Определение по дело №121/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. М. И., [ЕГН] от [населено място], чрез адв.А. Д., против ЗППАМ № 25-0819-000035/07.01.2025г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 3255609/06.01.2025г. и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на И. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В същата жалба е отправено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е мотивирано с приети предходната вечер лекарствени средства-Ибупром синус, които според жалбоподателя при вземане на полеви тест реагират на опиати. Твърди се, че И. не употребява наркотици. Трудните и непоправими щети са обосновани с довод, че изземването на СУМПС възпрепятства управлението на автомобил, с който жалбоподателят може да се придвижва от [населено място], където живеел до работното му място в [населено място]. Автобусният транспорт бил нередовен. Следвало прекратяване на трудовото му правоотношение и обричане на глад и мизерия.

С разпореждане [номер]/20.01.2025г., съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да обоснове настъпилите вреди от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като представи относимите доказателства към твърденията си. Към молба с.д№ 1090/21.01.2025г. представя само доказателства за заплатена държавна такса, като не изпълнява разпореждането в останалата му част. Прави искане за допълнителна възможност, в случай, че съдът прецени, като не уточнява с каква цел иска допълнителен срок и какви доказателства е възпрепятстван да представи в указания от съда срок, съответно желае да бъдат приобщени като доказателства по делото.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, приложени към административната преписка, счете искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" вр. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - за допустимо.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда възможност по искане на оспорващия предварителното изпълнение на административен акт допуснато по силата на отделен закон да бъде спряно, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Приведено към конкретиката на настоящия казус допуснатото, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП подлежи на съдебен контрол, доколкото специалният закон не предвижда ограничения в този смисъл. Санкционираното лице е упражнило правото си на жалба срещу Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение.

Разгледано по същество – искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В хипотезите, при които нормативно е предвидено предварително изпълнение на административни актове, законодателят презюмира наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл. 60 от АПК. За да се спре нормативно предвиденото предварително изпълнение на административен акт, съдът следва да установи наличие на такива нови факти и обстоятелства, които сочат предварителното изпълнение за създаващо условия за причиняване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. Затова, негова е доказателствената тежест да установи наличието на такива нови факти и обстоятелства, а и на прякото им отрицателно въздействие в неговата правна сфера. Необходимо е да бъдат доказани както вида на вредите, така и вероятността на настъпването им, за да се прецени съответствието им със защитения от закона обществен интерес.

В настоящия казус евентуалните вреди, които се твърдят от жалбоподателя са обосновани с твърдения за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка и невъзможност да се ползва придобитата правоспособност да управлява МПС, за да се придвижва в пълен обем. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Жалбоподателят не сочи наличие на пречки към молбата, с която са представени доказателства за заплатена държавна такса, да представи и доказателства, обосноваващи твърдението му, че работи, съответно къде и като какъв. Не е представил трудов договор или заповед за назначение, за да подкрепи твърдението си, че работи, съответно, че без да управлява МПС ще е възпрепятстван да осъществява трудовите си задължения. Няма пречка също така в предоставения от съда срок да представи копие от лична карта или други писмени доказателства, от които да е видна адресната му регистрация, предвид твърдението му, че живее извън [населено място]. Не са ангажирани доказателства, които позволяват да се установи, както конкретна вреда, така и евентуалният й размер, за да може да се прави преценка за нейната значителност или трудно поправимост.

Установеното със закон предварително изпълнение на административен акт е обвързано с оборимата презумпция за надделяващия обществен и държавен интерес над личния. В този смисъл, поради липсата на доказателства, установяващи твърдените вреди за жалбоподателя от оспорената ЗППАМ, лишава съда от възможността да направи преценка за тяхната противопоставимост на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен. С оглед доводите в искането, че поради липсата на доходи И. е обречен на глад и мизерия, константна е съдебната практика, че засягането на финансови интереси, включително и преустановяването на дейност, в резултат на което могат да настъпят финансови загуби, не са от категорията на противопоставимите на значими защитени обществени интереси. Твърдените вреди не могат да бъдат възприети като значителни или трудно поправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради това, че не са доказани. Имуществените вреди (каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят лично да управлява МПС и да извършва някаква дейност с него, въпреки че такава не се твърди в жалбата) нямат характер на непоправими, а дори и жалбоподателят да е понесъл такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. М. И. за спиране на предварителното изпълнение на наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" вр. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца, заявено в жалба вх. № 921/20.01.2025г., срещу Заповед № 25-0819-000035/07.01.2025г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 3255609/06.01.2025г. и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на И. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.