№ 130
гр. Бургас, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500240 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 555 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2082/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен искът на Д. К. А. против “ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД за заплащане на сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на брат Е. Д., починал при ПТП на 03.12.2017 г., заедно със законната лихва
от 01.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. К. А.. То
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът
неправилно приел за недоказано, че създадената връзка между ищцата и
нейния брат надхвърля традиционните за българското общество родствени
отношения и че ищцата е търпяла вреди над обичайните по смисъла на ТР №
1/2016 г. на ОСНГК на ВКС.
Съдът допуснал съществени процесуални нарушения, в резултат на
които делото останало неизяснено от фактическа страна, а фактическите
изводи останали необосновани. Съдът не обсъдил изобщо представеното
експертно становище от д-р И. Д., психиатър, което било прието от съда и не
било оспорено от насрещната страна. Не били обсъдени в цялост
свидетелските показания, които били безпротиворечиви, логични и житейски
издържани. Свидетелите категорично установявали, че претърпените от
ищцата вреди надхвърлят по интензитет и времетраена вредите, които
нормално са присъщи за връзката между брат и сестра, която в случая се
1
характеризирала с изключителност съобразно с критериите на ВКС. Крайният
извод на първоинстанционният съд бил абсолютно погрешен.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на
ново решение, с което исковете да се уважат.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Преди насроченото открито
съдебно заседание е постъпила молба, в която се съдържа становище за
неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 10.07.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищцата Д. К. А. изложила в исковата си молба твърдения, че на
03.12.2017 г. брат Е. К. Д. починал, след като бил прегазен от л.а. Опел
Омега, управляван от В. К.. С присъда по нохд № 961/2018 г. на Окръжен съд
– Бургас Колев бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3, б. “б” вр. ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. За автомобила е била
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател.
От смъртта на брат си, с когото имали много близка, трайна и дълбока
емоционална връзка, ищцата претърпяла неимуществени вреди – болка и тъга
по безвъзвратната загуба, морални болки и страдания, психическа травма.
Ищцата отправил до застрахователя искане за обезщетение, но такова не било
определено и изплатено. Поради това ищцата поискала от съда да бъде
осъден ответникът-застраховател да ѝ заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. заедно със законната лихва, считано от
01.12.2019 г. (датата на отговора на застрахователната претенция) до
окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил срещу правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди
поради липса на предпоставките, разяснени с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. Оспорил размера на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и
отхвърлил исковете.
2
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивните
жалби:
Неоснователно е оплакването на ищцата за неправилност на извода на
съда за недоказаност на връзка между ищцата и нейния брат, която връзка да
надхвърля традиционните за българското общество родствени отношения.
Както разяснява ТР № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци; че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; че връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост; че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; че в тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
При тези задължителни разяснения и в съответствие с последвалата
тълкувателното решение практика на ВКС се приема, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение и
при наличието на две предпоставки: (1) създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и (2) действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
3
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. При преценката за
наличието на първата предпоставка следва да се отчита, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради
което, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от
него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
считаната за нормална за съответната родствена връзка. За връзката между
брат и сестра се приема в практика, че такова житейско обстоятелство е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина.
По настоящото дело не се установява наличие на конкретни житейски
обстоятелства, които да са обусловили създаването на особена близост между
ищцата и брат ; близост, която да се определи като по-голяма или
значителна от типичната и обикновено срещаната между брат и сестра. От
показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г., З. А. и Д. В. се
установява, че между ищцата и брат са съществували топли, близки и
сърдечни отношения. Те прекарвали често свободното си време заедно,
допитвали се един до друг, работели заедно в семейния магазин, мечтаели за
общ дом, били заедно на почивка в чужбина. И трите свидетелки обясняват
пред съда, че отношенията им били “изключително близки”. Извън тази
твърде обща фраза липсват фактически твърдения за конкретни факти, от
които да се направи извод за изключителна близост. Единствените конкретни
факти от съвместния живот на ищцата и брат , които свидетелите сочат, са
почивката им в Дубай, желанието им да построят и живеят в общ дом и
честите им контакти, но тези обстоятелства не могат да бъдат счетени за
изключителни и необичайни, още повече при съобразяване, че и двамата
заедно със семействата си са живели в малко населено място каквото е гр.
Царево.
Сочените от въззивница факти и обстоятелства, свързани с начина, по
който тя преживява загубата на брат си, не дават пряка информация за
отношенията им преди инцидента, т.е. за първата предпоставка за правото на
обезщетение. Нито от експертното становище на д-р И. Д., нито от данните за
създадена от ищцата фондация на името на брат може да се направят изводи
за това, че между брат и сестра е имало близост, която българското общество
би счело за по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена
връзка. Това са обстоятелства настъпили след смъртта му и от тях може да се
4
съди за връзката им само косвено. В крайна сметка ищцата не провежда
успешно пряко доказване на първата предпоставка, която е необходима, за да
се приеме, че в случая по изключение трябва да се признае право да получи
обезщетение за неимуществени вреди, въпреки че не е сред кръга на лицата,
очертан в двете ППВС.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Този краен резултат е
съобразен с актуалната практика на ВКС, например решение № 50037 от
14.08.2023 г. по т.д. № 42/2022 г., ТК, Второ ТО.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото застрахователят има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед обема и сложността на
извършената от юрисконсулта работа определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555 от 26.04.2023 г. по гр.д. № 2082/2022
г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН **********, от гр. *******, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Александровска № 16, ет. 4, офис 21, да заплати на “ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.
София, бул. Витоша № 89Б, сумата 100 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5