Мотиви на Присъда №
260006/18.01.2021 г.
на наказателно частен
характер дело № 2052/2019 година
по описа на Районен съд –
Стара Загора:
Производството е образувано
въз основа на тъжба на частния тъжител Я.Я. против подсъдимия
П.П. ***.
В тъжбата се сочи, че подсъдимият
на 28.07.2019 г., в социалната мрежа „Фейсбук" е
разгласил обиди за Я.Г.Я., както следва: „...кредитен мошеник, гибон-орангутан,
най-екзотичният екземпляр", и клевети за Я., както следва: „Я.Я. има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос банк, които не обслужва от
години. ...Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш
трибуната на общински съвет за да си крадеш от нашите парички...".
В хода на съдебните прения повереникът поддържа тъжбата и обвиненията повдигнати с
нея. Претендират се и направените от тъжителя разноски.
Защитникът счита, че
обвинението е недоказано и следва да се постанови оправдателен съдебен акт.
Сочи подробни съображения.
Подсъдимият дава обяснения,
че не е автор на посоченото в тъжбата и моли да бъде оправдан. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
доводите и становищата на страните, събраните доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият П.Й.П. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, не е
осъждан, освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а ал.1 от НК, ЕГН **********.
Тъжителят и подсъдимият живеят
в град Стара Загора. Не са в родствени отношения. От години не са в добри
отношения.
П.П.
е бил подсъдим по две частен наказателен характер дела, водени от Я., и двете по
описа на Районен съд - Стара Загора, както следва:
по нчхд
№ 1610/2018 г. с присъда в сила на 02.07.2019 г., за престъпление по чл.148
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147
ал.1 от НК, извършено на 22.01.2018 г., П. е освободен от наказателна
отговорност по чл.78а ал.1 от НК и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева; П. е осъден да заплати на Я. обезщетения за
неимуществени вреди по два граждански иска, всеки уважен за по 2000 лева и
разноски по делото 1589 лева – виж присъдата по приложеното нчхд
№ 1610/2018 г., която е потвърдена от Окръжен съд – Стара Загора;
по нчхд
№ 1844/2018 г. с присъда в сила на 02.10.2019 г., за престъпление по чл.148 ал.1
т.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.146
ал.1 от НК, извършено на 22.01.2018 г., П. е освободен от наказателна
отговорност по чл.78а ал.1 от НК и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева. П. е осъден да заплати на Я. неимуществени вреди
1000 лева, ведно със законната лихва от 22.01.2018 г.; 15 лв. ДТ за завеждане
на дело; 1000 лв. възнаграждение за адвокат и 147,55 лв. разходи за вещо лице;
508 лв. разноски направени на въззивното производство
- виж присъдата
по приложеното нчхд № 1844/2018 г., и решението на Окръжен
съд – Стара Загора, с което е потвърдена.
На 29.07.2019 г., преди
обяд, тъжителят и свидетелката И.Л. били в заведение „...", находящо се в град Стара Загора, ул.„.... ... с личния си
мобилен телефон влязла в социалната мрежа „Фейсбук"
и попаднала на публикувани от П.Й.П. публикации, в група „Истината за Стара Загора“, а именно:
„Я.Я.
има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос банк, които не обслужва от години. Някой има ли идея как получава
заплатата си от общината и с чие съдействие? ..…Я.Я.
наистина ли си такъв кредитен мошеник? Защо излъга хората, че си голям
бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общинския съвет за да си
крадеш от нашите парички и да се биеш в гърдите като гибон - орангутан, колко
велик си? Браво Я.Я.. Ти наистина си най - екзотичният
екземпляр“.
Веднага ги показала на Я..
Тъжителят, на 29.07.2019 г.
в 15.25 часа, посетил В. П., помощник - нотариус по заместване при Е. Т.,
Нотариус с peг. № .. в канцеларията му, в град Стара
Загора, ул.„…" № 89, ет.., офис ., където заявил, че във „Фейсбук" имало обидни и клеветнически за него
публикации от П.П.,***.
За горното е изготвен
констативен протокол от 29.07.2019 г., с нотариална заверка на съдържанието.
Видно от него, от
направената разпечатка на профил на подсъдимия е видяна публикация, публикувана
в група „Истината за Стара Загора“ от 28.07.2019 г. Профилът е с идентификатор
„HEDWIN“. В разпечатката се установяват и са налични коментираните в тъжбата процесни слова. Помощник нотариуса е видял публикацията от
профила на П.П., „качена“ в група „Истината за Стара
Загора“ от 28.07.2019 г. със съдържание,
което е копирано в констативния протокол и е направена разпечатка на самата страница,
приета като писмено доказателство.
Впоследствие е констатирано,
че процесните публикации са изтрити.
По искане на тъжителя са
разпитани свидетелите ..., Д., Г., П., а по искане на подсъдимия са разпитани
свидетелите Й. и И..
Свидетелите ..., Д. и Г. установиха,
че видели и прочели написаното за тъжителя от подсъдимия от неговия профил във
„Фейсбук“. На тези свидетели бяха предявени разпечатките
от „Фейсбук“ и те потвърдиха, че това е снимката на
подсъдимия, това е неговия профил и това са публикуваните слова писани за
тъжителя. Свидетелите видели всичко това от своите лични телефони. Съдът не
намира основания да не кредитира показанията като правдиви.
Свидетелят Й. сочи, че е
видял във „Фейсбук“, че пише „П.П.“
и снимката на подсъдимия, който познавал от много време. Не може да каже дали
профила е на подсъдимия или не, но потвърди, че по снимката и имената - отговаря
на неговото име. Свидетелят посочи, че няма техническа грамотност да прецени и
не знае, когато някой е блокиран в групата, дали може да вижда постове и
коментари към тях. Показанията на този свидетел, допуснат по искане на
подсъдимия, не оборват по никакъв начин извода, че П.П.
е написал процесните слова във „Фейсбук“.
Свидетелят И. твърди, че
месец юни 2019 година подсъдимият е с хендъл във „Фейсбук“ - „fakedob”. Свидетелят сочи, че често влизал в профила на
подсъдимия, когато бил арестуван и тогава забелязал разширението му „fakedob” преведено като „фалшива дата на раждане“. Където
имало псевдоним подсъдимият винаги бил „fakedob”.
Свидетелката П. ***. Установи,
че има от дълги години преки впечатления от профила на П., който първо бил на
латиница, после на кирилица. Направило й впечатление, че разширението на
идентификацията на профила му бил един, а след това станал друг. Свидетелката
го е следяла продължително време, тъй като подсъдимият често си позволявал да
обижда обществено значими личности в социалните мрежи, с насмешка. Свидетелката
посочи, че разширението „fakedob” се е появило
впоследствие, а преди това е било „Hedwin“.
Свидетелката е посетила нотариус и е изготвен констативен протокол от
18.08.2020 г., констатациите от който свидетелката потвърди при разпита . С компютъра
на нотариуса влезли в личния профил на тази свидетелка и е констатирано, че разширението
във Фейсбук на подсъдимия е „fakedob“.
Профилът му е създаден юли 2008 г. „P.P.“.
По делото е установено, че
подсъдимият е бил задържан и на 27.06.2019 година с протокол за обиск и
изземване са му иззети сив преносим компютър „Епъл“ и
мобилен телефон Айфон – лист 47 – 48 от делото.
От констативния протокол от
29.07.2019 г. се установява, че от направената разпечатка на профила на
подсъдимия е видяна публикация, публикувана в група „Истината за Стара Загора“
от 28.07.2019 г. и от разпечатката се виждат коментираните в нея, цитирани в
тъжбата процесни слова.
Видно от констативния
протокол, профилът на П. е бил с идентификатор „HEDWIN“.
Относно спорния въпрос дали
подсъдимият е автор на публикациите визирани в тъжбата с профил „hedwin“:
Съдът приема, че това е така
като се позовава на показанията в този смисъл на свидетелите П., ..., Д., Г.,
констативния протокол приет като писмено доказателство, ведно с приложението
към разпечатка на страница от „Фейсбук“. Освен това,
по делото е несъмнено установено, че подсъдимият има познания и опит с работата
с компютърни системи и технологии и е добре запознат с функционирането на
социални мрежи. Налице е и съвпадение между тематиката на написаното и
използваната лексика и изразни похвати между писаното в профила и написаното от
подсъдимия в писмените сведения по приложената преписка, за които няма спор, че
са писани от подсъдимия. Подсъдимият е посетил банката на 15.07.2019 г., за да
преведе на Я. пари, който му дължи по горепосоченото НЧХД. Налице е превод от
16.07.2019 г. на сума 6432 лева и 12 дни след това процесната
публикация е факт. Косвени доказателства в подкрепа на авторството са и
показанията на свидетелката П., която посочи, че подсъдимият си е позволявал
да обижда обществени личности с насмешка
и именно затова в един период на нея като журналист той й бил интересен, затова
обърнала внимание на идентификацията му.
По делото е изпълнена съдебно-техническа
експертиза, заключението на която не е оспорено от страните, а съдът приема за
добросъвестно и компетентно дадено.
От това
заключение се установява, че: - След извършване на проверка във „Фейсбук“ група „Истината за Стара Загора“, вещото лице
констатирало, че процесните публикации липсват; - Това
което има отношение към идентичността на профила в случая е „HEDWIN“. Това
представлява временен идентификатор на профила, за бърз достъп. Единствено „Фейсбук“ е в състояние да даде информация, да потвърди или
да отрече категорично в дадения момент кой профил е ползвал дадения
идентификатор; - Всяка една публикация в група може да бъде изтрита от следните
три лица – който я е направил; администраторите на групата; Фейсбук,
като това включва автоматичните им системи за откриване на правилата и
администрацията на Фейсбук; - В момента на проверка
от вещото лице, идентификатора на профила на П. не съвпада с този от констативния
протокол; - В един и същ момент не може да има два профила с един и същ
идентификатор, но е възможно идентификаторът да е ползван от един човек, след
това е освободен и впоследствие е ползван от друг. Вещото лице за демонстрация
е посочило, че в неговия личен профил при проба да ползва идентификатор HEDWIN
се оказало, че към текущия момент е свободен и би могъл да го полза в бъдеще,
ако реши.
Вещото
лице не можа да потвърди или да отрече дали процесните
слова описани в тъжбата са направени от профила на П., но отговори, че
може този профил, който съществува отдавна с идентификатор „hedwin“,
да бъде променен, като му се смени идентификатора. Профилът на П. е сменен към
22.07.2019 г. с идентификатор „fakedob”, като това не
означава, че идентификаторът му винаги е бил този. Според вещото лице той може
да се смени във всеки един момент. Тези наименования „hedwin“
и „fakedob” са за скриване на истинския
идентификационен номер.
Тези обстоятелства по
безспорен начин се установиха и от показанията на разпитаните свидетели Д.П. и А.И..
От тези доказателства може да се направи категоричен извод, че профилът на П. с
идентификатор „hedwin“ е съществувал отдавна, същият
е сменил идентификатора си с „fakedob”, за да скрие
истинския си идентификационен номер, но това именно е профил на подсъдимия, от
който е направена публикацията, „качена“ на 28.07.2019 г. в група „Истината за
Стара Загора“ и от който е разпечатката на коментарите от нея.
От събраните доказателства, включая приложената прокурорска преписка, не се установи, Я.Я. да има запори за стотици хиляди лева към „Пиреос Банк“, които да не
обслужва от години. В този смисъл подсъдимият не доказа истинността на
написаното от него за Я..
Освен това, по делото е
прието като писмено доказателство удостоверение от 07.11.2019 г. за липса на
задължение по кредитно отношение, видно от което към 28.07.2019 година, Я. няма
задължения по кредити към Банка Пиреос България АД, няма наложени запорни
съобщения с взискател тази банка /виж л.34 от
делото/.
При така събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че П. на 28.07.2019 г., в социалната
мрежа „Фейсбук" е разгласил позорни обстоятелства
за Я.Г.Я., а именно че: „има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос банк, които не обслужва от
години.“, като клеветата е разгласена публично и по друг начин, с което е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 от НК.
Не се доказа истинността на
тези твърдения. Не е налице хипотезата на чл.147 ал.2 от НК.
Тези твърдения на П. не
отговарят на действителността, засягат и опорочават честта на тъжителя и грубо
засягат достойнството му. Доказа се и мотивът за извършване на престъплението,
а именно неприязън, отмъщение. Установи се, че по двете посочени по – горе нчх дела, П. е осъден да заплати на Я. не малки парични
суми. Процесното деяние не е първо на подсъдимия.
Същият има две предишни дела за подобни деяния към тъжителя, което сочи за пряк
умисъл за извършване на престъплението. П. е съзнавал обществено -опасния
характер на деянието, разгласил е позорни обстоятелства за тъжителя, които не
са истина, предвиждал е и е искал настъпването на неговите опасни последици,
т.е. засягане на честта и достойнството на Я., което и е постигнал. Това е
станало публично в социалната мрежа с присъствието на много хора във „Фейсбук“. Безспорно е, че в случая клеветата представлява
разпространение на факти, а не на мнение. Позорното обстоятелство е налице, тъй
като е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от подсъдимия с
личността на тъжителя, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Разпространеното обстоятелство за честта на тъжителя е неистинско и
позорно и в този смисъл отговаря на двата критерия - да е позорно и да е
неистинско. Негативно е за личността и обществената оценка за тъжителя. Налице
е и специалната цел – да се опозори тъжителят, като се разгласят за него
позорни обстоятелства. Процесните конкретни
обстоятелства са позорни и негативно възприемани от гледна точка на обществото
и общоприетите морални разбирания.
Следва да се посочи, че само
по себе си дългът не е лошо нещо стига да е в разумни граници, съобразен с
доходите и възможностите на длъжника и да е управляван добре.
По преписката е видно, че П.
е правил паричен превод на сумата 6432 лева на 16.07.2019 година с получател Я.,
като е посочил основание - нчхд № 1610/2018 г. и внчхд № 1121/2019 г. – виж лист 92 от настоящото дело. Подсъдимият дори и да е посетил банка и хипотетично
дори и да му е казано от служителка, че има проблем със сметката на Я. /виж
приложената преписка/, то това не му дава основания да прави публикации като
публикува твърдения за Я., че „има няколко запора за стотици хиляди ..които не
обслужва от години“. Това обаче от своя страна затвърждава
и подкрепя извода, че именно подсъдимият е автор на процесната
публикация. Обясненията му в подкрепа на противното според съда са изцяло
защитна теза. Видно е, че страниците с публикациите са изтрити и затова
съдържанието им не може да бъде възпроизведено. Относно тези публикации съдът
кредитира представените с тъжбата разпечатки от интернет, доколкото тяхната
автентичност бе категорично потвърдена и от свидетелите разпитани по искане на
тъжителя.
Съдът призна подсъдимия за
невинен и на основание чл.304 от НПК - поради липса състав на престъпление го
оправдава по повдигнатото обвинение в тъжбата, че на 28.07.2019 г., в
социалната мрежа „Фейсбук" публично и по друг
начин разгласил за Я.Г.Я. позорни обстоятелства с публикуваното „...Защо излъга
хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общински
съвет за да си крадеш от нашите парички..." - престъпление по чл.148 ал.2
пр.1 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.147 ал.1 от НК.
Видно е, че първото
изречение е конфронтиращ въпрос, но не може да се приеме за клеветнически. От след
това написаното изречение не става ясно какви точно парички, кога и по какъв
повод са или ще са крадени. В този смисъл конкретен позорен факт липсва. Налице
е едно мнение, което изцяло е израз на личностно виждане, израз с абстрактна
форма и носи абстрактно послание. Изразите изразяват лично мнение на
подсъдимия, но не осъществяват от обективна страна състав на престъплението
клевета, поради което прави несъставомерно вмененото
от тъжителя на подсъдимия престъпление квалифицирана клевета. Тези процесни изрази се ползват със закрилата на свободата на
изразяване на мнение по смисъла на практиката на ЕСПЧ и за тях не следва да се
търси отговорност на подсъдимия за клевета. Оценъчно съждение и такова, което
се извежда чрез предположения, интерпретации или други субективни форми на
субективна психическа дейност.
Относно процесните
обидни думи, за които се тъжи тъжителят в тъжбата - „...кредитен мошеник,
гибон-орангутан, най-екзотичният екземпляр": Всъщност същите са избирателно
извадени в тъжбата от контекста и цялостното съдържание на публикуваните
изречения.
Точното съдържание на
публикацията, както се посочи и по – горе, е следното: „…Я.Я.
наистина ли си такъв кредитен мошеник? Защо излъга хората, че си голям
бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общинския съвет за да си
крадеш от нашите парички и да се биеш в гърдите като гибон - орангутан, колко
велик си? Браво Я.Я.. Ти наистина си най -
екзотичният екземпляр“.
Преценката дали епитети,
квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички
случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да
се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка
относно характера на казаното. В този смисъл виж Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300/2015 г. на ВКС, първо н.о.,
Решение № 453/03.02.2015 г., второ
н.о., наказателно дело № 1615 по описа за 2014 г. Решение № 79 от 10.05.2016 г.
по н. д. № 302/2016 г. на ВКС, трето н.о., Решение № 40/11.04.2018 година,
първо н.о. дело № 1308/2017 г. и други.
В случая никъде в
публикацията не е казано, че Я. е „кредитен мошеник“, че е „гибон-орангутан“.
Не е казано, Я., „ти си гибон – орангутан“ и/или Я., „ти си кредитен мошеник“.
Публикациите в цялостен смисъл и вид имат друго послание, а не обида такава към
Я.. Начина на мислене и изразяване у подсъдимия не може да бъде криминализиран. В случая става дума за съждения функции от
правото на свободно изразяване на гражданите. На следващо място, следва да се
посочи, че „екзотичен“ като значение е „необичаен“; „екземпляр“ е „отделен,
интересен“ /например „интересен екземпляр е този журналист“ – справка Тълковен
речник/. „Най-екзотичният екземпляр“ е експресивно словосъчетание, начин на
изразяване на подсъдимия и не се води вулгаризъм. Никъде със същото не се
омаловажава ценностна система на човека или принципите му. Смисълът на словосъчетанието
се състои в обявяване на различното и необичайното, а те като такива не се
считат за оскверняващи или обидни. Словосъчетанието няма изначално унизително
значение, нито пък обидна насоченост би могла да се извежда от контекста, в
който е употребено. Поради това личните възгледи и усещане на накърнени чест и
достойнство на лицето, към което е отправено словосъчетанието са без значение
за наказателно правната оценка относно характера на казаното.
Ето защо, съдът призна
подсъдимия за невинен в това, че на 28.07.2019 г., чрез публикуване в
социалната мрежа „Фейсбук" казал нещо унизително
за честта и достойнството на Я.Г.Я., като обидата е нанесена публично и по друг
начин, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото в
тъжбата обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и 2 пр. последно вр.
чл.146 ал.1 от НК - поради липса състав на престъпление.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление
в специалната част на НК се предвижда наказание глоба от 5000 до 15 000
лева и обществено порицание.
Разпоредбата на чл.78а ал.1
от НК е прилагана спрямо подсъдимия и повторното приложение не е възможно с
оглед забраната в чл.78а ал.1 б.“б“ от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало; трудова ангажираност;
- отегчаващи отговорността
обстоятелства – не са налице.
Това, че не се признава за
виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение,
но не може да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът не намира основания да
отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, за да определи наказание по правилата на чл.55 от НК.
Наказанието следва да се определи съобразно чл.54 от НК.
Съдът отчете мотивите за
извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и тази на
дееца.
Обществената опасност на
деянието не е ниска и не е незначителна. Степента на обществена опасност на
дееца предвид чистото съдебно минало е невисока, към ниска.
Ето защо, съдът наложи
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на законоустановения минимум - глоба в размер на 5000.00 лева
и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на съдебния акт в
кметството по местоживеене на подсъдимия.
Съдът приема, че с този вид
и размер, целите на наказанието визирани
в чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат в пълнота.
Водим от горните мотиви,
съдът обяви присъдата.
СЪДИЯ: