№ 7
гр. Ямбол, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500001 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила частна въззивна жалба от Б.А.Ч., Ж. Б. Ч.
и Г. Б. Ж. чрез процесуалния представител адв.Д.П. от АК-Ямбол със съдебен адрес гр.
Ямбол, ул."Жорж Папазов" №14,ет.2, кант.211 против определение № 1129 от 17.09.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2093/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
Първоинстанционният съд е действал в хипотезата на чл.238, ал.2 ГПК, като е
констатирал съответствие на фактическата обстановка и процесуалното поведение на
страните с кумулативно законовo регулираните група предпоставки на чл.238, ал.2 ГПК-
неявяване на ищеца в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на
исковата молба и незаявено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При
наличието на тези предвидени в закона условия и на база изрично отправено искане от
ответника, РС-Ямбол е прекратил производството по гр.д. № 2093/2021 г. по описа на ЯРС и
е присъдил в тежест на жалбоподателите сторените от ответната страна -И.Н.Н.. със
съдебен адрес ГР.****, УЛ.******- адв.К.-АК-Ямбол разноски пред първата инстанция,
представляващи сума в размер на 980 лева.
На съдебното внимание на ЯОС са поставени аргументи за установено наличие на
особени непредвидени обстоятелства, важими едновременно за ищците и техния
процесуален представител, които са възпрепятствали явяването им в съдебното заседание, в
което производството по делото е било прекратено. За доказване твърденията за служебна
ангажираност на пълномощника адв. П., със жалбата е представен препис от удостоверние,
издадено от гл. разследващ полицай В.Щ., документиращ ангажираност на адвоката в
качеството му на служебен защитник при провеждане разпит на свидетел по ДП№110/2020
г. на РУ-Стралджа във времевия интервал между 9:30-17.00 ч. на дата -16.09.2021 г. ,
съответстваща на датата на заседанието по гр. д. № 2093/2021 г. по описа на ЯРС. Досежно
процесуалното бездействие на ищците по повод неявяването им в първото по делото
1
заседание, е приложен препис от Епикриза, удостоверяваща провеждане на болнично
лечение на Б.Ч. в СБАЛ по Кардиология -гр.Ямбол в периода 07.09.2021-11.09.2021 г. с
диагноза "пристъпно предсърдно мъждене при хронична сърдечна недостатъчност" и с
отбелязване на положителни резултати на Covid-19 инфекция след проведен PCR тест. По
аргумент на констатираното инфекциозно състояние на този ищец и непосредствения му
контакт с жалбоподателите Ж.Ч. и Г.Ж., обусловили невъзможност в задължаващата ги 14-
дневна карантина да се явят пред съдебния орган на 16.09.2021 г., жалбоподателите
настояват за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и неправилно.
Молят съда след съобразяване на изложените фактически съображения, които в същността
си съставляват непредвидени и непреодолими обстоятелства, делото да се върне на РС-
Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
С отговора на жалбата, процесуалният представител на ответника излага становище
за несъстоятелност на представените в нея аргументи и липсата на уважителен характер на
декларираните причини за процесуалния пропуск на ищците и техния пълномощник да
предприемат своевременно действие, което би осуетило последиците на чл.238, ал.2 ГПК.
Моли въззивния съд да потвърди атакуваното определение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Окръжен съд-Ямбол намира, че частната жалба е подадена от
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалване срещу преграждащо по-
нататъшното развитие на делото определение, в лимитирания срок по чл.275, ал.1 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество тя е
неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е бил предявен иск от Б.Ч., Ж.Ч.,
впоследствие и Г.Ж. против И.Н. "за разваляне на договор за продажба на недвижими имоти
срещу запазено право на ползване заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно "- на осн.
чл.87, ал.3 ЗЗД, чийто петитум в изпълнение указание на съда по реда на чл,129, ал.2 ГПК е
бил изменен с уточнителна молба като иск за предаване държането на продадените
недвижими имоти и осъществяване запазеното право на ползване.
С разпореждане на основание чл.140 от ГПК първостепенният съд е приел и
приложил като доказателства по делото представените с исковата молба документи и
отговора на ответника, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.09.2021г. от 10,00ч. Разпоредил е връчване на препис от отговора на исковата молба,
подаден от ответника на ищците чрез процесуалния им представител -адв.П.. Призовката за
насроченото открито съдебно заседание е връчена на жалбоподателите на 02.06.2021г.
Редовното получаване на този акт на съда не се оспорва от процесуалния представител на
жалбоподателите- адв.П..
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 16.09.2021г. от 10,00
часа ищците не са се явили лично и не са били представлявани от пълномощник, като не са
2
проявили процесуална ангажираност в правно релевантните по арг. на чл.238, ал.2 ГПК
алтернативи- не са направили своевременно заявяване на становище относно хода на делото,
нито са заявили становище по отговора на исковата молба. В контекста на това пасивно
процесуално поведение спрямо последиците на чл.238, ал.2 ГПК, в открито съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника адв.К. е направила нарочно искане за
прекратяване на производството и присъждане на извършените разноски. С обжалваното
протоколно определение от 16.11.2021г. РС-Ямбол след проверка на изпълнимостта на
нормативно лимитираните условията на чл.238, ал.2, предл. първо от ГПК е прекратил
производството и е присъдил на ответника направените по делото разноски в размер на 980
лв.
Постановяването на определение за прекратяване на производството по делото се
осъществява при реализирането на определен фактически състав, включващ кумулативно:
неучастие и процесуално бездействие на една от страните в процеса в две възможни,
релевантни и стриктно очертани от законодателя нормативни хипотези -невзимане на
становище по отговора на исковата молба и незаявяване на искане за разглеждане на делото
в отсъствие на страната. Необходими предпоставки за постановяване на акт по чл.238, ал.2
ГПК са: редовно връчване отговор на исковата молба; указване на неблагоприятните
последиците съобразно горепосочения текст; редовно призоваване за съдебното заседание;
искане от страна на ответника направено в открито съдебно заседание.
В случая, безспорно, трите кумулативно дефинирани предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК са се осъществили по отношение на ищците Б.Ч., Ж.Ч.,
Г.Ж., във вр. с които ответникът по иска е упражнил първото от предоставените му от
законодателя процесуални права и е поискал изрично чрез пълномощника си прекратяване
на делото и присъждане на разноски.
Съдът намира, че пропускът ищците, респ. техният пълномощник да предприемат
своевременни мерки за защита на своя процесуален интерес, които биха препятствали
осъществяването на рестриктивните основания на чл.238, ал.2 ГПК, не може да бъде
саниран с релевираните от тях съображения и представените писмени доказателства. От
момента на получаване на призовката /02.06.2021г./ за насроченото о.с.з. на 16.09.2021г. до
провеждането му жалбоподателите са разполагали с достатъчно дълъг период от време за
организиране на защитата си, в т.ч. за обезпечаване на лично или чрез пълномощник участие
в процеса, както и за предприемане на приравнените на това участие процесуални действия,
които биха осуетили настъпването на предвидените в текста на чл.238, ал.2 ГПК последици.
В коментираната насока се установява и формирана по реда на чл.280 ГПК обвързваща
практика на касационната инстанция, обективирана в Определение № 181/12.05.2011 год.
по к.ч. гр. д. № 174/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о и Определение
№46/26.01.2017 по дело №63/2017 на ВКС, ТК, II т.о. Според залегналите в ц. определения
разрешения по идентичен с поставения пред ЯОС проблем не следва да се признава
извинителният характер на аргумента за дублираща се служебна ангажираност на
процесуален представител пред органите на съдебната власт на една и съща дата и час, по
3
различни дела. Недвусмислено е защитена позиция, че неявяване на процесуален
представител поради изпълнение на служебна функция по друго дело и пред друг съд в
същия ден и час, ведно с писмените доказателства в тази насока е напълно ирелевантна
причина, която не дерогира приложимостта на чл.238,ал.2 ГПК. В първото от цитираните
определения по повод прилагането на чл.238, ал.2 ГПК във вр. с тезата за непреодолимост
на ефекта на настъпилите правопораждащи основания за ответника да поиска прекратяване/
постановяване на неприсъствено решение се посочва : "Целта на разпоредбата на закона за
установяване на процесуална дисциплина е изисквала при данните за насрочени дела в
различни съдилища пълномощникът на страната да осигури липсата на поне една от тези
кумулативно предвидени предпоставки, което би осуетило предвидените в нея възможности
за ответника – да иска прекратяване на делото и присъждане на разноските или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца." Даденото тълкуване е на практика
стеснително по отношение въведената в чл.238, ал.2 ГПК преклузия и утвърждава ефекта на
нейната абсолютна приложимост. Заложената от законодателя правна логика също може да
бъде сведена до принципното положение, че невъзможността за явяване в първото съдебно
заседание на пълномощника може да бъде компенсирана с другите предвидени в закона
процесуални възможности- процесуалният представител депозира своевременно
становище по отговора на исковата молба и/или поиска разглеждане на делото в отсъствие
на ищците.С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички условия, визирани в
разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК и ЯРС правилно и законосъобразно е прекратил
производството по гр.д.№2093/2020г., като е присъдил на ответника направените от него
разноски. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1129 от 16.09.2021 г., постановено по гр.д. №
2093/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е прекратено производството по
делото, а ищците Б.А.Ч. ЕГН**********, Ж. Б. Ч. ЕГН********** и Г. Б. Ж.
ЕГН**********, всички със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. "Жорж Папазов" №14, ет.2, кант.
211- адв. Д.П. от АК-Ямбол са осъдени да заплатят на ответната страна -И.Н.Н..,
ЕГН********** със съдебен адрес ГР.****, УЛ.******- адв.К. от АК-Ямбол сума в размер
на 980 лева, представляваща разноски пред първата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5