Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.08.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 11979 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 84743 от 06.04.2017
г., постановено по гр.дело № 30566/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 70 състав, е намалено на основание
чл.30, ал.1 ЗН дарението, извършено от И.П.М., починала на 13.02.2016 г.,
извършено в полза на Л.И.М., ЕГН **********, обективирано
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119, том LXXXXVІІ,
дело 20857/ 14.12.1992 г. на нотариус В.А., вписан в СВ-София с вх. рег.№
29250/ 14.12.1992 г., с което дарителката се е разпоредила с ½ идеална
част от апартамент № 1, находящ се в гр.София, ул.“ ********,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, , застроен на
85,79 кв.м., при съседи: изток- зелена площ, запад- зелена площ, север- коридор
на ІІ вход, юг- ап.3 на сем.К., отгоре- ап.3 на сем.Гълъбови, отдолу- мазе
шахта, заедно с мазе № 1 на 10,12 кв.м., при съседи: изток- зелена площ, запад-
коридор, север- мазе на сем.Д., юг- мазе на сем.Вачкови, заедно с таван № 1 на
7,67 кв.м., при съседи: изток- коридор на тавана, запад- зелена площ, север- таван
на сем.Л., юг- сушилня на тавана, заедно с прилежащите 2.23/ 100 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, като е възстановена запазената част на В.И.С., ЕГН **********,
от наследството на И.П.М., починала на 13.02.2016 г., в размер на 1/ 6 част. С
решението на съда е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л.И.М., ЕГН **********,
да заплати на В.И.С., ЕГН **********, сумата 805 лева, представляваща разноски
по делото, сторени пред СРС.
Срещу решението на СРС, 70 с-в е постъпила въззивна жалба от Л.И.М., с искане същото да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателят излага доводи, че е придобил процесния недвижим имот по давност, като добросъвестен владелец от датата
на дарението - 14.12.1992 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда.
Въззиваемата страна- ищец В.И.С., чрез пълномощника си адв.И.Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Основният довод, изложен във въззивната
жалба, във връзка с направеното от въззивника-
ответник възражение, че е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот по давност, съдът намира за изцяло неоснователен. В процесния случай не се спори между страните, че по силата
на договор за дарение на недвижим имот от 14.12.1992 г., обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119, том LXXXXVІІ, дело 20857/ 14.12.1992
г. на нотариус В.А., И.П.М. и И. В.М. / наследодатели на страните по делото-
майка и баща/ са дарили на сина си Л.И.М. собствения си недвижим имот: апартамент
№ 1, находящ се в гр.София, ул.“ ********, състоящ се
от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на 85,79 кв.м.
Безспорно е обстоятелството, че в настоящето производство ищцата В.И.С. е
предявила срещу ответника Л.И.М./ неин брат/, иск с правно основание чл.30,
ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на нейната
майка и обща наследодателка на страните И.П.М.,
починала на 13.02.2016 год. Съдът приема, че възстановяването на запазена част,
накърнена с дарение на имот, може да се иска след откриване на наследството.
Право да искат намаляване на дарствените
разпореждания по чл.30 от ЗН имат законните наследници със запазена част към момента на откриване на
наследството, а не към момента на извършването на дарствения
акт. В случая безспорно е обстоятелството, че ищцата е законен наследник със
запазена част на общата на страните наследодателка и тяхна майка И.П.М., починала на 13.02.2016
год. С отговора на исковата молба ответникът
Л.И.М. е направил възражение за придобиване на процесния
недвижим имот имот по
давност, като добросъвестен
владелец от датата на дарението
- 14.12.1992 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Съдът приема, че добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 70 от ЗС е този, който владее
вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик
или че предписаната
от закона форма е била опорочена.
Това означава, че добросъвестният владелец не е станал
собственик поради пороци на правното
основание, които не го правят
недействително, поради което законът му
дава възможност да придобие собствеността
по оригинерен способ - придобивна давност. Когато юридическото основание, с което е придобита собствеността не е опорочено се осъществява
владение върху собствена вещ и поради това е недопустимо
собствеността да се придобие отново
на друго правно основание. За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ
може да се
говори, когато това право не
е придобито вече по друг начин.
В случая надареният- ответникът по делото Л.М. е придобил правото на собственост върху имота, предмет
на дарението, още с извършването на сделката през 1992 год. и дарението, направено при спазване предписаната
от закона нотариална форма. След този
момент/ 14.12.1992 г./, надареният вече
не е владял имота като добросъвестен
владелец, а като собственик. В случая дарението не е обявено за
недействително, нито е отменено./
Доводи в тази насока не са изложени по делото от страна на ответника/. Независимо от това
добросъвестният владелец може да придобие
собствеността на вещта, когато владее,
без да знае
недостатъците на основанието си, и когато тези недостатъци
се отнасят до това, че
праводателят не е бил собственик, или когато е била
опорочена предписаната от закона форма. В конкретния случай нито едно
от тези изисквания
не е налице. Няма спор, че
дарителката е била собственик на имота, предмет
на дарението. Правото на ищцата, като наследник на своята майка да
иска намаление на дарението се
основава именно на това нейно
право на собственост, което тя наследява. Също така е спазена
и нотариалната форма, необходима за извършване
на дарението съгласно чл.18
от ЗЗД. Затова и поради тези съображения не може да
се говори за добросъвестно владение в полза на надарения- ответникът по делото. Той не е бил
и недобросъвестен владелец по вече изложените
съображения. Ако дарението
на недвижим имот е извършено при спазване предписаната
от закона форма и дарителят е бил собственик, надареният владее имота като собственик,
придобил това право въз основа
на дарението. Той не е добросъвестен
или недобросъвестен владелец. Затова при иск за
намаляване дарението и възстановяване запазената част надареният не може да
се позовава, че е придобил правото на собственост върху имота по
давност. Недопустимо е собственикът да може да придобие
правото на собственост на друго основание, след като вече
го е придобил на валидно правно основание. С оглед на което неоснователно е възражението
на ответника, че е придобил по давност процесния
недвижим имот, по силата на спокойно и непрекъснато владение, считано от датата
на дарението до момента на депозиране на исковата молба в съда. В процесния случай, ответникът е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот по силата на договор за
дарение от общия наследодател/ респективно от общите наследодатели/ на
страните по делото и не може да придобие собствеността втори път на друго
основание- по давност.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора пред настоящата съдебна
инстанция, на въззивника- ответник не се следват
разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец В.И.С., следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното
производство в размер на сумата от 750 лв., представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие от 20.05.2019 г. и
списък на разноски по чл.80 от ГПК, като направеното от въззивника
– ответник Л.И.М., възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззиваеманата страна- ищец адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от въззиваеманата
страна- ищец В.И.С. адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84743 от 06.04.2017 г., постановено по гр.дело № 30566/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 70 състав.
ОСЪЖДА
Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на В.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 750 лв./ седемстотин и петдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.