Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Габрово, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Надежда Желева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 128 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 346 от 01.07.2019 г.
по НОХД № 581/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият С.В.Б. *** е
признат за ВИНОВЕН в това, че около 19:30 ч. на 07.04.2019 г., в заведение за
бързо хранене ***на ул. ** в гр. Габрово, по хулигански подбуди, чрез стискане
за врата, хвърляне на пода, нанасяне на ритници с крака и удар с юмрук в
лицето, умишлено причинил на И.Л.И. *** в качеството и на длъжностно лице - „****”,
при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1,
т.1, предл. първо и т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го е
осъдил на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС. С присъдата съдът е приложил чл. 59, ал.1, т. 1
от НК, като е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и на основание чл. 59, ал. 2
от НК е приспаднал времето, през което същият е бил задържан с постановление на
прокурора.
Със същата присъда, на основание
чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият С.В.Б. е осъден да заплати на И.Л.И. сумата от 1 000 лв., представляващи
обезщетение за нанесените й от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2019 г., до окончателното им
изплащане, като над този размер до пълно претендираните 5 000 лв.
гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Габрово държавна такса от 50 лв. върху
размера на уважения граждански иск
С присъдата, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С.В.Б. е осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на
231.60 лв., както и сумата 5 лв. държавна такса по сметка на РС – Габрово в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда подсъдимият С.В.Б.
е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И.Л.И. разноските по
делото в размер на 1 080 лв.
Присъда № 346 от 01.07.2019 г. по
НОХД № 581/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово е влязла в сила на
17.07.2019 г. в нейната наказателно-осъдителна част. Същата не е била обжалвана
от подсъдимия С.Б. и служебния му защитник адв. Д.С. и не е протестирана от
прокурора. Присъдата е била обжалвана от частния обвинител И.И., като с
разпореждане № 516/03.09.2019 г. на съдията-докладчик по делото жалбата е
върната, на основание чл. 323, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 318, ал. 4, изр.
второ от НПК. Разпореждането за връщане е потвърдено с определение №
321/29.11.2019 г. по ВЧНД № 115/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово,
Въззивното производство е
образувано по жалба от гражданската ищца И.Л.И. ***, депозирана чрез повереника
адв. И.С., срещу постановената присъда в нейната гражданско-осъдителна част. В
жалбата се сочи, че нанесеният брутален побой е причинил на пострадалата болки,
страдание, стрес и изменение на психиката за не малък период от време, а
присъденото обезщетение от 1000 лв. не отговаря на критериите за справедливост.
Прави се искане за изменение на присъдата в частта, в която е отхвърлен
гражданския иск и присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от адв. С.. Същият счита, че първоинстанционният съд е
обезщетил пострадалата единствено за претърпените от нея болки, но не и за
преживения стрес, произтичащ от жестокостта и бруталността, с която й е нанесен
побоя.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди в обжалваната част.
Въззивната жалба се оспорва от
подсъдимия С.Б. и служебния му защитник адв. Д.С.. Считат, че размерът на
присъденото обезщетение е справедлив. Пледират за потвърждаване на присъдата в
обжалваната част.
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Настоящият състав, след като разгледа въззивната
жалба, обсъди становищата на страните в процеса и извърши служебна проверка на
присъдата в обжалваната част, намира жалбата за частично основателна, по
следните съображения:
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура – Габрово против С.В.Б. *** по обвинение
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, предл. първо, вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК.
В проведеното на 01.07.2019 г.
разпоредително заседание, на основание чл. 84 от НПК, пострадалата И.Л.И. е
конституирана като граждански ищец и за съвместно разглеждане в наказателния
процес е приет нейния граждански иск срещу подсъдимия С.В.Б. за заплащане на
обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинението, неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на причиняване на вредата – 07.04.2019 г., до окончателното й заплащане.
Съдебното следствие е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, с определението по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С постановената присъда е признал подсъдимия С.Б. за виновен
по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т.
12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и го е осъдил на една година
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
Произнесъл се е по гражданския иск, като го е уважил в размер на сумата от 1000
лв., а над този размер до пълно претендираната сума от 5000 лв. го е отхвърлил,
като неоснователен и недоказан.
В наказателно-осъдителната част присъдата е
влязла в сила и настоящият съд не дължи произнасяне по фактическите и правните
съображения на първата инстанция за осъждането на подсъдимия за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
По отношение на гражданския иск районният
съд е приел, че признаването на С.Б. за виновен в извършване на процесното
деяние влече след себе си и основателността на претенцията по чл. 45 от ЗЗД.
Счел е, че претендираната сума от 5 000 лв. е завишена и не съответства на
интензитета на нанесеното увреждане, оздравителния му период и продължителноста
на неблагоприятните последици върху здравето на гражданската ищца, тъй като
съставомерните последици от процесното посегателство са отшумели, при това
безвъзвратно. Поради това и придържайки се и към нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът е приел, че сумата от 1000 лв. е справедливо обезщетение за гражданската
ищца И.Л.И., а в останалата част, до пълния претендиран размер от 5000 лв.,
искът следва да се отхвърли.
Настоящият съд намира, че при определяне на размера на
обезщетението първоинстанционният съд не е отчел всички факти и обстоятелства,
свързани с обема, характера и интензитета на търпените от пострадалата вредни
последици. Събраните в наказателното производство доказателства установяват, че
подсъдимият Б. е проявил арогантно и крайно незачитащо личността и телесната
неприкосновеност на гражданската ищца поведение. Безпричинно той й нанесъл
побой, при който я хванал с една ръка за гърлото, вдигнал я от земята, а след
това я повалил на пода, където продължил да я рита с крака по цялото тяло;
вдигнал я отново, като продължил да я удря и блъска. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза на И.И. са
причинени увреждания, изразяващи се в масивно кръвонасядане и умерен оток на
клепачите на лявото око, кръвонасядане от долната страна на брадичката вляво,
две охлузвания вляво предно на шията, болезненост двустранно на шията и в
тилната област, кръвонасядания и болезненост на предмишницата на дясната ръка и
на мишницата на лявата лъка; субективни оплаквания от болки при движение на
шията и при преглъщане, общо неразположение. Начинът на причиняване на
уврежданията от подсъдимия, както и беззащитното положение на пострадалата,
която е била поставена в положение да понася поредицата от удари по цялото
тяло, без да може да се защити, включително и заради очевидното физическо
превъзходство на извършителя, са ясно описани и безпротиворечиво изводими от
показанията на свидетелите И.И., В.Г., Н.С., К.П., М.Ц. и В.Д.. Свидетелят Д., който е във фактическо съжителство с
пострадалата и когото съдът разпита в рамките и на проведеното въззивно съдебно
следствие, установява, че физическите увреждания при пострадалата И. отшумели за около един месец. През този период тя имала
оплаквания от болки в различни части от тялото, трудно се хранела, имала
притеснения за окото си, във връзка с което правилата консултации с лекари и
съответни изследвания. Свидетелят Д. съобщава, че И.И. все още не може да се възстанови напълно психически –
продължава да изпитва страх, особено ако види пийнали хора; избягва да стои
сама в заведението, въпреки поставените в него след случая камери и
паник-бутон.
Вземайки под внимание гореизложените обстоятелства,
окръжният съд намира, че така присъденото обезщетение от 1000 лв. не е справедливо.
Понятието „справедливост“
по вложения от законодателя смисъл в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно,
а е всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства са
свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от
нето физически и психологически последици. В конкретния случай, като отчита
начина на причиняване на уврежданията, обстоятелството, че същите са обхванали
различни атаномични области и обективно са довели до болестно състояние,
независимо че то не е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота, както и психологичните последици за пострадалата, съдът счита, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 3000 лв.
Присъдата следва да се измени,
като се отмени в частта, в която искът с правно основание по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
над 1000 лв. до размер на 3000 лв., вместо което подсъдимият С.Б. бъде осъден да
заплати на пострадалата И.И. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 1 2, вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на вредата – 07.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендираното обезщетение над размера от 3000
лв. предполага установяване и доказване на по-значителни увреждания, настъпили
усложнения при лечението и други подобни последици. В тази насока обаче не са
ангажирани никакви доказателства.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Габрово допълнителна
държавна такса в размер на 70 лв.
В съответствие с изложеното и на основание
чл. 337, ал. 3 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда № 346 от
01.07.2019 г. по НОХД № 581/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, като я ОТМЕНЯ в гражданско-осъдителната част, в която предявеният от И.Л.И. ***
иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1 000 лв. до
размер на сумата от 3 000 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА подсъдимия
С.В.Б., да заплати на И.Л.И., сумата от 2 000 (две хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА подсъдимия С.В.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Габрово допълнителна държавна такса в размер на 70 (седемдесет) лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата обжалвана част.
В наказателно-осъдителната част присъдата е
влязла в законна сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.