№ 3089
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132239 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ********, с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № ******** по описа на ***** съд Решение № ***** в частта
му за разноските, като разноските бъдат възложени в тежест на ищеца, вместо на
ответника с доводи, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
предвид направеното с отговора на исковата молба признание на иска и последвалото
прекратяване на изпълнителното дело. При условията на евентуалност се моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на
ищеца, тъй като същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната
страна, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че
изпълнителното дело е прекратено по молба на ответника едва след предявяването на
настоящия иск, поради което същото е било висящо към момента на подаване на
исковата молба. Оспорва се да е прекомерен размерът на определения от съда размер
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Действително с отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за
признаване на предявения иск. Предпоставките за недължимост на разноските от
ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета по конкретното дело. За да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК следва е налице едновременно и другата предпоставка, а именно
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал.2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
1
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Следователно,
независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на
изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да
поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на
кредитора. В този смисъл са Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д.
№ 1809/2023 г., Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС,
ІV г. о., както и Определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І
г. о.
В конкретния случай съдът съобрази също така, че изпълнителното дело е било
висящо към момента на предявяване на исковата молба, като едва след получаване на
препис от исковата молба ответникът предприема действия по прекратяване на
изпълнителното дело – същото е прекратено на 11.07.2024 г. Следователно, дори и
липсата на изпълнително дело да би било основание за отпадане на отговорността за
разноските за ответника, то в настоящия случай към момента на завеждане на иска е
било налице висящо изпълнително дело, поради което несъмнено ответникът с
поведението си е предизвикал повдигането на настоящия спор пред съд, поради което
не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ГПК и разноските
следва да се възложат в тежест на насрещната страна.
По евентуалното искане за намаляване на определения и присъден от съда
размер на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца
за предоставената от него безплатна правна помощ, съдът намира, че възнаграждение
в размер на 400 лв. напълно съответства на обективните критерии, обсъдени и в
мотивната част на решението, а именно фактическата и правна сложност на дело,
защитавания материален интерес и конкретно проявена процесуална активност на
адвоката. Следователно не са налице основания за намаляването под определения от
съда размер.
Въз основа на всичко изложено, молбата на ответника за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се
остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от ответника ******** за изменение на
Решение № *****, постановеното по гр.д. № ******** по описа на ***** съд в частта
му за разноските, като разноските бъдат възложени в тежест на ищеца, вместо на
ответника, а при условията на евентуалност да бъде намалено адвокатското
възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при ***** съд: _______________________
2