Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна
прокуратура – П., като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД №
125 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение № 234 от 15.06.2023 г., постановено по АНД № 530/2023 г. по
описа на Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №
22-1158-003891 от 06.12.2022 г., издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П.**, с
което на С.И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. (хиляда лева) за нарушаване
на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Искането към касационния съд
е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени
процесното наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява
и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се
излагат аргументи в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното решение.
В съдебно заседание ответникът-началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.**,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
районен съд – П.** да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията
са следните:
С НП № 22-1158-003891 от 06.12.2022 г., началникът на сектор „ПП“ към ОД на
МВР – П.**, наложил на С.И.С.
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за това,
че на 14.11.2022 г., в 09:40 часа, в община П.**, на Автомагистрала „**“ с
посока на движение от гр. С. към пътен възел Д.**, в района на км 14+500, като
водач на товарен автомобил „***“, с рег. № **, собственост на „** ЕООД, ЕИК: **,
снабден със система за обезопасяване на товари – горно привързване (щора),
извършвал превоз на насипен товар – пясък, без щората да е дръпната, при
условие, че товарът надвишавал обема на товарното отделение на автомобила, с
което извършвал превоз на неукрепен товар, при констатирани значителни неизправности
при укрепването на товара, с което осъществил състав на административно
нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П.**, който с
решение № 234 от 15.06.2023 г., постановено по АНД № 530 по описа на съда за
2023 г., го потвърдил като законосъобразно.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен
състав, на база събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства
приел за несъмнено установена по делото фактическата обстановка, описана в
съставения акт за административно нарушение (АУАН) и възприета от наказващия
орган в наказателното постановление, а именно, че на 14.11.2022 г, около 09:40
часа, контролни органи от СПП към ОДМВР – П.**, във време на изпълнение на
служебните си задължения възприели движещ се по АМ „Струма“ в посока на
движение от гр. София към ПЗ „Даскалово“ товарен автомобил „***“, с рег. № **, управляван от С.С., с който се превозвал насипен
пясък, надвишаващ обема на товарното
отделение на моторното превозно средство, поради което го последвали и спрели
за проверка в района на км 14+500, намиращ се на територията на общ. П.**, при
която констатирали, че камионът е оборудван със система за обезопасяване на
товари - горно привързване (щора), която не била дръпната, за да покрие
насипния товар – пясък, надвишаващ обхвата на товарното отделение.
От правна страна, въз основа на извършената служебно цялостна проверка за
законосъобразност районният съд приел, че в производството по издаване на
процесното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка за неоснователни са приети доводите на жалбоподателя
за липса на съществени реквизити в АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 54,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Прието е също, че правото на защита на наказаното лице не
е нарушено, тъй като описаното в АУАН и
НП нарушение е релевантно към дадената му правна квалификация по чл. 177, ал.
4, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба съдържа освен санкция, също и дължимото
правило за поведение от водачите на товарни автомобили – за управление на
натоварено ППС само след подходящо обезопасяване на товара, посредством
укрепването му, в случая чрез покриването му с горно привързаната щора, а АУАН
и НП съдържат словесно изложение и на правила, установени в Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Въз основа на това
решаващият първоинстанционен състав приел, че административнонаказателното
обвинение за нарушение на чл. 177, ал.
4, т. 2 от ЗДвП е доказано по несъмнен и категоричен начин за извършено и от
наказаното лице, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е неприложима, съгласно
чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, а с оглед безспорно установения по делото факт, че
товарът е надвишавал обема на товарното отделение, неоснователна е застъпваната
от жалбоподателя теза в депозираното срещу АУАН възражение, че системата за
обезопасяване на товари е била повредена при извършеното товарене за процесния
курс. Наложеното според решаващия първоинстанционен състав с процесното НП административно
наказание е съответно по вид и в абсолютен законов размер, последното
изключващо преценка на обстоятелствата съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С тези доводи наказателното постановление е
потвърдено.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира
обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд,
в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба.
На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло и
установената по делото фактическа обстановка – първоинстанционният съд правилно
и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на
спора. По делото е категорично установено, че на 14.11.2022 г., в 09:40 часа, в
община П.**, на Автомагистрала „**“ с посока на движение от гр. С.** към пътен
възел Д.**, в района на км 14+500, касаторът е управлявал процесния товарен
автомобил, снабден със система за обезопасяване на товари – горно привързване
(щора), като е извършвал превоз на насипен товар – пясък. Безспорно е по
делото, както въз основа на доказателствата, така и между страните, че
превозваният товар е надвишавал обема на товарното отделение на автомобила,
както и че въпреки това обезопасителната щора, с която превозното средство е
било оборудвано не е била дръпната.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са оплакванията на касатора срещу изводите в решението за
процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, които касационният съд възприема за свързани с касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Изводите в решението за липса на допуснати съществени нарушения в
производството по издаване на процесното наказателно постановление са правилни.
Споделят се изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че както
АУАН, така и НП съдържат достатъчно ясно описание на нарушението и
обстоятелствата по неговото извършване, поради което наказаното лице не е
поставено в невъзможност да разбере какво му се вменява да е извършило.
Предявено по начина, описан в АУАН и НП административнонаказателното обвинение
дава възможност на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му е
вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на кои
конкретни факти е достигнато до този извод, следователно извършеното описание
на нарушението обслужва в необходимата степен гарантираното от закона право на
защита.
Във връзка с горното без основание е
и изложеното свързано със степента на опастност на товара, както и с
вида на товара. Правото на защита е
гарантирано основно срещу фактите. Обстоятелствено предявеното
административнонаказателно обвинение е ясно и недвусмислено – управление на ППС
с неукрепен насипен товар – пясък, при констатирана значителна неизправност,
свързана с укрепването на товара поради непокриването му посредством системата
за обезопасяване на товара, с която ППС е било оборудвано. Освен това, споделят
се изводите в първоинстанционния съдебен акт, че констатираните в АУАН и НП
неизправности при извършвания превоз на насипен (който факт ясно е посочен в
двата акта) товар, характеризирани като значителни, предвид извършеното
описание на нарушението покриват освен приложения административнонаказателен
състав, включително съдържанието на т. 20.5.2 от Приложение № 1 по чл. 9, ал. 4
от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. Цитираното правило за извършване на оценка дали
са спазени изискванията за обезопасяване на превозван товар, съответно за
видовете неизправности в случай на неспазването им, квалифицира превозът на
неподходящо обезопасен насипен материал като значителна неизправност. В този
смисъл констатираната непълнота на АУАН и НП в частта им, съдържаща нарушените
законови разпоредби се явява несъществена – посочената за нарушена законова
разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП както съдържа нарушеното
нормативното правило за поведение – управление на пътно превозно средство с
неукрепен товар, с констатирани значителни неизправности при укрепването на
товара, в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, така и
регламентира предвиденото в случай на извършването му административно
наказание. Т.е. очертаното в тази норма, съответно посочването ѝ, е
напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност.
По приложението на материалния закон и във връзка с доводите в жалбата:
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния
съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране отговорността на настоящия
касатор. Безспорно установеният факт на управление от страна на касатора на
ППС, превозващо насипен товар – пясък, надвишаващ обема на товарното отделение
на автомобила, необезопасен подходящо, така че да не е налице възможност същият
освен да засегне безопасността на превозното средство, също и да породи риск за
други участници в движението по пътищата, покрива приложения от наказващия
орган административнонаказателен състав – извършван е превоз на товар – насипен
материал, неукрепен поради непокриването му посредством системата за
обезопасяване, с която ППС е било оборудвано, т.е. със значителна неизправност
при укрепването на товара поради неподходящото му обезопасяване. Доводите на
касатора за вменени му обстоятелствено две административни нарушения са без
основание – разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е достатъчно ясна –
управлението на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата
по чл. 127, ал. 4, поради значителни неизправности при укрепването на товара –
в случая поради липса на подходящо обезопасяване, съставлява едно
административно нарушение. Покриването е вид укрепване на товара, относимо към
превозвани насипни такива.
Споделят се и мотивите на районния съд за неприложимост към процесното
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид предвиждането на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН във вр. с чл. 189з от ЗДвП. Но следва да се посочи – касаторът, в
качеството му на водач на ППС, с което е извършван превоз на товар има
задълженията по чл. 4 от Наредбата, включително това, по ал. 4 на с. чл. –
преди започване на товаренето да провери качеството и състоянието на закрепващите
приспособления, както и общо изводимото от приложимите нормативни актове с
оглед вида на охраняваните обществени отношения и разпоредбата на чл. 177, ал.
4 от ЗДвП задължение – да не извършва управление по пътищата, отворени за
обществено ползване на ППС с неукрепен товар.
Правилни са и изводите в решението, в частта им за наложената с процесното
НП глоба в размер на 1 000 лв., като основани в разписаното в разпоредбата на
чл. 177, ал. 4, т. от ЗДвП административно наказание „глоба“ и във фиксиран от
законодателя, абсолютен размер, при налагане на което, съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, наказващият орган не
разполага с възможност за преценка при определяне на неговия вид и размер.
Изложеното мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесното
наказателно постановление, решаващият първоинстанционен състав е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното
решение не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост.
Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и
при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в
сила.
При този
изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират
и не се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234 от 15.06.2023 г., постановено по АНД № 530/2023
г. по описа на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/