№ 113
гр. Б. , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500023 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба „Агенция за събиране на
вземания“, ЕАД против решение № 6705810.08.2020 г., постановено по гр.д. 2262 по описа
за 2018 г. на РС –Б..
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на първоинстанционното решение,
излагайки пространни съображения.
Въззиваемият чрез особения представител изразява становище за несъстоятелност на
доводите в жалбата.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона срок.
Атакуваното решение е допустимо. Постановено е по предявен от ищеца иск, въз
основа на даденото му за това указание от РС съгл. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предвид
връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410, издадена по ч.гр.д. 1177/2018 г. по описа
на РС-Б. на длъжника В.С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Спазен е и едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяването му.
С решението РС е отхвърлил предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“, ООД искове против В. А. С. за признаване съществуването на следните
вземания на ищеца: 800 лв. главница; 122,86 лв. договорна лихва за периода 07.07.2017 г. до
2.3.2018 г.; 329,58 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 329,58 лв. такса
за екпресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 60,82 лв. за периода от 3.3.2018 г.- датата на забава след последната
погасителна вноска до 21.4.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
1
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.
За преценка доводите в жалбата въз основа на събраните по делото доказателства,
тезите на страните и закона, БлОС намира за установено следното:
Ищецът претендира изпълнение на задължения по сключен с ответника
договор за заем от разстояние и лихва за забава на просрочените парични задължения.
Правното основание на иска е чл. 79, чл. 92, чл. 86 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ във вр. с чл. 9 Закон за потребителския кредит ЗПК/ във вр. с чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според легалната дефиниция за договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние съдържаща в чл. 6 ЗПФУР - това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече.
За доказване факта за сключения по този начин договор е предвиден специален ред,
регламентиран в чл. 18, ал. 1 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
Разпоредбата задължава доставчикът да докаже, че е : 1/изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и
3/. е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
За доказване на електронните изявления, съгл. чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР - се прилага
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, като
изявленията, направени чрез електронната поща се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията,
което може да съдържа и несловесна информация, като електронното изявление, ако е
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в редакцията му
към датата на сключване на процесния договор 22 юни, 2017 г.
Според чл. 184, ал. 1 от ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната
е длъжна да представи документа на електронен носител.
По делото е представен на хартиен носител в заверен от жалбоподателя препис
договор за паричен заем № 5365486/22.6.2017 г. със страни „В.К.“, ООД и В. А. С., с
посочени лични данни на С. – ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта и кога
и от кое МВР е издадена, мобилен телефон и електронна поща за получаване на изявления
/л. 94 от делото/. Според чл. 2 от договора на С. е отпуснат заем в размер на 800 лв., който
следва да върне за срок от 36 седмици, при 18 на брой седмични вноски, всяка от които в
размер на 69,58 лв., включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
2
разглеждане на документите за отпуснатия заем, като са посочени и конкретните дати за
плащане на всяка една погасителна вноска като последната е с падеж 1.3.2018 г. Посочено е
в договора, че заемът е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент 40,28%, както и че
ГПР-то е 49,30, като общия размер плащания с включена такса за експресно разглеждане
възлиза на 1252,44 лв. Според чл. 1, ал. 3 от договора заемателя дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 329,58 лв. С чл. 4
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно –
поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодатели си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и поръчителят да отговаря на
посочените в клаузата изисквания или заемателят да представи банкова гаранция, в размер
на цялото задължение на заемателя по договора, която да се изпрати на заемодателя на
посочения в договора адрес. Уговорено е в следващата ал. 2 на чл. 3 в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 заемателят
да дължи неустойка в размер на 329, 58 лв. В този случай е посочено, че дължимата вноска
възлиза в размер на 87,89 лв., а общото задължение става 1582,02 лв.
В чл. 1 от договора, е отразено, че страните сключват договора на основание
предложение за сключване, направено от заемателя или форма на кандидатстване,
попълнена от заемателя по електронен път на следната Уеб страница www.vivacredit.bg,
представляваща електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП.
Според Общите условия /ОУ/ приложими към договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние в р. 3 „Сключване на договора“ е посочено, че заемател,
който желае да кандидатства за ползване на финансовата услуга може да направи това на
посочената уеб-страница www.vivacredit.bg, като заемателят попълва форма за
кандидатстване, която съдържа негови лични данни, след попълването на която от
заемателя тя представлява електронен документ по см. на ЗЕДЕП. Посочени са следващите
стъпки, който заемателят следва да осъществи, а именно - чрез натискане на бутон
„Приемам и продължам“ във формата за кандидатстване, декларира, че предоставя
доброволно личните си данни, че е запознат с преддоговорната информация, предоставена
му под формата на Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансовата
услуга от разстояние, посочваща индивидуалните условия на договора, с която заемателят
предварително се е запознал чрез уеб страницата, като той декларира, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация и Общите условия, които ще считат за
договорени между тях със сключването на договора. В т. 4 е посочено, че заемателят си
създава личен акаунт като посочва лична електронна поща и парола във формата за
кандидатстване като посочената електронна поща представлява средство за
индивидуализация на заемателя и всички изявления изпратени на и от посочената
електронна поща, замодателя ще счита за направени до и от заемателя. Заемателят се
съгласява с Декларация, че посочената от него ел. поща го индивидуализира лично спрямо
заемодателя.
В т. 6 от ОУ е посочено, че в края на Формата за кандидатстване, заемателят
избира между бутон „Приемам и изпращам“ и „Отказ“ като с натискане на първия бутон той
декларира, че е запознат и съгласен с декларацията относно индивидуализацията му
посредством ел. поща като формата за кандидатстване се изпраща до заемодателя за
разглеждане. В т. 7 е посочено, че в случай че се одобри заемателят се уведомява чрез
изпращане на ел. съобщение.
По делото се установява от изпратения от „ИзиПей“ АД платежен документ №
07000598491298 от 23.6.2017 г., че сумата от 800 лв. е получена лично от В. А. С., който при
получаването й в документа е изписал собственоръчно името си в графата клиент и се е
подписал. Според платежния документ наредителя на плащането е В.К., ООД, а основанието
за превода „договор за заем : В. А. С.“.
3
Предвид изложеното БлОС счита за незаконосъобразен извода на РС, че между
страните не е възникнала облигационна обвързаност, в подкрепа на който извод не посочва
нито един факт, нито го обосновава с правни доводи. Абсолютно несъстоятелно е посочил,
че ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за реално предоставената сума на
ответника от 800 лв.
Според БлОС се доказва, че между В.К., ООД и ответникът е сключен договор
за заем от разстояние. От съдържащите се в договора се лични данни на В.С., от личното
получаване от него на сумата на каса Изипей,АД и то на следващия ден след датата на
сключването му, за БлОС не оставя съмнение, че е налице съгласие от ответника за
сключване на процесния договор. Съгласието си той е заявил по твърдяния от ищеца начин -
чрез попълване формата за кандидатстване на посочената уеб-страница www.vivacredit.bg с
попълването на която със съответните лични данни от заемателя тя представлява електронен
документ по см. на ЗЕДЕП и установява съгласието за сключването му. Съдът отчита, че
договорът е реален и се счита за сключен с получаване на сумата, което също се доказа по
категоричен начин. Затова оспорването от назначения му особен представител, че В. С. не е
изразил съгласие за сключването му, както и че е извършено едностранно вписване на
личните данни на С. в процесния договор е несъстоятелно. Не е логично лично да отиде и да
получи сумата, преведена му от посочения в договора заемодател Вива Кредит,ООД, според
описания в договора начин – на каса в „ИзиПей“, АД, а да не е изразил съгласие за
сключването на такъв. Затова макар и да няма доказателства, че ел. поща, визирана в
договора да е на ответника, то за съда няма никакво съмнение, че тя е ел. поща посочена и
ползвана от него в отношенията му със заемодателя за сключване на договора и че той е
титуляра на съответните електронни изявления, обективиращи съгласието му за условията
при които да му се отпусне сумата от 800 лв.
Възражението на особения представител на ответника, че ищецът не представя
носителя на съгласието на С. е несъстоятелно, защото такова искане не е направил.
Ето защо съдът счита, че между В.К., АД и В.С. е възникнало заемно облигационно
правоотношение. Ответникът не доказва да е изпълнил задълженията си по него. Той не е
внесъл нито една вноска.
Затова БлОС счита исковете за заплащане на главницата по договора и договорената
лихва за основателни. Съдът съобрази че дължимата главница възлиза на 800 лв., а
договорената лихва, според вещото лице от назначената съдебна икономическа експертиза -
на 122,86 лв.
Поради неплащане на главницата от 800 лв. основателен се явява и иска по чл.
86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху нея за претендирания период 3.3.2018 г. –
датата след последната погасителна вноска до 21.4.2018 г. за размера от 11,11 лв., изчислен
от експерта. За разликата над него до предявения размер 60.82лв. иска е неоснователен.
Ето защо решението на РС, с което претенциите за главница и лихви са отхвърлени
следва да се отмени и се постанови ново с което същите се уважат респ.. решението се
потвърди за неуважения размерна мораторна лихва над сумата от 11, 11 лв. до предявения от
60,82 лв., за периода след прекратяване на договора.
Ще следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция няма доводи срещу
приетото от РС, което според БлОС е законосъобразно, тъй като се подкрепя и от
доказателствата, че са извършени две цесии за прехвърляне взаманията по процесния
договор, като и двете са съобщени на ответника чрез особения му представител, /назначен
от РС за нуждите на исковия процес/ от пълномощник на стария кредитор. С първата цесия
прехвърлянето е от заемодателят В.К., АД на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“, ООД , а с втората, сключена в хода на исковия процес - е от ищеца на
4
„Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, като новия кредитор също участва в исковото
производство като трето лице помагач и по негова жалба е образувано въззивното
производство.
По отношение на останалите претенции за заплащане на договорна неустойка в
размер на 329,58 лв.; на такса за експресно разглеждане на документите в същия размер от
329,58 лв. и на разходите и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 245 лв., решението на РС, с което са отхвърлени следва да се потвърди.
Решението е законосъобразно.
Претенцията за заплащане на договорената с чл. 4, ал. 2 неустойка за неизпълнение на
поето задължение за ангажиране на поръчител или банкова гаранция , БлОС счита - за
неоснователна. Клаузата е нищожна, тъй като единствената цел, за която е уговорена е извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неизпълнението на
поетото от заемателят задължение за обезпечаване чрез поръчител или банкова гаранция не
рефлектира пряко върху същинското/основно задължение за погасяване на договора за
заем. Според чл.4 неустойката не произтича от вреди за кредитора от неизпълнение на това
същинско/основно задължение, а от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника за неосигуряване на обезпечение. Очевидно се цели неоснователно да се
обремени заемополучателя с допълнително парично задължение, тъй като такова се дължи
дори заемополучателя да е изправна страна т.е. дори и без да са настъпили никакви вреди за
заемодателя. По този начин договаряйки неустойка от неизпълнение на задължението от
заемополучателя да представи обезпечение, кредиторът прехвърля изцяло в негова тежест
преценката, която той като заемодател следва да направи преди сключването на договора -
за възможността заемателя да изпълнява задълженията си по връщане на заема.
Съдът отчита провъзгласената от чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, но счита, че тя не
може да се използва за неоснователно обогатяване на едната страна, която в случая е и
икономически по-силната, а точно до това на практика се стига с чл. 4 от договора. Ето защо
клаузата за неустойка, според съда - противоречи и на добрите нрави, което е прави
нищожна съгл. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като такава тя няма действие в отношенията между
страните.
Освен изложеното съдът счита, че с неустоечната клауза се заобикаля чл. 33,
ал. 1 и 2 от ЗПК, предвиждащи при забава на потребителя кредиторът да има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, размерът на която не може да
надвишава законната лихва.
След като уговорената неустоечна клауза не може да ангажира отговорносттта на
длъжника, то иска за заплащането й в размер на 329,58 лв. е неоснователен. Това води до
неоснователност и на иска за заплащане на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
нея.
Таксата от 329,58 лв. за експресно разглеждане на документи също не следва да се
присъжда за плащане. Разглеждането на документи е действие по усвояване на кредита, за
извършването на което също в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК съществува изрична забрана за
начисляване й.
По делото не се установява да са направени разходи, направени за извънсъдебно
събиране на вземането, като ищецът не е конкретизирал предприетите действия , ако такива
са правени, поради което претенцията за заплащането им в размер на 245 лв. следва да се
отхвърли. Дори и да бяха установени, то начисляването им е в противоречие с разпоредбата
на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия по управление на кредита, за каквито следва да се приеме, че представляват
действията по извънсъдебното му събиране, като начисляването им противоречи и на чл.
5
33, ал. 1 и 2 от ЗПК, предвиждащи при забава на потребителя кредиторът да има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, размерът на която не може
да надвишава законната лихва.
Ето защо решението на РС с което са отхвърлени претенциите за заплащане на
договорена неустойка от 329, 58 лв., на такса за експресно разглеждане на документите в
същия размер от 329,58 лв. и на разходи за извънсъдебно събиране на вземането от 245 лв.
следва да се потвърди.
Доводът на въззиваемия за нарушаване чл. 19, ал. 1 от ЗПК, забраняващ Годишният
процент на разходите да надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, е основателен. Въпреки основателността му
той не рефлектира върху изразеното в настоящия акт становище на съда, тъй като според
вещото лице до надвишаването на прага на ГПР със 17,72 пъти, се стига, ако в изчисленията
за определянето му освен главницата и договорената лихва се включат и размерите на
договорената неустойка, таксата за експресно разглеждане на документите и претендираните
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, които клаузи, се приемат от настоящия и
първоинстанционния съдебни състави за нищожни, а по договора от заемополучателят не са
извършвани никакви плащания за да се приложи чл. 19 ,ал. 6 от ЗПК, разписващ
последиците при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни
надвзетите средства над прага на ГПР да се удържат при последващи плащания по кредита.
С оглед изхода на спора ответникът дължи разноски на ищеца за заповедното
производство в размер на 43,42 лв. респ. за исковото производство пред РС в размер на
358,38 лв., при определено от БлОС за ищеца юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ от 100 лв. и съобразяване останалите
направени от него разноски по делото.
Разноски за третото лице помагач съгл. чл.78, ал. 10 ГПК не се присъждат.
БлОС констатира, че жалбоподателят вместо дължимата държавна такса от 150 лв. е
внесъл, 131,12 лв. поради което следва до довнесе по сметка на Окръжен съд –Б. разликата
между тях, възлизаща на 18,88 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 6705/10.08.2020 г., постановено по гр.д. 2262 по описа за 2018 г.
на РС –Б., в частта с която са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“, ООД искове против В. А. С. за признаване съществуването
вземанията на ищеца за главница в размер на 800 лв.; на 122,86 лв. договорна лихва за
периода 07.07.2017 г. до 2.3.2018 г. и на лихва за забава/мораторна лихва/ върху
непогасената главница за размера от 11,11 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 21.4.2018 г. и
вместо това постановява
Признава за установено, че ответникът В. А. С., с ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.
„адрес“ бл. 93, вх. Б, ет. 4, ап. 7 дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“, ООД, с ЕИК ********* сумата от 800 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 5365486/22.6.2017 г.; сумата от 122,86 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 2.3.2018 г. по същия договор, както и сумата
от 11, 11 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от
3.3.2018 г.- до 21.4.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
6
10.05.2018 г. до изплащане на вземането, които са предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 4353/10.5.2018 г., по ч.гр.д. 1177 по описа
за 2018 г. на РС-Б..
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда В. А. С., с ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „адрес“ бл. 93, вх. Б, ет. 4, ап. 7 да
заплати „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ООД, с ЕИК *********
направените разноски в заповедното производство в размер на 43,42 лв., както и
направените разноски пред РС в исковия процес в размер на 358,38 лв.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, ЕИК ********* да внесе по сметка
на Окръжен съд –Б. сумата от 18,88 лв., представляваща невнесения размер от дължимата
държавна такса, възлизаща на 150 лв.
Оставя без уважение искането на „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, ЕИК
********* за присъждане на разноски.
Постановява на адвокат М.Т., назначена за особен представител на В. А. С. да й се
заплати определеното от съда и внесено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 362 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7