№ 46466
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110136200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ю.Б“ АД срещу К. Н. Й., с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на банката
следните суми: 24137,50 лева – неизплатен остатък от главница (вкл. и
обявената за пресрочно изискуема на 24.01.2024 г.), ведно със законната лихва
от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането; 917,12 лева – възнаградителна
лихва върху посочената по-горе сума за периода от 14.08.2023 г. до 24.01.2024
г.; и 894,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 12.09.2023 г. до 06.03.2024 г. – задължения по договор за
потребителски кредит № FL1182919/23.04.2021 г., сключен между страните по
делото.
В исковата молба се твърди, че на 23.04.2021 г. между страните бил
сключен договор, по силата на който ищецът отпуснал на ответника 27 000
лева потребителски кредит при лихва от 6,60 % годишно за първата година, а
след това – променлив лихвен процент, „равен на 6,60%“, който се формира от
променлив компонент, определен по формула – част от Приложение № 1 към
договора, и фиксирана договорна надбавка, като кредитът следва да бъде
върнат на равни месечни вноски за 10 години (120 месеца), като в договора е
посочен годишен процент на разходите (ГПР) – 8,83 %. Признава се, че
кредитът е бил изплащан редовно според погасителния план до 14.08.2023 г.,
но след това ответникът изпаднал в просрочие. Затова ищецът обявил
предсрочна изискуемост на кредита, като на 24.01.2024 г. ответникът лично
получил уведомление за това. Твърди се, че са останали неиздължени
вземанията по предходния абзац, поради което се иска осъждане на ответника
да ги плати.
В законоустановения срок (започнал да тече на 20.08.2024 г.) не е
подаден отговор от ответника – К. Н. Й..
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и
1
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
Съдът намира, че следва да изследва дали договорът включва
неравноправни клаузи и съдържа реквизитите по закона, вкл. в следните
части: чл. 3, ал. 1, т. 2 относно механизма на формиране на променлива лихва;
чл. 3, ал. 8 – относно вярното посочване на ГПР в договора; чл. 3, ал. 10
относно това дали клаузата за преферентни условия не е прекомерно тежка за
потребителя; чл. 5, т. 1 – относно таксата за отпускане на кредита; чл. 20, ал. 2
– относно последиците при отпадане на преференциите по кредита и дали се
отклоняват от изискванията за договорна справедливост, както и по т. 5 – дали
е допустимо за възстановяване на преференцията да се дължи такса.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; служебна експертиза относно
извършени от ответника плащания според счетоводството на банката и
ефективните лихвени проценти, както и по първия и последния въпрос в
исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: въпроси от втори до четвърти в исковата молба към
счетоводната експертиза, тъй като същите не са допустими – иска се вещото
лице да отговори на правен въпрос.
Констатира се, че исковата молба е нередовна в частта относно
претенцията за възнаградителна лихва, като ищецът посочва каква сума иска,
върху коя сума се начислява лихвата (главницата), къде е уредена, но не
посочва какъв твърди, че е лихвеният процент, като това е задължително
съдържание на искането по претенция за лихва, а съдът проверява дали
съответства на доказателствата, а не обратното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 198741/17.06.2024 г.
по иска за възнаградителна лихва.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2
ГПК на ищеца „Ю.Б“ АД да уточни с молба с препис за насрещната страна с
препис за ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото разпореждане какъв е ефективният лихвен процент на
възнаградителната лихва по договора, като го посочи с числа, а ако е
прилагана променлива лихва – да посочи в кой период какъв е бил
процентът на лихвата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ делото ще бъде прекратено в частта за иска за
2
възнаградителна лихва.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 36200 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11
декември 2024 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати остатъчната главница по договор за потребителски кредит с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр, за
заплащане на уговорена лихва – по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр, и за лихва за забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит и на ответника е предоставена паричната сума по
договора.
Искът за възнаградителна лихва ще се уважи, ако от представения
договор за кредит съдът се увери, че е посочен правилен годишен процент на
разходите по договора, налице е писмена уговорка за лихва, която може да
бъде определена по ясен начин, и – с оглед на твърденията за променлива
лихва – ищецът установи, че са уговорени условия за промяна на лихвата,
които са настъпили.
Искът за лихва за забава ще се уважи, ако се уважи искът за главница и
се установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи всички, посочени в последните три абзаца факти.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно
изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице –
счетоводител, след проверка в счетоводството на ищеца, да даде отговор на
следните въпроси:
1. Усвоена ли е сумата по договора за кредит от ответника и на коя дата?
2. Какъв според счетоводството на ищеца е бил лихвеният процент по
договора за кредит?
3. Съответстват ли изчисленията на договорната възнаградителна лихва
и лихвата за забава от счетоводството на ищеца на лихвения процент по т. 2, и
3
ако не – какви са отклоненията?
4. Променян ли е ефективният лихвен процент по договора за кредит, на
кои дати, и посочено ли е в счетоводните документи основание за всяка
промяна?
5. Да се изчисли ГПР по договора за кредит според допусканията в чл. 3,
ал. 9 от същия, като се вземат предвид главница от 27 000 лева и главница от
26 800 лева (без таксата за разглеждане на искането, която да се включи като
разход)?
6. Отразени ли са плащания по договора за кредит, на коя дата и в какъв
размер?
7. Колко дена е забавата за всяко от тези плащания спрямо падежната
дата на съответната вноска, и какъв е дневният лихвен процент за забава в
периода (съобразно чл. 10, ал. 2 ЗЗД и наредбите на БНБ)?
8. Редовно ли са водени счетоводните записвания относно кредита в
счетоводството на ищеца?
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 700 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за въпроси от втори до четвърти към счетоводната експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Ю.Б“ АД, че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва. Припомня на ищеца
задължението му!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5