№ 11553
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110101474 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
61737/07.03.2023 г./ на В. Г. Ц. срещу „****“ ЕООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: 213.39 лв. – главница по Договор за кредит ****, сключен с „****.“; 1 708.29 лв. –
главница по Договор за кредит ****, сключен с „****.“. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че при проверка в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, е
установил, че ответникът претендира процесните суми от него, и поради липсата на
облигационни отношения между тях е поискал от него информация, едновременно с което е
направил възражение за давност. Излага, че с писмо с изх. № 02072/07.11.2022 г. ответникът
го е уведомил, че е придобил вземанията с Договор за цесия от 13.07.2020 г., и отказал да ги
отпише от Централния кредитен регистър въпреки извънсъдебното възражение за давност.
Счита, че ответникът не се легитимира като кредитор, във връзка с което оспорва
сключването на договора за цесия и евентуално възразява, че той не поражда действие
спрямо него поради липса на надлежно уведомяване. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава, че
вземанията са погасени по давност. Сочи, че не е предприемал съдебни действия по
събирането им, а подаването на информация към Централния кредитен регистър е негово
нормативно задължение, във връзка с което счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест не следва да бъдат
присъждани разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
1
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника задължения
по два договора за кредит, сключени с „****.“, по отношение на които ответникът твърди,
че е придобил вземанията по договорите чрез цесия.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая
ответникът се защитава по исковете чрез доказване прехвърлянето в неговия патримониум
на процесните вземания, за които се установява по делото, че е подал информация в
Централния кредитен регистър към Българска народна банка, като същевременно отказва да
зачете извънсъдебното възражение на длъжника за погасяване на вземанията по давност. С
оглед на това съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от отричане на
претендираните от ответника вземания, респ. предявените искове са допустими.
Ищецът, на първо място, отрича качеството кредитор на ответника, като оспорва
сключването на договор за цесия относно процесните вземания, а евентуално възразява, че
цесията не му е надлежно съобщена.
С Определение № 16865/10.05.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: сключването на Договор за кредит между ищеца и
„****.“, по който е останала непогасена главница в размер на 213.39 лв.; сключването на
Договор за кредит между ищеца и „****.“, по който е останала непогасена главница в
размер на 1 708.29 лв.
По делото се установява, че с Приложение № 1/13.07.2020 г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. „****.“ – клон България е продало „****“ ЕООД
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сред които е и вземане за
главница в размер на 213.39 лв. срещу В. Г. Ц. по Договор CASH-****/27.11.2007 г.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 16865/10.05.2023 г., липсват
доказателства цесията на това вземане да е надлежно съобщена на длъжника съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД както преди завеждането на делото, така и в хода на производството, тъй като
документите относно цесията са представени от ответника едва след насрочване на делото и
не са връчвани на ищеца. Поради това съдът намира, че извършеното прехвърляне на
вземането няма действие по отношение на длъжника.
Що се отнася до вземането в размер на 1 708.29 лв., въпреки дадените от съда указания
е останало недоказано то да е прехвърлено на ответника. В тази връзка следва да се посочи,
че представеният договор за цесия има характер на рамков договор, като вземанията –
предмет на цесията, следва да бъдат индивидуализирани в списък, представляващ
Приложение № 1 към него. В представеното Приложение № 1/13.07.2020 г. обаче не
фигурира такова вземане към ищеца, от което следва, че то не е в обхвата на сключения
договор.
По изложените съображения съдът намира, че предявените отрицателни установителни
искове са основателни, защото ответникът не се легитимира като надлежен нов кредитор на
ищеца, поради което не следва да бъде разглеждано релевираното при условията на
евентуалност възражение за погасяване на вземанията по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът.
Не са налице основания за прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, защото в случая
не е налице признание на исковете, а само признание на факт.
На ищеца се дължат разноски в общ размер на 568.33 лв., включващи: 118.33 лв. –
държавна такса; 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ****, не дължи на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, следните суми: 213.39 лв. – главница по Договор за кредит ****, сключен
с „****.“; 1 708.29 лв. – главница по Договор за кредит ****, сключен с „****.“.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
568.33 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3