№ 75
гр. Сливен, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200083 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Л. Г. К. с ЕГН ********** от
гр. Б. против НП № 250 от 20.09.2023 год., издадено от Началник РУ на ОД на МВР -
Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева
на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за нарушение
на чл. 99, ал. 1 от ЗГР. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. № 350497 против
жалбоподателката за това, че на 04.09.2023 год. около 15,30 часа било установено, че
по лична карта е регистрирана в гр. Б., *****, но от осем години живее в гр. Сливен,
1
***** като не е подала заявление за промяна на адресната си регистрация в
тридесетдневния законов срок. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 99, ал. 1 от ЗГР. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателката, което било
удостоверено трите имена и подпис на един свидетел (л. 6 - 7 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 250 от 20.09.2023 год.,
издадено от Началник на РУ на ОД МВР – Сливен, с което на жалбоподателката било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл.
116, ал. 2 от ЗГР за нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР. В обстоятелствената част на НП
било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките
за прилагане хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателката на 05.01.2024 год. (л. 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателката или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото
на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото
НП е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена датата
04.09.2023 год., на която дата е установено нарушението.
Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това
кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението,т.е. на коя дата е изтекъл
тридесетдневния законов срок за подаване на заявление за промяна на адресната
регистрация. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП,
датата на извършване на административното нарушение е определящо както за
приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена
дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за
спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
2
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, тъй като същата е лишена от възможността да разбере за какво
нарушение й се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното
от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото
му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 58д
– 63д от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на
описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на
установеното действие или бездействие на жалбоподателката със съответната
действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение,
което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно
нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. В настоящия случай в обстоятелствената част на акта и НП е отразено, че
жалбоподателката от осем години живее на адреса. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Следователно след като административнонаказващият орган е приел, че от осем
години жалбоподателката живее на адреса, то давностните срокове по ЗАНН за
образуване на административнонаказателно производство за нарушение на чл. 99, ал. 1
от ЗГР са изтекли и производството е следвало да бъде прекратено.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
3
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 37 от
делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева,
поради което съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 250 от 20.09.2023 год., издадено от
Началник РУ на ОД на МВР - Сливен, с което на Л. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Б., е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл.
116, ал. 2 от ЗГР за нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Л. Г.
К. с ЕГН ********** от гр. Б., разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4