№ 9845
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110148891 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Чайка“ ЕООД срещу
„Хидроинженеринг груп“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото открито заседание в зависимост от процесуалното поведение
на страните.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2022 г. от
10:00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви негов представител в съдебно заседание, съдът
може по искане на ищеца да постанови неприсъствено решение по чл. 239 ГПК спрямо него.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
1
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
„Чайка“ ЕООД е предявило срещу „Хидроинженеринг груп“ ЕООД осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 9000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 23.10.2018
г. за изпълнени услуги по заваряване на технологични тръбопроводи на обект
„Пречиствателна станция за отпадни води“ – гр. Асеновград, за което е издадена фактура №
********** от 29.11.2019 г., сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане на възнаграждението съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от
23.01.2018 г., сумата в размер на 4478,69 лева, представляваща невъзстановена гаранция за
добро изпълнение удържана през 2018 г., сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща
неустойка за забавено възстановяване на удържаната през 2018 г. гаранция съгласно раздел
VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., сумата в размер на 3898,77 лева, представляваща
невъзстановена гаранция за добро изпълнение удържана през 2019 г. и сумата в размер на
2399,13 лева, представляваща неустойка за забавено възстановяване на удържаната през
2019 г. гаранция съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2021 г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на Договор от 23.01.2018 г. ответникът му възложил да
изпълни на свой риск и със собствени средства и труд всички дейности по заваряване на
технологични тръбопроводи на обект „Пречиствателна станция за отпадни води“ – гр.
Асеновград. Поддържа, че изпълнил задълженията си по договора, за което били подписани
двустранни протоколи Акт обр. 19, като по всеки протокол издал фактура за дължимото
възнаграждение. Посочва, че ответникът заплатил част от дължимото възнаграждение, като
останала незаплатена част от възнаграждението обективирано във фактура №
**********/29.11.2019 г. в размер на 9000 лева. Поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 7 от
договора, между страните било уговорено, че от всяко дължимо плащане, ответникът
удържал гаранция в размер на 5% от дължимата сума, която представлявала гаранция за
добро изпълнение. Посочва, че в ал. 8 било уговорено, че гаранцията се възстановява на
ищеца след подписване на окончателен приемо-предавателен протокол. Твърди, че въпреки
надлежното изпълнение от негова страна на задълженията по договора, ответникът не му
възстановил удържаните суми за гаранция за 2018 г. в размер на 4478,68 лева и за 2019 г. в
размер на 3898,77 лева. Поддържа, че ответникът направил извънсъдебно признание за
дължимостта на процесните суми с писмо с потвърждение на разчети от 26.01.2021 г. На
следващо място посочва, че на основание раздел VI, чл. 8, ал. 3 от договора страните
уговорили неустойка в размер на 0,5% от стойността на възлагателното писмо за всеки ден
забава на плащанията, но не повече от 10% от стойността на съответното възлагателно
писмо. Твърди, че задължението за неустойка за забава за възстановяване на дължимите
гаранционни суми за 2018 г. и 2019 г. на сумата в общ размер на 4798,26 лева, а неустойката
за забавено плащане на остатъка от възнаграждението по договора била в размер на 2399,13
лева. По така изложените съображения предявява разглежданите искове, като претендира и
направените в исковото и обезпечителното производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
искова молба.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за изработка с ответника –
2
възложител, със съдържание, посочено в исковата молба, изпълнение на възложената работа
качествено и в срок и приемането ѝ от възложителя, размера на възнаграждението.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието на валидна клауза за неустойка, уговорена
за забава в изпълнението на задължението на ответника, изтичане на определения в
договора срок за изпълнение на задължението и размера на вземането за неустойка.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задълженията в уговорения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3