МОТИВИ: Производството е по реда на Глава Двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие.

           Обвинението е срещу подсъдимия  А.А.Г. *** това, че:

Пункт І – През месец февруари 2004 година, в гр. Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и И.Д.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 26.02.2004 година, с лек автомобил “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК и след това превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – К.Г.Д. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лев, а впоследствие получила сумата от 400 евро – престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                   Пункт ІІ – През месец май 2004 година, в гр. Пещера и с. Огняново, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г. набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 21. май 2004 година, с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина отделно лице – Н.М.И. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещаване на облага – сумата от 1 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро – престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

Пункт ІІІ – През периода месец юни – месец юли 2004 година, в град Пещера и с. Братаница, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и Г.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 02 юли 2004 година, с лек автомобил “Фолксваген” с ДК № РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – Слетла М.М. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева - престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                    Пункт ІV –  За времето от месец февруари 2004 година до месец април 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и И.Д.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановено италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – К.Г.Д. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                    Пункт V – През месец май  2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и Н.М.И. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК; 

                   Пункт VІ – През месец юли 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Обвинението е и срещу подсъдимия  Г.А.Г.,*** това, че:

          Пункт І – През месец май 2004 година, в град Пещера и с. Огняново, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 21 май 2004 година, с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК, превели през границата на Република България през ГКПП Калотина  отделно лице – Н.М.И. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещаване на облага – сумата от 1 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро - престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

Пункт ІІ -  През месец май 2004 година, в гр. Пещера и с. Огняново, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 02.07.2004 година, с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – С.М.М. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително починение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева - престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

 

         Пункт ІІІ – През месец май 2004 година в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – Н.М.И. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

       Пункт ІV  - През месец юли 2004 година, в Република Италия, в съучастие като съизвършители с А.А.Г. и И.Д.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК.

         Обвинението е и срещу И.Д. *** в това, че:

                            Пункт І – През месец февруари 2004 година, в гр. Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и  А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 26.02.2004 година, с лек автомобил “Ауди 80” с ДК № РА 13 76 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – К.Г.Д. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро - престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                           Пункт ІІ – През периода месец юни – месец юли 2004 година, в град Пещера и в с. Братаница, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 02.07.2004 година, с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА _№ 12 АК превели през границата на Република България през ГСПП Калотина, отделно лице – С.М.М. ЕГН **********, с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева - престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                           Пункт ІІІ – За времето от месец февруари 2004 година до месец април 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ за осинови дете и жена – К.Г.Д. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК;

                          Пункт ІV – През месец юли 2004 година в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и Г.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде на италианския гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл. 20, ал.2 НК.

                    Обвинението е и срещу А.А.Г. *** това, че: 

                          Пункт І – През месец февруари 2004 година, в гр. Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 26.02.2004 година, с лек автомобил “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – К.Г.Д. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро -

                         Пункт ІІ – За времето от м. февруари 2004 година до месец април 2004 година в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановен италиански гражданин и жена – К.Г.Д. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин – престъпление по чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК.

         Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимите и техните доброволни защитници.

           При предварителното изслушване подсъдимите: А.А.Г.,  Г.А.Г.,  И. АНГЕЛОВА Г.  и  А.А.Г., всеки един от тях поотделно, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Всеки един от тях заявява, че съжалява за извършеното деяние.

           Представителят на прокуратурата в пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимите, като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен  начин по отношение на всички подсъдими. Пледира за осъждането им, както следва: подс. А.  Г. - по п.1, е и 3  от обвинението, да се наложат наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и чл.2, ал.2 НК, а именно – лишаване от свобода за всеки пункт поотделно, което да е за не по-малък срок от 4 години и чието изпълнение да бъде при общ режим, както и глоба от 10 000 лева, като по п.4, 5 и 6 от обвинението на подс. А.Г. да се определи наказание за всеки пункт поотделно при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, а именно – пробация за една година и шест месеца, включваща първите две задължителни пробационни мерки, с периодичност по първата два пъти седмично. По правилата на чл.23 НК на подс. А.Г.  да се определи едно общо наказание по п. П.1, 2, 3, 4, 5 и 6, а именно – лишаване от свобода за срок не по-малък от 4 години, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба 10 000 лева. По отношение на подс. Г.Г. да се наложи наказание по п.1 и п.2 от обвинението, при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и чл.2, ал.2 НК, а именно – лишаване от свобода, за всеки пункт поотделно, което да е не по-малко от 4 години и чието изпълнение да бъде при “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба 10 000 лева, а по отношение на п.3 и п.4 от обвинението, на подс. Г.Г.  да се определят наказания за всеки пункт поотделно при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, а именно – пробация за една година и шест месеца, включваща първите две задължителни пробационни мерки, с периодичност по първата 2 пъти седмично. По правилата на чл.23 НК на подс. Г. ГЕОЛГИЕВ  да се определи едно общо най-тежко наказание по наложените такива, а именно – лишаване от свобода за срок не по-малък от 4 години, което да се изтърпи при първоначален “обЩ режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 10 000 лева.  По отношение на подс. И.Г. пледира за налагане на наказание по п.1 и 2 от обвинението – лишаване от свобода за срок не по-малък от 3 години, за всеки един, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба по 8 000 лева, а по пунктове 3 и 4, за всеки пункт поотделно, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК – пробация за срок не по-малък от една година, включваща първите две задължителни пробационни мерки, с периодичност по първата 2 пъти седмично. По правилата на чл.23 НК на подс. И.Г. да се определи едно общо най-тежко наказание по п. п.1, 2, 3 и 4 от обвинението, а именно – лишаване от свобода за срок не по-малко от 3 години, което да се изтърпи при “общ” първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 8 000 лева. По отношение на подс. А.Г., по п.1 от обвинението предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок около 3 години и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 8 000 лева, а по отношение на п.2 от обвинението предлага да му се наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година, с периодичност по първата 2 пъти седмично, като по правилата на чл.23 НК му се определи общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от около 3 години и 10 месеца, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 8 000 лева. Пледира за осъждането на четиримата подсъдими Г. да заплатят направените по делото разноски, като съдът се произнесе и по взетата по досъдебното производство мярка – забрана за напускане пределите на страната. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

           Доброволният защитник на подс. А.Г. и А.Г. – адв. К. Х. взема становище, че с оглед признанието на подсъдимите, няма спор за фактическата обстановка. Счита, че не е налице състава на чл.159б НК, а единствено е налице престъпление по чл.182а НК. Алтернативно взема становище, в случай, че съдът приеме, че са осъществени престъпленията и по двата състава, то моли при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК да се слезе под минимума по отношение и на двамата му подзащитни, а в случай, че се приложи ефективно наказание по отношение на подзащитния му А.Г., пледира за приспадане на задържането от 13.04.2004 г. от италианския съд, където имат предварителен арест в рамките на 6 месеца. По отношение на глобата пледира за далеч по-ниски размери от поисканите от прокурора, предвид материалното им състояние и здравословното състояние на подс. А.Г.. По отношение на деянието по чл.182а НК взема становище, че не възразява по предложението на прокурора, като задължително се приложи и чл.23 НК. .

           Доброволният защитник на подс. Г.Г. и И.Г. – адв. Х. заявява, че се солидаризира с казаното от адв. Х., като счита, че не е доказано наличие на състав на престъпление по чл.159б НК. Основно поддържа становище за вида и размера на наказанията, които съдът ще наложи, като излага съображения за нарушения на правилото за разумен срок за приключване на наказателното производство, сочейки чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в рамките на 3 години и на двамата подсъдими, с приложение на чл.66 НК, отчитайки нарушаването на разумния срок и задължителното приложение на чл.55 НК. По отношение на глобата пледира за определянето й при отчитане на материалното положение на подсъдимите, както и влошеното здравословно  състояние на подс. И.Г.. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

           С оглед направеното от подсъдимите – А.А.Г.,   Г.А.Г.,  И.Д.Г.  и   А.А.Г.  самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното:

           Подсъдимите Г.  живеят в гр. Пещера, , като подс. А.Г. е баща на подс. Г.Г.  и А.Г., а подс. И.Г. е съпруга на подс. А.Г., неосъждани, с позитивни характеристични данни.

           1/ През месец февруари 2004 година, подс. А.Г., подс. А.Г. и подс. И.Г., на няколко пъти разговаряли с пострадалата К.Д. ***, тогава бременна в седмия месец. В разговора, който водили, тя споделила, че мъжът, от когото била бременна я изоставил и заминал за Гърция. Тогава, тримата подсъдими и предложили да я отведат в Италия, където да роди детето си и да го остави за осиновяване, като й обещали, че ще получи за това сумата от 2 000 лева.

          Подсъдимите завели св. Д. в полицията, където  й платили таксата за получаването й на паспорт.

          На 26 февруари 2004 година, с л.а. “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК, подс. А.Г., подс. А.Г.  и подс. И.Г., превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, св. Д.. След около 3 дни пътуване пристигнали в Република Италия, където първоначално около 20 дни спали в хотел, а след това се настанили във фургон, който се намирал в крайните квартали, който фургон бил осигурен от неустановен италиански гражданин, който искал да осинови детето на св. Д.. Последната нямала възможност да се придвижва свободно и да разговаря по телефона с нейни близки.

          Когато се наложило да постъпи в болница, св. Д. постъпила с документите за самоличност на съпругата на италиански гражданин и родила момиче. В болницата престояла три дни, след което била изписана. Подсъдимите, заедно със св. Д. се върнали във фургона и още същия ден заминали за Р България, като влезли в страната на 08.04.2004 година и пътували със същия автомобил, с който пристигнали.

          Когато се върнали в страната, подс. А.Г. казал на св. Д., че е получил 1000 евро за детето, като на нея й дал сумата от 400 евро.

          При извършеното в хода на разследването разпознаване на лица по снимки, св. Д. е разпознала подсъдимите -  А., А. и И.  Г..

          2/ През месец май 2004 година, подс. А.Г. и подс. Г.Г. разговаряли с пострадалата – св. Н.И. ***, тогава бременна в края на бременността си. Подсъдимите Г. й предложили да я отведат в РИталия, където да роди и да даде за осиновяване детето си, като й обещали, че за това ще получи сумата от 1000 лева. Св. И. се съгласила, защото вече имала 4 деца, нямала жилище, а съпругът й бил безработен.

          На 21 май 2004 година, подсъдимите Г., извели извън страната св. И. през ГКПП Калотина с л.а. “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК. Пристигайки в РИталия, подсъдимите  завели св. И. направо в болница, като още същата вечер тя родила момиченце. В болницата дошъл неустановен в хода на производството итаолиански гражданин, за когото подс. А.Г. и подс. Г.Г. обяснили на пострадалата, че иска да осинови детето. Така, веднага след раждането, на св. И. й били предоставени да подпише надлежни документи, свързани със самото раждане, които документи подписал и италиански гражданин.

          Св. И. останала в болницата около 2 – 3 дни след раждането, след което била изписана и се завърнала в страната с подсъдимите Г. на 28.05.2004 година, със същия лек автомобил, с който пристигнали. В РБългария те й дали сумата от 400 евро, след което тя не се е срещала с тях.

         При извършеното в хода на разследването разпознаване на лица по снимки, св. И. е разпознала подсъдимите А.  и Г. Г..

          3/ През месец юни 2004 година, подс. Г.Г., подс. А.Г. и подс. И.Г. разговаряли с пострадалата – св. С.М.М. ***, тогава бременна, в края на бременността си. Тримата подсъдими й предложили да я отведат в РИталия, където да роди и даде за осиновяване детето си, като й обещали, че за това ще получи сумата от 3 000 лева. Св. М. се съгласила, тъй като вече имала 4 деца, намали жилище и съпругът й бил безработен.

          На 02 юли 2004 година, подсъдимите Г. извели извън страната св. М. през ГКПП Калотина с л.а. “Фолксваген” с ДК №РА  90 12 АК. Пристигайки в Милано, РИталия, се настанили във фургон, където я държали в подчинение, като св. М. нямала възможност за се придвижва свободно и да разговаря по телефона с нейни близки. Там дошъл неустановен италиански гражданин, който искал да осинови детето на св. М..

         На 07 юли 2004 година, св. М. родила момче, като с нея били и тримата подсъдими. Поради настъпили усложнения след раждането, св. М. престояла в болницата около 14 дни, след което трябвало да ги изпишат с детето. Това обаче не се случило, тъй като на място пристигнали местни полицаи и отвели св. М., подс. Г.Г., подс. А.Г. и подс. И.Г. в местната полиция, където им били проведени разпити. Св. М. била задържана, като била освободена на 13.01.2005 година.

         При извършеното в хода на разследването разпознаване на лица по снимки, св. М. е разпознала подсъдимите А., Г. и И. Г..

         Видно от заключението на назначената Съдебно счетоводна експертиза, с влизане на РБългария в режима на “валутен борд” и приемане на курс 1 ДЕМ = 1 български лев, се установил и постоянен референтен курс /фиксинг/: 1 евро = 1,95583 лева. След изчисление с посочения курс, равностойността на валутите е: 1 000 евро по 1,95583 = 1 953,83 лева през м. февруари 2004 година: 400 евро по 1,95583 = 782.33 лева към м. февруари 2004 година; 400 евро по 1,95583 лева = 782,33 лева към м. май 2004 година; към м. април 2004 година 1000 евро = 1 955,83 лева; 1 000 евро към м. май 2004 година = 1 955,83 лева; 1 000 евро към м. юли 2004 година = 1 955, 83 лева.

          Разпитани в хода на воденото досъдебно производство по предявените им обвинения, подс. А.Г. и подс. А.Г. в присъствие на защитника им – адв. Х. *** и подс. Г.Г. и подс. И.Г., в присъствие на защитника им – адв. Ж. ***, са твърдели, че разбират обвинението, не се признават за виновни, като са се възползвали от правото им да не дават обяснения по случая.

          Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направеното от подсъдимите самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти, така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство – Епикриза от 14.04.1995 г. на ВМА София на А.А.Г., ЕР на ТЕЛК Пловдив от 09.09.1997 г. на А.А.Г., Етапна епикриза на ДКЦ “Хипократ” ЕООД Пещера от 08.03.2011 г. на А.А.Г., Ренгенова компютърна томография на СМДЛ “Скен- Нет” ООД гр. Пазарджик от 23.01.2009 г. на А.А.Г., Епикриза от 02.02.2009 г. на МБАЛ “Проф. Димитър Ранев” ЕООД Пещера на А.А. *** от 11.05.2010 г. на А.А.Г., Епикриза от 20.05.2010 г. от СБР на А.А.Г., Епикриза от 05.04.2010 г. от МБАЛ – АД Пазарджик на А.А.Г., Епикриза от 13.02.2010 г. на МБАЛ “Здраве”  ООД Пазарджик на И.Г., Епикриза от 21.12.2010 г. на МБАЛ “Здраве” ООД на И.Г., Епикриза от 25.03.2011 г. на МБАЛ “Здраве” ООД  Пазарджик на И.Г., ЕР на ТЕЛК Пловдив от 28.06.2010 на Г.А.Г. – дете, Етапна епикриза от 08.03.2011 г. на ДКЦ “Хипократ” ЕООД Пещера на Г.А.Г. – дете,  както и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, а именно – амбулаторен лист № 526/11.02.2004 г., амбулаторен лист № 937/17.03.2004 г. и амбулаторен лист № 1613/28.04.2004 г.,  издадени на С.М.М., амбулаторен лист № 3942/14.11.2001 г.,  издаден на Н.М.И., справка № 1516/08.12.2004 г. на НСлС, справка № 262/21.02.2005 г. на НСлС, справка № 610/26.04.2005 г. на НСлС, справка № 932/01.07.2005 г. на НСлС, писмо изх. № 9294/15.03.2005 г. от ТДД Пазарджик до НСлС, данъчна декларация  от 25.03.1998 г., декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ от А.Г., договор за покупко-продажба на МПС от 11.10.2002 г.,  декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ от Г.Г., договор за покупко-продажба на МПС от 09.04.2003 г., писмо изх. № 1327/09.03.2005 г. на ПИБ, писмо изх. №210/ЛС-НСС от 12.03.2005 г. на ЦКБ, писмо изх. № 423/28.03.2005 г. на Хеброс Банк, писмо изх. № 09494/12.03.2005 г. на Булбанк, писмо изх. № 2220/0014 от 12.03.2005 г. на Ейч Ви Би Банк Биохим, писмо изх. № 01848-06/07.03.2005 г. на Експресбанк, писмо изх. № 3200-0033 А/21.03.2005 г. на Пощенска банка, писмо изх. № 1700-2500/02.03.2005 г. на БДСК, писмо изх. № 300-0325/09.03.2005 г. на ОББ, писмо изх. № 1268/10.03.2005 г. на Общинска банка АД, писмо изх. № 3200-0033/02.03.2005 г. на Пощенска банка, писмо изх. № 210/ЛС-НСС/12.03.2005 г. на ЦКБ АД, Решение № 9/05.05.2005 г. по ЧНД № 153/2005 г. по описа на РС Пещера, писмо изх. № 2546/26.05.2005 г. на Общинска банка АД с приложени извлечения от разплащателни сметки, писмо изх. № 1700-5221/17.06.2005 г. на БДСК ЕАД с приложени извлечения от сметки, писмо изх. № 300-0861/20.05.2005 г. на ОББ АД с приложени извлечения за движение по сметки, писмо изх. № 300-0862/20.05.2005 г. на ОББ АД с приложени копия от разписки за изтеглени суми, справка № 891/07.06.2006 г. на НСлС, справка № 1282/21.08.2006 г. на НСлС, справка № 1336/04.09.2006 г. на НСлС, справка № 1447/ 25.09.2006 г. на НСлС, протоколи за разпити на свидетелите С.М., Н.И., З.И., Н.Д., справка за съдимост № 3714/09.10.2006 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера, характеристика от 26.09.2006 г. на И.И., характеристика от 29.06.2006 г. на Г.Г., характеристика от 29.06.2006 г. на А.Г., справка № 1500/02.10.2006 г. на НСлС, съдебно-счетоводна експертиза от 07.10.2006 г., албум № 1431, албум № 1432, албум № 1433, албум № 1434, протокол за разпит на свидетелката К.Д., 3 протокола за разпознаване на лица по снимки от 08.01.2007 г. от св. К.Д., протокол за разпит на свидетелката Н.И.,  2 протокола за разпознаване на лица по снимки от 08.01.2007 г. от св. Н.И., протокол за разпит на свидетелката С.М., 3 протокола за разпознаване на лица по снимки от 08.01.2007 г. от св. С.М., справка за съдимост № 53/26.01.2007 г. на Бюро за съдимост при РС Панагюрище, материали по молба за правна помощ, справка за съдимост № 479/05.09.2007 г. на Бюро за съдимост при РС Панагюрище за И.И., справка за съдимост № 498/10.09.2007 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за А.Г., справка за съдимост № 499/10.09.2007 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за Г.Г., справка за съдимост № 497/10.09.2007 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за А.Г., справка № 101/18.01.2007 г. на НСлС, справка № 252/10.03.2010 г. на НСлС, справка за съдимост № 180/16.03.2010 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за Г.Г., справка за съдимост № 181/16.03.2010 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за А.Г., справка за съдимост № 182/16.03.2010 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера за А.Г., справка за съдимост № 115/15.03.2010 г. на Бюро за съдимост при РС Панагюрище за И.Г., справка № 319/18.03.2010 г. на НСлС, приобщени към доказателствения материал по съдебното следствие по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.

          Съдът не обсъжда представените от участващият в производството прокурор материали в 24 това и 2 класьора, изискани и изпратени от Миланския първоинстанционен съд, представени в хода на съдебното производство, в това число и Присъда на Първоинстанционен Милански съд Девето наказателно отделение от 22.04.2010 г., с която са осъдени А.,  Г., И. и А. Г., а така също и св. Н.И. и св. С.М., тъй като присъдата не е влязла в законна сила /няма данни за това/, касае осъждането им по наказателното производство в Република Италия, което е ирелевантно за настоящето наказателно производство.

          При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че:

          Подсъдимият – А.А.Г.  е    о с ъ щ е с т в и л   о т   о б е к т и в н а    и   с у б е к т и в н а    с т р а н а    престъпния състав  на:

                   Пункт І – чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо, във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК   -  През месец февруари 2004 година, в град Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и И.Д.Г., набирали и транспортирали от гр. пещера и на 26.02.2004 година, с лек автомобил “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – К.Г.Д. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро;                     

          От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от  подсъдимия    у м и ш л е н о,    с     форма   на      в и н а  -   п р я к    у м и с ъ л,   тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А.Г. и подс. И.Г. и със специалната цел – да държат пострадалата К.Д. в принудително подчинение. Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона.

          Затова, съдът призна  за  в и н о в е н   подсъдимият  А.А.Г.   в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъпление по обвинението в обвинителния акт по п.І.                        

Пункт ІІ – чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК   -  През месец май 2004 година,  в гр. Пещера и с. Огняново, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 21.05.2004 г. с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина отделно лице – Н.М.И. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещаване на облага – сумата от 1 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро;   

  От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от  подсъдимия    у м и ш л е н о,  с  форма   на     в и н а  -   п р я к    у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  настъпването им.  Деянието е извършено при общност на умисъла с подсъдимия Г.А.Г.  и със специалната цел – да държат пострадалата Н.И. в принудително подчинение. Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона;

  Затова, съдът призна  за  в и н о в е н   подсъдимият  А.А.Г.   в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъпление по обвинението в обвинителния акт по п.ІІ.

            Пункт ІІІ – чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ и във вр. с чл.20, ал.2 НК - През периода месец юни – месец юли 2004 година, в гр. Пещера и в с. Братаница, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и Г.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 02.07.2004 г. д лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК и превели през границата на Република България през ГСПП Калотина, отделно лице – С.М.М. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева;

  От   с у б е к т и в н а  с т р а н а  деянието е извършено от подсъдимия   у м и ш л е н о,   с форма на вина  -  п р я к   у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.  Деянието е извършено при общност на умисъла с подсъдимите И.Г. и Г.Г. и със специалната цел – да държат пострадалата С.  М. в принудително подчинение. Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона.

  Затова, съдът призна за  в и н о в е н   подс. А.  А.Г.  в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о  на престъпление по обвинението по п.ІІІ.    

          Пункт ІV – чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – За времето от месец февруари 2004 година до месец април 2004 година,  в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и И.Д.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановен италиански гражданин ., желаещ да осинови дете и жена – К.Г.Д. ЕГН *********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин;

  От  с у б е к т и в н а  с т р а н а   деянието е извършено от подсъдимия  у м и ш л е н о, с форма на вина – п р я к   у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подсъдимите А.Г. и И.Г. и със специалната цел -  противозаконна облага.

  Затова, съдът призна за   в и н о в е н   подс. А.А.Г.  в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о  на престъплението по обвинението по п.ІV от обвинителния акт.  

         Пункт V – чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец май 2004 година  в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин и жена – Н.М.И. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин;

  От   с у б е к т и в н а   с т р а н а   деянието е извършено   у м и ш л е н о,  с форма на вина  - п р я к  у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подсъдимия Г.Г. и със специалната цел – противозаконна облага.

  Затова, съдът призна за  в и н о в е н  подс. А.А.Г. в    о с ъ щ е с т в я в а н е т о    на престъплението по обвинението по п.V от обвинителния акт. 

         Пункт VІ – чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец юли 2004 година,  в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г. и И.Д.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин.

  От  с у б е к т и в н а   с т р а н а   деянието е извършено   у м и ш л е н о,   с форма на вина  -  п р я к   у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. Г.Г. и подс. И.Г. и със специалната цел – противозаконна облага.

  Подсъдимият  Г.А.Г.  е  о с ъ щ е с т в и л   о т   о б е к т и в н а    и   с у б е к т и в н а    с т р а н а    престъпния състав  на:

          Пункт І – чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец май 2004 година, в гр. Пещера и в с. Огняново, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 21.05.2004 г., с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – Н.М.И. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещаване на облага – сумата от 1 000 лева, а впоследствие получила 400 евро.                

  От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от  подсъдимия    у м и ш л е н о,   с  форма   на    в и н а  -   п р я к    у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А.Г. и със специалната цел – да държат пострадалата Н.И. в принудително подчинение.  Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона.

  Затова съдът призна за   в и н о в е н  подсъдимия  Г.А.Г.  в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о  на престъплението по повдигнатото му и предявено обвинение по п.І от обвинителния акт.

            Пункт ІІ  - чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През периода месец юни – месец юли 2004 година, в гр. Пещера и в с. Братаница, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 02.07.2004 година с лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – С.М.М. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева.

  От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от  подсъдимия    у м и ш л е н о,   с   форма   на   в и н а  -   п р я к    у м и с ъ л,   тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. И.Г. и подс. А.Г. и със специалната цел – да държат пострадалата С.М. в принудително подчинение. Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона.

  Затова, съдът призна за   в и н о в е н   подс. Г.А.Г.  в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о  на престъплението по обвинението по п.ІІ от обвинителния акт.

           Пункт ІІІ – чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец май 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин желаещ да осинови дете и жена – Н.М.И. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин;

  От  с у б е к т и в н а    с т р а н а   деянието е извършено от подсъдимия   у м и ш л е н о, с форма на  вина  -  п р я к   у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А.Г. и със специалната цел – противозаконна облага.

  Затова, съдът призна за  в и н о в е н  подс. Г.Г. в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъплението по обвинението по п.ІІІ от обвинителния акт.

          Пункт ІV- чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец юли 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители А.А.Г. и И.Д.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италиански гражданин.

  От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено  от подсъдимия   у м и ш л е н о,  с форма на вина  - пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А.Г. и подс. И.Г. и със специалната цел – противозаконна имотна облага.

  Затова, съдът призна за  в и н о в е н  подс. Г.А.Г.  в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъплението по обвинението по п.ІV от обвинителния акт.  

         Подсъдимата  И.Д.Г.  е  о с ъ щ е с т в и л а   о т   о б е к т и в н а    и   с у б е к т и в н а    с т р а н а    престъпния състав  на:

                       Пункт І – чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец февруари 2004 година, в гр. Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 26.02.2004 г. с лек автомобил “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК и превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно илце – К.Г.Д. ЕГН **********, с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лева, а впоследствие получила сумата от 400 евро.

          От  с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от  подсъдимата    у м и ш л е н о,    с  форма   на   в и н а  -   п р я к   у м и с ъ л,   тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала  настъпването им.  Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А.Г. и подс. А.Г. и със специалната цел – да държат пострадалата К.Д. в принудително подчинение. Същата не е имала възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона, тъй като е била лишена от подсъдимите от тези й права.

           Затова, съдът призна  за  в и н о в н а   подсъдимата  И.Д.Г.   в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъпление по обвинението по п.І от обвинителния акт.

                      Пункт ІІ – чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК  - През периода месец юни – месец юли 2004 година, в гр. Пещера и в с. Брагатица, в съучастие, като съизвършители с Г.А.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. пещера и на 02.07.2004 г. с лек автомобил “Фолксваген” с ДК № РА 90 12 АК превели през границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – С.М.М. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 3 000 лева.

          От   с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от подсъдимата  у м и ш л е н о,   с форма на вина  - п р я к   у м и с ъ л,  тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. Г. и А. Г. и със специалната цел – да държат пострадалата С.М. в принудително подчинение. Същата е била лишена от подсъдимите от възможността да се придвижва свободно и да разговаря с близките си по телефона.

          Затова, съдът призна  за   в и н о в н а  подс. И.Д.Г. в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъпление по обвинението по п.ІІ от обвинителния акт.  

                      Пункт ІІІ – чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – За времето от месец февруари 2004 година до месец април 2004 година, в  Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – К.Г.Д. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин;

          От   с у б е к т и в н а   с т р а н а  деянието е извършено от подсъдимата  у м и ш л е н о,  с форма на вина  -  п р я к   у м и с ъ л,  тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала настъпването им.  Деянието е извършено при общност на умисъла подс. А. и А. Г. и със специалната цел – противозаконна имотна облага.

          Затова, съдът призна за  в и н о в н а   подс. И.Д.Г.  в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о  на престъпление по обвинението по п.ІІІ от обвинителния акт.

                      Пункт ІV- чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК  - През месец юли 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и Г.А.Г., с цел противозаконна имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – С.М.М. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете, с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин.

          От   с у б е к т и в н а    с т р а н а  деянието е извършено  у м и ш л е н о,   с форма на  вина  - п р я к   у м и с ъ л,  тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. А. и Г. Г. и със специалната цел  - противозаконна имотна облага.

          Затова, съдът призна за   в и н о в н а   подс. И.Д.Г.  в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъплението по обвинението по п.ІV от обвинителния акт.

          Подс. А.А.Г. е осъществил  от  о б е к т и в н а   и   с у б е к т и в н а   с т р а н а   престъпният състав на:          

                      Пункт І – чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, предл. Първо, във вр. с ал.1, предл. Първо и второ НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК – През месец февруари 2004 година,  в гр. Пещера и в с. Звъничево, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. пещера и на 26.02.2004 г. с лек автомобил “Ауди 80” с ДК №РА 13 76 АК превели през  границата на Република България през ГКПП Калотина, отделно лице – К.Г.Д. ЕГН ********** с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република Италия, за да го предостави за осиновяване, чрез обещание на облага – сумата от 2 000 лева, а впоследствие получила  сумата от 400 евро.

          От  с у б е к т и в н а  с т р а н а   деянието е извършено от подсъдимия  у м и ш л е н о,  с форма на вина  -  п р я к   у м и с ъ л,  тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. И. и А. Г. и със специалната цел – да държат пострадалата  К.Д. в принудително подчинение. Същата не е имала възможността да се придвижва свободно и не е можела да разговаря по телефона с близките си, тъй като е била лишена от тези възможности от подсъдимите.

          Затова, съдът призна за  в и н о в е н   подс. А.А.Г.  в   о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъплението по обвинението по п.І от обвинителния акт.

                     Пункт ІІ  - чл.182а, ал.3 във вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.20, ал.2 НК -  За времето от месец февруари 2004 година до месец април 2004 година, в Република Италия, в съучастие, като съизвършители с И.Д.Г. и А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага – получаване на сумата от 1 000 евро, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и жена – К.Г.Д. ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване на италианския гражданин.

          От   с у б е к т и в н а   с т р а н а   деянието е извършено от подсъдимия   у м и ш л е н о,   с форма на вина  -  п р я к   у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено при общност на умисъла с подс. И. и А. Г. и със специалната цел – противозаконна имотна облага.

          Затова, съдът призна за   в и н о в е н  подс. А.А.Г.   в  о с ъ щ е с т в я в а н е т о   на престъплението  по обвинението по п.ІІ от обвинителния акт.

          Съдът намира доводите на доброволните защитници – адв. Х. и адв. Х., че липсва състав на престъпление по чл.159б, ал.2 НК, за неоснователни. Съдът посочи съображенията си, защо счита, че са налице обективните и субективни признаци на извършените от подсъдимите престъпления по чл.159б, ал.2 НК. Налице са обективните признаци – набиране и транспортиране на отделно лице, превеждането му през границата на страната и държането му в принудително подчинение, като деянията са извършвани в съучастие от две или повече лица.

          При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  А.  Г.,  за престъплението по всеки един от пунктовете - ПУНКТ І, ПУНКТ ІІ и ПУНКТ ІІІ, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.159б, ал. 2 НК, действащ към момента на извършване на деянието, с оглед приложението на чл.2, ал.2 НК  – лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 000 лева, както и при сега действащия чл.159б, ал.2 НК наказанието е - лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 лева до 50 000 лева,  както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Към момента на извършване на деянията – 2004 г., не е съществувала разпоредбата на чл.58а НК. Същата е приета с изменението на НК с Д.в., бр.27/2009 г., в сила от 14.04.2009 г. Според тогавашната й редакция, когато в производството по чл.372, ал.4 НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55. Според сега действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 НК, случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, според която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, а очевидно най-благоприятен за подсъдимия А.Г. е законът, действащ от 14.04.2009 г., респ. разпоредбата на чл.58а НК, според която в случаите на съкратено съдебно следствие, т.е. в производството по чл.372, ал.4 НК, задължително се прилага чл.55 НК, без да се прави преценка за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.  При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подс. А.Г. за всяко едно от престъпленията по п.І, п.ІІ и п.ІІІ, които са еднотипни, след приложение на чл.2, ал.2 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът          отчете: обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, с оглед характера на деянието и обстоятелството, че новородени са лишени от родителите си и от естествената среда, в която е следвало да живеят, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – незачитане на личностната свобода на пострадалите и стремеж за облагодетелстване по незаконен начин, смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, влошено здравословно състояние, на него и на малолетното му дете – Г., нарушеното му право за приключване на наказателното производство в разумен срок, гарантирано от разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ /деянията са извършени през 2004 година, а присъдата се постановява през 2011 г./ и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и тежкото му материално положение – не работи и няма доходи, поради което  намира, че следва да му се определи наказание в размер на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт. Затова, съдът осъди подс. А.Г. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ   и  ГЛОБА   в размер на  3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, за всяко едно от престъпленията по п.І, п.ІІ и п.ІІІ.

          На основание чл.41, ал.6 НК във вр. с чл.61, т.3 и  чл.59, ал.1 ЗИНЗС, съдът постанови наложеното наказание от четири години  лишаване от свобода, за всеки един от пунктовете – п.1, п.2 и п.3   да бъде изтърпяно от подс. А.Г. при първоначален режим на изтърпяване “общ” в  затворническо общежитие от открит тип.

          Съдът намери, че така определеното наказание, за всяко едно от престъпленията по п.1, п.2 и п.3 е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършените от подсъдимия деяния отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

          Съдът не приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като при наложения размер наказание лишаване от свобода, същата е законово неприложима.

          При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  А.Г.  за престъпленията по Пункт ІV, Пункт V и Пункт VІ, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.182а, ал.3 НК  – лишаване от свобода до две години и глоба до 3 000 лева, съгласно закона, действащ към момента на извършване на деянията – през 2004 година. В случая, след приложение на чл.2, ал.2 НК, е приложима разпоредбата на чл.58а НК, действаща от 2009 г., според която приложението на чл.55 НК в случаите на чл.372, ал.4 НПК е задължително. Следователно, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК, на подсъдимия, за всяко едно от престъпленията по посочените три пункта следва да се наложи наказание пробация. При определяне на конкретните мерки и срокове, които да се включват в наказанието пробация, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид засегнатите обществени отношения, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, тежко семейно и материално положение, влошено здравословно състояние, на него и на малолетното му дете, нарушеното му право за приключване на наказателното производство в разумен срок, гарантирано с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, намира, че следва да му се определи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и 3 във вр. с ал.3, т.1 НК: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.  Затова, съдът осъди подс. А.Г.  на  ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и  2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и шест месеца, за всяко едно от престъпленията по п.ІV, п.V и п.VІ.

       Съдът намери, че определеното наказание ПРОБАЦИЯ, в посочените мерки и срокове, за всяко едно от престъпленията по п.ІV, п.V и п.VІ е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

         На основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание по наложените на подс. А.Г. – най – тежкото от наложените в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   и  ГЛОБА  в размер на  3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, като лишаването от свобода от 4 години, на основание чл.41, ал.6 НК и чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

         Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи така определеното общо наказание, тъй като счете, че за постигане на личната и генерална превенция това не се налага.

         При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  Г.Г.,   за престъплението по всеки един от пунктовете – ПУНКТ І и ПУНКТ ІІ, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.159б, ал. 2 НК, действащ към момента на извършване на деянието, с оглед приложението на чл.2, ал.2 НК  – лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 000 лева, както и при сега действащия чл.159б, ал.2 НК наказанието е - лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 лева до 50 000 лева,  както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Към момента на извършване на деянията – 2004 г., не е съществувала разпоредбата на чл.58а НК. Същата е приета с изменението на НК с Д.в., бр.27/2009 г., в сила от 14.04.2009 г. Според тогавашната й редакция, когато в производството по чл.372, ал.4 НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55. Според сега действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 НК, случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, според която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, а очевидно най-благоприятен за подсъдимия А.Г. е законът, действащ от 14.04.2009 г., респ. разпоредбата на чл.58а НК, според която в случаите на съкратено съдебно следствие, т.е. в производството по чл.372, ал.4 НК, задължително се прилага чл.55 НК, без да се прави преценка за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подс. Г.Г. за всяко едно от престъпленията по п.І и п.ІІ, които са еднотипни, след приложение на чл.2, ал.2 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът  отчете: обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, с оглед характера на деянието и обстоятелството, че новородени са лишени от родителите си и от естествената среда, в която е следвало да живеят, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – незачитане на личностната свобода на пострадалите и стремеж за облагодетелстване по незаконен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, нарушеното му право за приключване на наказателното производство в разумен срок, гарантирано с  разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ /деянията са извършени през 2004 година, а присъдата се постановява през 2011 г./ и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и семейното му и материално положение, поради което  намира, че следва да му се определи наказание в размер на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт. Затова, съдът осъди подс. Г.Г. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ   и  ГЛОБА   в размер на  3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, за всяко едно от престъпленията по п.І и п.ІІ.

         На основание чл.41, ал.6 НК във вр. с чл.61, т.3 и  чл.59, ал.1 ЗИНЗС, съдът постанови наложеното наказание от четири години  лишаване от свобода, за всеки един от пунктовете – п.1 и п.2   да бъде изтърпяно от подс. Г.Г. при първоначален режим на изтърпяване “общ” в  затворническо общежитие от открит тип.

         Съдът намери, че така определеното наказание, за всяко едно от престъпленията по п.1 и п.2 е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършените от подсъдимия деяния отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

         Съдът не приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като при наложения размер наказание лишаване от свобода, същата е законово неприложима.

         При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  Г.Г.  за престъпленията по Пункт ІІІ и Пункт ІV, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.182а, ал.3 НК  – лишаване от свобода до две години и глоба до 3 000 лева, съгласно закона, действащ към момента на извършване на деянията – през 2004 година. В случая, след приложение на чл.2, ал.2 НК, е приложима разпоредбата на чл.58а НК, действаща от 2009 г., според която приложението на чл.55 НК в случаите на чл.372, ал.4 НПК е задължително. Следователно, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК, на подсъдимия, за всяко едно от престъпленията по посочените два пункта следва да се наложи наказание пробация. При определяне на конкретните мерки и срокове, които да се включват в наказанието пробация, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид засегнатите обществени отношения, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, тежко семейно и материално състояние, нарушеното му право за приключване на наказателното производство в разумен срок, гарантирано от чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, намира, че следва да му се определи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и 3 във вр. с ал.3, т.1 НК: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.  Затова, съдът осъди подс. Г.Г.  на  ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и  2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и шест месеца, за всяко едно от престъпленията по п.ІІІ и п.ІV.

      Съдът намери, че определеното наказание ПРОБАЦИЯ, в посочените мерки и срокове, за всяко едно от престъпленията по п.ІІІ и п.ІV е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

          На основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание по наложените на подс. Г.Г. – най – тежкото от наложените в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   и  ГЛОБА  в размер на  3 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, като лишаването от свобода от 4 години, на основание чл.41, ал.6 НК и чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

          Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи така определеното общо наказание, тъй като счете, че за постигане на личната и генерална превенция, това не се налага.

          При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата  И.  АНГЕЛОВА,  за престъплението по всеки един от пунктовете – ПУНКТ І и ПУНКТ ІІ, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.159б, ал. 2 НК, действащ към момента на извършване на деянието, с оглед приложението на чл.2, ал.2 НК  – лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 000 лева, както и при сега действащия чл.159б, ал.2 НК наказанието е - лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 лева до 50 000 лева,  както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Към момента на извършване на деянията – 2004 г., не е съществувала разпоредбата на чл.58а НК. Същата е приета с изменението на НК с Д.в., бр.27/2009 г., в сила от 14.04.2009 г. Според тогавашната й редакция, когато в производството по чл.372, ал.4 НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55. Според сега действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 НК, случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, според която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, а очевидно най-благоприятен за подсъдимата И.Г. е законът, действащ от 14.04.2009 г., респ. разпоредбата на чл.58а НК, според която в случаите на съкратено съдебно следствие, т.е. в производството по чл.372, ал.4 НК, задължително се прилага чл.55 НК, без да се прави преценка за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подс. И.Г. за всяко едно от престъпленията по п.І и п.ІІ, които са еднотипни, след приложение на чл.2, ал.2 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът  отчете: обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, с оглед характера на деянието и обстоятелството, че новородени са лишени от родителите си и от естествената среда, в която е следвало да живеят, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото й съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – незачитане на личностната свобода на пострадалите и стремеж за облагодетелстване по незаконен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, влошеното й здравословно състояние, както и това на малолетното й дете, нарушеното й право за приключване на наказателното производство в разумен срок, според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ /деянията са извършени през 2004 година, а присъдата се постановява през 2011 г./ и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и тежкото й семейно и материално положение, поради което  намира, че следва да й се определи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт. Затова, съдът осъди подс. И.Г. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ТРИ ГОДИНИ   и  ГЛОБА   в размер на  2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, за всяко едно от престъпленията по п.І и п.ІІ.

          На основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода, за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане по отношение на подс. И.Г., съдът взе предвид, че с оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода и чистото й съдебно минало, няма законова пречка за приложението му. Съдът прецени, че за поправянето на подсъдимата и нейното превъзпитаване, както и за постигане на останалите цели на наказанието, не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. Същата е с влошено здравословно състояние, грижи за болното си малолетно дете, като бащата на детето – подс. А.Г. бе определено да изтърпи наказанието си ефективно. В случай на постановяване на ефективно изтърпяване на наказание и за майката, няма да може никой от родителите да се грижи за детето.

          Съдът намери, че така определеното наказание, за всяко едно от престъпленията по п.1 и п.2 е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършените от подсъдимата деяния, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

          При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата  И.Г.  за престъпленията по Пункт ІІІ и Пункт ІV, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.182а, ал.3 НК  – лишаване от свобода до две години и глоба до 3 000 лева, съгласно закона, действащ към момента на извършване на деянията – през 2004 година. В случая, след приложение на чл.2, ал.2 НК, е приложима разпоредбата на чл.58а НК, действаща от 2009 г., според която приложението на чл.55 НК в случаите на чл.372, ал.4 НПК е задължително. Следователно, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК, на подсъдимата, за всяко едно от престъпленията по посочените два пункта следва да се наложи наказание пробация. При определяне на конкретните мерки и срокове, които да се включват в наказанието пробация, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид засегнатите обществени отношения, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото й съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, влошено здравословно състояние, както на нея, така и на малолетното й дете, тежко семейно и материално положение, нарушеното й право на приключване на наказателното производство в разумен срок, гарантирано с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, намира, че следва да й се определи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и 3 във вр. с ал.3, т.1 НК: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.  Затова, съдът осъди подс. И.Г.  на  ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и  2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, за всяко едно от престъпленията по п.ІІІ и п.ІV.

       Съдът намери, че определеното наказание ПРОБАЦИЯ, в посочените мерки и срокове, за всяко едно от престъпленията по п.ІІІ и п.ІV е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимата деяние, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

         На основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание по наложените на подс. И.Г. – най – тежкото от наложените в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   и  ГЛОБА  в размер на  2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, като на основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Прецени, че не е налице законова пречка за приложението му, тъй като подсъдимата не е осъждана, както и че за поправянето и превъзпитаването й и за реализиране на останалите цели на наказанието, не е необходимо същата да бъде изолирана от обществото.

         Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи така определеното общо наказание, тъй като прецени, че за постигане на целите на личната и генерална превенция, това не се налага.

         При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  А.  Г., което следва да се наложи на подсъдимия   А.  Г.,  за престъплението по ПУНКТ І, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.159б, ал. 2 НК, действащ към момента на извършване на деянието, с оглед приложението на чл.2, ал.2 НК  – лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 000 лева, както и при сега действащия чл.159б, ал.2 НК наказанието е - лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 лева до 50 000 лева,  както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Към момента на извършване на деянието – 2004 г., не е съществувала разпоредбата на чл.58а НК. Същата е приета с изменението на НК с Д.в., бр.27/2009 г., в сила от 14.04.2009 г. Според тогавашната й редакция, когато в производството по чл.372, ал.4 НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55. Според сега действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 НК, случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, според която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, а очевидно най-благоприятен за подсъдимия А.Г. е законът, действащ от 14.04.2009 г., респ. разпоредбата на чл.58а НК, според която в случаите на съкратено съдебно следствие, т.е. в производството по чл.372, ал.4 НК, задължително се прилага чл.55 НК, без да се прави преценка за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подс. А.Г. за  престъплението по п.І, след приложение на чл.2, ал.2 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът  отчете: обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, с оглед характера на деянието и обстоятелството, че новородени са лишени от родителите си и от естествената среда, в която е следвало да живеят, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало и позитивни характеристични данни, причините за извършване на деянието – незачитане на личностната свобода на пострадалите и стремеж за облагодетелстване по незаконен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, изключително влошеното му здравословно състояние, както и нарушеното му право за приключване на наказателното производство в разумен срок, според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ /деянието е извършено през 2004 година, а присъдата се постановява през 2011 г./ и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и тежкото му семейно и материално положение – пенсионер по инвалидност, поради което  намира, че следва да му се определи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт. Затова, съдът осъди подс. А.Г. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ТРИ ГОДИНИ   и  ГЛОБА   в размер на  2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, за  престъплението по п.І.

         На основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода, за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане по отношение на подс. А.Г., съдът взе предвид, че с оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода и чистото му съдебно минало, няма законова пречка за приложението му. Съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия и неговото превъзпитаване, както и за постигане на останалите цели на наказанието, не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. Същият е с изключително влошено здравословно състояние, което се установява от представената по делото медицинска документация.

         Съдът намери, че така определеното наказание за престъплението по п.1 е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

         При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  А.Г.  за престъплението по Пункт ІІ, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.182а, ал.3 НК  – лишаване от свобода до две години и глоба до 3 000 лева, съгласно закона, действащ към момента на извършване на деянията – през 2004 година. В случая, след приложение на чл.2, ал.2 НК, е приложима разпоредбата на чл.58а НК, действаща от 2009 г., според която приложението на чл.55 НК в случаите на чл.372, ал.4 НПК е задължително. Следователно, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК, на подсъдимия, за  престъплението по п.І следва да се наложи наказание пробация. При определяне на конкретните мерки и срокове, които да се включват в наказанието пробация, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид засегнатите обществени отношения, причините за извършване на деянието – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, изключително влошено здравословно състояние, нарушеното право на разумен срок за приключване на наказателното производство съгласно чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, тежко семейно и материално положение, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, намира, че следва да му се определи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и 3 във вр. с ал.3, т.1 НК: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.  Затова, съдът осъди подс. А.Г.  на  ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и  2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, за  престъплението по п.ІІ.

      Съдът намери, че определеното наказание ПРОБАЦИЯ, в посочените мерки и срокове, за престъплението по п.ІІ е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.

        На основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание по наложените на подс. А.Г. – най – тежкото от наложените в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   и  ГЛОБА  в размер на  2 000 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт, като на основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Прецени, че не е налице законова пречка за приложението му, тъй като подсъдимия не е осъждан, както и че за поправянето и превъзпитаването му и за реализиране на останалите цели на наказанието, не е необходимо същия да бъде изолиран от обществото.

          Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи така определеното общо наказание, тъй като прецени, че за постигане на целите на личната и генерална превенция, това не се налага.

          Съдът не приспадна, на основание чл.59, ал.1 НК, при изпълнение на наложените наказания на подсъдимите – лишаване от свобода, времето, през което са били с предварителен арест в Република Италия, каквото искане бе направено от доброволните защитници на подсъдимите – адв. Х. и адв. Х., тъй като предварителният арест е бил постановен във връзка с наказателното производство, което се е водело в Република Италия, а не е била вземана мярка за неотклонение “задържане под стража” по настоящето наказателно производство и в случая разпоредбата на чл.7 във вр. с чл.4 НК, е неприложима.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът  осъди  подсъдимите – А.Г.,  Г.Г.,  И.Г.  и А.Г.   да заплатят  направените по делото разноски, както следва: по 7.50 лева, всеки един от тях поотделно на ОД на МВР Пазарджик – разноски на досъдебното производство и по 37.50 лева, всеки един от тях поотделно на Районен съд Пещера – разноски на съдебното производствок.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: