Р
Е Ш Е
Н И Е
№
16.08.2019 г. гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд, четвърти
въззивен наказателен състав, в открито заседание , на деветнадесети юни, през
2019г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея Симеонова
Секретар: Александра Сергева
Като
разгледа докладваното от съдия Иван Радковски
ВЧНД № 401/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по частна жалба от
С.Б.,***, против определение от 21.05.2019г., постановено по ЧНД №135/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Червен бряг, с което е била оставена без уважение молбата му за
реабилитация, на основание чл. 87 от НК,
на наказанието, по определение по НОХД № 19/2014г. по описа на Районен
съд – гр. Червен бряг, влязло в сила на 13.03.2014г., за престъпления по чл.
131, ал.1, т.12, чл. 216 и чл. 325, ал.2 от НК.
В молбата
са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, свързани
с начина, по който следва да се изчислява изтичането на тригодишния законов
срок, изискуем от чл. 87 от НК, за да бъде постановена съдебна реабилитация, в
случаите, когато е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване
е било отложено с определен изпитателен срок, съобразно предвидената в чл. 66,
ал.1 от НК възможност, въз основа на които е направено искане да бъде отменено
първоинстанционното определение и вместо него да бъде постановено друго такова
от въззивната инстанция, с което молбата за съдебна реабилитация на молителя С.Б. да бъде уважена.
В съдебно
заседание адвокат П.В. от АК – гр.
Плевен, като защитник на осъдения С.Б. изрази становище в същия смисъл, като
изразеното в жалбата, към което се присъедини и въззивния жалбоподател С.Б..
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище при
разглеждане на настоящото дело, че първоинстанционният съдебен акт е правилен,
обоснован и законосъобразен, и като такъв следва да бъда потвърден, а частната
жалба – да бъде оставена без уважение.
Въззивната инстанция, като се запозна със
съдържанието на жалбата и становищата на
страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по
чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законовия срок. Разгледана по същество тя е неоснователна, по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел за
установено по делото следното:
Видно от
справки с рег.№4264/08.05.2019г. и №
231/17.05.2019г. С.И.Б. е осъждан по
НОХД №19/2014г. по описа на РС-Червен бряг:
-
за престъпление по чл. 131, ал.1
т.12 вр. чл.128, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.55, ал.1 т.1 НК, осъществено на
29.07.2012г., на наказание 2 години лишаване от свобода; на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с 4 годишен изпитателен срок, като на
основание чл. 67, ал.3 НК през изпитателния срок е постановено лицето да търпи
пробационне надзор – задължителни периодични срещи с пробационнен служител ;
-
за престъпление по чл.216, ал.1 вр.
чл.20, ал.1 вр. чл. 55, ал.1 б.“б“ НК, осъществено на 29.07.2012г., като му
било определено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: на
основание чл. 42а, ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 8 месеца, 2 пъти седмично; на основание чл.42а, ал.2 т.2 НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца; на
основание чл.42а, ал.2 т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото по 180
часа годишно за 1 година;
-
за престъпление по чл. 325, ал.2 вр.
чл.20, ал. 2 НК, осъществено на 29.07.2012г., като му било определено наказание
„Пробация“ при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2 т.1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, 2 пъти седмично;
на основание чл.42а, ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца; на основание чл.42а, ал.2 т.6 НК – безвъзмезден
труд в полза на обществото по 180 часа годишно за 1 година.
-
Видно от
справките на основание чл.23, ал.1 НК на молителя е определено едно общо
най-тежко наказание 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието било отложено с 4 годишен изпитателен срок, а на
основание чл. 67, ал.3 НК през изпитателния срок било постановено лицето да
търпи пробационен надзор – задължителни периодични срещи с пробационнен
служител. Определението влязло в сила на 13.03.2014г.
В тази
насока е и представения заверен препис от определение №17/12.03.2014г. по НОХД
№19/2014г. по описа на РС-Червен бряг.
От справките
за съдимост се установява още, че молителя е реабилитиран по право по НОХД № 52/2002г. по описа на ОС—Плевен
за престъпление по чл. 343а, б.“б“ вр. чл.343, ал.1 б.“в“ НК , осъществено на
31.07.2001г., с наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66 НК било отложено с 4 годишен
изпитателен срок , както и наказание по чл.37, ал.1 т.7 вр. чл.343т НК –
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. Реабилитацията е постановена на основание чл.86, ал.1 т.1 НК на
28.06.2011г.
Установява
се от справки с рег.№ 1954/08.05.2019г. и
рег.№ 02013/15.05.2019г., издадени от Окръжна прокуратура Плевен, че
срещу С.И.Б. няма образувани и неприключили досъдебни производства.
Видно от
справка с рег.№ 842/13.05.2019г., издадена от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – гр.Плевен , че определеният пробационен надзор по НОХД №
19/2014г. по описа на РС Червен бряг е изпълнен в периода 28.03.2014г.-13.03.2018г.
Установява
се от представените от молителя уверение №21268/08.05.2019г. , издадено от ВТУ
„ Св.св.Кирил и Методий“ , че Б. през 2018/2019г. е бил записан в осми семестър на четвърти
курс , задочна форма за придобиване на образователна степен „магистър“ по
специалност „право“, Юридически факултет.
Видно от
уверение №415/20.02.2019г., издадено от Лесотехнически университет – София,
през учебната 2018/2019г. молителят е записан първи семестър в специалност
„Горско стопанство“.
Установява се от представеното копие на
диплома за висше образование, че Б. през 2018г. е завършил висше образование
във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“
специалност „Публична администрация“.
При така
изложеното правилно първоинстанционният съд е приел че по отношение на осъждането на Б. по НОХД
№52/2002г. по описа на ОС-Плевен е приложена разпоредбата на чл.86, ал.1 т.1 НК, поради което повторно приложение на
реабилитация по право е недопустимо и затова
процесната молба, с оглед на посоченото обстоятелство, е допустима,
поради наличие на правен интерес у молителя.
Въз основа на изложените обстоятелства първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на материалноправните предпоставки, съдържащи се
в разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК, при съвкупната наличност на които е
възможно едно осъдено лице да бъде
реабилитирано, от съда, който е издал съответната присъда като първа инстанция.
Анализът на тези предпоставки включва и коментар на съдебната практика по
делата за съдебна реабилитация, като съдът е посочил наличието на
противоположни съдебни решения, касаещи случаите, когато е било отложено
изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода за определен срок, на основание чл. 66, ал.1 от НК,
във връзка с обстоятелството - от кой момент следва да се изчислява
тригодишният срок, през който е необходимо да бъде установено, че осъденото
лице не е извършило друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, за да бъде
постановена спрямо него реабилитация, на основание чл. 87, ал.1 от НК.
Коректно районният съд е изложил противоречивите
становища относно начина на изчисляване на посочения тригодишен срок, застъпени
съответно в Решение №555/26.01.2009 г. на ВКС, по н.д. № 556/2008 г., III н.о., от една страна и от друга страна – противното
становище, залегнало в в последователната и трайно
установена практика на ВКС, в Решение №
555/26.01.2009 г. по к. д. № 556/2008 г. на ІІІ н. о.
на ВКС; Решение № 201/18.06.2013 по н.д.№ 573/2013г. на І н. о. на ВКС; Решение №286/29.07.2015г. по н.д.№ 480/15г. на ІІ н. о.; решение №51/21.03.1996г. по н.д.№ 656/1995г.
на І н. о. на ВС; Решение №119/06.04.2011 г. на ВКС по
н.д. № 22/2011 г., I н.о., Решение №573/16.12.2013 г. на ВКС по н.д. № 1869/2013 г., II, н.о., Решение №491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1756/2013 г., II
н.о. и много други.
Подробни обосновани съображения са изложени от
първоинстанционния съд в обжалваното определение, въз основа на които той е
възприел становището на съществуващата
съдебна практика, относно момента, от който следва да се изчислява тригодишния
срок, визиран в чл. 87, ал.1 от НК, в случаите на условно осъждане,
изключая противоположното Решение
№555/26.01.2009 г. на ВКС по н.д. № 556/2008 г., III н.о, за което съдът също е
изложил логични съображения, относно това – защо не го е възприел,
подчертавайки, че това съдебно решение е „изолирано“ от останалата
непротиворечива съдебна практика по този въпрос.
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на
Районен съд – Червен бряг, според които при условно
осъждане, наказанието лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, тогава и
от този момент ще започне да се изчислява тригодишният срок по чл. 87,
ал. 1 от НК, когато отпадне възможността за негово изпълнение, поради една или друга причина, като например
давност или активиране по чл. 68, ал. 1 от НК.
В частната жалба, по повод на която е образувано
настоящото дело, която по съществото си
възпроизвежда съдържанието на молбата за реабилитация, отправена до
първоинстанционнния съд, са изложени доводи, във връзка с извършено логическо,
граматическо и систематическо тълкуване на правната норма на чл. 87, ал.1 от НК, въз основа на които е направен
основния извод, че възприемането на
становището – „тригодишния срок да се брои от изтичането на изпитателния срок -
поставя в неравностойно положение лицата, по отношение на които е приложен
института на условното осъждане, спрямо осъдените ефективно на лишаване от
свобода“.
По повод на тези доводи първоинстанционният
съд е изложил убедителни съображения, които се възприемат изцяло и от
настоящата инстанция, касаещи конкретния случай, а именно – че осъждането, за което понастоящем се претендира
съдебна реабилитация, е второ за молителя по ред, отново условно, по чл. 66 от НК, като му е била предоставена
възможност да продължи живота си в обичайната семейна и обществена среда, без
да бъде изолиран от нея в пенетенциарно заведение. В този смисъл негативите, по повод отчитане на срока по чл. 87, ал. 1 от НК
при условно осъждане, / в сравнение с ефективно такова
/, свързани с необходимостта от изтичането на по- дълъг срок /, в случая четиригодишния изпитателен такъв, към който се прибавя и тригодишният по чл.
87, ал. 1 от НК / се компенсират.
Правилно
районният съд е изчислил, че в конкретния случай четиригодишният изпитателен срок е изтекъл на
14.03.2018г. т.е. тригодишният срок по чл.87, ал.1 НК започва да тече от
15.03.2018г. и изтича на 15.03.2021г.
Въз основа на изложеното въззивната
инстанция прие, че правилно, законосъобразно и в съответствие с преобладаващата
съдебна практика, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на С.Б. за реабилитация, на
основание чл. 87 от НК, на наказанието, наложено му с определение по НОХД № 19/2014г., по описа на
Районен съд – гр. Червен бряг, влязло в сила на 13.03.2014г., за престъпления
по чл. 131, ал.1, т.12, чл. 216 и чл. 325, ал.2 от НК, тъй като не е изтекъл
изискуемия тригодишен срок, визиран в чл. 87, ал. от НК.
При липсата на
посочената по-горе законова предпоставка за постановяване на съдебна
реабилитация, на основание чл. 87, ал.1 от НК, е безпредметно да бъде обсъждан
въпроса за наличието или липсата на категорични доказателства за добро поведение на С.Б., което е сторил
районният съд, в обжалваното определение, поради което настоящият съдебен
състав не излага съображения в тази насока.
По тези съображения
Плевенският окръжен съд счете, че обжалваното протоколно определение № 79, от 21.05.2019г., постановено по ЧНД №135/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Червен бряг, следва да
бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или
изменение и за това, на основание чл. 341,
ал.1, във вр. с чл. 436, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №79 от 21.05.2019г., постановено
по ЧНД №135/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Червен бряг, като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.