Решение по дело №5340/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 732
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20183110205340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   ………………/………………….… , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5340 по описа на ВРС за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „П.к.“ ЕООД ЕИК ЕИК ********* подадена чрез адв. И.З. от ВАК, против НП № В-0046350/16.05.2018тод. на Директора в регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което на търговеца  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 209 от ЗТ за нарушаване на чл. 114, т.3 б. „а“, “б“ и „в“ от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че в хода на адм. наказателното производство било допуснато особено съществено нарушение на процес. правила, не била налице обективната страна на нарушението, установяването на нарушението не Било подкрепено с доказателства и моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, същият заявява, че оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение – проверката не била извършена на датата посочена в НП.

За въззиваемата страна, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Късно вечерта на 24.03.2018год., около 23:55ч., св. А. ***, извършила проверка в дискотека „Premium music club“ находяща с в гр.Белослав, обл.Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №7 и стопанисвана от въззивното дружество. Проверката била извършена съвместно със служители на ТД на НАП Варна, на ОД на МВР Варна и такива от други държавни институции. По време на проверката било установено, че обекта разполага със 140 седящи места за обслужване на клиенти както и че обекта е с утвърдена категория 2 звезди съгласно издадено удостоверение от Община Белослав № 00048/11.02.2011год. Констатирано било също така, че на входната врата на обекта или в близост до нея няма поставена табела с работно време както и информация за фирмата стопанисваща обекта, адрес на управление, име и фамилия на управител, както и телефон за контакт.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № К-2632445/24.03.2018год.

На 10.04.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 0046350, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. чл. 114, т.3 б. „а“, “б“ и „в“ от ЗТ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество.

На 16.05.2018год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 114, т.3, б. „а“, “б“ и „в“ от ЗТ и на основание чл. 209 от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани М.А. (актосъставител), С.С. и Т.А. (последните двама служители съответно на ТД на НАП Варна и на ОД на МВР Варна участвали в извършването на съвместната проверка), които в показанията си потвърждават констатациите изложени в акта и НП с нужната конкретика.

Като свидетели в хода на съдебното следствие по искане на защитата показания са дали и лицата Траяна Пенкова и Анатолий Игнатов – служители на въззивника работещи в проверявания обект, които в показанията си пред съда потвърждават, че към момента на проверката на входа на обекта не е имало информация за работно време, за фирмата стопанисваща обекта, за управителя.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 101/09.03.2017год. на Председателя на КЗП, Заповед № 364 ЛС/22.04.2015год. на Председателя на КЗП, Констативен протокол № К-2632445/24.03.2018год., протокол за проверка на документи № К-0109382/10.04.2018год. към КП № 2632445/24.03.2018год., както и Удостоверение № 00048 за категория две звезди издадено от Община Белослав.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и се кредитират от съда с доверие.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено то като  е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. АУАН е би надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснато особено съществено нарушение на процес. правила.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП въззивното дружество е наказано за нарушение на нормата на чл. 114, т.3  от ЗТ.     Съгласно чл. 114, т.3 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ /заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове/, са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, който от своя страна гласи, че на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Съгласно чл. 114, т.3 от ЗТ, освен табелата по-горния текст, те са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект и информация за: а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;б) работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт.

Не е спорно между страните, че въззивното дружество е стопанисвало проверявания обект, като и че същият притежава удостоверение за категоризация „Две звезди“ и е развивало ресторантьорска  дейност.

От друга страна с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът счита за безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата в проверявания обект, стопанисван от въззивното дружество, не е имало поставена в близост до входа на туристическия обект информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца,работното време на туристическия обект и имената на управителя на обекта с телефон за контакт. В тази връзка са всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в това число и показанията на свидетелите Пенкова и Игнатов ангажирани от страна на въззивника, които кореспондират изцяло с показанията на свидетелите А. (служител на КЗП), С. (служител на ТД на НАП) и А. (служител на ОД на МВР) всички присъствали по време на проверката. Затова и съдът намира, че нарушението е безспорно доказано и правилно е била ангажирана отговорността на въззивника по посочения текст от ЗТ. Нарушението е формално, но това изискване е въведено с оглед на защита на правата на потребителите и самото неизпълнение осъществява състав на административно нарушение, което съответно е наказуемо. АНО правилно е отнесъл към нарушената правна норма и санкционната такава на чл.209 от ЗТ, която предвижда отговорност  за не поставяне информацията по чл. 114, т. 3 в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3  от ЗТ, като в конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално предвидения й размер от 500 лева, като съдът я намира за справедлива и е лишен от възможност да я ревизира.

Предвид факта, че нарушението е извършено от юридическо лице, което носи обективна, безвиновна административнонаказателна отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на извършеното нарушение.

Правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за административно нарушение с по-ниска степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. С непоставянето на изискуемата от ЗТ информация от страна на дружеството са били засегнати съществено обществените отношения, гарантиращи осигуряването на защита на интересите  на потребителите. Нарушението е типично.

Що се касае до изложеното във фазата по същество становище на процес. представител на въззивното дружество за недоказаност на адм.наказателното обвинение обвързано с твърдения, че проверката не била извършена на датата посочена в НП, а на друга дата то определено не се възприема от съда доколкото това твърдение не кореспондира с доказателствата по делото. Нещо повече дори от ангажираните от страна на въззивника гласни доказателства се установява, че дискотеката работи само в събота, а проверяващите са влезли в обекта малко преди полунощ и са започнали проверката. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че 24.03.2018год. е точно ден събота. Вярно е, че проверката е продължила и след полунощ – видно от протокола приключила е в 01:30ч. на 25.03.2018год. Горното обаче по никакъв начин не води на извод, че нарушението вменено на въззивника е било извършено на друга дата (вероятно се има предвид следващия ден 25.03.2018год.) защото в случая нарушението е формално - било е извършено и е било установено в момента на влизане в обекта - на 24.03.2018год.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление № В-0046350 от 16.05.2018год. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „“П.К.“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.209 от ЗТ за нарушаване нормата на чл. 114, т.3, б. „а“, “б“ и „в“ от същия закон.

 

Решението подлежи на касационна проверка пред Варненски административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че мотивите и решението са изготвени.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: