Р Е Ш Е Н И
Е №
260145
Гр.Пловдив,
30.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 31.08. две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1531/2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Б. С. Т. чрез адв.Р.И. против Решение №3387 от 02.10.2017г. на ПРС, постановено по гр.д.№12026/2016г., 18 гр.с., с което е отхвърлен предявения от „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Б. С. Т. иск против К.А.А.-Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с който се иска да се провъзгласи за нищожен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30,01,2014 г., поради противоречия с добрите нрави и морала, с което е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 30.01.2014 г. между „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Б. С. Т., в качеството му на продавач и К.А.А.-Г., ЕГН **********,***, в качеството й на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор 56784.507.350 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК- гр. ****, последно изменение със заповед № 18-4779 от 22.06.2015 г. на началника на СГКК- гр. ****, адрес на поземления имот: гр. ****, с площ от 102 квадратни метра, участващо извън УПИ в поземлен имот № 290 в кв. 141 и придадено по регулация към УПИ VIII- 290 в кв. 141 по застроително –регулационния план на Северно от панаирни палати ****, одобрен със заповед №ОА-19 от 12,01,2000 г. при граници на дворното място: улица ****, УПИ I –детско учреждение и УПИ VII- 355 за сумата от 8000 лв; ОСЪДЕНА е К.А.А.-Г., да заплати на „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, сумата от 5000 лева, представляваща не заплатен остатък от продажната цена на поземлен имот, с идентификатор 56784.507.350 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК- гр. ****, последно изменение със заповед № 18-4779 от 22.06.2015 г. на началника на СГКК- гр. ****, адрес на поземления имот: гр. ****, с площ от 102 квадратни метра; а по сметка на Пловдивския районен съд да заплати сумата от 134,50 лева нотариална такса на основание чл.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД и сумата от 15 лева държавна такса по вписването, а по сметка на Община **** сумата от 200 лева представляваща местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот, като е наложена възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето.ОСЪДЕН е „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, да заплати на К.А.-Г., сумата от 3318,60 лева, представляваща разноски по делото.
С решение №836/13.06.2018 г. по в.гр.д.№2984/2017 г. ПОС, 8 гр.с. е потвърдил решението на ПРС,18 гр.с. по гр.д.№12026/2016 г. и е осъдил „ДИ-МД" ЕООД да заплати на К.А. –Г. направените пред ПОС разноски в размер на 2000 лв.
С решение №172/04.07.2019 г. по к.гр.д.№3960/2018 г. ВКС, 4 ГО е отменил решението на ПОС,8 гр.с. по в.гр.д.№2984/2017 г. в допусната до касационно обажлаване част, с която е уважен предявеният от К.А.-Г. срещу „ДИ-МД" ЕООД иск по чл.19,ал.3 ЗЗД като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.01.2014 г., както и относно таксите и разноските по делото.
Жалбоподателят „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, обжалва решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенцията на К. Г. по чл.19,ал.3 ЗЗД като изцяло неоснователна. Претендират се разноски пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение. Възразява относно размера на претендираните разноски на другата страна като прекомерни.
Въззиваемата
страна К.А.А.-Г., ЕГН **********,***,
чрез процесуалните и представители
адв. Д.Г. и адв. Д.К. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да
се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата
инстанция, съгласно представения списък.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К.А.А.-Г., против „ДИ-МД" ЕООД, за обявяване за окончателен сключеният на 30.01.2014 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот, с идентификатор 56784.507.350 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК- гр. ****, последно изменение със заповед № 18-4779 от 22.06.2015 г. на началника на СГКК- гр. ****, адрес на поземления имот: гр. ****, с площ от 102 квадратни метра, трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 290, квартал 141, при съседи на имота: 56784.507.9515, 56784.507.291, 56784.507.290.
Твърди се, че на 30.01.2014 г. страните сключили предварителен договор за покупко- продажба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 105 кв.м., участващо извън УПИ в поземлен имот № 290 в кв. 141 и придадено по регулация към УПИ VIII-290 в кв. 141 по застроително- регулационен план на Северно от панаирните палати ****, одобрен със Заповед ОА-19 от 12.01.2000 г., при граници на дворно място: ул. „****“, УПИ I- детско учреждение и УПИ VII-355, които е идентичен с по-горе описания недвижим имот за сумата от 8 000лв. Твърди се, че страните били уговорили, че окончателният договор следвало да сключи в срок до три месеца, считано от датата на подписване на предварителния договор- 30.04.2014 г. Твърди се, че с подписването на предварителния договор, ищцата заплатила на продавача част от продажната цена в размер на 3 000лв, като остатъка от договорената сума от 5 000лв, купувачът следвало да заплати при сключване на окончателния договор. Продавачът не бил предприел каквито и да е било действия, за да изпълни поетите си с предварителния договор задължения, което пораждало правния интерес на ищцата от предявяването на настоящия иск за обявяване за окончателен предварителен договор от 30.01.2014 г.
Ответното дружество оспорва иска, твърди че ищцата не е изпълнила задължението си по договора да заплати сумата от 3000 лева, като в договора липсвало изрично волеизявление на продавача, че е получил сумата. В тази връзка навежда възражения, че процесната сума не била осчетоводена при ответното дружество, което обстоятелство представява индиция, че същата не е получена от продавача.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните настоящият съдебен състав, направи следните правни изводи:
Решението на първоинстанционният съд, с което е отхвърлен предявения насрещен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, потвърдено от ПОС-8 гр.с. по гр.д.№2984/17 г. – не е допуснато до касасионно обжалване и е влязло в сила.
Ето защо
предмет на настоящето въззивно производство е иск с правна квалификация по чл.
19, ал. 3 ЗЗД:
За да уважи иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, РС е приел, че са налице всички предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно: страните са подписали предварителен договор за продажба на недвижим имот, собствен на ответника, в изискуемата от закона форма; че в договора са съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор – индивидуализиран е според документа за собственост имота, предмет на продажбата, посочена е и продажна цена, че ищецът е изпълнил своето насрещно задължение по предварителния договор – платил е част от продажната цена - сумата от 3000 лв. при подписването на предварителния договор, че доколкото липсват доказателства ответното дружество да е изпълнило задължението си да сключи окончателен договор, същото се явява неизправна страна.
За да е изпълнен е фактическият състав на чл.19 ал.3 ЗЗД предварителният договор трябва да е сключен в изискуемата от закона форма, да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, имота предмет на продажбата е надлежно индивидуализиран и да е собствен на продачава, да е посочена продажната цена. Купувачът е изпълнил задължението си по договора, заплащайки сумата от 3 000лв, като изрично в чл.3 ал.1 от договора е отбелязано, че сумата е заплатена в брой, като договора има характер и на разписка от продавача за получаване на тази сума. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че първоначално договорената цена е заплатена от купувача и съответно получена от продавача, предвид на което обстоятелство, купувачът се явява изправна страна по предварителния договор. Фактът, че сумата от 3000 лв. не е осчетоводена при ответното дружество, не променя направения извод, предвид на обстоятелството, че дружеството в подписания предварителен договор е формирало воля за получаване на част от договорената сума.
Няма спор, че в уговореният тримесечен срок продавачът не е предприел действия за сключването на окончателен договор.
В отменителното решение №172/04.07.2019 г.на ВКС,4 ГО по гр.д.№3960/2018 г. са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото да се извърши служебна проверка по чл.363 ГПК като се съберат доказателства относно регулационния и правния статут на процесния имот; да се осъди приетата СТЕ, както и заявеното от в.л., че такъв имот реално представляващ улица и торотоар в района няма, като и че той попада в улична регулация и не може да бъде застроен,че процесния имот представлява незасторен терен, попадащ в улица като една част от него е с тротоарни плочи, а друга – попада в уличното платно – да се обсъди дали той не е общинса собственост – публична или частна; да се обсъди идентичността на процесния имот,, както той е индивидуализиран в ИМ и в процесния предварителен договор; да се обоснове дали уличната регулация е приложена по отношение на придаваемата към улицата южна част от имот 290 с площ 102 кв.м.
В предварителния договор процесният имот е описан като празно дворно място с площ от 105 кв.м., участвуващо извън УПИ в поземлен имот №290 в кв.141 и придадено по регулация към УПИ VIII-290 по застроително-регулационния план на „Северно от панаирни палати ****“, одобрен със заповед №ОА-19/12.01.2000 г. при граници на дв.място: ул.“****“, УПИ I-детско учреждение и УПИ VII-355.
От приетото по в.гр.д.№2984/17 г. на ПОС заключение на СТЕ се установява, че процесният имот реално представлява улица и тротоар и попада в уличната регулация.
В.л.Г. в т.5 от заключението е посочил, че категорична идентичност между дворното масто, описано в предварителния договор и ПИ с идентификатор 56784.507.350 по КК не може да се установи поради неточност на описанието на имота в предварителния договор, където е казано, че дв.място от 105 кв.м. е извън УПИ VIII-290 и същевременно, че е придадено по регулация към същия УПИ. Според т.6 от заключението в.л. Г. имотът по предварителния договор е придаваемия по регулация към улица ПИ с ид. 56784.507.350, както и че няма данни регулацията да е приложена, а същевременно от приетите по делото заключения по оценителните експертизи на в.л. Х. и Р. при огледа на място са установили, че имота попада в улица като част от него е с тротоарни плочи, а останалата част – папада в уличното платно с асфалтова настилка.
В настоящето производство пред ПОС е прието писмо от Община **** – л.71 от д.ПОС, от което е видво, че Община **** не е предприела процедура по отчуждаване на имот с ид. 56784.507.350. От приетото пред ПОС заключението на в.л. Б.Й. – основно от 12.05.2020 г./л.38 от д./и допълнително от 21.08.2020 г. /л.74 от д./ - неоспорени от страните и според съда компетентно изготвени, се установява, че в предвижданията на рег.план от 1968 г. е от имот пл.№290 да се отнеме и да се придаде към уличното пространство имот с площ от 102 кв.м. между точките 7,4,5,6, и 7 по приложената на л.40 скица, която площ отговаря на площа на имота по предварителния договор, но в предварителния договор е написано, че спорният имот се придава към имот пл.№290 вместо, че се отнема от него и се придава към улицата –т.е. налице е несъответствие, което води до извода, че имота в предварителния договор не е надлежно индивидуализиран.
В.л.Б.Й. *** е предприела процедура по отчуждаване на имот с идентификатор 56784.507.350, но тази процедура не е приключила, т.е. имота продължава да е частна собственост. След като спорният имот е частна собственост, то съгласно чл.200,ал.1 ЗУТ за да е предмет на правни сделки той следва да отговаря на изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ, които са да има най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност. От горното следва, че процесният имот не може да бъде предмет на правна сделка, тъй като не отговаря на изискванията на закона за лици и повърхност.
По изложените съображения предявеният иск за обявяването на предварителния договор за окончателен, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не до същите изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което решението му като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл.19,ал.3 ЗЗД да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на въззивника следва да
се присъдят направени по делото разноски в размер на
Мотивиран от
горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №3387 от 02.10.2017г. на ПРС, постановено по гр.д.№12026/2016г., осемнадесети гр.с. в допуснатата до касационно обжалване част по отношение на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД както и относно таксите и разноските по делото и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от К.А.А.-Г., ЕГН **********,*** против „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, представлявано от Б. С. Т. иск за обявяване за окончателен сключения на 30.01.2014 г. между „ДИ-МД"
ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на продавач и К.А.А.-Г., ЕГН **********, в
качеството й на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор 56784.507.350 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със заповед №
КД-14-15/01.02.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК- гр. ****, последно
изменение със заповед № 18-4779 от 22.06.2015 г. на началника на СГКК- гр. ****,
адрес на поземления имот: гр. ****, с площ от 102 квадратни метра, участващо
извън УПИ в поземлен имот № 290 в кв. 141 и придадено по регулация към УПИ VIII- 290 в кв. 141 по
застроително –регулационния план на Северно от панаирни палати ****, одобрен
със заповед №ОА-19 от 12,01,2000 г. при граници на дворното място: улица ****,
УПИ I –детско
учреждение и УПИ VII-
355 за сумата от 8000 лв
ОСЪЖДА К.А.А. – Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „ДИ-МД" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Б. С. Т. направените в настоящото производство разноски в размер на 2 000лв./ две хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: