РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1149
гр. Пловдив, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 341 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от А.С.Щ., с ЕГН **********,*** против
Решение № 2153-15-27/18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в
частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив досежно установената за събиране сума в общ
размер на 17 363.38 лв., в това число главница в размер на 12 276.05 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2020 г. и лихви в размер на 5 087.33 лв., начислени към 02.11.2022 г.,
както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
установените с решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив
вземания. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. К.В.-М., е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се
становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази
насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение № 2153-15-27/18.01.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив е оставено в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта за възстановяване
недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в общ
размер на 17 363.38 лв., в това число
главница в размер на 12 276.05 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2020 г.
и лихви в размер на 5 087.33 лв.,
начислени към 02.11.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.
6. За да постанови
този резултат, горестоящият в йерархията административен орган е приел за
установено следното:
С Разпореждане №
РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 113 и
чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено А.С.Щ. да възстанови недобросъвестно
получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 46 340.14
лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2020 г. в размер на
28 229.63 лв. и законна лихва в размер на 18 110.51 лв., начислена на основание
чл. 113 от КСО до 02.11.2022 г. С посоченото разпореждане задължението за
периода от 01.12.1999 г. до 31.12.2011 г. в размер на 32 907.21 лв. е погасено
по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
Обжалваното Разпореждане №
РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022 г. е издадено въз основа на влязло в сила
Разпореждане № **********/Протокол № N01476/04.12.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
В тази насока е необходимо да се
посочи, че с решение на Върховен административен съд № 9140/18.10.2022 г.,
постановено по административно дело № 3374/2022 г. е оставено в сила решение №
128/24.01.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по
административно дело № 838/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на А.С.Щ. срещу
Решение № 2153-15-78/10.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
потвърденото с него разпореждане № **********, протокол № N01476/04.12.2020 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
С Разпореждане №174/30.06.2000г. на А.С.Щ.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж, на основание чл. 2, ал. 1 от
отменения Закон за пенсиите /ЗП/, чл. 46а от отменения ЗП и § 25 от ЗИДЗП
/1996/отм./, считано от 01.12.1999 г., при навършена възраст 53 години и 7 месеца.
Във връзка с направен преглед през
2013 г. на пенсионните досиета в ТП на НОИ – гр.Пловдив, е преценена
необходимост от установяване правомерността на отпуснатата пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.С.Щ., съгласно посоченото разпореждане.
От страна на органите на ТП на
НОИ-Пловдив е извършена проверка на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, в
хода на която Щ. не е представила исканите оригинални документи за осигурителен
стаж, а със собственоръчно подписана декларация, е удостоверила периода на
осигуряване и наименованието на осигурителите, при които е положен
осигурителния стаж.
Компетентните органи в ТП на НОИ в
рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили
съответните проверки, в хода на които са събрани във възможната пълнота
необходимите документи, удостоверяващи положения от Щ., осигурителен стаж, при
различните осигурители.
В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила
информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка
2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – гр.Пловдив, към което са
приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, сред
които и пенсионното досие на А.С.Щ.. Във връзка с това, пенсионният орган е
осъществил проверки в осигурителите, при които е посочено, че е работило лицето
съгласно подаденото от него заявление за пенсиониране.
В хода на развилото се
административно производство пред органите на ТП на НОИ-Пловдив са предприети във
възможната пълнота всички необходими процесуални действия по установяване на
точния размер на осигурителния стаж на Щ., при което по безспорен начин е
установено несъответствие в осигурителния стаж, при който е отпусната пенсията
й, както в определената продължителност, така и по отношение на категорията
труд.
В резултат на събраните
доказателства от извършените проверки при осигурителите, е установено, че А.С.Щ.
няма придобит осигурителен стаж, положен в условията на втора категория труд, а
единствено има положен осигурителен стаж в условията на трета категория труд, с
продължителност 26г. 10м. и 11 дни.
В тази насока е прието, във връзка с
действително положеният осигурителен стаж от А.С.Щ., че същата няма право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от
отменения Закон за пенсиите, чл. 46а от
отм. ЗП и § 25 от ЗИДЗП/1996/отм./. Съгласно приложимата нормативна уредба, Щ.
е придобила право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 10.04.2011
г.
При тези данни, с Разпореждане № **********/Протокол
№ 01476 от 04.12.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2
б.“а“ от КСО и чл.68 ал.3 от КСО, е отменено Разпореждане № 174/30.06.2000 г.
и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, на основание
чл.68 ал.3 от КСО, при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория (на
основание чл.104 от КСО) – 26 г. 10 м. 11 д.
Щ.
е обжалвала Разпореждане
РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив пред
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който по повод жалбата е постановил Решение № 2153-15-27/18.01.2023 г. С решението
е заличено като погасено по давност задължението на лицето по процесното
Разпореждане № № РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 28 976.76 лв., от които главница в
размер на 15 953.58 лв. и лихва за минало време в размер на 13 023.18 лв.,
като разпореждането е потвърдено в останалата част за събиране
на сумата в общ размер на
17 363.38 лв., в това число главница в размер на 12 276.05 лв. за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2020 г. и лихви в размер на 5 087.33 лв., начислени към 02.11.2022 г.,
както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението, която именно е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е
приел в своето решение за неоснователно твърдението на Щ. за добросъвестност, като
е приел, че същата се е пенсионирала при по-благоприятните условия на чл. 2,
ал. 1 от отменения Закон за пенсиите при условие, че не е придобила стаж от
категория, различна от трета, а се е пенсионирала 1 година и 5 месеца по-рано
спрямо общата възраст за пенсиониране за жените през 1999 г.
Следователно, прието е, че лицето е
съзнавало, че получава пенсия, на която няма право при положение, че към заявлението
за пенсиониране са представени документи за стаж, който тя реално не е
положила.
Неразделна
част от решението са справки: № 1 за размера на първоначалното задължение за
периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2020 г., № 2 за размера на заличеното по
давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и № 3 за
размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2020 г.
7. Приложено за послужване по настоящото
дело е адм. дело № 838/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно
с адм. дело № 3374/2022г. по описа на ВАС, от което се установява, че с жалба вх.
№ 1012-15-84/15.02.2021 г., Щ. е оспорила Разпореждане № **********/Протокол № 01476 от
04.12.2020г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив, по повод на
която е постановено Решение № 2153-15-78
от 10.03.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 01476 от 04.12.2020г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. По жалба на Щ. срещу така
издаденото решение е образувано адм. дело № 838/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, приключило с влязло в сила на 18.10.2022 г. Решение
№ 128/24.01.2022г., с което жалбата на Щ. е отхвърлена.
8. В хода на съдебното производство по адм.дело
№ 838/2021г. към доказателствения материал по делото са приобщени представени
от Областна дирекция на МВР-Пловдив, Отдел „Икономическа полиция“, съгласно
писмо с вх. № 13751/29.07.2021г. по
описа на съда, заверени копия от документи, съдържащи се в пенсионното досие на
жалбоподателката, приобщено като веществено доказателство по преписка №
5645/2020 г. /преписка № 282/2020 г. по описа на сектор ИП – Пловдив.
ІV.
За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на Ръководител ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО (в
приложимата редакция) административен акт от компетентен орган – длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
За
пълнота следва да се добави, че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата
редакция) длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно изплатените суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на ПО в ТП на НОИ, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на ТП на НОИ.
С
разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) е въведено
специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени
суми за пенсии, а именно, че дължимите суми по разпорежданията се събират чрез
удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114,
ал. 5 способи, поради което се изключва приложението на общата разпоредба на
чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба, длъжностните лица по ал. 1
издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за
пенсии. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно
изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът,
посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, ето защо в случая разпореждането е издадено от
компетентен орган.
В нормата на чл. 114, ал.
1 от КСО (посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане) е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми
за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3.
на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Впрочем, това е и спорният между
страните по делото въпрос.
10.
Разрешаването на този
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Макар да липсва легално определение за
понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както
и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на
невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява
премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.
11. Процесното разпореждане е издадено след
влизане в сила на разпореждането, на което то се основава. В тази насока е
необходимо да се посочи следното:
КСО не сочи кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение в случая следва да намери чл. 296 от ГПК. С оглед
възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането
не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване, същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и
когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото
в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта и наличието на влязъл в сила такъв акт, означава, че даденото
с него разрешение на конкретен административен въпрос, е задължително не само
за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда,
затова обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена.
Тези
съображения, включително и изложеното в т. 7 от настоящото решение, налагат да
се приеме, че Разпореждане
№ **********/Протокол № 01476 от 04.12.2020г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, послужило като основание за издаване на
процесното разпореждане от 02.11.2022г., е влязло в законна сила на 18.10.2022г.
12. Безспорно,
в тежест на жалбоподателката в настоящото производство, е било да докаже
наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл.2, ал.1 от
ЗП/отм./,чл.46а от ЗП/отм./ и §25 от ЗИДЗП/1996г./отм/, но такова доказване не
е извършено от нейна страна. При това положение и след като не са били налице
условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на
недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото
го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на
неоснователно получените от жалбоподателката суми, размерът на които е
предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 99, ,ал.1, т.2,
буква „а“ от КСО (в приложимата редакция), а именно № **********/Протокол №
01476 от 04.12.2020г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив.
Тези изводи не бяха оборени в хода на
настоящото производство, въпреки дадените на жалбоподателката указания в тази
връзка.
От събраните и неоспорени от
жалбоподателя доказателства, в т.ч. заверени копия на оригиналното пенсионно
досие на Щ., приобщени към доказателствения материал по адм.дело № 838/2021г.
на Административен съд - Пловдив, се установява, че в заявлението за пенсия има
положени подписи, в т.ч. под описа на представените документи, които не са
оспорени, поради което и следва да се приеме, че са положени от жалбоподателката
и/или упълномощено от нея лице.
Няма данни, а и не се твърди
жалбоподателката да е подала друго заявление, съответно да е разполагала с
други удостоверения УП-2 и/или УП-3, които да е представила и които да
удостоверяват реалните й осигурителен стаж и доход, поради което отговорността
за декларираната невярна информация в случая е нейна.
Отделно от това, не е спорно, че към
тази дата – 19.06.2000г. Щ. не е имала необходимите възраст и осигурителен
стаж, даващи й право да се пенсионира по общия ред, поради което, и дори тя да
не е посочила документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от втора категория,
съответно не тя или упълномощено от нея лице, да ги е представило, то, за да се
установи, че е била добросъвестна, би следвало да представи документите, които
е представила и/или да изиска да бъдат събрани по съответния ред от
осигурителите. Такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на
административното, нито в хода на настоящото съдебно производство. Впрочем,
няма и твърдения в тази насока.
Както вече се посочи и по-горе, в
тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на изискуемия
осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.2, ал.1 от ЗП/отм./, чл.46а от
ЗП/отм./ и § 25 от ЗИДЗП/1996г./отм./, което обаче не е сторено. Впрочем, това
не е било сторено и в хода на развилото се административно производство,
приключило с влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол № 01476 от 04.12.2020г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив.
Видно от административната преписка,
компетентните органи в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на съдействие от страна на
жалбоподателката. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се
отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие,
което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е
налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от
длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така, не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (в този смисъл е и
практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм.
д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. №
8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г.,
VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и
др.).
При това положение, следва да се
обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции,
обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините, като
такъв от втора категория,съгласно условията на полагане на труд и
продължителност, даващи му право да се пенсионира при условията на чл.2, ал.1
от ЗП/отм./, чл.46а от ЗП/отм./ и § 25 от ЗИДЗП/1996г./отм./.
Независимо от гореизложеното, в хода
на извършената проверка, органите на пенсионното осигуряване са извършили
множество проверки, в хода на които са събрали всички възможни документи,
удостоверяващи положен от Щ. стаж при различни осигурители, но нито един от
тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗП/отм./, чл.46а от ЗП/отм./ и §
25 от ЗИДЗП/1996г./отм./, и/или стаж от втора категория, при условия на полагане
на труд и продължителност, даващи основание за признаване на стаж по посочените
разпоредби.
Както се сочи в решение на ВАС на РБ
по друг казус, касаещ идентична хипотеза в същото поделение на ТП на НОИ гр. Пловдив
„...стаж от втора категория трудно може
да бъде забравен...“ (така
Решение № 2179 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от
14.05.2016 г. по адм. дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по
адм. дело № 8588/2015 г.).
Освен това и както се посочи вече, Щ. се е пенсионирала, считано от 01.12.1999г.
по подаденото от нея заявление, т.е. към този момент същата не е била навършила
обективно възрастта (55 години) съгласно приложимите разпоредби за придобиване
на пенсия дори в общата хипотеза на пенсионния закон.
Ето защо, правилно е прието от
административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.
Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.
114, ал. 1 от КСО.
Само за пълнота следва да се добави,
че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ гр. Пловдив, липсва подробна конкретизация на претендираните суми за
възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в справки в
табличен вид, неразделна част от решението. Ето защо,
в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е
актуално и при действието на АПК), според което „... Мотивите
към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до
страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал
акта...“. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросните
справки, съставляващи част от административната преписка, са посочени
основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите
върху тях.
13. Констатираните по-горе обстоятелства, които няма
да бъдат преповтаряни, категорично
сочат, че жалбоподателката е била недобросъвестна по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, както при получаване на пенсията си за
ОСВ, която определено не й се е полагала, така и при подаването на заявлението
и документите за отпускането й, с които невярно са декларирани релевантни (за
отпускането на тази пенсия) факти и обстоятелства.
14. По отношение на възражението на
жалбоподателката за изтекла погасителна давност досежно установените с
решението на Директора на ТП на НОИ-Пловдив вземания, е необходимо да се посочи
следното:
Погасителната
давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период,
за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова
вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от
неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е
приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща обаче към
момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Съгласно
чл. 115 от КСО вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
прекъсването на давността. След като законодателят в специалния закон ДОПК е
приравнил лихвата към публичните задължения, то и за нея се прилага давността,
която е за тези задължения. Като се има предвид, че лихвата следва главницата,
няма основание за разделяне на давността по отношение на тях.
При
това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
пенсии (неправилно
изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., този петгодишен погасителен
давностен срок започва да тече от 01.01.2018 г. и съответно изтича към 31.12.2022
г., съответно за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., започва да тече от
01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019
г., започва да тече от 01.01.2020 г. и изтича на 31.12.2024 г., и за периода от
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г., започва да тече от 01.01.2021 г. и изтича на
31.12.2025 г., като към датата на издаване на процесното разпореждане - 02.11.2022г.
и към датата на издаване на потвърждаващото го частично решение – 18.01.2023г.,
в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО,
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
При
изчисляване на давностните срокове, включително и при формиране на извод за
изтичането им към настоящия момент, следва без всякакво съмнение да се
съобразят и разпоредбите на чл. 115, ал. 3 - 5 от КСО /в приложимите редакции/,
регламентиращи правила относно спиране и прекъсване на давността. Така на
основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО давността е спряна на 20.12.2022г. с
депозиране на жалбата срещу процесното разпореждане, докато продължава спорът
относно вземането. Впрочем, на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО давността
е спряна още с образуване на административното производство по издаване на
разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 2,б.“а“ от КСО, докато трае производството.
И
най-сетне, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. второ от КСО /в приложимата
редакция/ предвижда, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността. В случая за вземанията на
НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст)
и за лихвите върху тях за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., и от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г., този десетгодишен погасителен давност срок
започва да тече, съответно от 01.01.2018г., от 01.01.2019 г., от 01.01.2020г. и
01.01.2021г. и изтича към 31.12.2027 г.,
към 31.12.2028 г., към 31.12.2029г. и към 31.12.2030г.
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че в случая не е изтекъл, нито
петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
предложение първо от КСО, нито десетгодишният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предложение второ от КСО за задълженията на
жалбоподателката за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2020г., както за главници,
така и за лихви.
15. Изложеното до тук обосновава крайния
извод за законосъобразност на Решение №
2153-15-27/18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта,
с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01231866/02.11.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив досежно установената за събиране сума в общ
размер на 17 363.38 лв., в това число главница в размер на 12 276.05 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2020 г. и лихви в размер на 5 087.33 лв., начислени към 02.11.2022 г.,
както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението.
Това има за последица неоснователност
на жалбата, с която е сезиран съдът. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на НОИ се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Щ., с ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-27/18.01.2023
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е оставено в
сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01231866/ 02.11.2022 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив досежно установената за събиране сума в общ размер на 17 363.38 лв., в
това число главница в размер на 12 276.05 лв. за периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2020 г. и лихви в размер на 5
087.33 лв., начислени към 02.11.2022 г., както и допълнително начислена лихва
по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА А.С.Щ., с
ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт - гр. София, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: