Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

15.03.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

                                                                                                                                                                                                                                                                          

В публичното заседание на 19.11.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

202

по описа за

2020

година.

    и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Р.П.Н., ЕГН ********** ***, е предявила иск против „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., бул. „В“ № 89Б, с която ищцата моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 8000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по полица № 111218063002945 за причинени в имот на ищцата щети от настъпило застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 18.02.2020 г. до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска и по основание и по размер.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 405 КЗ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени и изслушани са съдебно оценителни, съдебно пожаро-техническа и съдебно психиатрична експертизи. Приложено е ДП № 118/2019 г. на РУ Роман за престъпление по чл. 331 ал. 1 вр. с чл. 330 ал. 1 НК.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, а и от представените писмени доказателства е видно, че страните са сключили застраховка „Комфорт за дома“ № ………… с начало ……..2018 г. и край ……….2019 г., като застрахования имот се намира в гр. Р, ул. „Т.К.“ № 23. Твърди се, че ищцата е заплатила застрахователната премия при сключване на застраховката. През време на действието и на 17.06.2019 г. настъпило застрахователно събитие – пожар, при който е увредено имущество на значителна стойност, както и голяма част от застрахования обект. По време на възникване на пожара ищцата била в съседите си и когато видяла пламъците се обадила на тел. 112. Още същия ден след потушаване на пожара ищцата уведомила застрахователя кой завел щета под горния номер. Извършен бил оглед и съставен опис на увреденото имущество, след което с писмо от 19.11.2019 г. застрахователя уведомил ищцата, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя, на основание т. 4.1.12 от Общите условия приложими към полицата, която разпоредба сочи, че застрахователя не дължи застрахователна сума при умишлени действия или груба небрежност на застрахования включително неговите роднини по права линия. При образуваното досъдебно производство за пожара било установено, че пожара в увредения обект е възникнал в резултат на умишлен палеж  извършен от П.И. Георгиев, който е син на ищцата.  Последния е страдал от психическо заболяване „шизофрения“. Горното не се оспорва от страните. Спора по делото е пожарът в резултат на умишлени действия ли е, или са налице обстоятелства които изключват умисъл при възникване на пожара.

Твърди се в молбата, че неоснователно ответника е отказал обезщетение, на основание, че пожара е възникнал от умишлени действия извършени от сина на ищцата. Твърди че същият е страдал от психично заболяване, което изключва умисъла, това заболяване е било продължително със значителни отклонения от нормалната психика в резултат на което същото вечер след пожара синът на ищцата се самоубил. По искане на страните е назначена съдебно психиатрична експертиза с вещо лице лекар – психиатър в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено вещото лице е дало заключение че послесмъртно освидетелствания П. Н. Г. е боледувал от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на злоупотреба с алкохол. Лицето е хоспитализирано многократно в периода от 2001 г. до смъртта му, настаняван е на принудително лечение. Вещото лице твърди че заболяването проследено във времето е флуктуирало в зависимост от това как и в какви количества лицето е употребявало алкохол, дали е приемало поддържаща терапия. Заключението е че наличието на налудна симптоматика мотивираща поведението обуславя невъзможността на лицето П. Н. Г. да е разбирал свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

По делото е назначена и изслушана съдебно пожаро-техническа експертиза в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено вещото лице е дало заключение, че вероятната причина за възникналия пожар на 17.06.2019 г. в жилищната сграда на ищцата се дължи на умишлени действия на лицето П. Н. Г.

По делото е назначена и изслушана и съдебно техническа и оценителна експертиза в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено вещото лице е дало заключение, че стойността по щетите в жилищната сграда, със съответното овехтяване от 35% е в размер на 3693.02 лв.

По назначената съдебно оценителна експертиза на движимите вещи увредени в резултат на пожара вещото лице е дало заключение неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, че стойността на увредените движими вещи  е в размер на 1318 лв.

По делото са разпитани трима свидетели доведени от ищцовата страна. Свидетеля Н. - съсед на ищцата твърди, че синът и е страдал от психическо заболяване последните години не е бил добре, нападал майка си, посягал и с брадва. През последните години имал много неадекватно поведение. Твърди, че на 17.06.2019 г. е видял П. да влиза в къщата на ищцата, след което тя излязла от там за да се скрие от него и отишла в дома на свидетеля. След няколко минути свидетеля видял, че от къщата излиза дим, обадил се на тел. 112. Докато дошла пожарната с други съседи се опитали за изгасят огъня и когато дошла пожарната пожара бил почти загасен. Свидетеля видял, че почти всичко в къщата гори – ламперия, пътеки, хладилник, телевизор, гардероб. 

Свидетеля К. – съсед на ищцата, знае, че синът и е страдал от психическо заболяване. В последните години много се влошил, не приемал хапчета, бил много неадекватен, тормозел всички съседи. На 17.06 вечерта другия свидетел го извикал и му казал, че гори къщата и двамата отишли да гасят пожара. Когато дошла пожарната пожара бил почти изгасен. След пожара разчиствали видял, че е изгорял телевизор, прозорци, гардероб, спални, хладилникът бил стопен.

Свидетеля В. твърди, че е познавал П., той бил психично болен, тормозел семейството си и всички наоколо, бил агресивен,  постоянно носел нож в себе си. Когато се върнел от болницата за няколко дни е бил добре, но после се влошавал отново. Говорел несвързано. На 17.06.2019 г. свидетелят видял пожар в съседния дом, докато се прибирал от работа. Притекъл се на помощ с други съседи да изгасят пожара. Докато го изгасили вътре всичко било изгоряло, включително и дограмата на прозорците. Видял, че цялата покъщнина е изгоряла и стопена. Имало паднала мазилка от силния огън.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.

В разглеждания случай по делото не е налице спор от фактическа страна. Не се спори между страните, че същите са валидно обвързани по силата на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 111218063002945 от 06.11.2018 г., по силата на която ищецът е застраховал по застраховка "Комфорт за дома", за периода 13.11.2018 г. – 12.11.2019 г. собственото си жилище. Безспорни и установени от представените доказателства са фактът на настъпване на застрахователно събитие при покрит от застрахователя риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, за което не се спори по делото. Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ.

Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до това, налице ли са обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя – умишлени действия, които поставят събитието извън обхвата на застрахователното покритие поради наличието на изключен риск по т. 4.1.12 от Общите условия приложими към полицата, която разпоредба сочи, че застрахователя не дължи застрахователна сума при умишлени действия или груба небрежност на застрахования включително неговите роднини по права линия.

Безспорно е установено по делото, че пожара е причинен от сина на ищцата П. Г..

Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, наличието на налудна симптоматика, мотивираща поведението, обуславя невъзможността на лицето П. Н. Г. да е разбирал свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

Горното дава основание на съда да приеме, че лицето П.  Г. е извършил деянието в състояние на невменяемост. Това е състояние, което изключва умисъла за извършване на деянието, и следва извод, че не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя – умишлени действия, които поставят събитието извън обхвата на застрахователното покритие поради наличието на изключен риск по т. 4.1.12 от Общите условия приложими към полицата.

По горните съображения съдът намира иска за основателен.

По отношение размера:

Съгласно чл. 386 ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съобразно разпоредбата на чл. 400 ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. С оглед на тази въведена от закона оборима презумпция, в тежест на въвелата възражението страна е да установи, че действителната стойност на имуществото е различна от договорената застрахователна сума.

Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

По изложените съображения съдът намира, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по пазарни цени за вещи от същия вид и качество, съобразно заключението на съдебнооценителните експертизи, съгласно които щетата по недвижимия имот е в размер на 4304.22 лв., а стойността на унищожените движими вещи е в размер на 1318 лв., или общо в размер на 5622.22 лв., за която сума иска следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер се отхвърли.

Върху главницата от 5622.22 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.02.2020 г. до окончателното плащане.

Водим от горното, съдът

              

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., бул. „В.“ № 89Б, да заплати на Р.П.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 5622.22 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по полица № ……………./06.11.2018 г., за причинени в имот на ищцата щети от настъпило застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.02.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Р.П.Н., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 513 лв.

ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., бул. „В.“ № 89Б сумата от 261.58 лв. деловодни разноски по компенсация върху отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., бул. „В.“ № 89Б, да заплати сумата от 316 лв. в полза на МзРС по компенсация, съобразно уважената част от иска, представляваща разноски за вещи лица по допуснатите експертизи, както и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 224.88 лв.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                               

                                                               Районен съдия: