№ 18802
гр. С, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110114572 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****,
представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Ф. Х. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А, ап.11, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 2486,75 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А, ап.11, аб.№
297231, ведно със законна лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 388,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., сумата от 21,97 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,53 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 71625/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
давност. Оспорва да е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване по
отношение на процесния недвижим имот. Твърди, че не е страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди до посочения в исковата молба имот. Счита, че не се установява да е бил поставен в
забава, поради което оспорва дължимостта на претенциите за лихва. Поддържа, че на ищеца
не се дължи заплащане на суми за главница за дялово разпределение, доколкото посочената
услуга не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не поддържа становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 71625/2021 г. на СРС, 118-ти състав.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ
№112, том XIII/88 г. ответникът е придобил правото на собственост върху жилище - №11 в
блок 17а, вх. А, ет. 3 в гр. С, ж.к. ОК. Поради това и доколкото не се установява ответникът
2
да се е разпоредил с имота, то следва да бъде прието, че е бил негов собственик в рамките на
целия процесен период. Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ
апартамент № 11, находящ се на адрес гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А, ап.11, аб.№ 297231, без
да е необходимо изричното им приемане.
Следва да се посочи и че се установява от молба – декларация от ответника от
02.11.1998 г., че същият е изразил желание и съгласие да му бъде открита партида за
посочения имот и е декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди на неговото
семейство от четирима членове. Поради това е и налице нарочна воля от страна на
ответника за възникване и съществуване на правоотношение с ищеца по повод доставката
на топлинна енергия до имота.
Предвид така установени обстоятелства, довели до възникване на облигационна връзка
между страните, неоснователно се явява възражението на ответника за липса на
облигационно правоотношение.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, това обстоятелство изрично е
изключено от оспорваните твърдения на ищеца с отговора на исковата молба, като следва да
се посочи и че не са оспорени и представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед
приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач съдът
приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи
цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. От представените
изравнителни сметки от ФДР – третото лице помагач „ТС“ ЕООД се установява, че
стойността на топлинната енергия възлиза на 996,28 лева с ДДС /830,23 лв без ДДС/ за
отчетния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 1433,45 лева с ДДС /1194,54 лева без
ДДС/ за ответния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Възникналите в полза на ищеца
вземания не се твърди и не се установява ответникът да е изплатил изцяло или частично.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
3
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
която следва да се счита на основание чл. 422 ГПК датата на подаване на заявлението за
издаване а заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.12.2021 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07. 2018 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Предвид
посоченото и с оглед обстоятелството, че периодът, за който е погасено по давност
вземането, е извън периода на ползване на топлинна енергия за отопление на имот, а само за
подгряване на вода, то и размерът на погасеното по давност вземане за месеците май, юни и
юли 2018 г. съдът определя на сумата 153,15 лева на основание чл. 162 ГПК и при
съблюдаване изравнителната сметка за целия отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., изготвена от ФДР и съобщението към фактурата от 21.07.2019 г., издадена от
ищеца. Предвид посоченото непогасени по давност са вземанията за обща сума в размер на
2276,58 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до който следва да бъде уважен
искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този размер до пълния предявен размер –
отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
4
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
21,97 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
5
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 125,19 лева за исковото
производство от общо 158,03 лева (58,03 лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 86,84 лева за заповедното производство от общо 108,03 лева
/58,03 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на разноски има право ответникът, който е
представляван безплатно от адвокат съгласно представения към отговора договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2022 г. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за
адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. адвокатът, оказал безплатна
адвокатска защита в производството, има право на адвокатско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от исковете в размер на 122,65 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Ф. Х. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А, ап.11 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 2276,58 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А,
ап.11, аб.№ 297231 и сумата от 21,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 14.12.2021 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № № 71625/2021 г. по
описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения
размер 2276,58 лева до пълния предявен размер от 2486,75 лева, за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 388,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
25.11.2021 г. и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
4,53 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71625/2021 г. по
описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Ф. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. ОК 2, бл.17А, вх.А, ап.11 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****, сумата 125,19
лева – разноски за исковото производство и 86,84 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 71625/2021 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Т С” ЕАД с ЕИК **** и
6
адрес: гр. С , ул. „Я“ 23Б да заплати на адвокат С. К. К. – САК с адрес: гр. С, ул. „В“ №35,
ет. 3, офис 1 сумата от 122,65 лева – адвокатско възнаграждение за оказана в
производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ф. Х. П. с ЕГН: **********,
съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 22.11.2022 г.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК **** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7