РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Силистра, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. В.а
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. В.а Административно наказателно
дело № 20223420200321 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.Д., представлявано от управителя Д. В. Д., чрез адвокат М. Я.
при АК – Д., против Наказателно постановление № 19-2200057/19.05.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на
ТД - жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 166, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление поради издаването му при съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че е налице неправилно
определяне от контролните органи на мястото, където е извършена
проверката като е посочено - обект „Реконструкция и доизграждане на В и К
мрежи в с.А.“, а самият обект е склад, намиращ се в гр.С., в който доставчик
1
на материали е ТД-жалбоподател. Счита се, че в АУАН и НП са отразени
факти и обстоятелства, които не отговарят на действителната фактическа
обстановка, редом с това не е налице и изискуемото пълно фактическо и
правно единство между издадените актове. Счита се, че не е налице описание
на вмененото нарушение по чл.166, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.,
поради непосочване технически характеристики, параметри на машината и
каква конкретна дейност се е осъществявала с нея, за да може да се прецени
доколко при използване на посоченото оборудване – кран, монтиран на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № ТХ 2199АР, е налице опасност за здравето и
безопасността на работещите. Визира се и че не е ясно по какъв конкретен
начин работодателят не е осигурил прилагането на писмени инструкции за
цитираната машина.
Обръща се внимание, че между ТД-жалбоподател и лицето С. И. са
били налице граждански правоотношения с оформен граждански договор за
услуга, а не е имало елементи на трудово правоотношение и поради това
наказаното дружество не се явява и работодател спрямо посоченото лице.
Иска се отмяна на наказателното постановление, което искане се поддържа
пред съда чрез представител по пълномощие, изразяващ позиция за
нарушение на материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения,
за неразумно и несправедлИ. наложено наказание. Претендира присъждане на
разноски с представяне списък на същите.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Визира, че са спазени всички
изисквания на процесуалните правила и правилно е определен субекта на
административно-наказателна отговорност – „Т.“ ООД, който има и
качеството на работодател. Намира материалния закон за правилно приложен
на база анализ на изяснените по случая факти. Подчертава, че представената в
хода на съдебното производство Инструкция за безопасна работа с кран е
фабрична инструкция и няма връзка с товарене и разтоварване във връзка със
самата експлоатация на крана, а към момента на настъпване на злополуката
липсва писмен регламент, спрямо който работещите лица да са били
инструктирани. Счита, че не са били налице основания за приключване на
делото със споразумение. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски за процесуално представителство
по делото.
2
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се
представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 15.03.2022г. св.М. Г. – главен инспектор и св.Д. Т. – старши
инспектор, и двете служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – С.,
извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в склад за
съхранение на строителни материали в гр.С., Промишлена зона „З.“, ул. „Р.“ –
между № ... и К. с., ползван от „Т.“ ООД гр.Д., ЕИК .... Дружеството било
изпълнител на строителен обект „Реконструкция и доизграждане на В и К
мрежа в с.А., общ.С.“ при условията на обществена поръчка и ползвало
съхраняваните в склада материали. Повод за проверката бил настъпил на
същата дата в 11.30ч. инцидент с лицето С. Г. И., ЕГН **********, ангажиран
при товарене на цилиндрични бетонови пръстени – заготовки за шахти за
канализация, с размери височина 75см., външен диаметър Ф 120 см. и
вътрешен диаметър Ф 100, с тегло около 500 кг. След инцидента отведен от
екип на ЦСМП в МБАЛ - С. (починал там впоследствие на 22.03.2022г.). На
място бил установен товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ТХ 2199АР, с
монтиран кран между кабината и каросерията, в края на който кран имало
кука за закачане на товар посредством въже.
В изпълнение изискването на контролните органи за представяне на
всички инструкции за безопасна работа ТД-жалбоподател изпратило
Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби, Инструкция за
безопасна работа на височина, Инструкция за организация на строителната
площадка при временни обекти, Инструкция за безопасна работа при
изграждане на стоманобетонни конструкции, Инструкция за реда за
отпускане, ползване, съхранение и отчитане на лични предпазни средства,
Инструкция за безопасна работа при покривни работи, Инструкция за
безопасна работа с машини за челно заваряване на полиетиленови тръби и
3
фитинги и с машини за електрозаваряеми муфи, Инструкция за безопасна
работа при кофражни работи, Инструкция за употреба, периодична проверка
и поддръжка на защитна каска, Инструкция за безопасна работа при земни
(изкопни) работи, Инструкция за безопасна работа при бетонови работи,
Инструкция за безопасна работа с багер, Инструкция за безопасна работа с
асфалторезач, Инструкция за безопасна работа при извършване на асфалтови
работи.
С писмо от 27.04.2022г. до Д „ИТ“ – С. упълномощеното да
представлява ТД-жалбоподател лице – Д. Н. посочила, че са представени
всички искани от Инспекцията документи, в това число всички инструкции и
инструктажни книги и други няма. Св.Г. установила, че в никоя от тях не се
съдържало изискване по какъв начин следва да се товарят въпросните
бетонови пръстени за конкретния строителен обект в с.Айдемир, при
използване на работното оборудване – кран на товарен автомобил „Мерцедес“
с рег. № ТХ 2199АР, при която съществува опасност за безопасността и
здравето на работещите лица.
Съставен бил АУАН № 19-2200057/27.04.2022г. за нарушение на чл.166,
ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване при отразяване на посочените
обстоятелства като фактическа рамка на обвинението. Последвалото издаване
на процесното наказателно постановление, с което на ТД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 413, ал.2 КТ.
За отегчаващи обстоятелства е посочено, че е отчетена настъпилата смъртна
злополука с пострадалото лице Станислав Илиев, установени в хода на
проверката редица нарушения на трудовото законодателство (непосочени) и
дадени пет броя задължителни предписания с подходящ срок за изпълнение.
С Постановление от 27.04.2022г. на Д „ИТ“ – С. по чл.405а, ал.2 КТ е
обявено съществуването на трудово правоотношение между ТД-
жалбоподател, в качеството му на работодател, и С. И. Г., ЕГН **********, в
качеството на работник товаро-разтоварни дейности, считано от 14.03.2022г.
С Решение № 326/18.10.2022г. на Административен съд – Д., жалбата на „Т.“
ООД срещу визираното постановление е оставена без уважение.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона
4
срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на
изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.
Мястото на посочване на инцидента е правилно отразено в акта и в НП, като
следва да се отбележи, че протоколът от проверката се издава извън рамките
на адм.наказателното производство, чието начало в настоящия случай се
явява положено със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. Фиксираното в адм.обвинение - склад за съхранение на
строителни материали в гр.С., използвани за обект „Реконструкция и
доизграждане на В и К мрежа в с.А., общ.С.“ от „Т.“ ООД, съответства на
фактическото местоположение на развилите се събития, свързани с
настъпване на злополука за единия от работещите по натоварване и
разтоварване на бетоновите пръстени С. И.. Естеството на наличните между
него (приживе) и наказаното дружество правоотношения е било свързано с
престиране на работна сила срещу заплащане, установено и със съдебен акт, с
който е признато обявяване на трудово правоотношение между посочените
страни към датата на описаното като нарушение в процесните акт и НП, и
настоящият съдебен състав не следва да ревизира позицията на съда,
произнесъл се по този въпрос. Предвид това ТД-жалбоподател се явява в
качеството на работодател и попада в обхвата на действието на нормите на
КТ във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
В хода на съдебното производство, на база свидетелските показания и
писмените доказателства, се установява, че дейността по натоварване на
бетонните елементи за шахтите се извършвала от С. И. и от св. В..
Последният работел към „Т.“ ООД като шофьор от 2019г. и на процесната
дата 15.03.2022г. бил оператор на крана, монтиран между кабината и
каросерията на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ТХ 2199АР. На крана
имало кука за закачане на товара посредством въже. При товаренето св.В.
вдигал от земята и респ. поставял бетоновия елемент в каросерията, след
което Станислав Илиев се качвал в нея и откачал колана от елемента.
Изяснило се посредством писмени обяснения, че цилиндричният бетонов
пръстен има два отвора от двете си страни (срещуположни), през които се
прокарвали железни пръти (посочени като фусове) с размери Ф 3 см. и
дължина 35 см., на тези фусове са закачали „ушите“ на текстилното въже с
дължина 4м., въжето се закачало на куката на крана, с който се повдигал
товара и се натоварвал в каросерията на камиона. Дейността по поставяне на
5
прътите в отворите на пръстените, закачането на въжето за тях и окачането му
на куката се извършвало от пострадалия С. И., който следвало да изчака св.В.
да спусне товара в каросерията и едва след това да се качи в нея, да откачи
въжето и премахне железата от пръстена. След като натоварили поединично 8
пръстена в камиона, двамата работници решили, че дейността им ще върви
по-бързо, ако се товарят по два пръстена наведнъж – поставени един върху
друг. За тази цел С. И. прокарал арматурите през отворите на долния пръстен
(намиращ се на земята), закачил въжето (колана) за тях и за куката на крана,
горният пръстен останал на собствена тежест върху долния, без да е закачен
за въжето, като при вдигането на товара текстилното въже (колана) се
изпъвало и обхващало отстрани и горния пръстен. С. И. не изчакал св.В. да
спусне пръстените в каросерията, а се качил в нея преди това, въпреки, че бил
предупреждаван от св.В. да не прави така, а да изчака спускането на товара
понеже вниманието му е ангажирано със проследяване състоянието на същия
по време на движението на крана. При надвисването на пръстените с
изпънатото въже над каросерията, горният, незакачен за въжето пръстен, се
изплъзнал и паднал като затиснал С. И. в камиона.
При постъпването му на работа св.В. бил инструктиран за естеството си
на работа, безопасното изпълнение на същата, като му бил провеждан и
ежедневен инструктаж. По отношение на С. И. било възложено на св.В. да го
запознае с начина на работа по товарене и разтоварване на пръстените, както
и да не се качва в каросерията преди св.В. да спусне с крана бетонните
пръстени. При проследяване на инструктажните книги се установило, че И. не
е бил запознаван по надлежния ред с правилата за безопасна работа с
посочените бетонови елементи и товаро - разтоварването им, като не е имало
и нарочно изготвена инструкция за такава дейност.
От показанията на св.М. се установява, че на същия е било възложено
да провежда ежедневните инструктажи за начина на безопасна работа всяка
сутрин на работниците преди започване на работа на обекта в с. А., както и че
за безопасното боравене със самия кран – като работно оборудване (§1, т.4 ДР
от Наредбата) имало писмена инструкция. Такава е представената по делото
в хода на съдебното дирене (л.119). Писмени правила обаче, изначално, към
времето на осъществяване трудовата дейност на работещите (вкл.и С. И.) при
товаренето на бетоновите пръстени и спецификата на самата дейност,
свързана с повишена опасност за тяхното здраве, не е имало. Това се
6
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и изрично
посоченото от упълномощеното лице – Д. Н., че освен предоставените на
контролните органи инструкции, други няма. Съгласно чл.166, ал.2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999г., при използване на работно оборудване, при
което съществува риск за безопасността и здравето на работещите,
работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции. Следва
изначално да са разработени в писмен вид съответните правила за безопасна
работа – в случая за процесната дейност по товарене и разтоварване на
визираните бетонови пръстени, и след това да са осигурени безопасни
условия за тяхното практическо прилагане. По настоящия случай, от
свидетелските показания на св. В., св.М. и св.К., се констатира, че св. В.,
работил на процесната дата и като кранист, е давал съответните насоки в
устен вид на пострадалия работник И., а св.М. изрично забранил на последния
да товари по два пръстена наведнъж. Установените факти обаче ясно
очертават, че изначално работодателят не е изпълнил визираното законово
изискване, свързано със създаване на организация, обективирана в нарочен
вътрешен акт, съобразно смисъла на чл.166, ал.2, уреждащ правилата за
безопасна работа и сочещо на липсата на ефективен контрол от негова страна.
Доводите на АНО за определяне размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция, предвидено в чл.413, ал.2
КТ, в размер 2500 лева, съдът не споделя като основателни. Първият от тях
за наказание над минимума от 1500 лева е настъпилата „смъртна злополука с
пострадалото лице“. Никъде по настоящия случай не се сочат данни, че
смъртта на работника И. е настъпила в резултат на посочената трудова
злополука, нито пък АНО е събрал информация, че в хода на воденото
наказателно производство е изяснено наличието на причинно – следствена
връзка между тези обстоятелства. Посочено е, че лицето е починало в
болнично заведение 7 дни след датата инцидента, но не е установена
причината за смъртта му, за да се вменява на наказания търговец това
обстоятелство като отегчаващо административно-наказателната му
отговорност. Отразеното, че са налице други нарушения е най-общо
посочено, без никаква конкретизация, а и за такива се следва отделно
наказание. Не е ясно и защо дадените задължителни предписания с
„подходящи срокове за изпълнение“ са отчетени като утежняващи фактори.
7
Доказателствата по делото визират, че на пострадалия е било разяснено в
устен вид как следва да процедира при разтоварването на пръстените в
камиона, но същият е пренебрегнал дори като житейски логично правилото
да не се качва в каросерията преди да бъде спуснат товара, което негово
поведение съдът приема, че е обвързано с настъпване на злополуката.
Предвид тези съображения съдът намира, че наказанието следва да бъде
изменено до неговия минимален размер от 1500 лева, като справедлив и
адекватен на естеството на осъществената административна простъпка.
Исканите от процесуалния представител на административно-
наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за
юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.3 ЗАНН. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател
следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 48.00 лева,
съгласно чл.144 АПК вр. чл. 81 ГПК вр. чл.78, ал. 2 ГПК, предвид намаляване
размера на наложената имуществена санкция.
За осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя
пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл.63д, ал.1
ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят съответната
част от направените по делото разноски, за каквито до приключване на
последното заседание е представен документ за заплащането им и списък по
чл.80 ГПК, а именно в размер на 194.40 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 2 ( ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200057/19.05.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на
„Т.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано
от управителя Д. В. Д., на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда вр.
чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.413, ал.2
от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 166, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
8
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния от 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД гр.Д., ЕИК ..., да заплати на Главна дирекция
„Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 48.00 (четиридесет и
осем) лева за процесуално представителство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „Т.“
ООД гр.Д., ЕИК ..., направените по делото разноски в размер на 194.40 (сто
деветдесет и четири лева и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9