М О Т И В И
към Присъда № 25 от 14.08.2018 г.,
постановена по НОХД № 881/2017 г. по описа на АРС, I н.с.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение против:
М.Ш.Р., ЕГН **********. в това, че на 05.12.2015г.
в землището на с.***, обл.Пловдивска, без надлежно разрешително е убил едър
дивеч – два броя сърни женски екземпляри с тегло на месото 27 кг с цена на
килограм 3 евро на стойност 81 евро /158.42 лв./, собственост на
Ловно-рибарско дружество „*** –
Асеновград“ - престъпление по чл.237 ал.1 от НК;
На
05.12.2015 г. в землището на с.***,обл.Пловдивска, като е държал с
надлежно издадено разрешение от Началника на РУ на МВР Асеновград разрешение за
носене на ловно оръжие образец 2 с № 165514 и разрешение за съхранение на ООБ №
115, валидни до 30.03.2018 год. – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев, марка МР-153, кал.12 № ********** и дългоцевно огнестрелно оръжие с
нарезна цев марка „Браунинг“, кал.30-06 с № 311МР21440, не е взел необходимите
мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници,
наредби и инструкции: в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехнически изделия Чл.60.(1) Забраняват се: 1. откритото носене на оръжие
на обществени места, освен при осъществяване на
охранителна дейност;
3 а.
Употреба на: а) огнестрелни оръжия с цел, различна от целта ,
за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1; Чл.98.(1)
Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно
закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства; Чл.43 ал.4 от
Правилник за прилагане на Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелни
оръжия и боеприпасите /отменен/ - „Придобитите ООБ по реда на чл. 41 и 42 се
съхраняват в метални каси /шкафове/, неподвижно закрепени, снабдени със
секретно заключващи се
устройства“, вр.§ 81 от Закона за
изменение и допълнение на ЗОБВВПИ „Издадените подзаконови нормативни актове
преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните
нови, доколкото не му противоречат - престъпление
по чл. 338 ал.1 от НК.
О.С.С. с
ЕГН ********** в това, че на
05.12.2015 г. в землището на с.***,обл.Пловдивска, като е държал с надлежно
издадено разрешение от Началника на РУ на МВР Асеновград разрешение за носене
на ловно оръжие образец 2 с № 265905 и разрешение за съхранение на ООБ № 159,
валидни до 30.03.2017 год. – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев,
марка „Бюхак“,кал.12, № 3092, не е взел необходимите мерки за сигурност и
особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции: в
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия
Чл.60.(1) Забраняват се: 1. Откритото носене на оръжие на обществени места,
освен при осъществяване на охранителна дейност;
3а.
употреба на: а) огнестрелни оръжия с цел, различна от целта ,
за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1;
Чл.98.(1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства;
Чл.43 ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпасите /отменен/ - „Придобитите ООБ по
реда на чл. 41 и 42 се съхраняват в метални каси /шкафове/, неподвижно
закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“, вр.§ 81 от Закона за изменение и допълнение
на ЗОБВВПИ „Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този
закон се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не му
противоречат - престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
М. Р. Х. с ЕГН ********** в това, че на 05.12.2015 г. в
землището на с.***,обл.Пловдивска, като е държал с надлежно издадено разрешение
от Началника на РУ на МВР Асеновград разрешение за носене на ловно оръжие
образец 2 с № 116352 и Разрешение за съхранение на ООБ № 483, валидни до
30.03.2016 год. – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка
„Байкал“ МР-27,кал.12 с № *********, не е взел необходимите мерки за сигурност
и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции: в
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия
Чл.60.(1) Забраняват се: 1. Откритото носене на оръжие на обществени места,
освен при осъществяване на охранителна дейност;
3а.
употреба на: а) огнестрелни оръжия с цел, различна от целта ,
за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1;
Чл.98.(1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства;
Чл.43 ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпасите /отменен/ - „Придобитите ООБ по
реда на чл. 41 и 42 се съхраняват в метални каси /шкафове/, неподвижно
закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“, вр.§ 81 от Закона за изменение и допълнение
на ЗОБВВПИ „Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този
закон се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не му
противоречат - престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
Ш.Н.Т., ЕГН **********, в това, че на 05.12.2015 г. в
землището на с.***,обл.Пловдивска, като е държал с надлежно издадено разрешение
от Началника на РУ на МВР Асеновград разрешение за носене на ловно оръжие
образец 2 с № 265876 и Разрешение за съхранение на ООБ № 149, валидни до
30.03.2017 год. – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка
„ИЖ-27ЕМ“,кал.12, № *********, не е взел необходимите мерки за сигурност и
особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции: в
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия
Чл.60.(1) Забраняват се: 1. Откритото носене на оръжие на обществени места,
освен при осъществяване на охранителна дейност;
3а.
употреба на: а) огнестрелни оръжия с цел, различна от целта ,
за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1;
Чл.98.(1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства;
Чл.43 ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпасите /отменен/ - „Придобитите ООБ по
реда на чл. 41 и 42 се съхраняват в метални каси /шкафове/, неподвижно
закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“, вр.§ 81 от Закона за изменение и допълнение
на ЗОБВВПИ „Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този
закон се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не му
противоречат - престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
По делото не е конституиран частен обвинител и не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения, като счита, че същите са доказани по несъмнен и безспорен начин.
Предлага на съда да признае подсъдимия М.Ш.Р. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 237 ал.1 от НК като му бъде наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, както и да бъде лишен от право да упражнява ловна
дейност за срок от две години. За извършено престъпление по чл. 338 ал.1 от НК,
предлага съдът да наложи на подсъдимия Р.
наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, като на
основание чл. 23 ал.1 от НК бъде
определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Предлага на съда да признае подсъдимия О.С.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 338 ал.1 от НК и да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от
една година и три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл. 66 ал.1 от НК. Предлага и подсъдимия М.Р.Х. да бъде признат за виновен по
обвинението за извършено престъпление по чл. 338 ал.1 от НК и да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от
една година и три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл. 66 ал.1 от НК. Иска се от съда също да признае за
виновен и Ш.Н.Т. за престъпление по чл. 338 ал.1 от НК и да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от
една година и три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл. 66 ал.1 от НК. Предлага част от веществените
доказателства да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53 ал.1 б
“а“ от НК, а разрешенията за носене на ловно оръжиее на подсъдимите да бъдат
предадени в служба КОС при РУП Асеновград.
Упълномощеният защитник на подсъдимите-
адв. М.П. счита, че обвиненията против поздзащитните й не са доказани по
несъмнен и категоричен начин. Моли същите да бъдат оправадни. Алтернативно, в
случай, че съдът възприеме тезата на държавното обвинение, моли съда да наложи
минимални наказания. Моли също да не се отнемат като предмет на престъплението
ловните оръжия на подсъдимите, като цитира съдебна практика в тази насока.
Подсъдимият М.Ш.Р. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.
В последната си дума моли да бъде опрадван.
Подсъдимият М.Р.Х. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
В последната си дума моли да бъде опрадван.
Подсъдимият Ш.Н.Т. не се признава за виновен по повдигнатотому обвинение. В
последната си дума моли да бъде опрадван.
Подсъдимият О.с.С. не се признава за виновен по повдигнатотому обвинение. В
последната си дума моли да бъде опрадван.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Ш.Р. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование,
работещ, с адрес: ***, с ЕГН **********;
Подсъдимият О.С.С.
е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с
адрес: *** с ЕГН **********;
Подсъдимият М.Р.Х.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, работещ, с адрес: *** с ЕГН **********;
Подсъдимият Ш. Н.Т. е роден на *** г. в гр. Първомай,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование,
работещ, с адрес: *** с ЕГН **********.
Четиримата подсъдими живеели в гр.
Асеновград, кв. Долни Воден и от
дълги години били
правоспособни ловци.
Подс. М.Р.
притежавал Разрешение за
носене на ловно оръжие, обр. 2, № 165514 и Разрешение
за съхранение на ООБ № 113 валидни до 30.03.2018 год. и следните
огнестрелни оръжия, придобити за ловни цели: дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев, марка „МР-153“, кал.12, № ********** и дългоцевно огнестрелно
оръжие с нарезна цев, марка „Браунинг“, кал. 30-06 с № 311МР21440
.
Подс. О.С.
притежавал Разрешение за
носене на ловно оръжие, обр. 2, № 265905 и Разрешение
за съхранение на ООБ № 159,
валидно до 30.03.2017 год. и следното
огнестрелно оръжие, придобито за ловни цели: дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев, марка „Бюхак“, кал.12, № 3092.
Подс.
М.Х. притежавал
Разрешение за носене на ловно оръжие, обр. 2, № 116352
и Разрешение за съхранение на ООБ № 483 валидно до 30.03.2016 год. и следното огнестрелно оръжие, придобито за ловни цели:
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „Байкал“ МР-27, кал.12,
№ *********.
Подс.
Ш.Т. притежавал
Разрешение за носене на ловно оръжие, обр. 2, № 265876
и Разрешение за съхранение на ООБ № 149 валидно до 30.03.2017 год. и следното огнестрелно оръжие, придобито за ловни цели:
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ-27ЕМ“, кал.12, №
*********.
Всички изброени законно притежавани огнестрални оръжия били предназначени
за осъществяване на лов за диви животни.
Подсъдимите
М.Р.,
О.С. и Ш.Т. членували
в Ловно-рибарско дружество „***“ гр. Асеновград – ловна дружина кв.Долни Воден.
Ловната дружина в кв.Долни Воден имала изградена хижа, намираща се в
землището на с.***, където е единия от ловните райони
на дружината. Достъпът до хижата не бил свободен и тя можело да се ползва
само от членове на ловната дружина, като в останалото време се заключвала и
трети лица не можели да влязат вътре.
Подс. М.Х. членувал в Ловно-рибарско дружество гр.
Девин, ловна дружина с.Михалково.
Ловната
дружина в кв.Долни Воден през м. декември 2015 год. своевременно получила Разрешително за групов лов серия Ю, №
15007101 за осъществяване на лов на дива свиня, който трябвало да се проведе на 05.12.2015 год. в землището на с.***. Ловът на дива свиня можел да бъде осъществяван само като групов и за да се проведе
законосъобразно, съгласно Правилника за приложение на
закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ в него следвало да
участва група ловци от осем до двадесет човека. Ако не се събере необходимия
брой ловци, лов не се провеждал, а разрешителното за групов лов следвало да се
върне непопълнено на Директора на ДГС Асеновград. Дали ще се проведе групов лив или не,
членовете на ловната дружинка разбирали след като пристигнат на сборния пункт
за лова на датата, за която е получено разрешение. Ловците нямало как да зная
от предния ден дали ще се проведе лов, тъй като всеки индивидуално решавал дали
да се яви на сборния пункт или не.
На 05.12.2015 г., рано
сутринта, подс. М.Р., подс. О.С., подс. М.Х. и подс. Ш.Т. се отправили към
землището на с. ***, обл. Пловдив с джип „Тойота Ландкрузер“, управляван от
подс. Х., за да вземат участие в организирания групов лов на дива свиня. На сборния пункт се събрали единствено
подсъдимите, които били общо четирима ловци, поради което не могло да се
организира групов лов на дива свиня, тъй като минимално нужния брой за провеждане
на такъв лов бил осем. След като разбрали, че няма да има лов, четиримата
подсъдими решили да посетят ловната хижа в землището на с. ***. Седнали и
закусили и подсъдимите О.С., М.Х. и Ш.Т. започнали да подреждат дърва. Подсъдимият
М.Р. пожелал да се разходи в района заедно с трите ловни кучета, които
подсъдимите водели със себе си за целите на лова. Не взел със себе си
огнестрелните си оръжия, които останали в джипа. В един момент, подс. Р. видял
сърна, която кучетата подгонили. Кучетата настигнали сърната и преди да я
умъртят се приближил подс. Р., който с помощта на нож заклал животното. Месото
от сърната, подс. Р. разфасовал на парчета и поставил в раницата си, а
вътрешностите изхвърлил в реката. След това се върнал в хижата без да уведоми
никой друг от подсъдимите за сърната. Към обяд, в хижата пристигнал и св. В.М.,
който бил уведомен от предния ден, че след лова вечерта, ловците ще правят
банкет в хижата. Тъй като лов не се състоял, четиримата подсъдими и св. М.
решили да не нощуват в хижата и към 17.00 ч.
тръгнали да се прибират. Междувременно, около 16:30
часа в ДГС гр. Асеновград бил получен анонимен сигнал, че е бил извършен
бракониерски лов в местността „Янево дере“ и Директора на ДГС гр. Асеновград наредил свидетелите С.С. и М.Б. – горски стражари при
ДГС гр. Асеновград със свои колеги от гр. Пловдив- св. Р.А. и св. Б. Л.- горски инспектори
към РДГ Пловдив да потърсят съдействие от РУ на МВР
гр. Асеновград за установяване на лицата извършили
бракониерския лов. Около 17:20 часа свидетелите С.С., св. М.Б., св. Р.А. и св. Б.
Л., както и служителите в РУ на МВР гр. Асеновград- св. А.К.
и Н.Б., потеглили с два автомобила по посока на с. ***.
На черен път на около 2 км след селото шестимата свидетели спрели идващ срещу тях джип марка
„Тойота“ с ДК ***, управляван от подс. М.Х., а в
него се намирали другите трима подсъдими
и свид. В.М.. Горските стражари, след като се
легитимирали, констатирали,
че в джипа има огнестрелни оръжия, които били поставени в калъфи, както и
боеприпаси за тях. Подсъдимите
представили и всички необходими разрешителни за огнестрелните оръжия и
боеприпаси, както и документи за ловджийската си правоспособност. В
багажното отделение,
проверяващите установили ловни кучета, както и два броя раници
с нарязано месо, като видели, че има отделни органи,
части и крайници от две животни, както и прясна кръв. За произхода на месото, подсъдимите отговорили, че е от
домашно яре. Видимостта не била добра и за това горските
стражари помолили четиримата подсъдими да си вземат оръжията и чантите, да ги прехвърлят
в техните два автомобила и впоследствие да отидат в къща за гости „***“ в селото. След това на място пристигнала
следствено оперативна група.
С
протокол за извършен оглед на
местопроизшествие били иззети натривка от кръв от
джипа, марка „Тойота“, малка брадва с дървена дръжка, нож с оранжева кания,
метални клещи, мешка с 35 бр. ловни патрони.
С
протоколи за доброволно предаване /л.25-29 по ДП/ подсъдимите предали законно
притежаваните огнестрелни оръжия, ведно с членските си карти, билети за лов и
Разрешения за носене на огнестрелно оръжие, както и боеприпаси към тях.
С констативен протокол №
011222/05.12.2015 г./л.73 по ДП/, св. Б. Б. иззел намереното разфасовано
месо/ситуирано в найлонови торби/ от подс. М. Х..
С протокол за доброволно
предаване /л.24 по ДП/ иззетото месо било предадено на служител
на РУ на МВР гр. Асеновград.
С приемо-предавателен протокол/л.30 по ДП/ иззетите от подсъдимите вещи били оставени
на отговорно пазене при домакина
на
РУ на МВР гр. Асеновград.
В хода на досъдебното
производство са били назначени и изготвени два броя ветеринорномедицински
експертизи. От заключението на първата/л.2-3 от т.2 по ДП/ се установява, че
разфасованото месо от двата полиетиленови чувала е от животински произход- диво
тревопасно преживно животно, най- вероятно сърна. Общо теглото на месото със
субпродуктите е 27,00 кг. В ловните стопанства след отстрел на едър дивеч, за
труп на цяло животно с кожа, изкормено, без крака и глава, стойността на месото
е 3 евро за килограм. В търговската мрежа е предлага дивечово месо, в
зависимост от частта ноа трупа за 25,00 лв/кг.
От заключението на
второта/допълнителна/ ветеринаромедицинска експертиза/л.8-9 от т.2 по ДП/ се
установява, че представените за изследване обекти са от два броя диви
тревопасни животни. Не са открити следи от огнестрални рани или части от
боеприпаси. Тъй като предоставените за изследване обекти са доставени в
замразено състояние, няманачин да се установи кога и от колко време са
замразени.
От
изготвените по досъдебното производство
пет броя съдебно-химически експертизи /л.12-29, том.2 по ДП/, се установява, че по изследваните
оръжия / 5 броя/ е установено наличие на черен нагар и остатъци от барутни
частици, от бездимен барут, вследствие на възпроизвеждане изстрели след
последващо почистване.
От заключенията на изготвените по досъдебното производство пет
броя съдебно балистични експертизи /л.35-54, том.2 по ДП/, петте изследвани оръжия са
технически изправни и годни да възпроизвеждат изстрели с съответните стандартни
ловни патрони и представляват огнестрелни оръжия, съгласно чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ.
От
заключението на изготвената по
досъдебното производство съдебно-химическа експертиза /л.128, том 1 по ДП/ се установява наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут
по десните ръце на четиримата подсъдими, като е надхвърлен прага на чувствителност. Измиването със сапун и всякакви вещества от рода на повърхностно
активни, може и при еднократно такова да доведе наличието на барутни частици
под прага на чувствителност.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие за установена изцяло,
показанията на св.С.Р.С., св. М. Х. Б., св. А.В.К.,
св. В.А.М., св. М.А.Б., св. Н.И.Б., св. Г.П.Х., св. Г. Н. Г., св. Б.Г.Л.,
св. Р.В. А.,
св. Н.Х.И., св. С.С.Б., от обясненията на подс. М.Р., приобщени по реда на
чл.279 ал.1 т.4 от НПК, от заключенията
на изготвените по делото ветеринаромедицинска и втора/допълнителна/
ветеринаромедицинска експертиза, от заключенията на изготвените по делото 5
броя балистични екпертизи на огнестрелни оръжия, от заключението на изготвената
по делото химическа експертиза, приобщени по реда на чл. 282 от НПК, от
протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/л.12-19 по ДП/, от
приложените по делото протоколите протоколи за доброволно предаване,
констативни протоколи, справки за съдимост, характеристични справки и
останалите писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на св.С.Р.С., св. М. Х. Б., св. А.В.К. св.
Б.Г.Л., св. Р.В.А., св. Н.И.Б.. От показанията на тези свидетели, съдът
установи подробности около извършената проверка на л.а. „Тойота Ландкрузър“ на
05.12.2015 г., за намерените вътре вещи, както и за произхода на тези вещи.
Следва да се посочи, че всички цитирани свидетели са очевидци на проверката,
незаинтересовани са от изхода на делото, обективно, последователно и точно
възпроизведоха пред съда фактите и обстоятелствата от значение за делото, които
са им станали достояние. Част от свидетелите не си спомниха подробности около
намерените в джипа вещи, което съдът си обяснява с изминалия дълъг период от
проверката до датата на съдебното заседание.Тези свидетели обаче/с изключение
на св. Р.В. и Б.Л./ са разпитани на досъдебното производство и съдът прочете в
съдебно заседание показанията им досъжно посочените обстоятелства. Така или
иначе, намерените в джипа вещи са подробно описани в протоколите за доброволно
предаване, приложени са като веществени
доказателства, а и част от тях/намереното месо/ са били предмет на експертна
оценка и съдът не срещна трудности при индивидуализирането им. Единствено съдът
не кредитира показанията на св. Р.А., в частта в която същия заяви че
намерените в джипа огнестрелни оръжия не са били поставени в калъфи. В тази част,
показанията на св. А. противоречат на показанията на св. С., св. М., св. Б.,
св. К., св. Н.К.- т.е на останалите присъствали на проверката лица.
От показанията на св. В.М., съдът установи какво са правили подсъдимите в
хижата, когато е пристигнал там, както и подробности за случилото се по време
на проверката, за които подробности съдът така или иначе ползва показанията на цитираните по- горе
свидетели. Съдът не намери основания да дискредитира показанията на посочения
свидетел, още повече, като се има предвид, че част от показанията му/досежно
извършената проверка на джипа/ си кореспондират с показанията на св.С.Р.С., св.
М. Х. Б.,
св. А.В.К. св. Б.Г.Л., св. Р.В.А., св. Н.И.Б.. Останалите обстоятелства, за
които св. М. свидетелства, а именно тези, касаещи престоя му заедно с
подсъдимите в ловната хижа не са оборени по делото, а и част от тези обстоятелства
са застъпени в обясненията но подс. Р./които ще бъдат анализирани самостоятелно
по- долу/ и също се възприемат от съда.
От показанията на св. М.Б. съдът установи, че през 2015 г. е отстрелял
сръндак, който е замразил и четвъртък или петък преди лова го е дал на подс. Р.,
с намерение да си направят банкет след лова. Случило се така, че св. Б.
отишълна лов на друго място, а подсъдимите не моглида сформират бройка за
провеждане на групов лов. Макар и да отчита възможната заинтересованост
впоказанията на св. Б./предвид приятелските му отношения с подсъдимите, с които
членува в една и съща ловна дружинка/, съдът не намери и за този свидетел
основания да не се довери на заявеното от него, още повече, че фактът, че св. Б.
е отстрелял 1 бр. сръндак се доказа и от изисканата справка от ДГС Ардино.
Останалата част от показанията на на св. Б. касае подробности относно правилата
за провеждане на групов лов и нужната документация за този лов. Подробности
относно тези правила се установяват и от показанията на св Г.Х. и св. Н.И., а
донякъде и от показанията на св. С., Б., А. и Л.. Показанията на св. Б. в тази
им част си кореспондират с показанията на визираните свидетели и съдът им се
довери.
Както вече се отбеляза, св Г.Х. и св. Н.И. изнесоха пред съда подробности
относно правилата за провеждане на групов лов и нужната документация за този
лов. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, последователни
и кореспондиращи си с останалата част на кредитираните от съда доказателства.
Що се касае до показанията на св. Г. Г., съдът установи, че в по-
голямата си част тези показания нямат пряка връзка с предмета на
доказване/касателно отношенията в ловната дружинка, както и събитията
предшестващи инкриминираната дата, 05.12.2015/. В частта, в която св. Гонев
заявява преразказаното му от подс. Р., досежно умъртвяването от последния на 1
бр. сърна, съдът констатира, че подс. Р. е дал подробни обяснения в качеството
на обвиняем на ДП, които бяха приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.4 от НПК. В този смисъл, предвид
действащата в наказателно процесуалното право забрана за подменяне на първични
доказателства с производни/каквито са фактите, станали достояние на св. Гонев
от самия подсъдим/, съдът не може да се позове на показанията на св. Гонев, а
дължи обсъждане на обясненията на подс. Р..
При обсъждане на обясненията на подс. Р. пред съдия на ДП/приобщени по реда
на чл.279 ал.1 т.4 от НПК, тъй като в
съдебно заседание, подсъдимият се отказа от правото си да дава обяснения/,
съдът следва отчете двуяката им природа- като средство за защита на подсъдимия
срещу повдигнатото му обвинение и редовно гласно доказателствено средство, източник
на правнозначими факти. При внимателен анализ на обясненията на подс. Р., съдът
прие да кредитира същите в цялост и да се довери на изнесената от подсъдимия
информация. На първо място, касателно заявеното от подсъдимия за
обстоятелствата около умъртвяването от него на 1 бр. сърна, съдът ще посочи, че
по делото не са събрани други гласни доказателства, които да го подкрепят или
оборват. Но тук следва да се има предвид, че подсъдимия изнася неизгодни за
него факти/ уличаващи го в извършването на престъпление по чл. 237 от НК/ и
съдът не може да приеме, че се касае за средство за защита на подсъдимия против
повдигнатото му обвинение, а за гласно доказателство, което липсва основание да
бъде игнорирано. От друга страна, обясненията на подсъдимия се подкрепят
косвено от други кредитирани от съда доказателства. В този смисъл, месо от
умъртвената сърна е открита в багажника на джипа/факт който е безспорен/, а от
заключението на изготвеното по делото ветеринаромедицинска експертиза се
установява, че по месото не са открити следи от огнестрелни рани и части от
боеприпаси, което прави съобщения от подсъдимия механизъм на умъртвяване на
сърната/чрез заколване/ единствено доказан по делото.
Съдът кредитира заключението на изготвените на досъдебното
производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 282 от НПК ветеринаротехническа и
допълнителна ветериноротехническа
експертизи, доколкото същите не са оспорени от страните,
изготвени са от компетентно лице, притежаващо
специални знания в кръга на съответната област, дават обосновани
отговори на поставените й въпроси и не поражда съменние за тяханта правилност. По същите съображения се
кредитират и заключенията на изготвените по делото балистични експертизи и
съдебно- химична експертиза.
Като изготвени от компетенти органи и по предвидения в НПК ред, съдът кредитира протокола за оглед на
местопроизшествие от 05.12.2015 и изготвения фотоалбум. Кредитират се и
писмените доказателства по делото- справка за съдимост, характеристична
справка, протоколите за доброволно предаване, констативните протоколи и
останалите писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на защита, че от доказателствената съвкупност
следва да се изсключи протоколът за оглед на местопроизшествие, тъй като в него
са извършвани поправки в разрез с изискванията на чл. 130 от НПК. При
запознаване със самия протокол, съдът констатира одебеляване на шрифта при
изписване на началния час, в който е започнало това ПСД. Това одебелеяване на
шрифта при ръкописното изписване обаче не може да се идентифицира с поправка в
протокола и не е нужно страктното
спазване на процедурата по чл. 130 от НПК.
Що се касае до възражението на защитата, че месото е иззето с констативен
протокол от св. М.Б., който не е изготвен по реда на НПК, съдът намира това
възражение за основателно. Следвало е месото да бъде иззето с протокол за
претърсване и изземване от джипа, в който е открито или да бъде предадено от
ловците с протокол за доброволно предаване на някой от полицейските служители.
Така или иначе начинът по който е станало изземването на месото /то е било
фактически иззето от горския стражар М.Б. и поставено в служебния автомобил/ се
установява с показанията на разпитаните по делото и присъствали на проверката
лица. Впоследствие, месото е било предадено с протокол за доброволно предаване
на полицейския служител Тома Касапетев и е послужило за изготвяне на
ветеринаромедицинска експертиза. Т.е. при съпоставката на хронологичната
поредица от действия от момента на изземване на месото от джипа на ловците, до
изготвяне на ветеринаромедициската експертиза, за съдът не възникна съмнение в
идентичността на иззетото месо и предаденото за експертно изследване. Още
повече, от показанията на св. А. се установява, че още при първоначалния
визуален оглед на месото е констатиран неодран крак от сърна, както и че месото
е от два броя животни/в какъвто смисъл е
и заключението на допълнителната ветеринаромедицинска експертиза/, което
допълнително потвърждава извода за липса на съмнение относно произхода на
намереното месо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на
наказателното производство доказателства намира единствено обвинението за
извършено от подсъдимия М.Р. престъпление по чл. 237 от НК за доказано по
несъмнен и категоричен начин, и то за убиването само на един брой едър дивеч-
сърна. В този смисъл, фактът че подс. Р. е заклал един брой сърна се доказва както
от неговите обяснения, дадени на ДП по реда на чл. 222 от НПК, така и от
показанията на присъствалите на проверката свидетели/в частта, в която
свидетелстват за намереното в джипа
месо/, а също и от заключението на
изготвената по делото ветеринаромедицинска експертиза /че намереното месо е от
диво преживно тревопасно животно- най- вероятно сърна/. Не може да се приеме,
че в случая е налице само самопризнание на обвиняемия, поради което
постановяванетона осъдителна присъда би била в разрез с изискването на чл. 116
от НПК. В този смисъл, касателно главния
факт на доказване е налично пряко
доказателство/обясненията на подсъдимия/, така и косвени/свидетелски показания
и експертно заключение/, които подкрепят прякото доказателство и формулират
единствено възможния извод за виновността на подс. Р.. Категорично обаче не
може да се сподели виждането на прокурора, че е доказателствено обезпечено
умъртяването от страна на подс. Р. на още един брой сърна, както и че
умъртвяването на двата броя животни е станало с помощта на огнестрелните оръжия
на подс. Р.. В този смисъл по делото не са налични никакви доказателства, още
по- малко такива, свързващи подс. Р. с умъртвяването на втората сърна.
Напротив, налични са доказателства, че втория брой сърна е убита по- рано от
св. М.Б. и е дадена на групата ловци за банкет, който не се е състоял. Но дори
и без показанията на св. Б., напълно възможно и житейски логично е, втория брй
сърна да е била умъртвена от друго лице, включително и от някой от подсъдимите,
различни от подс. Р./каквито доказателства също липсват/. А, тезата, че
умъртвяването на животните е станало с помощта на огнестрелните оръжия на подс.
Р., също почива изцяло на предположенията на прокурора. Липсват свидетели очевидци,
както и други преки или косвени доказателства в посочения смисъл. Напротив, по
делото са налице доказателства, че умъртвяването е станало чрез заколване на
животното/от показанията на подс. Р., косвено подкрепени от заключението на
ветеринаромедицинската експертиза- че по месото не са открити следи от
огнестрални рани, както и проектили/.
Обвинението спрямо подс. Р. за престъпление по чл. 338 от НК, а също и
спрямо останалите подсъдими за същото престъпление, съдът прие за недоказано по
несъмнен и категоричен начин. За съставомерността на престъплението по чл. 338
от НК от обективна страна се изисква невземане на необходимите мерки за
сигурност/предвидени в специални закони, наредби или инструкции/ при различни
форми на боравене с огнестрелни оръжия. Конкретно, подсъдимите са обвинени, че
не са спазили изискванията в
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия
Чл.60.(1) Забраняват се: 1. откритото носене на оръжие на обществени места,
освен при осъществяване на охранителна дейност; 3 а. Употреба на: а)
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта , за която
са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1; Чл.98.(1)
Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси,
неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства; Чл.43
ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за контрол над взривните вещества,
огнестрелни оръжия и боеприпасите /отменен/ - „Придобитите ООБ по реда на чл.
41 и 42 се съхраняват в метални каси /шкафове/, неподвижно закрепени, снабдени
със секретно заключващи
се устройства“, вр.§ 81 от
Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ „Издадените подзаконови нормативни
актове преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на
съответните нови, доколкото не му противоречат. По делото не се установи открито носене на оръжие на
обществено място от никой от подсъдимите, тъй като безспорно се доказа, че при
извършената проверка, оръжията на всички са били поставени в калъфи. От друга
страна, безспорно се доказа, че подсъдимите са имали разрешение за групов лов
на дива свиня, който не се е провел, поради липса на достатъчен брой ловци,-
т.е имали са основание да носят със себе си огнестралните си оръжия на
05.12.2015 г., поради което не е нарушен чл. 98 ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия Подсъдимите е нямало как да знаят предварително, че лов
на дива свиня няма да се проведе, тъй като това може да се установи, чак на
сборния пункт на датата на лова/в какъвто смисъл са показанията на разпитаните
по делото свидетели/. Твърденията в противен смисъл, застъпени в обвинителния
акт са несъстоятелни. Несъстоятелно е и твърдението в ОА, че ловците са носели
оръжията си на обществено място и че е нарушен чл. 60 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - хижата категорично не е такова обществено място, тъй
като тя се заключва и достъпът до нея не е свободен. От друга страна, изобщо не
се доказа по делото, ловците да са носели оръжията си в ловната хижа, както и
че те са изваждани от джипа. Не са събрани по делото доказателства и за
употреба на огнестрелни оръжия с цел различна от тази, за която са придобити. В
частност, не се доказа да са произвеждани изстрели на инкриминираната дата и
място с тези оръжия. Липсват преки доказателства в този смисъл, а косвените
такива/открити следи от барутни частици по ръцете на подсъдимите, както и че оръжията не са били почистени/ не могат
да формират еднопосочен извод в подкрепа на обвинителната теза. Както много
точно посочи експертът в съдебно заседание няма създадена методология за
определяне каква е давността на произведените изстрели след последното
почистване на оръжието, както и няма методика за определяне на давността на
полепналите частици по ръцете на подсъдимите. Такива частици могат да се
оталожат и при зареждане на оръжието, както и при тяхното сглобяване и
разглобяване. В този смисъл, при липса на други преки доказателства, напълно
недоказано се явява твърдението в ОА, че подсъдимите са произвели неустановен
брой изстрели на посочената дата и място.
По тези съображения, съдът прие да признае на основание
чл. 304 от НПК четиримата подсъдими за невинни в извършването на престъпление
по чл. 338 от НК.
По въпроса
за вида и размера на наказанието на подс. М.Р. за престъпление по чл. 237 ал.1
от НК: Същото е наказауемо с лишаване от свобода до една година и с глоба от
сто до триста лева, както и слишаване от права по чл. 37 ал.1 т.7 от НК. От
друга, подс. Р. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 от НК, от извършеното престъпление няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Ето защо, съдът прие, че по отношение на подс. Р. са налице
всички законоустановени предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и за налагането на административно
наказание. На
същият следва се наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона
размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът
определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е.
минималният. Наказание с такъв размер
е справедлив и достатъчен за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция. Изводът на съда в
тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца.
Подсъдимият, извършил престъплението е с добри характеристични данни.
Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. В случая следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е
извършено престъплението/ заколване на сърна, която е била вече наранена от
кучетата/, а също и фактът, че се касае само за един брой едър дивеч. Тези
обстоятелства, характеризират и самото деяние като такова с по- ниска степен на
обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на
подсъдимия. Поради изложеното, съдът
намери, че за извършеното от подсъдимия престъпление следва да му бъде
определено административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи
обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв. С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
поправително и превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в
страната правов ред.
Съдът не наложи на подсъдимия наказанието
лишаване от права, каквато принципна възможност има съгласно разпоредбата на
чл.78а ал. 4 от НК като взе предвид дългия срок през който подсъдимия е бил
фактически лишен да извършва ловна дейност. Това е така, доколкото
огнестрелните му оръжия и разрешителното му за лов са му били отнети при
извършване на деянието на 05.12.2015 г. и подсъдимият не е можел за период от
повече от две години да осъществява ловна дейност. С оглед обществената
опасност на деянието, съдът прецени, че не се налага той да бъде лишен от това
право и занапред.
По веществените доказателства:
Установи се по делото, че подс. Р. не е умъртвил едър
дивеч с помощта на огнестрелните си оръжия, респективно те не са средство на
престъплението и не подлежат на отнемане на основание чл. 53 ал.1 б“а“ от НК.
Подсъдимият М.Р. беше оправдан и по обвинението за извършено престъпление по
чл. 338 от НК, поради което съдът постанови веществените доказателства -
Дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, марка „Браунинг“ кал. 30-06 №
311МР21440, гладкоцевно дългоцевно оръжие с гладкостенна цев, едноцевна, марка
МР-153, кал. 12 № **********, Разрешение за носене на ловно оръжие № В 0024,
рег. № 54, Билет за лов № 172414, Удостоверение за подборно ловуване № 032976,
Членска карта на Национално ловно рибарско сдружение № А020960, както и
веществените доказателства – Един брой кожен патронджаж за 12-ти калибър, кафяв
с 10 патрона в него – ловни кал. 12, дванадесет броя ловни патрони кал. 12,
Един брой магазин за ловна карабина за патрони, Кожена кафява паласка за
патрони за ловна карабина с дванадесет ловни патрони кал. 30х06 с колан,
Хартиена опаковка с четиринадесет ловни патрони 30-06, Кожен калъф черен за
сгъваема ножка да му се върнат. С оглед оправдаването на подсъдимите О.С., М. Халалов и Ш.Т. по обинението за
извършени от тях престъпления по чл. 338 от НК, съдът прие, че иззетите от тях
огнестрелни оръжия и разрешителни за ловуване следва да им се върнат. Ето защо,
съдът постанови веществените доказателства - 9 брой ловни патрони 12-ти калибър, Един брой
калъф за патрони от текстил, Разрешително за носене на ловно оръжие № 60842,
рег. № 113, серия АЛ116352, Членска карта на „Национално ловно рибарско
сдружение“ № 0410224, Билет за лов № 146161 серия № 039218 да се върнат на подсъдимия М.Р.Х.. Съдът постанови веществените доказателства -
Дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „Бюхак“ кал. 12 № 3092,
Разрешение за носене на ловно оръжие № В0045, Членска карта на „Национално
ловно рибарско сдружение“ № А 020951, Билет за лов № 172125, шест броя ловни
патрони от които пет зелени и един черен-бренеке да се върнат на подсъдимия О.С.С.. Веществените
доказателства- Дългоцевно огнестрелно оръжие с дългостенна цев марка ИЖ–27 кал.
12 № *********, Разрешение за носене на ловно оръжие № 21766, рег. № 62, серия
265876, Членска карта „Национално ловно рибарско сдружение“ № А 020925, Билет за лов № 232976, ДГС
Асеновград бе постановено да се върнат на подсъдимия Ш.Н.Т.. По делото са
приобщени и множество други вещи- 1 брой сгъваем нож без калъф, 1 брой сгъваем
нож с кафяв калъф, 1 брой нож с дървено кафява дръжка и черен калъф, 1 брой нож
с бяло-червена дръжка и кафяв калъф, 1 брой мръсно жълта раница с един
дъждобран и един чифт кафяви чорапи в нея, 1 брой зелена мешка в нея с един
брой малка брадва с дървена дръжка и кафяв кожен калъф с червено-кафяви петни,
1 брой брадва с дървена дръжка, 1 брой метални клещи, 1 брой нож с черно
оранжева дръжка и оранжева кания, 1 брой запечатен плик с натривка от
червено-кафяво петно, които обаче са без
стойност, поради което съдът, съгласно установената пректика, постанови
да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
По разноските:
Тъй като подсъдимият М.Р.
беше признат за виновен по обвинението по чл. 237 ал.1 от НК, съдът го осъди на
основание чл. 189 ал.4 от НПК да заплати разноските, които са направени само по
това обвинение, а именно сумата от 179,10 лв. за изготвени два броя
ветеринаромедицински експертизи на досъдебното производство да бъде заплатена
по сметка на ОДМВР Пловдив, а сумата от 20 лв. за изслушване на вещо лице да
бъде заплатена по сметка на РС Асеновград. Останалите направени по делото разноски-
общо 617,30 лв., съдът постанови на основание чл. 190 ал.1 от НПК да останат за
сметка на държавата.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: