Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 11.02.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 617 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/27.05.2019
година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К.н.И.М.П., ЕГН **********
***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 137 т. 3 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания. Оспорва
извършване на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР
– К., редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 30.04.2019г. служителите н.Р.н.М.К.Г. и С. изпълнявали служебни задължения по
контрол на безопасността на движението. Около 20.30ч. в гр. С., на ул. „И. В.“,
до № ** спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ***, управляван от приятел на жалбоподателя
на име Д.. Причината за проверката била повреда в една от
светлините на автомобила. След като водачът предоставил на полицейските
служители своите и документите на автомобила, същите се отправили към
полицейския автомобил за извършване на справка, след което повикали водача. Виждайки
ставащото жалбоподателят излязъл от превозното средство, отишъл при служители н.Р.н.М.К.
като настоявал да пуснат водача, да не се занимават с него, казвал им: „На
какви се правите“. Останалите пътници също излезли от автомобила, но не се
присъединили към действията на П..
За констатираното от свидетеля Г. срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № ***/30.04.2019г.,
в който е отразено, че на същата дата в 20.30ч. в гр. С., на ул. „И. В.“ до № ** като пътник в лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ***, спряно за проверка, излиза от
превозното средство без разрешение от контролния орган. Нарушението е
квалифицирано по чл. 137 ал. 3 от ЗДвП.
В АУАН е отразено, че жалбоподателят има възражения, като не са отразени конкретни
такива, не са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
Възоснова на съставения
АУАН, компетентният за това орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на група
Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира
пороци в съдържанието на АУАН и НП и процедурата, които да налагат отмяна на
това основание. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложеното административно наказание.
Индивидуализиран е нарушителят.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно
тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена
сила. В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. Свидетелите Г. и С. са
категорични, че жалбоподателят самоволно е напуснал автомобила по време на
извършваната проверка, без за целта да е имало разпореждане от тяхна страна в
тази насока. Съдът кредитира показанията им, доколкото същите са непротиворечиви
и еднопосочни. Показанията им са и логични, тъй като ако П. не беше напуснал
самоволно превозното средство, не би се стигнало до съставяне на АУАН. Тези
свидетели са лишени и от заинтересованост от изхода на делото, предвид, че до
този момент жалбоподателят им е бил непознат. Показанията им не са опровергани
от тези на ангажирания от страна на П. свидетел М., чиито показания, с оглед
близките приятелски отношения с жалбоподателя, съдът приема за опит за
омаловажаване на поведението му.
Разпоредбата на чл.137 т. 3 от ЗДвП въвежда забрана за
пътниците в превозни средства, спрени за проверка, да излизат извън тях, без
разрешение на контролните органи. Съобразно доказателствата по делото и АУАН,
който е редовно съставен и има доказателствена
стойност до доказване на противното, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП съдът
намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Това
обстоятелство е отразено в АУАН, който е редовно съставен и по силата на чл.
189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за
вписаното в него до оборване на същото. Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение. Размерът на
наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.185 от ЗДвП, която предвижда
такъв във фиксиран размер от 20лв. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други такива, имайки предвид, че
жалбоподателят не само че е напуснал автомобила без разрешение, а е предприел и
опити за намеса в работата на полицейските служители, което останалите пътници
в автомобила, макар и извън него, не са правели.
В този смисъл
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/27.05.2019
година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К. с което на И.М.П., ЕГН **********
***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 137 т. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.