№ 352
гр. София , 05.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца И. К. З. срещу разпореждане от
07.10.2020г. по гр.д. 7607/2019г. по описа на СГС, ГО, I – 22 състав, с което е
върната исковата и молба на основание чл. 130 ГПК предвид недопустимост
на предявените искове. Жалбоподателят излага обжалваният съдебен акт да е
недопустим, доколкото съдът се е произнесъл с него по непредявени от
ищеца искове. Излага мотивите на съда да не кореспондират със сезиралите
го искания, а цитираната съдебна практика на ВКС като постановена по
различен правен спор да не е относима към предявените по делото искове.
Сочи с исковата молба да е не е оспорвал съдебна експертиза или предявявал
установителен иск за последното като поддържа неговата претенция да е
останала неразгледана от съда. Поддържа и сам съдът с началната част на
мотивите по обжалвания съдебен акт да е приел исковата молба да остава
нередовна, да не е обсъдил последната молба – уточнение от ищеца, но
въпреки това да се е произнесъл по допустимостта на предявените искове,
което жалбоподателят поддържа да е в нарушение на процесуалния закон. По
изложените доводи моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по жалбата, Ц. Д. П., оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа от депозираната искова молба и молби-уточнения към същата да е
видно, че ищеца предявява иск за признаване нищожност на документ,
какъвто иск е недопустим съобразно процесуалния закон, предвид на което и
1
правилно производството по делото е прекратено.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е извършил
преценка досежно допустимостта на сезиралите го искове и като е съобразил
иск за установяване на невярност на съдебно заключение, представено по
друго дело, да е недопустим, е счел за недопустим и предявеният иск за
обезщетение за търпени вреди от същото заключение и постановил
прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на
основание чл. 130 ГПК.
Обжалваното определение е частично неправилно.
Със сезиралата съда искова молба са отправени до съда няколко
искания, посочени в 6 точки – да установи, че наличието на документ,
именован експертиза и представен по адм.д. 11165/2016г. по описа на
Административен съд - София град нарушава правата и уврежда личността и;
да установи, че документът въвежда в заблуда; да установи, че твърденията
на ответника при защита на документа увреждат личността и; да осъди
ответникът да и заплати обезщетени за търпените от действията му по
горното адм. дело вреди; да задължи ответника да унищожи документа, както
и съпътстващите го материали, както и да задължи лицата, до които са
разпространени преписи от документа да ги унищожат.
По реда на чл. 129 ГПК са давани три пъти указания към ищеца.
Депозирани са и три броя молби -уточнения на предявените искове.
С последните при повтаряща се и доизяснена фактическа обстановка е
заявявана промяна в отправените до съда искания, като след втората молба -
уточнение исканията са: съдът да установи, че документът, представен като
експертиза по горепосоченото адм. Дело, е „невалиден“, представяла невярно
заключение, с което се уврежда личността на ищеца; да се установи, че
документът няма основание да се използва за съдебна експертиза; да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за търпени вреди от
действията му по горното адм. дело в размер на 35 000 лв.; да бъде задължен
ответникът да оттегли заключението и да унищожи документа.
С последната молба – уточнение от 22.06.2020г. исканията на ищеца до
съда са уточнени в смисъл, че: претендира осъждане на ответника да му
2
заплати обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, настъпили в
резултат на очертаните в молбата действия на ответника, които ищецът е
квалифицирал като незаконосъобразни; да бъде осъден ответникът да
унищожи процесния документ, представен като експертиза по адм. дело,
както и съпътстващите го документи; да бъдат задължени лицата, които имат
в държане процесния документ в оригинал или копие да го унищожат; да
бъде задължен АССГ да унищожи протокола за проведено заседание на
15.11.2017г. по адм.д. 11165/2016г. по описа на същия съд.
Така заявените искания по предявените с исковата молба три първи
иска са за установяване на сочени от ищеца факти с правно значение за
последния.
Предвид нормата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване
съществуването или несъществуването на факти с правно значение е
допустим само в случаите, предвидени в закон. Не е налице законова
разпоредба, която да предвижда допускането до разглеждане от съда на иск за
установяване на очертаните от ищеца факти, предвид на което и правилно
последните искове са счетени от първоинстанционния съд за недопустими.
Недопустим е и иск съобразно уточнението с първата и втората молба
на ищеца за установяване „невалидност“ / невярност на съдебно заключение,
предвид характера на последното на установено в процесуалния закон
доказателствено средство и предвидените в същия закон – АПК, с
препращане към ГПК, специални правила за защита на страна по спор,
оспорваща верността на представено по делото заключение. В този смисъл са
и мотивите по цитираната от първоинстанционния съд при постановяване на
съдебния акт съдебна практика на ВКС по определение № 427/02.08.2012г. по
ч.гр.д. 300/2012г. по описа на ВКС, I ГО, която противно възраженията на
ищеца представлява относима съдебна практика. Следва да бъде добавено и
че даването съзнателно на невярно заключение е престъпление по чл. 291 НК,
като не се твърдят и установяват предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК
последното да бъде установявано от гражданския съд.
Недопустими са и предявените искове от ищеца с отправено до съда
искане за осъждане на ответника и трети лица, непосочени като ответници по
делото, да унищожават находящи се в тяхно държане документи. Законът –
3
чл. 124 ГПК, не предвижда възможност гражданският съд да се намесва по
искания от ищеца начин в правната сфера на трети лица, както и да
постановява задължаване на последните да извършат конкретни действия по
унищожаване на документи, още по малко на такива, представляващи част от
съдебни дела, предвид на което и последните искове на ищеца следва да бъдат
квалифицирани като недопустими от процесуалния закон.
На общо основание допустим е предявеният от ищеца иск по чл. 45 ЗЗД,
вр. чл. 124, ал. 1, предл. 1 - во ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на сумата 35 000 лв. за описаните от ищеца като
търпени от него неимуществени вреди - душевни страдания, унижение, срам,
лишаване от възможност за справедлив съдебен процес и нормален живот,
причинени на ищеца според твърденията му от ответника чрез действията му
по адм.д. 11165/2016г. по описа на АССГ, по което първо е заявил да няма
достатъчно материали, за да изготви заключение, след това след два месеца
без промяна в обстоятелствата е представил с писмена молба документ,
именован заключение, основан на неистински документи, без преглед на
ищеца, без внесен депозит и реално след отпаднала предпоставка за събиране
на експертиза, като с последните е изложил неверни обстоятелства в
нарушение на закона, каквито е изложил и при разпита му в о.с.з. Дали така
очертаните от ищеца действия на ответника наистина са се осъществили и
дали могат да бъдат определени като противни на закона, както и дали в
резултат на тях ищецът е търпял вреди и какви, са въпроси по
основателността на иска и изложените доводи за недопустимо установяване
неверността на заключение по СЕ с отделен иск в гражданския процес,
противно изводите на първоинстанционния съд, не могат да бъдат определени
като отрицателна предпоставка за допустимостта на предявения осъдителен
иск за обезщетение на вреди, резултат от деликт.
По последното възражение на жалбоподателят ищец за нередовност на
исковата молба следва да бъде добавено, че исковата молба по иска по чл. 45
ЗЗД при съобразяване на молбите – уточнения на иска и с оглед
освобождаването на ищеца от задължение за внасяне на държавна такса е
редовна. Ясни са и заявените основания, на които ищецът е предявил
останалите си искания до съда, като с оглед нормата на чл. 130 ГПК,
доколкото последните са недопустими от закона претенции, съдът е длъжен
4
да върне исковата молба в тази и част, без да дава други указания към ищеца.
По изложените мотиви обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен като неправилен, в частта му, с която е прекратено производството и
върната исковата молба на И. З. срещу Ц. П. по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за
сумата 35 000 лв., като делото бъде върнато на СГС за продължаване на
производствените действия по този иск. В останалата част като правилно
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.10.2020г. по гр.д. 7607/2019г. по описа на
СГС, ГО, I – 22 състав, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството и
върната исковата молба на И. К. З. срещу Ц. Д. П. по предявен иск по чл. 45
ЗЗД за сумата 35 000 лв.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СГС в тази част за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковата молба на И. К. З. срещу Ц. Д. П.
по предявения иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 35 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.10.2020г. по гр.д. 7607/2019г. по
описа на СГС, ГО, I – 22 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в
частта му, в която е потвърден първоинстанционния прекратителен акт, в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5