№ 19411
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110122501 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 67811/29.02.2024
г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“
23Б, представлявано от А. А* - Изпълнителен директор и И*- председател на
УС, с която се предявени обективни и субективно кумулативно съединени
искове, с правна квалификация, срещу, както следва:
1. срещу А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С*
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 968.27 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
20.67 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.80 лева -
лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху главница
от 20.67 лева
за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С*
2. срещу К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С*
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 968.27 лева
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
20.67 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.80 лева -
лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху главница
от 20.67 лева
за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С*
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици топлоснабден имот с адрес: гр. С* за процесния период. Твърди,
че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
2
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
Посочена е банкова сметка, както следва: О* АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО",
IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът А. А., подава отговор. Не оспорва,
доставката на енергия и количеството доставена енергия за процесния период
и апартамент. Не оспорва размера на паричните суми, изчислени като
количество и единична цена на услугата. Оспорва основанието, на което е
възнакнило задължението. Твърди, че не е собственик на апартамента. Твърди,
че другият ответник по делото К. Г. Д* – А.а е потребител и тя следва да
заплаща процесните суми. Прави възражение за погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. Д* – А.а, подава отговор. Не
оспорва, доставката на енергия и количеството доставена енергия за
процесния период и апартамент. Не оспорва размера на паричните суми,
изчислени като количество и единична цена на услугата. Оспорва
основанието, на което е възнакнило задължението. Твърди, че не е потребител
за процесния период. Прави възражение за погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ищецът редовно, призован се представлява от юрисконсулт.
Поддържа исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Техният процесуален представител подава писмени молби, които са бланкетни
и с идентично съдържание по чл.83 ГПК, въпреки произнасянето на съда в
Определение № 33895/22.08.2024 г. (л. 244-246 от делото)
Третото лице помагач, редовно призована не се явява и не се
представлява. Представя писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 25884/24.09.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.58-65 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 25884/24.09.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 58-65 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а. за дарение на недвижим имот ответниците са
4
дарили на дъщеря си процесния недвижим имот на 06.08.2021 г., като са си
запазили правото на ползване върху недвижимия имот, пожизнено. Ето защо,
след като същите са се разпоредили с процесния имот към 06.08.2021 г., то е
налице доказателствен извод, че за преди датата на дарение, ответниците са
били собственици. Това е така, тъй като е съставен н.а., в който нотариусът е
удостоверил, че ответниците са собственици на имота, а и освен това няма как
да дариш имот и да запазиш правото си на собственост, без да си собственик,
тъй като извличаш плодовете като ползвател. Освен това в н.а. е посочено, че
ответниците се легитимират като дарители въз основа на договор за покупко-
продажба на държавен имот от 1990 г. Ето защо съдът приема че за процесния
исков период ответниците имат качеството на потребители, както на
основание собственост, така и на основание, че са вещни ползватели (л.13-15
от делото).
По делото са налице косвени доказателствени средства, от които може
да се направи правен извод, че ответниците са собственици на процесния имот
преди датата на дарение. На първо място това е заповед за обезщетение по
ЗТСУ, от което е видно, че ответницата е получила процесния имот (л.16 от
делото). От удостоверението за идентичност на имена се установи, че
нейното име съвпада с това в посочената заповед (л.18 от делото). Освен
това видно от молба до ДСК, ответниците са поискали заем за процесния
апартамент (л.19 от делото). По делото е налице удостоверение за
идентичност на имот с различни адреси (л.21 от делото). Съдът кредитира
напълно всички тези доказателства като обективни, пълни. Ето защо и от тях
може да се направи извод, че ответниците са били собственици на процесния
имот преди дарението.
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са потребители за
процесния имот и период, като собственици и като ползватели на имота. Ето
защо е доказана първата спорна предпоставка за уважаване на иска, а именно
качеството на потребител.
Останалите елементи от основателността на иска са отделени като
безспорни – количество доставяна енергия, размера на дължимите суми и
тяхната изискуемост.
След като ответниците са потребители на топлинна енергия, то същите
дължат процесните суми, освен мораторната лихва върху сумата за дялово
разпределение.
В Общите условия на ищеца липсва предвиден срок за изпълнение на
задълженията по услугите за дялово разпределение. Следователно
задължението е безсрочно, а длъжникът ще изпадне в забава след покана от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана в доказателствения материал
липсва, поради което съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава
по отношение на това задължение (мораторна лихва върху дялово
разпределение). Тези искове срещу ответниците се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло срещу двамата ответници. Останалите искове са
5
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По възраженията на ответниците
Съдът е дал указания на ответниците да внесат депозит за експертиза за
давността. Същите не са освободени от разноски, съгласно Определение №
33895/22.08.2024 г. (л.244-246 от делото). Същото не е обжалвано и е влязло
в сила на 03.10.2024 г. Страните не са изпълнили указанията за внасяне на
депозит за експертиза за възражението им. Не са уточнили в коя част считат
вземанията за погасени по давност. Съдът е дал указания по чл.161 ГПК,
поради което следва да се приложат. В този смисъл съдът приема, че
ответниците са създали пречки за установяване на възражението им за
давност, поради което съдът приема, че не е доказано. Освен това по делото не
се събраха данни, които да установят размера на вземанията, които са
погасени по давност, респективно, които не са погасени по давност. Нито в
ОИМ, нито в о.с.з. ответниците не уточняват дали цялото вземане е погасено
по давност или само частично. Нито уточняват размера, нито периода. Освен
това същите не са изпълнили указанията на съда в срок, въпреки
предупреждението по чл.161 ГПК. Ето защо възражението, че сумите са
погасени по давност, е неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се уважат исковете, без
тези за мораторна лихва върху дялово разпределение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък с разноски (л.266 от делото).
Двамата ответници претендират разноски в исково и заповедно
производство.
Исковете срещу всеки един от ответниците е в размер 1132.05 лева, като
претецията е отхвърлена само за сумата от 2.80 лева. Следователно уважената
част, спрямо всеки един от ответниците, е в размер на 1129.25 лева.
С оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. С оглед отхвърлената част от исковете,
ответниците също имат право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По заповедното производство
Ищецът претендира 45.28 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 95.28 лева. Този разход следва да се
раздели на две, тъй като ищецът води дело срещу двама ответници.
Следователно разходът спрямо всеки един от тях е 47.64 лева.
6
Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 47.52 лева (47.64 х 1129.25/1132.05).
Ето защо А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* следва да бъде
осъден да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София,
ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 47.52 лева (четиридесет и седем лева и
петдесет и две стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 6980/2024 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ето защо К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* следва да бъде
осъдена да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 47.52 лева (четиридесет и седем
лева и петдесет и две стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
6980/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
Ето защо ответниците е следвало да подадат молба за правна помощ, ако е
затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване на конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ, за разлика от тези, които работят по чл.38 ЗА. При това
положение вписаните адвокати в този регистър са в по-неблагоприятно
положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават възнаграждение по-
малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38 ЗА - размер като за
договорно възнаграждение. Затова за определяне на възнаграждение по чл.38
ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в практиката по договорите –
договорното възнаграждение на адвоката. Ето настоящият съдебен състав
прилага Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС
и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
7
Следователно за заповедното производство следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.26, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по заповедно дело
възнаграждението е в размер от 50 до 180 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитавания интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева (5 000 евро).
Претендирано възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния
интерес по делото се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна
сложност по делото, но се явява и като инструмент за неоснователно
обогатяване, което е накърняване на етичните стандарти на адвокатите и
добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на всички иска. Исковете
по делото имат сходен предмет на доказване, но се защитава различно право –
главници и лихви, но всички те възникнали въз основа на факта качество на
потребител на топлинна енергия на ответниците. Освен това отчитайки
обичая в практиката е недопустимо да се допусне присъждане на четири
възнаграждения за всеки един от четирите иска, при все че дела с по-голяма
правна и фактическа сложност (делбеното производство), което е двуфазно, е
много по-сложно и там възнаграждението се дължи за цялата фаза, а не за
отделен иск. Няма логика, нито правно или житейско основание, адвокатите,
които упражняват дейност в областта на делбеното и вещното производство
да търпят негативи и да претендират един хонорар за цялото производството,
а не за всеки един иск по отделно. При това положение, съдът приема, че
следва да се присъди едно възнаграждение за адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА.
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по делото.
Съдът отчете характера на заповедното производството (достатъчно е
само подаване на възражение без мотивиране), както и че по делото е
подадено възражение, който текст очевидно се различава от подписа и почерка
8
на адвоката, но съвпада с подписа и почерка на длъжника (извод, че не е
написано от адвоката), както и че е изготвено с различно мастило, което
означава, че е попълнено в различно време. Следва да се отчете, че написаното
в долната част на възражението, с просто око, не прилича на такова написано
на ръка с химикал, а под индиго. При преценка на тези изводи, може да се
направи извод, че възраженията на този адвокат са предварително попълнени
на индиго, като после се попълва само частта на длъжниците и подписа на
адвоката. При това положение е налице обосновано предположение за
накърняване на добрите нрави на адвокатурата, тъй като съдебните книжа са
изготвени предварително, без да се знае делото и фактите по него, както и за
наличието на валидно волеизявление.
При сравнение на възраженията на двамата ответници се установи, че
двете са идентични, дори с мастилото, индигото, но двамата ответници се
представляват от различни адвокати. При това положение съдът приема, че е
налице нарушение на принципа за почтеност, интегритет от страна на
адвокатите в заповедното производство.
Написаното възражение е бланкетно и важи за всяко едно дело. Освен
това, написаното възражение, под индиго, със същото съдържание и качество
се изготвя от изкуствен интелект, поради което работата на адвоката се свежда
единствено до приподписване на възражението и регистрирането му в
регистратурата на съда, които са технически дейности, а не правни. Ето защо
претендираното възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК не отговаря на
действителна фактическа и правна сложност по делото, нито на извършените
от адвоката дейности. Ето защо съдът приема, че възнаграждението на
адвоката следва да бъде определен към минималния размер, а именно 50.00
лева. Толкова, колкото ищецът претендира, за да има равнопоставеност.
Това възнаграждение следва да се определи на адвоката за всеки един от
двамата ответниците.
С оглед правилото на чл.78, ал.3 ГПК адвокатът има право на
възнаграждение пропорционално на отхвърлената част, а именно 0.12 лева
(50.00 х 2.80/1132.05).
В заповедното производство К. А.а се е защитава от адв. И. Н..
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К.
К., гр. С* сумата от 0.12 лева (дванадесет стотинки), представляващи
разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. №
6980/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на адв. И.
А* Н., гр. Б* сумата от 0.12 лева (дванадесет стотинки), представляващи
разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. №
6980/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По исковото производство
9
Ищецът претендира 182.08 лева държавна такса (л.9 от делото), 200.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е в
размера по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва да се
признае. Процесуалният представител на ищеца е присъствал на всяко едно
съдебно заседание,. Не е основателно възражението на ответника, че е
прекомерно. Същото е в законовия диапазон. Освен това процесуалният
представител на ищеца винаги се е явявал в о.с.з., присъствал е на тях, не е
отлагал делото, изготвил е редовна искова молба (б.м. – от 10 искови молби на
ден, нито една редовна няма), не е подал бланкетни съдебни книжа. Ето защо
следва да му се присъди възнаграждение над минималния размер по НЗПП, а
именно определен към средния размер – 200.00 лева. Общият размер разход е
382.08 лева. При разделяне на две, разноските спрямо всеки един от
ответниците е в размер на 191.04 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1
ГПК, ищецът има право на разноски пропорционално на цялата уважена част.
В процесния случай разноските са в размер на 190.57 лева (191.04 х
1129.25/1132.05).
Ето защо А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* следва да бъде
осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 190.57 лева (сто и деветдесет лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 22501/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ето защо К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* следва да бъде
осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 190.57 лева (сто и деветдесет лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 22501/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ответниците претендират 400.00 лева адвокатско възнаграждение за
исковото производство (л.47 от делото), като се позовава на НМРАВ.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Написаното по-горе за приложението НПЗЗ, определяне размера при
няколко искове, съотношение с адвокатите вписано в Бюрото за правна
помощ, както и размера на възнаграждението да не надвишава процент от
материалния интерес важи и тук. Ето защо за процесуална икономия, съдът
няма да преповтаря мотивите изложени по-горе.
Казаното, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, за
злоупотреба с права по чл.38 ЗА, важи и за исковото производство.
Освен това видно от материалите по делото, процесуалният
представител на ответниците е подал отговор на исковата молба, която е
бланкетна, тъй като същият този процесуален представител подава същият
ОИМ и по други дела, като сменя само имената. ОИМ на двамата ответници е
изготвена от двама различни адвокати, но с еднакво съдържание. При това
положение няма как двама еднакви адвокати да напишат еднакъв ОИМ.
10
Налице е извод, че липсва волеизявление и ОИМ е написан от изкуствен
интелект, а не от адвокати, което е доказателство за липса на положен труд от
адвокатите, които претендират възнаграждение при липса на положен труд.
Нещо повече, дейността на адвокатите по делото се сведе до подаване
на молба по чл.83 ГПК, която не е уважена и подаване на последващи молби с
бланкетно съдържание (л.263-264 от делото). Видно от тяхното съдържание,
процесуалният представител на ответниците не се е запознал с материалите по
делото, нито с актовете на съда, тъй като преповтаря неща, за които съдът се е
произнесъл. Преповтаря за назначаване на експертизи, които съдът не е
назначил с оглед твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Единствената
експертиза, която съдът е допуснал е тази по повод възраженията на
ответниците, които не са изпълнили указанията в срок и които са станали
причина да не се събере доказателството за давността, т.е. станали са пречка за
събира на този факт като са възпрепятствали процесуалния ред за проверка и
оценка на доказателства – изслушване на експертиза за давността.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Отчитайки характера на исковото производството, допълнителни молби
от процесуалния представител на ответника, същите са бланкетни,
съдържанието им не кореспондира с материалите по делото, не явяване в
съдебно заседание, както и че делото не е сложно от фактическа и правна
страна, и извършените действия от страна на адвоката на ответника не
отговарят на фактическата и правна сложност на делото, трудът, който са
положили двамата адвокати по съдържание и качество отговаря на дейност,
осъществена от изкуствен интелект, съдът приема, че възнаграждението
следва да бъде определен в минимален размер, а именно 100.00 лева.
С оглед правилото на чл.78, ал.3 ГПК адвокатът има право на
възнаграждение пропорционално на отхвърлената част, а именно 0.24 лева
(100.00 х 2.80/1132.05).
В заповедното производство К. А.а се е защитава от адв. И. Н..
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К.
К., гр. С* сумата от 0.24 лева (двадесет и четири стотинки), представляващи
разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. №
22501/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на адв. И.
А* Н., гр. Б* сумата от 0.24 лева (двадесет и четири стотинки),
представляващи разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38
ЗА по гр. д. № 22501/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б
срещу срещу А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* обективни
кумулативно съединени положителни установителни искове, че А. Н. А. с
ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
следните суми:
968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 968.27 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
20.67 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С*.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б
срещу срещу А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено че А. Н. А. с ЕГН:
********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата
2.80 лева - лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху
главница от 20.67 лева, за която сума има издадена Заповед № 5138 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 6980 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за
топлоснабден имот гр. С*.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б
срещу срещу К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С*, обективни
кумулативно съединени положителни установителни искове, че К. Г. Д. с
ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
следните суми:
968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
12
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 968.27 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
20.67 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С*
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б
срещу срещу К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено че К. Г. Д. с ЕГН:
********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата
2.80 лева - лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху
главница от 20.67 лева, за която сума има издадена Заповед № 5138 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 6980 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за
топлоснабден имот гр. С*.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23
Б сумата от 47.52 лева (четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 6980/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23
Б сумата от 47.52 лева (четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 6980/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б сумата от 190.57 лева (сто и деветдесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 22501/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
13
23 Б сумата от 190.57 лева (сто и деветдесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 22501/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на адв. С. К. К., гр. С* сумата от 0.12 лева
(дванадесет стотинки), представляващи разноски по предоставена безплатна
правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 6980/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б заплати на адв. И. А* Н., гр. Б* сумата от 0.12 лева
(дванадесет стотинки), представляващи разноски по предоставена безплатна
правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 6980/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на адв. С. К. К., гр. С* сумата от 0.24 лева
(двадесет и четири стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 22501/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на адв. И. А* Н., гр. Б* сумата от 0.24 лева
(двадесет и четири стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 22501/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14