РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Т., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Бл. Д. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101355 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 226,ал.2 от
КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С. Х. В. с ЕГН ********** от гр.Т., действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Р. М.-ТАК, твърди в исковата молба, че
между него и ответника „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК
********* гр.София, представлявано от В. Т. съществувал сключен трудов
договор, като със Заповед № 159/26.05.2023г. трудовото правоотношение било
прекратено от работодателя на осн. чл. 328,ал.1,т.5 от КТ, като ищецът
обжалвал посочената заповед пред съда. Излага, че при прекратяване на
трудовия договор трудовата му книжка не била оформена и не му била
предадена.Сочи, че през м. декември 2023г. отправил запитване до
работодателя заедно с адв.Р.Р.-ТАК за трудовата му книжка, като им било
отговорено, че тя му е върната, но искане за представянето й, работодателят не
направил.Сочи също, че тъй като трудовата книжка му трябвала за започване
на нова работа, на 20.05.2024г. я изпратил по куриер на ответника, но на
21.05.2024г. тя му била върната неоформена, като спорът между страните
продължил и ищецът уведомил Инспекцията по труда, като едва на
18.06.2024г. получил писмено искане от работодателя да я представи да
оформяне.Излага още, че на 01.07.2024г. връчил книжката си на работодателя
и веднага след оформянето й, на същата дата тя му била върната. Като излага,
че в периода от 26.05.2023г. до 01.07.2024г. работодателят не е изпълнил
задълженията си да оформи и му предаде трудовата книжка, ищецът приема,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
1
обезщетение в размер на 2123,22лв. месечно или общо в размер на 27
601,86лв. за периода от 26.05.2023г. до 01.07.2024г.; претендира законната
лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки иска
се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Р. М.-ТАК, която
пледира за уважаването му, въвежда възражение за прекомерност на
платеното от ответника адв. възнаграждение;претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника
чрез адв.Е. А.-САК, предявения иск се оспорва като неоснователен по
подробно изложени съображения.Излага се, че след сключването на трудовия
договор между страните на 13.04.2021г., ищецът бил изпратен на обучение в
гр.Добрич и на 13.05.2021г. трудовата му книжка му била върната.Излага се
още, че на 26.05.2023г. трудовото правоотношение е прекратено, но към този
момент, трудовата книжка на ищеца не е била у работодателя, като е
последвала кореспонденция между страните по този повод, като едва на
20.05.2024г. ищецът изпратил по куриер трудовата си книжка на работодателя
за оформяне, получена от работодателя на 21.05.2024г. и същия ден е върната
на ищеца неоформена, тъй като работодателят е следвало да реши проблем с
трудовия стаж на ищеца, съгл. задължителни предписания на НОИ и след
извършените корекции, на 03.06.2024г. работодателят е изпратил писмено
искане до ищеца да представи трудовата си книжка, което е получено от
ищеца на 15.06.2024г. и след последваща кореспонденция между страните, на
01.07.2024г. трудовата книжка е представена от ищеца и оформена, като
същата му е върната.Като излага подробни съображения относно отношенията
на страните, сочейки, че липсват имуществени вреди за ищеца, който не е
имал желание да започне работа в процесния период, а и е собственик на
няколко търговски дружества, с които ответникът твърди, че ищецът е имал
прикрити трудов и/или граждански договор, от които е получавал доходи, като
сочи още, че работодателят не е длъжен да кани служителя да представи
трудовата си книжка, позовавайки се на ТР № 1/2019г. на ОСГК на ВКС,
ответникът моли за отхвърлянето на иска, като неоснователен;претендира
разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалния
представител на ответника адв. Е. А.-САК поддържа възраженията си и
пледира за отхвърлянето на иска изцяло, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото, че между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 159/26.05.2023г.
на работодателя на осн. чл. 328,ал.1,т.5 от КТ, като в съдебно заседание е
прието за безспорно и обстоятелството, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка на ищеца се е намирала у
него.От приложеното копие на същата от ответната страна е видно, че ищецът
е удостоверили с подписа си, че на 13.05.2021г. е получил трудовата си книжка
и това обстоятелство не се оспорва. От Анекс № 1/29.04.2022г. към трудов
2
договор от 12.04.2021г., сключен между страните се установява, че основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено в размер на 1900лв.,
считано от 01.05.2021г.От Уведомително писмо от 07.08.2023г., изпратено от
ищеца чрез адв.Р.-ТАК до ответника се установява, че ищецът е поискал от
работодателя в най-кратък срок да му бъде върната трудовата книжка, след
което ищецът ще изчисли срока на забавянето и дължимото обезщетение.
Представено е и пълномощно, с което ищецът упълномощава адв.Р.Р.-ТАК да
го представлява пред ответника. От Уведомление от 28.08.2023г., изпратено от
ответника до адв.Р.Р.-ТАК се установява, че по повод уведомително писмо от
адв.Р. от 07.08.2023г., ответникът уведомява първия, че трудовите книжки на
ищеца са му предадени на 13.05.2021г., като при прекратяване на трудовото
правоотношение на 26.05.2023г. ищецът не е представил на работодателя
трудовата си книжка за отразяване на промяната. Приложени са и копия на
хартиен носител на електронна кореспонденция между страните, като от
писмо на ищеца до ответника от 24.05.2024г. се установява, че на 20.05.2024г.
ищецът е изпратил на ответника трудовата си книжка за оформяне, но същата
му е върната неоформена и ищецът пита защо това е така.От Искане за
предоставяне на трудова книжка(без дата) се установява, че управителят на
ответното дружество е поискал от ищеца да предостави трудовата си книжка,
за да бъдат вписани промените в трудовото правоотношение, като от писмо от
17.06.2024г. на ищеца до работодателя се установява, че посоченото по-горе
искане е получено от ищеца на 15.06.2024г., който заявява готовност да я
представи, като би желал това да стане в Д“ИТ“ Т., където да бъде оформена
книжката.Посочва се още, че ищецът е потърсил съдействие от Д“ИТ“ Т.;
поканил е работодателя и да сключат извънсъдебна спогодба за заплащане на
дължимото обезщетение от задържане на трудовата му книжка, с цел
избягване на съдебен спор.От Уведомление от 18.06.2024г., изпратено от
работодателя до ищеца се установява, че на 19.06.2024г. ще очаква ищеца в
15,00ч. в сградата на „ИН“ Т..Приложени са и две писма от Инспекция по
труда Т. до ищеца, като от писмо(л.15, без дата) се установява, че ИТ е
уведомила ищеца, че самият ищец е отклонил предложението на ответника за
среща на 19.06.2024г. , като е определил нова среща на 01.07.2024г.Уведомил
е ищеца още и за това, че ИТ няма регламентирано право да посредничи или
функции на медиатор при решаване на трудов спор, а от второто писмо на ИТ
Т. до ищеца (л.16, без дата) се установява ,че след извършена проверка по
подадени от ищеца два сигнала от 28.05.2024г. за нарушения на трудовото
законодателство от страна на работодателя, ИТ Т. уведомява ищеца, че е
извършена проверка, при която е установено, че уволнителната заповед е
връчена на ищеца лично на 26.05.2023г. срещу подпис, като го уведомява, че
трудовата книжка се съхранява от работника , който е длъжен да я представи
на работодателя при поискване за отразяване данните за прекратяването на
трудовото правоотношение, като ИТ е задължила ответника в срок до
20.06.2024г. да отрази необходимите данни в трудовата книжка на ищеца и да
му я върне срещу подпис.По делото ответникът е представил и преписка във
3
вр. със съставен КП № КТ-5-21-01597088/23.05.2024г., изд. от инспектор по
осигуряването към ТП НОИ Т., от която се установява ,че във връзка с
обжалван болничен лист, издаден на ищеца е извършена проверка на
работодателя в периода 23.04.2024г.-23.05.2024г., като със Задължителни
предписания № ЗД-1-21-01597124/23.03.2024г. е разпоредено на работодателя
да подаде коригираща декларация досежно ищеца.От Декларация изх.№
428/01.07.2024г., подписана от ищеца се установява ,че е връчил трудовата си
книжка № 337162, серия Щ на работодателя за оформяне, а от Декларация изх.
№ 429/01.07.2024г., подписана от ищеца се установява, че на същата дата е
получил лично оформената от работодателя трудова книжка. От копие на
протокол № 481от 18.09.2023г. по гр.д.№ 782/2023г. по описа на РС Т., в което
е разгледан предявен иск за уволнението на настоящия ищец се установява, че
при извършена от съда констатация на трудовата книжка на ищеца е
установено, че той не е започнал нова работа към тази дата, а С. В. е заявил
пред съда, че не се е регистрирал в Бюро по труда, тъй като не го сметнал за
нужно. В съдебно заседание по настоящото дело, управителят на ответното
дружество е заявил, че искане за оформяне на трудовата книжка на ищеца е
постъпило от него през м.май 2024г., като трудовата му книжка е оформена и
му е върната след като работодателят е изпълнил дадените указания на НОИ
за корекция на трудовия и осигурителен стаж на ищеца, касаеща период от
60дни.В съдебно заседание на 13.03.2025г. съдът е извършил констатация на
трудовата книжка на ищеца № 337162, серия Щ, като съдът е установил, че в
периода от 11.10.2023г. - 03.01.2024г. ищецът е работил по трудово
правоотношение в „НЮ СПОРТ 1“ЕООД, а от 05.06.2024г. е започнал работа
по ново трудово правоотношение, което не е прекратено до датата на
съдебното заседание на 13.03.2025г.От заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно и
отговарящо на поставените задачи се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение е в размер на 1905лв. и клас в размер на 45,72лв. ,
като общия размер на претендираното обезщетение за периода от 26.05.2023г.
до 01.07.2024г. е в размер на 25 749,50лв., като вещото лице е приложила и
таблица на дължимите суми по месеци.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:Предявен е иск с пр. осн. чл. 226,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение от незаконно задържане на трудовата
книжка на ищеца от работодателя в размер на 27 601,86лв. за периода от
26.05.2023г.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните до 01.07.2024г.-дата на предаването на оформената трудова книжка
на ищец, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.10.2024г.
до окончателното изплащане на задължението.Съгл. разпоредбата на чл.
350,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и
да я предаде незабавно на работника или служителя, а съгл. чл. 226,ал.2 от КТ
4
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника ели служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено, като съгл. ал.3, изр. второ обезщетението по ал.2 е в размер
на брутното му трудово възнаграждение от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка на работника
или служителя.В конкретния случай е безспорно установено по делото, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
26.05.2023г. трудовата книжка на ищеца се е намирала у него, а не при
работодателя, като основните спорни въпроси са дали някоя от страните е била
в забава, респ. дължи ли работодателят претендираното обезщетение и в какъв
размер, като в тази връзка, съдът приема следното: С ТР № 1/02.12.2019 г. на
ОСГК на ВКС е дадено разрешение на два материалноправни въпроса,
относими към настоящия случай: 1) Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става
изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата
книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на
задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си,
той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. 2) Незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от
КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС (в този см. и Решение №
133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г., IV г. о., ГК и др.). На
следващо място, съгласно посоченото ТР 1/2019 г. по т. д. 1/2019 по описа на
ВКС, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът или служителят
има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени
необходимите данни, а за работодателя възникват задълженията по чл. 350
5
КТ.В този смисъл, неоснователни са твърденията на ищеца за това, че
ответникът е бил длъжен да го покани да предаде трудовата си книжка,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 2,ал.5 от НТКТС, доколкото, както е
посочено в ТР, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя, когато датата не е известна на работника или
служителя, а само на работодателя, той следва да я съобщи на работника или
служителя, за да може последният да се яви и да получи лично книжката си на
датата на прекратяване на трудовото правоотношение и когато трудовата
книжка се съхранява от работника или служителя, съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работодателят следва в пет
дневен срок да поиска от работника или служителя да му предостави
трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото
правоотношение. След като я получи, следва да попълни данните и да я
предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на
трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на
трудовата книжка, той дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.Настоящият
случай не е такъв, доколкото ищецът е получил лично уволнителната си
заповед на 26.05.2023г., държал трудовата книжка в себе си и в деня на
прекратяване на трудовия договор не е представил същата на работодателя,
като е отправил неоснователно искане до ответника на 07.08.2023г. чрез адв.Р.
да му предаде, при което доводите на процесуалния му представител в тази
връзка са изцяло неоснователни.Установено по делото е обстоятелството, че
ищецът е предал трудовата си книжка на работодателя на 20.05.2024г., като
същата му е върната неоформена.От доказателствата по делото се установява,
че към този момент е била налице пречка за отразяване на трудовия стаж на
ищеца, поради извършваната проверка на болничните листове на ищеца и
дадените задължителни предписания, но това обстоятелство не освобождава
работодателя от отговорност, тъй като в тази хипотеза той е следвало да
съобщи на ищеца кога трудовата му книжка ще бъде оформена, съобр.
разпоредбата на чл.6,ал.3 от НТКТС, като в закона не е уредено специално
изискване за форма на поканата и тя може да бъде отправена съгласно
изискванията на чл. 6, ал. 3 НТКТС, но може да бъде и устна, както и да бъде
отправена с всякакви комуникационни средства, но това задължение на
работодателя не е изпълнено, като едва с Уведомление от 18.06.2024г.,
изпратено от работодателя до ищеца се установява, че на 19.06.2024г. ще
очаква ищеца в 15,00ч. в сградата на „ИН“ Т. за оформяне на трудовата
книжка, което пък не е прието от ответника, който е посочил друга дата и
накрая, на 01.07.2024г. трудовата книжка на ищеца е представена от него на
работодателя и е оформена и върната на същата дата. При така установените
обстоятелства съдът приема, че съобразно изложеното по-горе, работодателят
е изпаднал в забава за оформяне на трудовата книжка на ищеца от 21.05.2024г.,
когато е получил изпратената от ищеца трудова книжка, като по въпроса до
кога е бил в забава, съдът приема следното: Видно от доказателствата по
делото, от 05.06.2024г. ищецът е започнал работа по ново трудово
6
правоотношение, което не е прекратено до датата на съдебното заседание на
13.03.2025г., а в ТР № 1/2019г. е посочено, че изпълнението на задължението
на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за
упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя,
следващи прекратяването на трудовото правоотношение, като
неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до
ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът
или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване
на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица, т.е. щом ищецът е започнал работа по ново
трудово правоотношение на 05.06.2024г., то вредите от задържането на
трудовата му книжка следва да се определят с крайна дата деня, предхождащ
започването на работа по новия трудов договор или до 04.06.2024г.Относно
размера на посочените вреди, съдът съобразявайки заключението на вещото
лице приема, че обезщетение се дължи на ищеца за периода от 21.05.2024г. до
04.06.2024г. или за общо 10 дни, което е в размер на 975,36лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявения от ищеца иск за
присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка
от ответника-работодател е частично основателен и доказан за периода от
21.05.2024г. до 04.06.2024г. в размер на 975,36лв., и следва да бъде уважен в
тази част, ведно със законната лихва от 02.10.2024г. до изплащане на
задължението, като за разликата над този размер и до пълния предявен такъв
от 27 601,86лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.
226,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските:С оглед частичното уважаване на иска, и двете страни
имат право на разноски, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК. Така ищецът е
направил разноски в размер на 1500лв. платено адв. възнаграждение, а
ответникът е направил разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК
в размер на 3258лв. адв възнаграждение, което с ДДС е в размер на 3909,60лв.,
като съдът следва да се произнесе по въведеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на същото и в тази връзка, съдът приема
следното: Съдът, съобразявайки обстоятелството, че делото се характеризира
с фактическа и правна сложност около средната и съобразявайки като
ориентир разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от НМРАВ(ред. ДВ бр. 88/2022г.),
съобр. която минималното адв. възнаграждение при интерес от 27 601,86лв. е
в размер на 2858,15лв. без ДДС приема, че платеното адвокатско
възнаграждение на представителя на ответника в размер на 3258лв. без ДДС
съответства на реалните пазарни цени на адвокатските услуги, обстоятелство,
обуславящо неоснователност на възражението за прекомерност и оставянето
му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.С оглед на изложеното,
съобразно степента на уважаване на иска, ищецът има право на разноски в
размер на 53лв., а ответникът има право на разноски съобр. отхвърлената част
от иска или в размер на 3772,64лв. (с ДДС) адв. възнаграждение, като след
компенсация, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
7
3719,64лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Т. държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 50лв., както и 250лв. възнаграждение на
вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Ск.“, № *,ет.*,
представлявано от В. Т. да заплати на С. Х. В. с ЕГН ********** от
гр.**************** сумата от 975,36лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него вреди поради незаконното задържане на трудовата му
книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от
21.05.2024г. до 04.06.2024г., ведно със законната лихва от 02.10.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и
до пълния предявен размер от 27 601,86лв. отхвърля иска, като неоснователен,
на осн. чл. 226,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Х. В. с ЕГН ********** от гр.******************** да
заплати на „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Ск.“, № *,ет.*, представлявано
от В. Т. разноските по делото в размер на 3719,64лв., определени по
съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищцовата страна за
прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение, като
неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Ск“, № *,ет.*,
представлявано от В. Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Т. държавна такса в размер на 50лв., както и 250лв.
възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
8