№ 192
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20221100513540 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20047931 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. №
75263/2019 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав ответникът Главна
дирекция „П.б. и з. на н.“ е осъден да заплати на С. Р. М. на основание чл.
187 ал. 5 т. 2 ЗМВР /редакция до изменението й с ДВ бр. 60/2020г./ вр. чл. 179
ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР сумата от 1793,22 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.12.2016г.
– 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.12.2019г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски
между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски, направени в
хода на първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 371,72 лв. за държавна
такса и разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба с вх. № 25055592/26.07.2022 г. от процесуалния
представител на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“. Според въззивника
решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно
1
поради нарушение на материалния закон. На първо място се подчертава, че
няма основание за преизчисляване с коефициент 1,143 и не е налице положен
от ищеца извънреден труд, доколкото ЗМВР се явява специален спрямо КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не
следва да намира приложение в процесния случай. Изложено са и подробни
съображения във връзка с това, че обжалваното решение не е съобразено с
правото на ЕС, с оглед на което според въззивника първоинстанционният
съдебен състав е достигнал до неправилни изводи. Ето защо е отправена
молба до въззивния съд за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В законоустановения срок от въззиваемия С. М. не е постъпил писмен
отговор на така депозираната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението обаче е неправилно поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. За уважаването
му в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което е носил служба
на смени при сумирано отчитане на работното време, че е изпълнявал точно
служебните си задължения в процесния период, както и размера на
възнаграждението за всеки месец от процесния период и часовете на носене
на служба в процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., а в чл. 187,
ал. 5, т. 2 и ал. 6 от същия закон (в приложимата му за процесния период
редакция) – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният
труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 3 часа
2
седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същата
разпоредба работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи. В чл. 3, ал. 3 от същата наредба е предвидено че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения
подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на
нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Страните не спорят пред настоящата инстанция по фактите, които се
установяват и от събраните по делото доказателства. Единственият спорен
въпрос в случая е по правото, а именно следва ли при отчитане на
извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ по аналогия на основание чл.
46 ЗНА. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя така приетото
разрешение на поставения правен въпрос, като според чл. 130, ал. 2 ЗСВ то е и
задължително за съдилищата
Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР
относно продължителността на работното време на служителите в МВР,
изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл.
187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност
3
на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР „8 часа
дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза
от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл.
140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР
в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР,
се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1
ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови
норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да
определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително
в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и
по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.
Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8
часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1
ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал.
5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др.
Различната регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение, сама по себе си не води до извод за наличие на
дискриминация на субектите на служебните правоотношения, регламентирани
в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако при равни условия
дадено лице би било лишено от определени права. Условията на труд, в
частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и
4
обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че
останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР
действително лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за
положен нощен труд при сумирано начисляване на работното време, но им
дава право на други видове допълнителни възнаграждения, неприложими
спрямо всички категории държавни служители и работници/служители. Те са
посочени в мотивите на горецитираното тълкувателно решение. Отделно от
това, липсата на определени допълнителни възнаграждения може да намери
компенсация и в самия размер на основното възнаграждение, при
определянето на което е отчетена спецификата на работата и условията, при
които държавни служители – полицейски органи и органи по П.б. и з. на н. по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР полагат труда си. От изложеното следва, че при
съпоставяне между тези служители и работниците и служителите, работещи
по трудово правоотношение, няма допусната дискриминация, забранена от
КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС.
Следва да се посочи също така, че различието в отчитането на нощния
труд, полаган от държавните служители на МВР, и служителите, полагащи
труд по трудово правоотношение, е основано на обективен и разумен
критерий – така т. 2 от Решение на СЕС по дело С-262/20. Законодателят е
съобразил, че характерът на работата на повечето от държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при който по презумпция се налага
полагане на труд и през нощта. Ето защо е уредил компенсацията чрез другите
привилегии, а не с допълнително възнаграждение сходно на това, предвидено
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Така приетото тълкуване на закона не противоречи и на вторичното
право на ЕС. Според т. 1 от цитираното решение на СЕС член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за з. под формата на продължителност
на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че за процесната група
служители законодателят е предвидил други компенсации, поради което и се
допуска подобна разлика в уредбата. В същия смисъл е и приетото в
определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС.
Предвид изложеното, предявеният от ищеца осъдителен иск е
неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено такова, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора отговорността за разноски за
5
първоинстанционното производство следва да бъде преразпределена.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 в полза на юридически
лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
з.вани от юрисконсулт. Според настоящия съдебен състав на ответника следва
да бъдат присъдени 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно
ниската фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК разноските за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза следва да останат за сметка на
съда.
Следва да бъде разпределена отговорността за разноски и за въззивното
производство. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя размера на
юрисконсултското възнаграждение на 100 лв. Този размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта
действия в хода на въззивното производство. На въззивника следва да бъдат
присъдени и разноските за държавна такса за подаване на въззивната жалба в
размер на 35,86 лв.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20047931 от 14.07.2022 г., постановено
по гр. д. № 75263/2019 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. М. с ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР с адрес гр. София, ул. **** осъдителен
иск с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР за сумата от 1793,22 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен труд, за периода 01.12.2016г. – 20.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК С. Р. М. с ЕГН
********** да заплати на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР
сумата от 135,86 лв. – разноски, направени в хода на въззивното производство
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски, направени в
хода на първоинстанционното производство.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7