Р Е Ш Е Н И Е №
от 18.11.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на двадесет
и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Анна
Д.
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 829/2020г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от А.Г.Д.,
чрез адв. М. М. - САК, срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - град София
кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата
молба ищцата развива съображения, че е пострадала от ПТП, настъпило на
06.03.2019 година, около 12.00 ч. в град Велико
Търново, на ул. "Краков", докато управлявала, с поставен
обезопасителен колан, лек автомобил "Опел Астра", с рег. № Т7639СТ,
собственост на **. Посочва, че приближила до пешеходна пътека и тъй като имало
пешеходци, намалила плавно скоростта си на движение, за да спре и да пропусне
пешеходците, когато изведнъж била ударена силно в задната част на автомобила от
движещия се зад нея лек автомобил "Пежо 406", с рег. № ВТ5560КН, при
което ударила тялото и главата си в колана и седалката на автомобила и изпитала
силна и остра болка. Твърди, че на мястото на инцидента пристигнали екипи на
пътна полиция и спешна помощ. Бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №
79/06.03.2019г., от който е видно, че водач на лек автомобил "Пежо
406", с рег. № ВТ5560КН е ***, както и че към момента на инцидента автомобилът
е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество. Посочва, че в протокола е отразено и че
вина за инцидента има водачът лек автомобил "Пежо 406", тъй като не
се е движил на безопасно разстояние от лек автомобил "Опел Астра",
който е спрял на пешеходна пътека, за да пропусне пешеходци и го ударил в
задната част на автомобила. Твърди, че в резултат от ПТП претърпяла множество
физически травми - повърхностна травма на окосмената част на главата, както и мозъчно сътресение, които се отразили
крайно неприятно на обичайния й начин на живот и от които не се е възстановила
все още. Посочва, че й се гадело, повръщала, трябвало да стои на тъмно и да не
гледа телевизия, да не чете, да не ползва мобилен телефон. Твърди, че е самотна
майка и не можела да гледа сама малолетното си дете, за което й помагали
роднини и приятели. На следващо място развива съображения, че инцидентът й се
отразил и на душевното състояние - има нарушения в съня, изнервена е, не се
храни добре, стресирана е и от най-малкия шум се стряска. Твърди, че наред с
неимуществените вреди, претърпяла и имуществени такива, свързани с разходи за
лечението й, като е заплатила сумата в размер на 130.56 лева. Посочва, че на
19.11.2019г. депозирала до ответника Претенция с вх. № 99-5037/19.11.2019г. за
заплащане на сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, както и сума в размер
на 130.56 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, по която била образувана щета № 0411-500-0003-2019. Впоследствие
получила Писмо с изх. № 995496/10.12.2019г., с което дружеството я информира,
че обезщетението, което застрахователят определя за претърпените имуществени и
неимуществени вреди е в общ размер на 2 000 лева. Направено
е искане ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - град София да бъде осъдено да заплати на А.Г.Д., сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при ПТП,
реализирано на 06.03.2019г., както и сумата в размер на 130.56 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП,
реализирано на 06.03.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми, считано от 06.03.2019г. до окончателното
погасяване на задължението. Претендира да й бъдат присъдени
направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по
основание, така и по размер. Процесуалният представител на ответното дружество
оспорва твърденията изложени в исковата молба, че вина за ПТП има водачът на лек
автомобил "Пежо 406", с рег. № ВТ5560КН, както и че в резултат на
инцидента са настъпили твърдените от ищцата увреждания. Твърди, че ищцата не е
била с поставен обезопасителен колан, в която връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено, като оспорва и извършените разходи за лечение.
Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира да му бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 06.03.2019
година за лек
автомобил "Пежо 406" с рег. № ВТ5560КН има сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество, със срок на действие от 23.08.2018 година до 22.08.2019 година по
Застрахователна полица № БГ/23/118002511279.
Видно от представеното по делото
заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 79 от 06.03.2019
година /л. 8/, на 06.03.2019 година около 12.00 часа в град Велико Търново, ул.
„Краков“ е настъпило ПТП между лек автомобил "Пежо 406" с рег. № ВТ5560КН,
собственост на *** и управляван от *** и лек автомобил "Опел Астра" с
рег. № Т7639СТ, собственост на *** и управляван от А.Г.Д.. От протокола се
установява и че лек автомобил "Пежо 406" не се движи на такова
безопасно разстояние от движещия се пред него лек автомобил "Опел
Астра", който е спрял и изчаква на пешеходна пътека, за да преминат
пешеходци, удря го в задната част, с което реализира ПТП с материални щети.
Посочено е и че от ПТП е пострадал водачът на лек автомобил "Опел
Астра".
От приложените по делото заверени
копия на Лист за преглед на
пациент № 4887 от 06.03.2019 година и документ от образно изследване от
06.03.2019 година, ведно с искане за същото /л. 9-10/ се установява, че на
същата дата А.Д. е прегледана в Спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
– град Велико Търново, където е установена повърхностна травма на окосмената
част на главата и е назначено образно изследване. Видно от Амбулаторен лист №
335 от 09.03.2019 година на д-р Л. Гецов; Амбулаторен лист № 493 от 19.04.2019
година на д-р Л. Гецов; Амбулаторен лист № 691 от 31.05.2019 година на д-р Л.
Гецов; Рецепта, издадена от д-р Л. Гецов; Фактура № 889 от 11.03.2019 година на
МЦ "Невромедикс" ЕООД, ведно с фискален бон; Фактура № ********** от
11.03.2019 година на "Асклепий" ЕООД, ведно с фискален бон; Фактура №
911 от 19.04.2019 година на МЦ "Невромедикс" ЕООД, ведно с фискален
бон; Фактура № 930 от 31.05.2019 година на МЦ "Невромедикс" ЕООД,
ведно с фискален бон; Рецепта, издадена от д-р Л. Гецов, ведно с фискален бон
/л. 11-19/ А.Д. е преглеждана още три пъти във връзка с претърпяното ПТП – на
09.03.2020 година, на 19.04.2020 година и на 31.05.2020 година при д-р Л.
Гецов, за което е заплатила общо 90.00 лева. От приложените рецепти и съответните
платежни документи се установява, че при прегледите са й изписани медикаменти,
които са закупени и са на обща стойност 40.56 лева.
Видно от приложената по делото Претенция, вх. № 99-50-37/19.11.2019
година; /л. 20-21/ А.Г.Д. е отправила застрахователна претенция
към ответното дружеството за претърпените от нея имуществени и неимуществени
вреди в резултат от настъпилото на 06.03.2019 година ПТП. Във връзка с
претенцията ищцата е
уведомена чрез адв. М. М. с Писмо, изх. №
995496 от 10.12.2019 година на ЗАД "ОЗК - Застраховане"
АД - град София /л. 23-24/.
По делото са представени и заверени
копия на АУАН, серия Д, № 501951 от 06.03.2019 година и НП № 19-1275-000435 от
26.03.2019 година /л. 91-92/.
В проведеното
на 17.09.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства.
Свидетелката *** заявява, че А. й е приятелка. Миналата година имали среща на „Кауфланд“ и я чакала на
тротоара, когато тя спряла на пешеходна пътека да пропусне пешеходка, но била
ударена отзад. Посочва, че дошла полиция, а след като излязла от колата А.
припаднала и извикали и линейка, като тя я придружила до болницата. Там й
правили изследвания, рентген и й предложили да остане за наблюдение, но тя
отказала защото има дете и няма кой да го гледа. Заявява, че след като се
прибрала й се виело свят, боляла я главата, повръщала, за което пиела
лекарства. Било й препоръчано да почива, да стои на тъмно, да не гледа
телевизия и телефони. Посочва, че първите 1-2 месеца била по-зле и чак към 6-я
месец започнала да се чувства малко по-добре. Заявява, че по време на инцидента
била с поставен обезопасителен колан, както и че след него избягва да шофира –
само когато е наложително.
От заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза /л. 103-111/ се установява, че пътният
участък в района на произшествието представлява кръстовище в град Велико
Търново, като към момента на възникване и настъпване на ПТП пътната обстановка
и видимостта се определят като нормални. Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №
ВТ5560КН с водач *** се е движел попътно след лек автомобил „Опел Астра“, с
рег. № Т7639СТ с водач А.Г.Д. ***. Данните събрани по делото са категорични по
отношение на мястото на удара – в град Велико Търново, на кръстовището на ул.
„Краков“ и ул. „Арх. Г. Козаров“. Липсват всякакви изходни данни за определяне
на скоростта на движение на автомобилите в разглеждания случай с достатъчна
точност математически. Опасността за водача на лек автомобил „Пежо“ възниква
във всеки един момент, в който той е имал възможност да възприеме движещия се
пред него лек автомобил „Опел“, за което е разполагал с достатъчно разстояние,
и като го пропусне да предотврати ПТП. Няма данни водачът на лек автомобил
„Пежо“ да е реагирал на опасността. Същият е имал техническа възможност във
всеки един момент да възприеме опасността – движещия се пред него по ул.
„Краков“ лек автомобил „Опел“, да се движи на разстояние по-голямо от
необходимото за спиране, да предприеме спиране навреме и с това да предотврати
удара. От техническа гледна точка, като не е възприел опасността, не се е
движел на разстояние по-голямо от необходимото з а спиране, не е предприел
спиране навреме, с действията си водачът на лек автомобил „Пежо“ е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП. Механизмът на ПТП е: На 06.03.2019 година,
около 12.00 часа, в светлата част на денонощието, лек автомобил „Пежо 406“ се е
движел по платното за движение по ул. „Краков“ в град Велико Търново, към кръстовище
с ул. „Арх. Г. Козаров “. Пред него, попътно се е движел лек автомобил „Опел
Астра“. При това движение на двата автомобила водачът на лек автомобил „Опел“
предприема намаляване на скоростта на движение пред пешеходна пътека М8.1, за
да преминат по нея пешеходци. В резултат на движението на лек автомобил „Пежо“
без спиране, без спиране навреме или в разстояние по-малко от възможното за
спиране за недопускане на сблъсък с движещия се пред него лек автомобил „Опел“
настъпва удар, който е челен за „Пежо“ и заден за „Опел“. Така в резултат на
удара са нанесени щети на автомобилите и има пострадали. Основната причина за
ПТО от експлоатационно техническа гледна точка е движението на лек автомобил
„Пежо“ при условия, в които водачът на автомобила сам се е поставил.
Видно от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 76-83/, А.Г.Д. е получила следните
травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, съпроводена и проявена
с клинични белези на мозъчно сътресение – лека степен /изявено като
зашеметяване и дезориентация за време и място/; оток на меките тъкани в
теменнотилната част на главата, с палпаторна болезненост и субективни
оплаквания от палпаторна болка във врата на нивото на втори-пети шийни
прешлени, главоболие и световъртеж; персистиращи периодични оплаквания от
главоболие и болки във врата, които лекува с аналгетици и обезболяващи.
Констатираните наранявания отговарят да бъдат причинени от и при настъпилия
пътен инцидент при управление на лек автомобил от пострадалата, на внезапно
придаден инерционен момент на тялото и главата, и с рязкото й отмятане назад на
спрелия лек автомобил от нея, с притискане /натиск, удар/ в областта на
облегалката на седалката, изключвайки друго време, място и начин на възникване,
извън случилото се на 06.03.2019 година. Обичайният срок на
възстановително-оздравителния период е около 25 дни при правилен
оздравително-възстановителен процес. Обичайни са субективните оплаквания от
персистиращо периодично появяващо се главоболие и болките в шийната област,
като остатъчни явления от претърпяната и преживяна закрита черепно-мозъчна
травма, за неопределен период от време, но със затихващ характер на прояви.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е предпоставено от установяването
от страна на ищеца на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване
на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие - ПТП, че то е причинено виновно от застрахования, че е налице причина
връзка между противоправното поведение на деликвента и причинените от него на
пострадалия имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника по делото е да установи наличието на твърдяното
от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на
предявените по делото преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди е
предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за
ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от разменената между страните по делото писмена кореспонденция
застрахователят е бил поканен да заплати обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на 19.11.2019 година /Писмо, вх. № 99-50-37 от 19.11.2019
година на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД/, по която не е постигнато споразумение /Писмо,
изх. № 995496 от 10.12.2019 година на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /, т. е.
застрахователят не е платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се
установява, а и не е спорно по делото, че за периода от 23.08.2018 година до 22.08.2019
година гражданската отговорност на водача на лек автомобил "Пежо 406"
с рег. № ВТ5560КН е покрита от ответното дружество по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този
застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от заключенията на изслушаните експертизи съдът
намира за установени по несъмнен и категоричен начин всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл.
45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че по време на действието на застрахователния договор, на 06.03.2019
година е реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на застрахования лек
автомобил, гражданската отговорност на който е покрита от ответното застрахователно
дружество. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица /л. 8/ изрично е
посочено, че лек автомобил "Пежо 406" не се движи на такова безопасно
разстояние от движещия се пред него лек автомобил "Опел Астра", който
е спрял и изчаква на пешеходна пътека, за да преминат пешеходци, удря го в
задната част, с което реализира ПТП с материални щети и пострадал - водачът на
лек автомобил "Опел Астра". Следва да се има предвид, че механизмът
на настъпване на процесното ПТП не може да бъде установен от приложения по
делото протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ
обвързваща за съда материална доказателствена сила, но само относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не
е възприел непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното
състояние на автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети,
обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и
на останалите събрани по делото доказателства е изготвено и прието заключението
на съдебната авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и от
която се установява механизмът на ПТП, а именно, че автомобил „Пежо 406“ се е
движел по платното за движение по ул. „Краков“ в град Велико Търново, към
кръстовище с ул. „Арх. Г. Козаров“, като пред него, попътно се е движел лек
автомобил „Опел Астра“. При това движение на двата автомобила водачът на лек
автомобил „Опел“ предприема намаляване на скоростта на движение пред пешеходна
пътека М8.1, за да преминат по нея пешеходци и в резултат на движението на лек
автомобил „Пежо“ без спиране, без спиране навреме или в разстояние по-малко от
възможното за спиране за недопускане на сблъсък с движещия се пред него лек
автомобил „Опел“ настъпва удар, който е челен за „Пежо“ и заден за „Опел“.
Основната причина за ПТО от експлоатационно техническа гледна точка е
движението на лек автомобил „Пежо“ при условия, в които водачът на автомобила
сам се е поставил.
Ответникът, в чиято тежест е да
обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е ангажирал доказателства в тази
насока. От друга страна от съдебната авто-техническа експертиза се установява
както описаният по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, така и
обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на ПТП е поведението на водача на лек автомобил "Пежо 406". Следва да
се има предвид, че при съпричиняване поведението на увредения всякога трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква стенен. В настоящия случай липсват твърдения, а и каквито и
да е доказателства, че ищецът е имал поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат в каквато й да е била степен. При това
положение съдът приема за установени елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност, поради което направените от ответника оспорвания за
съпричиняване се явяват неоснователни.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че от противоправното
поведение на застрахования ищцата по делото е претърпяла неимуществени вреди,
свързани с увреждане на здравето й. Разпитаната по делото свидетелка ** заявява,
че след инцидента на ищцата й се виело свят, боляла я главата, повръщала, за
което приемала медикаменти, като била в тежко състояние около 1-2 месеца, а
след 6-я месец започнала да се чувства по-добре. В този смисъл са приложените
писмени доказателства и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от
която се установява, че А.Д. е получила закрита черепно-мозъчна травма, съпроводена и
проявена с клинични белези на мозъчно сътресение – лека степен, оток на меките
тъкани в теменнотилната част на главата и субективни оплаквания от болка във
врата, главоболие и световъртеж, които са довели до промяна на
неговото клинично здраве и проявено като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и съпроводено с болка и страдания, като възстановителния
период е в рамките на около 25 дни, като субективните оплаквания, като
остатъчни явления са обичайни и за неопределен период от време със затихващ
характер на прояви. Безспорно се установява и че претърпения инцидент е оставил
траен негативен отпечатък в съзнанието на Д., която започнала да избягва да
шофира, въпреки, че била доста активен шофьор. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни
изживявания. При това положение, съдът след като съобрази характера и
интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили,
продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на
живот на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди
обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не
е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като
естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет и
продължителност на негативните преживявания, продължителността на оздравителния
период, самата форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия, трайни последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4
от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази
данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е
преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В
случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното
по-горе приема, че обезщетението за претърпените от А.Г.Д. неимуществени вреди
в резултат от настъпилото ПТП в размер на 7 000.00 лева се явява справедливо. В
тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен пътен инцидент оказва
негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се установява и от
показанията на разпитаната свидетелка. Ищцата е майка и се грижи сама за
малолетното си дете, като в резултат на случилото се трябвало да разчита за
помощ на приятели и роднини. От друга страна уврежданията й не са тежки и се
изразяват в мозъчно сътресение – лека степен, оток на меките тъкани и
периодични главоболие, болка във врата и виене на свят. В тази връзка в един
продължителен период от време е посещавала лекар и е предприемала медикаменти.
Освен това, тя е млад и жизнен човек, поради което и с оглед заключението на съдебномедицинската
експертиза възстановителния период за тези увреждания не е продължителен, но е
съпроводен с оплаквания за неопределено време.
В настоящото производство освен
претърпените от ищцата неимуществени вреди безспорно се установява и че А.Г.Д.
е претърпяла и имуществени такива. Видно от приложените писмени доказателства,
същата е преглеждана допълнително три пъти, за което е заплатила общо 90.00
лева. При прегледите са й предписвани медикаменти, което се установява от
приложените рецепти, а предписаните лекарства са били закупувани, което е видно
от приложената фактура и фискални бонове, като общата им стойност е в размер на
40.56 лева. В този смисъл направените от ищцата разходи са в
причинно-следствена връзка с претърпените увреждания. Ето защо исковата
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да
се уважи в пълния предявен размер.
Направеното от ответника
възражение за съпричиняване е от кръга на допустимите възражения, които биха
могли да бъдат противопоставени на увредения и с него се цели определяне на занижен
размер на обезщетението. В случая по делото както бе посочено по-горе
единствената пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил "Пежо 406", респективно -
ищецът не е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат в каквато й да е била степен, като същата е била с поставен
обезопасителен колан, което се установява от показанията на свидетелката * и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което възражението в
тази насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се
явяват основателни и доказани за сумата в размер на 7 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от А.Г.Д. неимуществени вреди от
настъпило на 06.03.2019 година ПТП и за сумата в размер на 130.56 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди от
настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени в тази им
част. За разликата над уважената част до пълния предявен размер искът за
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан, поради
което и като такъв следва да бъдат отхвърлен в тези му част.
Основателността на главните искове предпоставя
основателността и на акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497,
ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищцата е
уведомила ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е
представила всички необходими за това документи, с Претенция, вх. № 99-50-37 от
19.11.2019 година на ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД - град София, поради
което с изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 11.12.2019 година,
застрахователното дружество е в забава за изплащане на обезщетенията и дължи
законна лихва върху тях от тази дата.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "ОЗК - ЗСТРАХОВАНЕ" АД – град София
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 387.13 лева,
представляваща направени от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част
на предявените искове за внесена държана такса и за депозити за изготвяне на
експертизи по делото. При този изход на делото претенцията на ищцата за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна.
Предвид основателността на предявените от ищцата искове и с оглед нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответното дружество следа да заплати на
процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 686.53 лева. Доколкото с
Определение № 1033 от 05.06.2020 година на съда по делото ищцата е освободена
частично от задължението за внасяне на държавна такса за производството, по
аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД "ОЗК -
ЗСТРАХОВАНЕ" АД – град София следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
остатък от дължимата за производството държавна такса с оглед уважения размер
на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Г.Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД "ОЗК - ЗСТРАХОВАНЕ" АД –
град София направените от дружеството разноски по делото, съразмерно с
отхвърлена част от исковете. Дружеството е доказало извършването на разноски
за депозит по изготвената СМЕ в размер
на 100.00 лева, като същевременно е представлявано от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в
размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй
като процесуалният представител на ответника е изготвил и подал единствено
писмени молби по делото. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски, съразмерно с уважената
част на исковете, в размер на 59.23 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 7
000.00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от настъпило на 06.03.2019г. застрахователно събитие
– пътнотранспортно произшествие в град Велико Търново, ул. „Краков“, на
кръстовище с ул. „Арх. Г. Козаров“, предизвикано
от застрахования водач на лек автомобил "Пежо 406" с рег. № ВТ5560КН,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 година до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД,
за разликата над уважения размер от 7 000.00 лева до пълния предявен размер от
10 000.00 лева, която разлика е в размер на 3 000.00 лева, както и за претенцията
за законна лихва от датата на увреждането – 06.03.2019 година до 10.12.2019
година, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ЗАПЛАТИ на А.Г.Д. ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 130.56 лв. /сто и тридесет лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди от настъпило на 06.03.2019г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие град Велико Търново, ул. „Краков“, на кръстовище с ул. „Арх. Г.
Козаров“, предизвикано от застрахования водач
на лек автомобил "Пежо 406" с рег. № ВТ5560КН, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 година до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за законна лихва от датата на увреждането – 06.03.2019 година до 10.12.2019
година, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д. ***, с ЕГН ********** СУМАТА
в размер на 387.13 лв. /триста осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща направени от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част
от предявените искове.
На основание чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М.М. – САК, с ЕГН ********** сумата в размер на 686.53 лева /шестстотин осемдесет шест лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/, представляваща остатък от дължимата за производството държавна такса
с оглед уважения размер на предявените искове, както и 5.00 лв. /пет лева/ - в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Г.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище и адрес на управление град София,
ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********, СУМАТА в размер на 59.23 лв. /петдесет
и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени от
дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: