№ 151
гр. Пазарджик, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Д. от с.Ковачево обл.Пазарджик против
НП № 22-1818-000567 от 01.09.2022г. на Началник сектор в РУ- Пазарджик,
при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата са направени оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че
нарушението не е било извършено от обективна и субективна страна. Моли
НП да бъде отменено. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява
лично. Представлява се от пълномощника адв.И. В. от АК- Пазарджик, който
прави изявление, че доверителят му е уведомен от него за съдебното
заседание, на което не може да се яви, тъй като се намира в чужбина.
Посоченото обстоятелство се потвърждава от получена по делото докладна
записка от мл.инспектор при РУ-Пазарджик, съгласно посоченото в която
жалбоподателят е напуснал пределите на страната на 18.12.2022г. през ГКПП
Видин Дунав мост. При това положение и доколкото не са констатирани
1
пречки за даване ход на делото, пълномощникът на жалбоподателят прави
изявление, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не
ангажира доказателства. В допълнение към изложените в жалбата оплаквания
излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и по-
конкретно на посочената в НП разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Моли за
отмяна на НП, а в условията на евентуалност- за изменение на същото чрез
намаляване размера на наложеното административно наказание лишаване от
правоуправление до предвидения минимум от 1 месец. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с
което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е
правилно и законосъобразно, като издадено в съответствие с нормата на чл.27
ЗАНН и при съблюдаване разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли съда да
потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като
едновременно с това прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателя.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази
становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 12.08.2022г., около
11:15ч., в с.Звъничево обл.Пазарджик, на ул.13-та, в посока от с.Лозен към
гр.Пазарджик, е управлявал МПС- л.а. „Ауди“ Ку 7 с рег.№ ***, собственост
на фирма „Ф.“ ЕООД- гр.Пазарджик ЕИК ****, като при подаден ясен сигнал
за спиране със стоп-палка по образец от контролен орган- униформен
служител на МВР, не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение, като продължил движението си.
Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП,
съгласно които при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
2
контрол място и да изпълни неговите указания.
За така констатираното от органите на МВР нарушение на ЗДвП против
жалбоподателя бил съставен АУАН Серия АД №41401 от 12.08.2022г., въз
основа на който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено
лично на нарушителя на 15.12.2022г., видно от отбелязването в него. Жалбата
против НП била подадена чрез АНО на 16.12.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния да я разгледа
районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя - св.Х. Г. и св.С. Т.- и двамата полицейски служители при
РУ- Пазарджик.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че по съществото си жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От показанията на разпитаните в качеството на свидетели-
актосъставителят Х. Г. и неговият колега- св.С. Т., които съдът кредитира
като обективни и безпристрастни, се установява, че на посочените в АУАН и
НП дата, час и място жалбоподателят, като водач на МПС е извършил
нарушение на чл.103 от ЗДвП вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Тези две правни
норми вменяват задължение към водачите на МПС да спрат при подаден
сигнал за това от контролните органи и да изпълнят техните указания, като
неизпълнението на това задължение съставлява отказ да се изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Съдът изцяло кредитира показанията на полицейските служители св.Х.
Г. и св.С. Т., тъй като същите са подробни, логични, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Този извод не се променя от
обстоятелството, че същите са депозирани от лица намиращи се в служебни
правоотношения с АНО, доколкото по отношение на тези свидетели не се
събраха доказателства, навеждащи съмнения за заинтересованост от изхода
на делото и проява на личен мотив за уличаване на жалбоподателя.
Св.Х. Г. и св.С. Т. потвърдиха, след като предварително им беше
3
разяснена предвидената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, че
актът е съставен от първия в качеството му на контролен орган по транспорта
и то против лицето, което в момента е било установено като нарушител. От
показанията на посочените свидетели по делото се потвърди посоченото в
процесното НП, а именно, че на фиксираните в последното дата, час и място
полицейският автопатрул бил позициониран в с.Звъничево обл.Пазарджик на
ул.13-та, където служителите при РУ- Пазарджик изпълнявали служебните си
задължения, осъществявайки контрол на движението по пътищата,
включително чрез спиране за проверка на МПС на случаен принцип.
Полицейският автомобил бил паркиран преди кръстовището в населеното
място, което обикновено било използвано от патрулите на органите на реда.
Жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, се движел в посока от
гр.Сепетмври към гр.Пазарджик. Виждайки го, св.С. Т. подал сигнал за
спиране със стоп-палка по образец, като посочил на водача мястото, където да
спре. Вместо да направи това, жалбоподателят подминал полицейския
служител и продължил да се движи по пътното платно, като завил в първата
пресечка вдясно. На свой ред, свидетелите Г. и Т. се качили в патрулния
автомобил и се отправили в посоката, в която поел нарушителя. Въпреки
положените усилия, включително след обиколка на населеното място,
полицейските служители не могли да издирят нарушителя. Поради това те
подали сигнал за номера на МПС до колегите си при РУ- Пазарджик, които не
след дълго ги уведомили, че автомобилът бил засечен да се движи в посока от
сградата на Общината в гр.Пазарджик към кръговото кръстовище на
бул.България. Така на светофара на бул.България, при Църквата Св.
Богородица, свидетелите Г. и Т. успели да спрат автомобила, управляван от
жалбоподателя. Последният признал пред полицейските служители, че е
видял подадения в с.Звъничево сигнал със стоп-палка, но не е изпълнил
указанието на св.Т. за спиране, тъй като за МПС нямало сключена ЗЗ
„Гражданска отговорност“. За извършеното от А. А. Д. нарушение на чл.103
вр. чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП св.Х. Г. съставил АУАН Серия АД №41401 от
12.08.2022г., който бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без
писмени възражения.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира,
че извършеното от жалбоподателят представлява нарушение на разпоредбите
на чл.103 от ЗДвП вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, поради което правилно е
4
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. По делото
се събраха достатъчно и безпротиворечиви гласни доказателства, които ведно
с приетите писмени такива, формират категоричен извод за това, че
нарушението е било извършено, както от обективна, така и от субективна
страна. Обратното твърдение на жалбоподателя съдът възприема като
логичен и естествен опит за оневиняване на дееца, което остана неподкрепено
от доказателства по делото. Такива не бяха представени от страна на
жалбоподателя, поради което направеното в жалбата възражение, че деянието
не извършено, се явява неоснователно.
Горното важи и за релевираното от адв.В. съображение за неправилно
приложение на материалния закон, доколкото нормите на чл.103 от ЗДвП и
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са взаимно свързани. С първата се вменява
задължение към водачите на МПС да спрат при подаден сигнал за това от
контролните органи и да изпълнят техните указания, а с втората се
предвижда вида и размера на административното наказание за всяко
поведение на водача, представляващо отказ да се изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението, каквото несъмнено е
неизпълнението на задължението визирано от разпоредбата на чл.103 ЗДвП. В
този смисъл административнонаказващият орган е приложил правилната
законова норма, квалифицирайки виновното поведение на водача на
процесното МПС като такова по чл.103 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения за
каквито съдът следи служебно. НП е издадено от длъжностно лице,
разполагащо със съответната материална и териториална компетентност,
съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР – л.7-8 от
делото.
За нарушението по чл.103 от ЗДвП вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са
предвидени кумулативно административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. В конкретния случай АНО се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН при тяхната индивидуализация. Наложил е наказанията глоба и
лишаване от правоуправление в максималния им размер, т.е. при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, което в случая е правилно.
Очевидно е отчетена високата степен на обществена опасност на
5
нарушението, а и на самия нарушител, за когото от показанията на
разпитаните свидетели по делото се установи, че същият ден е извършил и
друго административно нарушение, управлявайки процесното МПС, за което
не е била сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При определяне размера на наказанието е било отчетено и обстоятелството,
че неправомерното поведение на дееца е наложило полагане на допълнителни
усилия не само от страна на ангажирания полицейски патрул, а така също и
на други служители на РУ- Пазарджик, включили се в издирването на
нарушителя. При това положение съдът намира, че с така наложените
наказания ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН, поради което искането
на адв.В. за изменение на НП чрез намаляване размера на наложеното
административно наказание лишаване от правоуправление до минималния
предвиден такъв от 1 месец също не явява неоснователно.
Най-сетне, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус
поведението на жалбоподателя не обуславя и маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност, доколкото касае неизпълнение разпорежданията на
полицейски органи, имащи за задача гарантиране безопасността на
движението по пътищата. Съдът не може да толерира поведение на
пренебрежение и неглижиране ролята и правомощията на органите на МВР,
което се забелязва като тенденция в последно време в поведение на
обществото. Поради това обществената опасност на това нарушение се
характеризира с достатъчно висока степен, която изключва квалифицирането
му като малозначително.
Пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от
юрисконсулт, който направи своевременно искане за присъждане на
разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание по същество, с разпит на двама свидетели, като същото не се
характеризира с правна и фактическа сложност, поради което следва да се
6
присъди минималният размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно
80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР- Пазарджик, към
което структурно принадлежи АНО, издал обжалването НП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1818-000567 от 01.09.2022г. на Началник
сектор в РУ- Пазарджик, при ОДМВР-Пазарджик, с което на А. А. Д. ЕГН
********** от с.Ковачево обл.Пазарджик, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 200/двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца.
ОСЪЖДА А. А. Д. ЕГН ********** от с.Ковачево обл.Пазарджик да
заплати на ОДМВР- Пазарджик, представлявано от директора,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7