Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд – Наказателно
отделение, IX въззивен състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА
А.А
ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Пенка Цанкова и с участието на прокурор Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия А.а ВАНД № 3394
по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
решение от 23.04.2019г. по НАХД № 16832/2017г. Софийски районен съд - Наказателно
отделение, 22 състав е признал обвиняемия И.А.П. за невиновен за това, че на 11.07.2017 г. около 00.30 ч. в град София
на ул.”Гладстон” пред №15 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - извадил от панталона си половия си
член и опипвал същия с ръка като мастурбирал пред И.П.П.и Г.М.И., поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 НК.
Срещу решението е подаден протест
и допълнение към него, с които се претендира въззивният съд да признае обв. П. за виновен по възведеното му пред първата инстанция
обвинение. В допълнението към протеста се излагат доводи за недостатъчна
служебна активност на съда при провеждане разпитите на свидетелите по делото за
изясняване на релевантни за обвинението факти, свързани с проведено в хода на
досъдебното производство разпознаване на П.. Претендира се да бъдат проведени
допълнителни разпити на свидетелите И., П., А.и Н..
В разпоредително заседание от
18.09.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 и сл. НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия,
свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и моли същият
да бъде уважен, а първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се признае обв. И.П.
за виновен по предявеното му обвинение. Посочва, че по делото се съдържат
достатъчно доказателства, с оглед извършените разпознавания на досъдебното
производство, като се изтъква, че същите по никакъв начин не са били опорочени
и от които ясно и конкретно се установява обв. П.
като извършител на деянието.
Упълномощеният защитник на обв. И.П. - адв. М. моли съда да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а протестът
да бъде оставен без уважение. Излага, че в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция никоя от свидетелките не са потвърдили с категоричност, че именно
обв. П. е извършил деянието, в каквато връзка са и
показанията на св. В.Н..
Обвиняемият И.П. - редовно
уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция, потвърждава изложеното от
защитника му и твърди, че е видял за първи път двете момичета в съда като преди
това не ги е виждал и няма нищо общо с тях.
Софийски градски съд като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови обжалваната
присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните
пред първата инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както и доказателствени способи, а именно: показанията на свидетелите
Г.М.И., И.П.П., А.Д.А., В.Н.
Н., С.ИЖ.и П.Н.Б.; писмени доказателства и доказателствени средства - заповед
за задържане на лице, протокол за личен обиск на лице и декларация, справка на
МВР, протоколи за разпознаване на лица, справка съдимост и комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза.
Настоящият съдебен състав приема,
че не са налице основания за драстична промяна във фактическата обстановка,
възприета от първостепенния съд – от една страна не са установени нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а и тя е
правилно установена от решаващия съд на база относително вярна и точна преценка
на доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:
Обв. И.А.П. е роден на *** ***,
български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, жив. на адрес в
гр. София, ж.к.“Белите брези“, ул.„******, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 11.07.2017 г. около 00.30 часа
в гр. София свидетелите Г.М.И. и И.П.П.вървели по ул.
„Уилям Гладстон“ към дома на св. П.. По същото време обв. П. управлявал велосипед в района на кръстовището между
улиците „Гладстон“ и „Цар Асен“. Той се приближил към
св.И. и св.П., извадил от панталона половия си член и опипвал същия с ръка като
мастурбирал пред двете жени. Изплашени, последните се
скрили във входа на кооперацията на св.П. и подали сигнал на телефонен номер за
спешни повиквания 112.
От заключението на приетата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, се установява, че обв. И.П.
е психично здрав, не са констатирани данни за актуална зависимост към
психоактивни субстанции, липсват данни по време на инкриминираното деяние да е
бил в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието по
смисъла на чл.33 от НК. Вещите лица са дали заключение, че обвиняемият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Първостепенният съд е изложил
пространни съображения по доказателствата, но същите не се отличават с особена
задълбоченост, а в преобладаващата си част се свеждат до преразказ на
свидетелските показания – подход, който не се споделя от настоящата инстанция,
която извърши собствен анализ на формираната доказателствена съвкупност.
В доказателствен план напълно
правилно първоинстанционният съд е отдал приоритет на показанията на
свидетелите Г.И. и И.П. при преценката
за хронологичното развитие на интересуващите делото обстоятелства, от които се
установя времето и мястото на извършеното деяние. Не така стои въпросът относно
дадените от тях показания за лицето, което го е извършило. И двете свидетелки
пред първоинстанционния съд твърдят, че не могат да
кажат с категоричност, че именно обвиняемият е извършил инкриминираното деяние.
Противно на това свое поведение двете свидетелки афишират различна позиция в
досъдебната фаза на процеса, изразена в отразеното от тях в протоколите за
разпознаване. Двете в протоколите за разпознаване на лица с точност посочват именно
обв. П. като лицето, извършило твърдяните
от тях действия. Настоящият състав счита, че афишираното колебание относно
личността на извършителя от двете свидетелки в хода на съдебното следствие е
резултат от изминалия продължителен период от инкриминираната дата до
депозиране на показанията им пред съда. В действителност св. Г.И. е разпитана на
06.11.2018г., а св. И.П. - на 23.04.2019г. - приблизително около година и
половина след инкриминираното деяние. Съвсем оправдано е избледняването на техните
спомени, намерили израз в отразеното в протоколите за разпознаване. От тези протоколи
за разпознаване на лица по категоричен начин се установява като извършител на
деянието обв. И.П.. В тази връзка съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетелите Б., А., Ж., Н. - поемни
лица при разпознаванията, които носят информация за начина на провеждане на тези процесуално-следствените
действия. Да, действително от показанията на св. А.и Н. се констатира, че
същите коментират, че в изявленията на св. И. и св. П. в извършените
разпознавания има доза несигурност, но нито разпознаващите, нито поемните лица са направили писмени възражения и бележки в
съставените протоколи за проведеното разпознаване с участието на обв. П..
Поради това и въззивният
съд не споделя становището на първостепенния по отношение недоказаност
авторството на деянието, считайки, за разлика от първостепенния съд, че по
делото по безспорен и несъмнен начин на база на изявленията на свидетелите И. и
П., вкл. и в протоколите за разпознаване на лица, се установява извършване на
инкриминираното деяние именно от страна на обвиняемия Петров на инкриминираното
място и време, т.е. по начина, по който това поведение е било инкриминирано в
обвинителния акт.
Независимо обаче от изложеното дотук,
въззивният съдебен състав счита, че обвиняемият
следва да бъде оправдан, но по съображения, различни от тези, които е приел
първостепенният съд.
Обвиняемият е бил оправдан от
първостепенния съд, който е приел, че на база събрания по делото доказателствен
материал не може да се направи категоричен и несъмнен извод за извършване на
инкриминираното деяние от обективна страна от обв. П.
– т.е. липсват доказателства той да е осъществил самото изпълнително деяние на
това престъпление, тъй като не се доказва да е извършил непристойна проява по
отношение на св. И. и св. П., изразяващо се в изваждане от панталона на половия
си член и опипване с ръка, маструбиране пред двете.
Първоинстанционният съд е приел, че извършените действия са непристойни, но са
извършени от неустановено по делото лице, което не може да покрие от обективна
страна състава на престъплението хулиганство, както и че не се установява да е
налице и субективната страна на деянието, не се установява извършването на
целенасочени действия от негова страна, които да са целели нарушаване на
обществения ред по брутален и груб начин, така че да се приеме, че покриват
признаците на престъплението хулиганство. Въззивният съд е съгласен с част от тези
доводи, като не споделя единствено становището на първата инстанция, че в
случая липсват доказателства, които да установяват извършването на инкриминираните
действия от страна на обвиняемия, а именно
изваждане от
панталона на половия си член и опипване с ръка, маструбиране
пред св. И. и св. П.. Точно обратното – въззивният съд прие, че по делото са
налице доказателства за това обвиняемият да е извършил непристойни действия на
инкриминираното място и време, но те не могат да бъдат субсумирани
под състава на престъпление по чл.325, ал.1 НК.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/74г., Пленум
на ВС, т. I.1 и I.21, обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и
общественото спокойствие, т.е. обществените отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората. За да се приеме, че е
осъществен основният състав, предвиден в чл. 325, ал.1 НК от обективна страна
трябва да са налице два елемента – да са извършени непристойни действия, които
едновременно нарушават грубо обществения ред и заедно с това изразяват явно
неуважение към обществото. Въззивният съд намира, че извършеното от обв. П. не отговаря на тези законови изисквания като
неговите действия не са били непристойни в смисъла, вложен от законодателя и
изяснен в цитираното ППВС, тъй като макар и неприлични, същите не може да се
приеме, че грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Касае се според въззивния съд, за действия, които могат да бъдат
отнесени към понятието дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, но не и до
такива, които покриват признаците на хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. Този извод не се разколебава от факта, че е налице непристойна проява по отношение на
св. И. и св. П., изразяваща се в изваждане от панталона на половия член от
страна на обв. П. и опипване с ръка и мастурбиране. Тези действия несъмнено са непристойни и
изразяват неуважение към обществото с оглед спецификата и особеността на същите
и с оглед на това, че са извършени на публично място - на централна градска
улица след полунощ, но те не са в тази изискуема от нормата на чл.325, ал.1 НК
степен грубо да погазят обществените порядки – пред вход на кооперация в присъствие
на две лица без прояви на агресия във време след полунощ.
Предвид това и въззивният съд
счита, че в случая макар и да се установява извършването на инкриминираното
деяние от страна на обвиняемия, същото се явява несъставомерно от обективна и
субективна страна в смисъла на чл.325, ал.1 от НК.
Следва да се посочи още, че
според въззивния съд проявата на обвиняемия може да бъде квалифицирана като
дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, но за въззивната инстанция
не съществува възможност да наложи на обвиняемия административно наказание по
този ред и да го признае за виновен в извършване на нарушението, тъй като в протеста
на представителя на Софийска районна прокуратура липсва претенция в този
смисъл.
По тези съображения решението на
първостепенния съд следва да бъде потвърдено, доколкото и след извършена
цялостна служебна проверка по реда на чл.314 от НПК на атакувания съдебен акт,
въззивният съд не намери наличието на друго основание за отмяна и/или изменение
на решението на първостепенния съд.
Поради това и Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.04.2019г. по НАХД № 16832/ 2017г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 22 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.