№ 28976
гр. С., 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110171953 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените от страните писмени доказателства са относими към
правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде
допуснато.
Основателно е искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяването на претърпените болки и страдания във връзка с настъпилия
инцидент.
Следва да се допусне съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
на поставените от ищеца в исковата молба задачи.
Съдът намира, че искането на ответника да бъде задължен ищецът на
основание чл. 176 ГПК да се яви лично и да даде обяснения, като отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси, следва да бъде оставено
без уважение, доколкото с доказателствено искане, направено по този ред,
биха могли да бъдат приети за доказани само конкретни обстоятелства
(факти), за които другата страна твърди че съществуват или не съществуват, а
такива конкретни обстоятелства (факти) в отговора на исковата молба не се
съдържат.
Съдът намира възражението на ответника, направено с отговора на
исковата молба, за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника
респ. за недопустимост на исковете, за неоснователно. Пасивната процесуална
легитимация на ответника следва от изложените в исковата молба фактически
твърдения, като не е налице твърдяното от ответника противоречие.
Процесуално легитимиран ответник по делото е правният субект, страна по
заявеното от ищеца спорно право. В случая ищецът е предявил исковете си
против „Б.-П. П.“ ЕООД. Специалната правосубектност по § 1 ДР на КТ на
работодателя по трудови спорове не изключва участието като страна в процеса
на юридическата личност, в чиято структура е икономически и
организационно обособеното образувание, с което е възникнало трудовото
правоотношение, в случая с Поделение за П. П.-С. при „Б.-П. П.“ ЕООД. В
1
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно
обособената структура притежава специална правоспособност да участва като
страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея
решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура
тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да
участват както организационно обособената структура, поради призната и от
КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на
решението. Поделението за П. П.-С. при „Б.-П. П.“ ЕООД, тъй като същото
разполага със специалната правоспособност по § 1, т. 1 от ДР на КТ и е могло
самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение,
може да бъде страна по трудово правоотношение и съответно страна по
трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като страна по
трудовия спор – работодателят по § 1, т. 1 от ДР на КТ или работодателят –
юридическо лице, последният винаги може да извършва съдопроизводствени
действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си последици в
неговата правна сфера. Нито правомощията на работодателя – юридическо
лице по трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация
могат да бъдат ограничени от обстоятелството, че в структурата му
съществува организационно обособено поделение, което може самостоятелно
да наема работници. Възможността за самостоятелно наемане на работници
или служители от поделението не съществува вместо, а наред с възможността
на работодателя – юридическо лице (в този смисъл решение № 301/12.06.2012
г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 310/15.06.2012 г. по гр. д.
№ 458/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1728/2021 г., III г. о., ГК, определение № 1147 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 649/2023 г., III г. о., ГК, определение № 1779 от 9.04.2025 г. на ВКС по гр.
д. № 3970/2024 г., IV г. о., ГК и мн. други).
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 01.10.2025 г. от 16.00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис
от отговора на исковата молба от ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за първото
съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изготвяне на съдебно
медицинска експертиза по поставените от ищеца в исковата молба задачи, при
депозит в размер 800 лв., платими от бюджета на съда.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К. А. С., д.т., тел. ********, **********,
Специалност: медицина, ортопедия и травматология, който да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
анализ на приобщената по делото медицинска документация и провеждане на
личен преглед на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен
ищецът на основание чл. 176 ГПК да се яви лично и да даде обяснения, като
отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. С., с
която срещу „Б. - П. П.“ ЕООД са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 09.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата
1890,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 09.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор, по
силата на който е заемал длъжност „началник влак, пътническо движение“, на
пълно работно време по график и при условията на сумирано отчитане на
работното време. Поддържа, че на 09.08.2024 г. в гр. С., около 22.30 ч. по
време и във връзка с извършваната работа – при слизането от първия вагон на
влак № 8612 на перона на гара „П.“ се спъва на стъпалото на вагона и пада на
перона. Навежда твърдения, че при изпълнение на служебните си задължения
е претърпял трудова злополука, приета за такава по чл. 55, ал. 1 от КСО с
Разпореждане № 35754 от 23.08.2024 г. по описа на ТП на НОИ - С. град.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, имаща
характер на трудова е претърпял телесни повреди изразяваща се в: счупване
на долния край на лъчевата кост, закрито на дясна ръка. Твърди, че на
10.08.2024 г. е бил настанен по спешност за оперативни процедури в областта
на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност в УМБАЛСМ „Н.
И. П.“ ЕАД, която операция е извършена на 14.08.2024 г. и е изписан на
16.08.2024 г., като лечението му е продължило в домашни амбулаторни
условия. Сочи, че поради естеството на травмата е изпитвал силни болки и
3
ограничена подвижност в дясната ръка, значителни неудобства при хранене,
обличане и лична хигиена, като продължава да страда и от посттравматичен
стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия,
сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх.
Състоянието му също така налагало продължителна употреба на
болкоуспокояващи лекарства и физиотерапия за възстановяване на функциите
на ръката. Вследствие на злополуката претърпял и продължава да търпи болки
и страдания, както и дискомфорт в ежедневието, свързан с различни по вид
психологични проблеми. Твърди, че във връзка със злополуката е претърпял и
имуществени вреди в размер 1890,00 лв., представляваща платена от него на
15.08.2024 г. сума за титаниева плака за дистален радиус комплект с винтове.
Моли за уважаване на предявените исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответникът оспорва пасивната си процесуална легитимация със съображения,
че работодател на ищеца е Поделение за П. П.-С. при „Б.-П. П.“ ЕООД.
Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че по време на
злополуката страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжност „началник влак, пътническо движение“. Излага, че въпреки
че се е стигнало до разстройство на здравето на ищеца, увреждането не е
трайно, като медицинската прогноза за развитието на заболяването е за пълно
възстановяване до 30 дни. Излага, че ищецът нямал козметични и други
външни дефекти, а силата, интезитета продължителността на болковия
синдром е била кратка, като той е отшумял напълно. Излага, че след трудовата
злополука ищецът се е възстановил напълно и има възможност да продължи
трудовата си кариера и да се социализира. Излага, че комисия на Б. - П. П.
ЕООД, Поделение за П. П. С., която е разследвала трудовата злополука, е
установила, че ищецът е допуснал нарушение на чл. 509, ал. 1 от Наредба №
13 за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд в железопътния
транспорт. Твърди, че с поведението си ищеца е допринесъл за настъпването
на процесното увреждане. Поведението на ищеца било небрежно, защото не
бил действал с необходимото внимание. Счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 201 ал. 2 КТ. Счита претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди за прекомерно завишена. Излага, че нито работодателят,
нито негов служител са допуснали нарушения и имат вина за настъпилите
увреждания на ищеца, довели до временната му нетрудоспособност. Излага,
че „Б. - П. П.“ ЕООД е сключил застраховка „трудова злополука“ на
работниците и служителите заемащи длъжност „началник влак пътническо
движение“ в Поделение за П. П. С. със застрахователна компания „Д. З.“ АД.
Оспорва претенцията за имуществени вреди с твърдения, че на ищеца е
заплатена от ответника, отразена във фиш за заплата за м. септември 2024 г.,
социална помощ в размер на 933 лева по решение на комисията за отпускане
на социални парични помощи към Поделение за П. П. С.. Излага, че видно от
фиш за заплата за м. ноември 2024 г. ищецът отново получил социална помощ
в размер 933 лева по решение на комисията за отпускане на социални парични
помощи към Б. - П. П. ЕООД. Общата сума получена като социална помощ от
4
ищеца била 1866 лева. Излага, че съгласно чл. 24 от „Правила за отпускане на
социални парични помощи в Б. - П. П. ЕООД“ социалните помощи,
вследствие на трудова злополука, са с обезщетителен характер, с цел
възмездяване на претърпени вреди и били заплатени за възстановяване на
сумите, дадени от ищеца за лечението му. Счита, че претендираната сума за
имуществени вреди е заплатена от работодателя на ищеца преди завеждането
на иска. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Оспорва претенцията на ищеца за лихва за забава, тъй като не била отправена
от ищеца до ответника покана изпълнение на тези задължения. Претендира
разноски.
По исковете по чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да установи: 1/
наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/ злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение, призната за трудова по законоопределения ред; 3/ вреда,
водеща до неблагоприятни последици, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от пострадалия и в намаляване на актива на имуществото му, в
случая неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и
имуществени вреди – разходи за лечение; 4/ причинно - следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, тоест те да са закономерна,
естествена последица от злополуката.
В тежест на ответника при установяване на горепосочените
обстоятелства е да докаже, че: 1/ е изплатил претендираната сума за
имуществени вреди, в това число, че сумите, които твърди да е платил на
ищеца, са платени именно за обезщетяване на претендираните от ищеца
имуществени вреди, като указва на ответника, че не сочи доказателства за
последното; 2/ ищецът е получил сума по сключен договор за застраховане на
работниците и служителите, с която дължимото обезщетение следва да се
намали, както и нейния размер, като указва на ответника, че не сочи
доказателства за тези обстоятелства, в случай че ги твърди; 3/ както и да
докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на
ищеца - извършени конкретни действия, чрез които е проявена груба
небрежност, които са в причинна връзка с настъпването на злополуката и
причинените вреди, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата:
наличието на трудово правоотношение, по силата на който ищецът е заемал
длъжността „началник влак, пътническо движение“ при ответника, по време
на действието, на което - на 09.08.2024 г., е настъпила злополука, както и че
същата е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 35754 от
23.08.2024 г. на ТП на НОИ С.-град.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект на доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
5
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6