№ 692
гр. Б., 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202879 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Р. ПБ“ ЕООД, с посочени седалище и адрес на
управление: *****************, чрез управителя А.А.П., срещу Наказателно постановление №
838748-F833649/23.07.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1
от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Не се излагат противпоставими възражения
на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се в аспекта на поддържаната теза за
допуснати съществени процесуални нарушения, че АУАН и НП са съставени при липсващи
съществени реквизити по см. на чл.42,ал.1,т.3 ,т.4 ЗАНН, респ. при дерогиране изискванията на
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.8 ЗАНН, като липсва конкретизация на датата на нарушението, не
е посочен видът на стоките, чието неправилно и съставомерно отразяване е в данъчна група „А“
вместо в данъчна група „Б“, липсва и самостоятелно посочване и индивидуален анализ на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се,че предвид счетоводното
отразяване и начисляване на 20% ДДС липсва ощетяване на фиска и настъпил вредоносен резултат,
което се обвързва с претенция за преоценка и квалифициране случая като маловажен по см. на
чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание „Р. ПБ“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.Р.С., която
поддържа и доразвива аргументацията за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на НП,
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К.Т., която счита, че нарушението
е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за
неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.24- НП е връчено на управителя на
въззивното дружество на 25.07.2025г., а жалбата е със щемпел,поставен от АНО, ВХ.№Ж-02-
229/07.08.2025г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка
на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „Р. ПБ“ ЕООД, ЕИК ********* стопанисва търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС -супермаркет,находящ се в г*****************,партер, като в
обекта било монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел „Термол М 020“.
На 03.07.2025 г. в 14,41 часа била извършена проверка в посочения търговски обект от св.Е. А. К.–
ст. инспектор по приходите. Проверката започнала с легитимация на контролните органи, след
която бил разпечатан съкратен отчет от фискална памет ФП №220897/03.07.2025 г. на фискалното
устройство за период от 01.01.2025 г. до 03.07.2025 г. и се установило, че за извършване продажби
на стоки на стойност 716, 68 лв. жалбоподателят като лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
не е регистрирало продажбите на стоки по данъчна група, според вида на продажбите.
Констатирано било,че задълженото лице отчита продажби в данъчна група „А“ с 0 % ДДС, вместо
в данъчна група „Б“ с 20 % ДДС, с което допуснало нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП,
административно-наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на
материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съставеният на жалбоподателя
АУАН cep. № F833649 от 08.07.2025г. бил предявен на същата дата 08.07.2025 г. на управителя,
който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е било депозирано
писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка
сер.АА №0168532/03.07.25 г. са обективирани констатации, съгласно които обектът представлява
супермаркет от около 135 кв. м., като продажбите в този обект се отчитат чрез програма
„Микроинвест“,инсталирана на две компютърни конфигурации, свързани с две фискални
устройства. Подробно е описано,че в обекта се извършват продажби на хляб на цени от 1.50 до
4.00 лв., на млечни и месни произведения, на захарни изделия,спиртни напитки, пакетирани
хранителни стоки, перилни и почистващи препарати. Отразено е,че в 14.,37 ч. е извършена
контролна покупка на една „морена“ на стойност 0.90 лв.,за която е издадена ФКБ
№220883/03.07.2025 г. на същата стойност, и в съответствие с изискванията на чл.26,ал.1,от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Обективирани са и правнозначимите констатации в цит. Протокол
за извършена проверка сер.АА №0168532/03.07.25 г.,а именно,че съгласно съкратени отчети
№220897/03.07.2025г. и с №011027/03.07.2025 г. се установяват регистрирани продажби в данъчна
група „А“ вместо в данъчна група „Б“.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна
установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т.ч. чрез показанията на актосъставителя Е. К. и св.Д. Г..
В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса
на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни процесуално-правни въпроси за
процесуална законосъобразност на издадените АУАН и НП.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г.
Настоящият състав приема,че не е спазен задължителният минимум от съдържателни критерии
относими в АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Като оцени конкретната специфика на
нарушението, въведено с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/2006 г. съдът формира
вътрешната увереност, че не е постигната пълна и ясна детайлизация на нарушението с оглед
липсата на конкретизация на продажбите по вид стоки, неправилно класифицирани в данъчна
група „А“ вместо в група „Б“.
2
Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
В случая нормата на чл. 27, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, чрез изчерпателно
изброяване стандартизира възможните алтернативи на стоки и услуги попадащи в данъчна група
„А“ с 0% ДДС, а именно за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС. Следователно, набелязани са ясни критерии за класификация на
продажбата на определени стоки и услуги в данъчна група „А“. Поради това и за да бъде доказана
предложената с АУАН и НП хипотеза за неправомерно съотнасяне на продажбите към данъчна
група „А“, по арг. на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с оглед облагаемостта на
продаваните стоки с 20 % ДДС, продажбите следва да бъдат индивидуализирани по вид
стоки/услуги и чрез отделно издадените за тях ФКБ, за да се прецени най-общо техния материален
родов порядък, респ. да бъде установено самото извършване на облагаемата доставка на стоки чрез
материализиращите ги отделни ФКБ.
В този см. е и актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 3341 от
9.04.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 235/2025 г. : „Следователно за отделните
продажби на бира по процесните касови бележки е осъществен самостоятелен състава на
административното нарушение. Няма пречка в рамките на една проверка да бъдат
установени повече от едно нарушения, които да бъдат отразени в един протокол, като за
тях да бъде съставен общ АУАН. Няма пречка също, за установените четири нарушения да
бъде издадено едно общо НП, стига да е спазено изискването на чл. 18 ЗАНН - за всяко
отделно административно нарушение да бъде наложено отделно наказание.“
В този см. и в аналогичен случай, изследващ допуснато нарушение на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е формирана практика на касационната инстанция в Решение № 1304 от
20.12.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1498/2023 г. Изцяло в този см. е и практиката, отразена в
Решение № 1397 от 13.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2237/2024 г. при акцентиран
аналогичен фактологичен аспект на установена непълнота при описание на продажбите по вид
стоки и услуги, включващи се в отделните данъчни групи.
В случая действително Протоколът за извършената проверка от 03.07.2025 г. има характер на
официален документ – съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, който не е оспорен по
надлежния ред. Но този протокол сам по себе си установява отразени в него обстоятелства и факти
в най-общ порядък, включително за осъществявани в обекта продажби на хляб , на млечни и
месни произведения, на захарни изделия,спиртни напитки, пакетирани хранителни стоки, перилни
и почистващи препарати.
Отсъства обаче тясна индивидуализация в обстоятелствена част на АУАН и в НП,на конкретните
извършени продажби на стоки (чрез посочените касови бележки),което да позволи прецизиране и
изпълване с конкретно проверимо съдържание констатацията за допуснато нарушение на
чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно правилото на чл. 27, ал. 1, Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължените лица по чл.3
следва да регистрират "всяка продажба", т. е. инкриминира се форма на неправомерна дейност за
всяка документирана чрез отделна касова бележка продажба с неправилно класифициране по
данъчна група на вида стока/услуга, с което се осъществява самостоятелно състава на визираното
административно нарушение. Няма законова пречка в рамките на една проверка да бъдат
установени повече от едно еднакви по вид нарушения, които да бъдат систематизирани в един общ
акт за установяване на административно нарушение. Пред решаващите правомощия на наказващия
орган не стои и ограничение за установените множество административни нарушения /чрез
извършени отделни продажби съгласно издавани отделни ФКБ/ да бъде издадено едно общо
наказателно постановление, стига да е спазено изискването на чл. 18 от ЗАНН, т. е. за всяко
3
отделно административно нарушение да бъде наложено отделно наказание. В случая балансът,
установен с общия санкционен принцип на чл.18 ЗАНН е нарушен, като липсва обективно
проследимо съответствие между фактически извършените от дееца продажби и базисните
характеристики на деянието, предвидено в състава на чл. 27, ал. 1,т.2 от посочената Наредба.
Изчерпателното очертаване обстоятелствата относно отделните продажби с посочване на
издадените за тях ФКБ, документиращи неправилно класифициране по данъчни групи стоките по
чл.6,ал.1 ЗДДС, обуславя възникването на административно-наказателната отговорност.
Следователно, преценено както в количествен, така и в съдържателен план,административно-
наказателното обвинение следва да е ясно и достъпно,както за съда, а така и за санкционираното
лице. Не е възможно за дружеството да бъде наложено еднократно административно наказание във
вр. с реализиран общ оборот от продажби, при липса на понятна определеност на вида стоки,
предмет на облагаеми доставки и извършвани многократно, за общ период 01.01.2025 г.-03.07.25 г.
Съгласно общото правило на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на ДДС е 20 на сто за
облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично
посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. В отклонение от този общ
принцип е корелиращата с хипотезата на чл.27,ал.1,т.4 от Наредбата намалена ставка 9% за
доставки на определена категория стоки съгл.чл.66а,ал.1,т.2 доставка на книги на физически
носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни
книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или
ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения - вестници и списания, на физически
носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло
или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно
съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; и т.3. доставки на храни,
подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули
по приложение № 4.
Действително, принципът е,че ако има претенции за намалена или нулева ставка по всяка
конкретна продажба, тя трябва да се обоснове от заинтересованото лице, т. е. да се посочат
предпоставките за прилагане на предвидено от закона изключение от стандартната ставка.
В случая обаче нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани отделните извършени от „Р.
ПБ“ ЕООД продажби в съответствие с изискването на на чл. 27, ал. 1, Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, за да се отрече тезата за възможно тяхно класифицираните в данъчна група „А“, респ. в
АУАН и НП се борави с декларация за „регистрирани продажби на стоки на стойност 716,68 лв.“
при това неясно, еднократно или многократно извършени, и в продължителен период от
01.01.25г.- 03.07.2025 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.66б ЗДДС нулева ставка на данъка
се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната,
посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140, 146 и 173.
Липсата на фактическа обосновка на вида/категорията стоки, не подпомага обективното начало при
изследване и проверка на хипотезата за относимост на продажбите към данъчна група „А“ съгл.
чл.27, ал.1,т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в другите две възможни алтернативи на посочената
разпоредба - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък или за
стоки и услуги, както и за продажби, за които не се начислява ДДС.
По отношение на освободените доставки се прилага специалният режим на Глава четвърта.
„Освободени доставки и придобивания“ /Доставки, свързани със здравеопазване; Доставка,
свързана със социални грижи и осигуряване; Доставка, свързана с образование, спорт или
физическо възпитание; Доставка, свързана с култура, Доставка, свързана с вероизповедания както
и др. чл.43-чл.50 ЗДДС/
Съгласно чл.113,ал.9 ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този
закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да
посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Т.е. по силата на
препращащата норма на чл.113,ал.9 ЗДДС, следва, че доставки,за които не се начислява ДДС,са
попадащите в приложното поле на чл.97а,ал.1 и ал.2, чл.99 и чл.100, ал.2 ЗДДС.
4
В оспореното наказателно постановление е направен извод, че е допуснато нарушение на
нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС, а именно на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/2006 г.
В правилото на чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни признаци на
задължението са въздигнати обективният - за регистриране всяка продажба на стока или услуга в
съответстващата данъчна група и субективният признак - лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, и 2.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ, каквото несъмнено е дружеството „Р. ПБ“ ЕООД. С
нормата на чл.27,ал.1,т.2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са въведени допълнителни критерии за
отчетност и технически механизми за стриктно проследяване от приходна администрация на
извършваните продажби според относимата данъчна група. Задължението за класифициране на
продажбите на стоки и услуги по данъчни групи съответстващи на техния вид по см.на чл.27,ал.1
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. завишава и ползва отчетността, и неизпълнението му не става
автоматично неутрално за административно-наказателното право и лишено от обществена
опасност в случай на законосъобразно начисляване на ДДС в справките декларации на данъчния
субект.
Съгласно разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000
лв. А съгласно приложената алтернатива на изр.2 на чл.185,ал.2 ЗДДС: Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвид санкционната норма на
чл.185,ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. При това положение при
законосъобразно и пълно очертаване на фактическия състав на нарушението, имуществена санкция
в минимален размер на 1000 лв. би била пропорционално отмерена предвид поредността на
нарушението като първо и липсата на данни указващи, на изграждане на модел на данъчно
организиране и отчитане на търговската дейност, основаващ се на заобикаляне на закона чрез
създаване занижени механизми за отчетност и проследимост на облагаемата икономическа
дейност.
Единствено в принципен план, при обективно изяснена фактическа обстановка и доказано
нарушение/нарушения за извършена конкретна продажба не би намерила приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Обстоятелството, че дадено нарушение е формално, елиминира възможността от
него да се преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ
фактор по чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение
на тази разпоредба. Преценката, дали конкретно административно нарушение представлява
маловажен случай изисква комплексно обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е
подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част
от тях) относно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на конкретното деяние,
значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на
нарушението. В случая при процесуално законосъобразно индивидуализиран състав на нарушение,
същото не би било третирано като маловажно по см. на чл.28 ЗАНН, т.к. става въпрос за вероятно
създадена систематична трайност в един продължителен период 01.01.25 г.-03.07.25 г. при
организиране на занятието и отчитане на данъчноправно релевантни елементи, свързани с
дейността на дружеството, което като вид неправомерна дейност занижава възможността за
контрол на търговската дейност на жалбоподателя.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения с оглед недоказана и неизяснена фактическа
обстановка.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което
своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства,
документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 400 лв. за заплатен
адвокатски хонорар. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на НАП,гр.С.. Водим от
5
горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 838748-F833649/23.07.2025г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя - „Р. ПБ“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.С. да заплати на „Р. ПБ“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 400 лева, представляваща разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6