представляваща сбор от заплатени от
работодателя: семестриални такси, дължими по Договор за стипендиантство
от 06.10.2022 г., съгласно раздел III, чл. 5. в размер на 2 700 лв., неустойка,
дължима по Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г., съгласно раздел III,
чл. 6, в размер на 540 лв., законна лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът „*****************“ ЕООД, ЕИК: **************,
представлявано от управителите П.Д.Д., чрез адв. С. Р. твърди, че страните са
били в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов договор №
********** г. Твърди, че по време на действие на трудовия договор между
страните бил сключен Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. Ищцовото
дружество в качеството си на възложител се съгласило да подпомогне
1
финансово длъжника в качеството му на стипендиант за успешното
провеждане и завършване на обучението в РУ „Ангел Кънчев“, Факултет –
„Машинно технологичен“, Катедра „Металорежещи машини“ в специалност
„Технологии за машини с ЦПУ“ в магистърска програма с продължителност
три семестъра, задочна форма на обучение. Заявява, че съгласно Раздел II, чл.
2 от договора, възложителят се е задължил да финансира семестриалните
такси на стипендианта за срока на обучението му. Твърди, че по силата на
договора за стипендиантство е заплатило на РУ „Ангел Кънчев“ таксите за
обучение - семестриални такси на ответника: такса обучение 10.10.2022 г. –
875,00 лв.; такса обучение 17.02.2023 г. .875,00 лв.; такса обучение 12.09.2023
г. – 950,00 лв., или общо 2700 лв.
Твърди, че на 11.03.2024 г. ответницата е подала молба на основание чл.
325, т. 1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно
съгласие, а ако молбата й не бъде удовлетворена да се счита за едномесечно
предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено със Заповед № 13/10.04.2024 г. на основание чл.
326, ал. 1 от КТ.
Позовава се на разпоредбата на чл.5, Раздел III от Договора за
стипендиантство, съгласно която, ако стипендиантът наруши задължението
си да остане на работа при възложителя в срок от пет години след завършване
на обучението, възложителят може да претендира от стипендианта връщане на
заплатените суми за семестриални такси, както и на съгласно чл. 6, Раздел III,
съгласно който, в случаите по чл. 3, чл. 4 и чл. 5 на настоящия раздел освен
връщане на заплатените суми за семестриални такси стипендиантът дължи на
възложителя и наказателна неустойка в размер на 20% от заплатените суми за
семестриални такси. Заявява, че неустойката е в размер на 540 лв.
Ищецът навежда твърдения, че в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно 10.04.2024 г. на ответницата била връчена Фактура
№ ***********4 г., в която били включени дължимата по-горе сума за
главница, както и съобщение за дължимата неустойка. Въпреки това, до
настоящия момент дължимата сумата не е заплатена от ответника.
Заявява, че на 10.09.2024 г. е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било ч.гр.д. № ************** по описа
на РС - Русе, по което била издадена Заповед за изпълнение
2
№********/12.09.2024 г.
В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение с вх. №
***********/07.11.2024 г., в което бланкетно е посочено, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
установителни искове, а именно да признае за установено, че ответника П. Д.
Р. дължи на „*****************“ ЕООД главница в общ размер на 3 240 лв.
(три хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща сбор от заплатени от
работодателя: семестриални такси, дължими по Договор за стипендиантство
от 06.10.2022 г., съгласно раздел III, чл. 5. в размер на 2 700 лв., неустойка,
дължима по Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г., съгласно раздел III,
чл. 6, в размер на 540 лв., законна лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по
иска П. Д. Р.. Не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен
Договор за стипендиантство от дата 06.10.2022 г., който е сключен на
основание подписан рамков договор за стипендианство от 19.06.2022 г. и
поради това, че ответника е била приета за студент в РУ „Ангел Кънчев“ по
специалност „Технологии за машини с ЦПУ“ в магистърска програма, и е
поела ангажимент да се обучава при задочна форма на обучение по така
посочената специалност, и да завърши успешно обучението си.
Същевременно ищецът е поел да финансира семестриалните такси, като
договорката била първоначално таксите да се заплащат от ответника, а
впоследствие ищеца да ги заплати. Не оспорва обстоятелството, че ответника
й е заплатил 2700 лв. по договора за стипендиантство. Заявява, че в деня на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в края
на работния ден, ищецът й връчил и фактура за начислени суми за обучения.
Заявява, че това са фактурите за начислени суми за заплащане на основание
договора за стипендиантство - за възстановяване на такси и за неустойки.
Веднага след като й бил връчен проекта за споразумение, ответницата
разбрала, че от нея се търсят и други суми, поради което отказала да подпише
споразумението. В тези суми, освен сумата от 2700 лева за семестриални
3
такси, били прибавени и суми за обучение на струг в размер на 2400 лв., както
и неустойки. На следващия ден ответника изпратила нотариална покана до
ищцовото дружество, с което го уведомила, че не приема така издадените
фактури, тъй като в тях сумите са некоректно посочени и изразила
несъгласието отново за посочения проект за споразумение. Заявява, че сумата
от 2700 лв. е заплатена на ищцовото дружество на 13.10.2024 г. заявява, че
неустойката – 20 % от 2700 лв. или 540 лв., е прекомерна.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. С. Р.,
който поддържа исковата молба. В съдебно заседание ищецът оттегля
предявения иск по отношение на претенцията за сумата от 2700 лева,
представляваща заплатени от ищеца семестриални такси. Поддържа
претенцията за неустойка в размер на 540 лева, на основание раздел III, чл. 6
от Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. между страните. Счита
предявения иск за основателен и доказан. Поддържа иска за неустойка.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д. Х.. Поддържа отговора на исковата молба.Счита, че
искът е неоснователн. Ответника не следвало дължи неустойката, доколкото
работодателят не доказвал, че повишаването на квалификацията ще повлияе
на производствения процес, тъй като тя не участвала в него. Напротив,
ответника работела на компютър в отдел “Администрация“ и се занимавала с
изработване на конструктивна документация, авторски контрол и проекти, но
пряко не участвала в технологичния процес в предприятието. Липсвали вреди
и пропуснати ползи, тъй като нейната работа не била свързана с производство
и машини. По тази причина счита, че определената неустойка от 20 % е
прекомерна и моли съда да отхвърли претенцията или да я намали.
Претендира разноски.
С протоколно определение съдът прекрати производството в частта за
претенцията по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т.
1 от КТ вр. чл.82 от ЗЗД в размер на 2 700 лева, представляваща заплатени от
работодателя семестриални такси, дължими по Договор за стипендиантство от
06.10.2022 г., съгласно раздел III, чл. 5, поради оттегляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна
4
следното:
По делото е представен трудов договор ************ г., видно от който
е, че между страните е било налице трудово правоотношение по силата на
което ответника е заемала длъжността „Инженер конструктор“ с място на
работа – гр. Русе производствена база ***************.
Представена е по делото длъжностна характеристика на длъжността
„Инженер конструктор“. Основните задължения за посочената длъжност са:
Разработва и участва при работата по проекти и кинематични схеми,
разработва необходимите документи за узаконяването на изделието на
различните стадии от конструирането; Определя материала, от който ще се
изработва всеки детайл от изделието, правилното оразмеряване,
съгласуваността на размерите и точното избиране типа на сглобките. Участва
при анализиране на качеството от внедрените разработки; Прави пълни
изчисления на детайлите и възлите и предава в завършен вид конструктивната
документация, като проверява и се подписва на разработените от него
чертежи; Спазва изискванията на всички държавни стандарти и норми за
техника на безопасност и противопожарна охрана. Контролира настройване,
пренастройване и ремонта на оборудването и спазването на технологичната
дисциплина на внедрените разработки. Следи за окончателния монтаж и
настройката на готовите инструменти и екипировка. Изпълнява и други
конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и нуждите на
дружеството; Изработва нова конструктивна документация, нанася изменения
в съществуващата конструктивна документация, изготвя заповеди за
изменение; Дава предложения за изменения и подобрения в конструкцията на
съществуващата инструментална екипировка, участва в процеса по
конструирането на нова инструментална екипировка; Разработва предложения
за усъвършенстване на технологичното равнище на производството; Участва
при обучението и повишаване квалификацията на работниците и служителите
при усвояване на нова техника и технология; Оказва техническа помощ в
обектите и участва в приемателни комисии; Предлага осигуряването на
материали, заготовки и детайли; Способствува за намаляване разходите на
суровини и материали и съответствията им с технологичната документация.
Представен е Договор за стипендианство от 06.10.2022 г. между
страните - „*****************“ ЕООД и П. Д. Р., съгласно който
5
работодателят – възложител по договора се задължава да подпомогне
финансово стипендианта за успешното провеждане и завършване на
обучението му в РУ „Ангел Кънчев“, Факултет – „Машинно технологичен“,
Катедра „Металорежещи машини“ в специалност „Технологии за машини с
ЦПУ“ в магистърска програма с продължителност три семестъра, задочна
форма на обучение. В чл. 3 от договора е посочено, че възложителят е
заинтересован стипендиантът да проведе и завърши успешно обучението си,
като придобие знания и умения, необходими за работата му в предприятието
на възложителя. В раздел ІІІ от договора –Особени разпоредби, стипендиантът
се е задължил да остане на работа при възложителя през целия срок на
обучение, както и в срок от пет години след завършване на обучението. В чл. 4,
Раздел III страните договорили, че ако стипендиантът наруши задължението
си да остане на работа при възложителя в срок от пет години след завършване
на обучението, възложителят може да претендира от стипендианта връщане на
заплатените суми за семестриални такси. Съгласно чл. 6 от раздела, страните
договорили, че в случаите по чл. 3, чл. 4 и чл. 5 на настоящия раздел освен
връщане на заплатените суми за семестриални такси стипендиантът дължи на
възложителя и наказателна неустойка в размер на 20% от заплатените суми за
семестриални такси.
Видно от приложената Заповед № 13/10.04.2024 г. на пълномощника на
ищцовото дружество на основание чл. 326, ал.1 от КТ за прекратяване на
трудовото правооотношение на ответника П. Д. Р., считано от връчване на
заповедта на работника, което е извършено на същия ден.
Представено по делото е съобщение от „*****************“ ЕООД до
П. Д. Р. от дата 10.04.2024 г., в което на ответника се съобщава, че са заплатени
такси по договора за стипедианство от 06.10.2022 г. в общ размер на 3660 лева,
а неустойката по тях, който е 20% от посочената стойност е в размер на 732
лева. Не се спори от страните, че съобщението е получено от ответника в
същия ден, за което тя се е подписала.
Видно от нотариална покана от 11.04.2024 г., връчена ищцовото
дружество в същия ден, ответника е заявила, че не приема споразумението от
10.04.2024 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
6
Заплащането на неустойка (договорна или законна ), като правна
последица от неизпълнението на договорно задължение, е нормативно
определено задължение в текста на чл. 92 от ЗЗД. В тази правна норма
изрично е посочено, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват.
Освен това, в текста на чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ изрично е предвидена
възможността в договора за повишаване на квалификацията страните да
приемат клауза за отговорността на работника или служителя при
неизпълнение на задължението да работи при работодателя за определен срок,
след завършване на обучението.
В разглеждания случай изпълнението на задължението на ответника по
процесния договор за стипендианство е било обезпечено с клаузата на чл. 6,
раздел III от договора. По своята правна същност това е клауза за неустойка –
чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Същото установява предварително размера на обезщетението
за вредите, които работодателят би претърпял в случай на неизпълнение от
страна на работника-стипендиант.
Доказано по делото е, че работодателят е осигурил необходимите
средства за семестриални такси при условията на договора, следователно
същият е изправна страна по договора. Същевременно ответника не е
изпълнила задължението си да работи в предприятието по време на
обучението и за период от пет години след завършване на обучението, тъй като
трудовото правоотношение с нея било прекратено със Заповед *************
г. на председателстващия ответното дружество, която е била връчена на
10.04.2025 г., а обучението е започнало през есента на 2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за претендираната неустойка в
размер на 540 лв. Уважаването на претенцията в пълния размер на неустойката
не би представлявало несправедлива и несъразмерна санкция за
неизпълнението, като възраженията на жалбоподателката в тази насока се
явяват неоснователни, поради следните съображения:
За разлика от договора за ученичество /чл. 230 – 232 КТ/, при договора
за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен начин
размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на
7
обучаващия, т.е. във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува
по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните и
клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността /в този смисъл Решение
№ 141 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр.дело № 3429/2021 год., ІV г. о./.
В случая неустойката, касаеща чл.6 от раздел ІІІ от договора, е
уговорена за неизпълнение на задължението на стипендианта да остане да
работи при работодателя през целия срок на обучение и пет години след
приключване на обучението, като целта й е да се стимулира ответника да
изпълнява трудовите си задължения при работодателя през известен период от
време, което е обусловено от вложените от страна на работодателя средства за
повишаването на квалификацията на служителя. Касае се за инвестиция в
повишаване квалификацията на работника, при което работодателят не влага
само средства във финансов смисъл, а цели престиране на квалифицирана
работна сила, което има отражение и върху продукцията на неговото
предприятие. Обстоятелството, че ответника е работела в отдел
„Администрация“ не означава, че работата която извършва съобразно
длъжностната си характеристика не е елемент от работния процес. Напротив,
анализа на функциите, които са възложени с нея, обосновават извод за
необходимост от техническа кваликация във връзка с заеманата длъжност
„инженер конструктор“. Ответника не представя, че е имала такива или
подобни познания от например средното си образование. Логично е, че
познанията и уменията, които ответника ще усвои в магистърската програма,
биха повишили ефективността на извършваната от нея работа. Следователно
предвидимите към момента на договарянето обичайни вреди за ищеца като
работодател не са нормално по-малки при подобен вид неизпълнение.
Присъждането на претендираната неустойка не може да доведе до
неоснователно обогатяване на изправната страна, а до нейното адекватно
обезщетяване.
Нормата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД допуска намаляване на неустойката в две
алтернативни хипотези: когато неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или когато задължението е изпълнено неправилно или
отчасти. Доказателствената тежест да установи елементите на юридическите
факти, при наличието на които е допустимо това намаление е на длъжника.
8
В случая липсват каквито и да било доказателства за размера на
действителните вреди на ищеца. От друга страна работодателят следва да
бъде компенсиран за вредите от липсата на престиране на работна сила през
уговорения период. Неизпълнението на задължението за престиране на труд в
рамките на уговорения период несъмнено създава трудности и неудобства за
работодателя, инвестирал време и средства за обучение на работника или
служителя. Същевременно при изпълнението на договора по чл. 234 КТ
работодателят ползва повишените знания и умения на служителя, но те
остават за работника и след прекратяване на договора за повишаване на
квалификацията.
Следователно предявения иск се явява основателен и подлежи на
уважаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.09.2024
г. до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК
По делото ищецът претендира на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 1288,80 лева, но при
прекратяване на производството по първия предявен иск, съдът присъди
сумата от 483,00 лева, съразмерно на сумата от 2700 лева, претендирана в
заповедното производство и по отношение на която производството бе
прекратено. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер 107,40
лева за ДТ и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважения иск в размер
на 540 лева. В исковото производство, предвид, че се претендира сумата от
540 лева, то дължимата държавна такса е 50 лева, която следва да се възложи в
тежест на ответната страна. Следва да се присъди и заплатеното адвокатско
възнаграждение в пълно претендирания размер от 579,60 лева, доколкото не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 ГПК, по отношение
на П. Д. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Русе, обл. Русе, ул.
„****************, че дължи на „*****************" ЕООД, вписано в
9
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
при Агенцията по вписванията с ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, п.код 7000, бул.
"**************, представлявано от управителя П.Д.Д., сумата от 540,00
(петстотин и четиридесет) лева, представляваща неустойка, дължима по
Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г., съгласно раздел III, чл. 6, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
********/12.09.2024 г. по ч.гр.д. №**********/2024 г. по описа на Районен
съд град Русе.
ОСЪЖДА П. Д. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Русе,
обл. Русе, ул. „**************** ДА ЗАПЛАТИ на „*****************"
ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията с ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, п.код 7000,
бул. "**************, представлявано от управителя П.Д.Д., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, СУМАТА от 107,40 лева (сто и седем лева и 40 ст.),
направени разноски в заповедното производство и СУМАТА от 629,60 лева
(шестстотин двадесет и девет лева и 60 ст.), направени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10