Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 20.08.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На четиринадесети
юни Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 235 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Пълномощникът на
ищцовото дружество юрк. П.Х. заявява, че на 26.05.2010 г. в гр. С. между
кредитодателя „П.и.б." АД и кредитополучателя А.К.Н. бил сключен договор №
*** г. за банков кредит („договор за банков кредит"), по силата на който Б.та
се е задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 5
520 лв. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта с дог. № ***
г. (т. 1 от договора за банков кредит). Неразделни части от договора за банков
кредит били погасителният план - приложение № 1 и общите условия на „П.и.б."
АД за кредита на физически лица. Към договора за банков кредит не са били
сключвани анекси за неговото изменение и допълнение. Годишната възнаградителна
лихва била в размер па базовия лихвен процент (БЛП) на „П.и.б." АД за
лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата на сключване на
договора за банков кредит БЛП за лева била в размер на 8,7907% годишно (т. 4 от
договора за банков кредит). След датата на сключване на договора за банков
кредит стойността на БЛП за лева не била променена. Крайният срок за погасяване
на кредита бил 26.04.2017 г. (т. 3 от договора за банков кредит). Годишната
наказателна лихва за забава била в размер на годишната възнаградителна лихва и
годишна наказателна надбавка в размер на законната лихва (т. 10 от договора за
банков кредит).
Твърди, че на
26.05.2010 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 5 520
лв. на разплащателната сметка на А.К.Н. в „П.и.б."' АД с IBAN ***.
Сочи, че от
26.07.2010 г. кредитополучателят А.К.Н. бил в забава на плащанията по договора
за банков кредит, поради което не били погасени 82 броя вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към договора за
банков кредит със следните падежи и размери:
26.07.2010 г. (34,59 лв.), 26.08.2010 г. (32,38 лв.),
26.09.2010 г. (32,88 лв.), 26.10.2010 г. (36,09 лв.), 26.11.2010 г. (33,95
лв.), 26.12.2010 г. (37,14 лв.), 26.01.2011 г. (35,06 лв.), 26.02.2011 г.
(35,60 лв.), 26.03.2011 г. (43,97 лв.), 26.04.2011 г. (36,83 лв.), 26.05.2011
г. (39,97 лв.), 26.06.2011 г. (78,99 лв.), 26.07.2011 г. (116,92 лв.), 26.08.2011 г. (116,92 лв.), 26.09.2011 г. (116,92 лв.),
26.10.2011 г. (116,92 лв.), 26.11.2011г. (116,92 лв.), 26.12.2011 г.
(116,92 лв.), 26.01.2012 г. (116,92 лв.), 26.02.2012 г. (116,92 лв.),
26.03.2012 г. (116,92 лв.), 26.04.2012 г. (116,92 лв.), 26.05.2012 г. (116,92
лв.), 26.06.2011 г. (116,92 лв.), 26.07.2012 г. (116,92 лв.), 26.08.2012 г.
(116,92 лв.), 26.09.2012 г. (116,92 лв.), 26.10.2012 г. (116,92 лв.),
26.11.2012 г. (116,92 лв.), 26.12.2012 г. (116,92 лв.), 26.01.2011 г. (116,92
лв.), 26.02.2013 г. (116,92 лв.), 26.03.2013 г. (116,92 лв.), 26.04.2013 г.
(116,92 лв.), 26.05.2013 г. (116,92 лв.), 26.06.2013 г. (116,92 лв.),
26.07.2013 г. (116,92 лв.), 26.08.2013 г.
(116,92 лв.), 26.09.2013 г. (116,92 лв.), 26.10.2013 г. (116,92 лв.),
26.11.2013 г. (116,92 лв.), 26.12.2013 г. (116,92 лв.), 26.01.2014 г. (116,92
лв.), 26.02.2014 г. (116,92 лв.), 26.03.2013 г. (116,92 лв.), 26.04.2014 г.
(116,92 лв.), 26.05.2014 г. (116,92 лв.), 26.06.2014 г. (116,92 лв.),
26.07.2014 г. (116,92 лв.), 26.08.2014 г. (116,92 лв.), 26.09.2014 г. (116,92
лв.), 26.10.2014 г. (116,92
лв.), 26.11.2014 г. (116,92 лв.), 26.12.2014 г. (116,92 лв.), 26.01.2015 г.
(116,92 лв.), 26.02.2015 г. (116,92 лв.), 26.03.2015 г. (116,92 лв.),
26.04.2015 г. (116,92 лв.), 26.05.2014 г.
(116,92 лв.), 26.06.2015 г. (116,92 лв.), 26.07.2015 г. (116,92 лв.),
26.08.2015 г. (116,92 лв.), 26.09.2015 г. (116,92 лв.), 26.10.2015 г. (116,92
лв.), 26.11.2015 г. (116,92 лв.), 26.12.2015 г.
(116,92 лв.), 26.01.2016 г. (116,92 лв.), 26.02.2016 г. (116,92 лв.),
26.03.2016 г. (116,92 лв.), 26.04.2016 г. (116,92 лв.), 26.05.2016 г. (116,92
лв.), 26.06.2016 г. (116,92 лв.), 26.07.2015 г.
(116,92 лв.), 26.08.2016 г. (116,92 лв.), 26.09.2016 г. (116,92 лв.),
26.10.2016 г. (116,92 лв.), 26.11.2016 г. (116,92 лв.), 26.12.2016 г. (116,92
лв.), 26.01.2017 г. (116,92 лв.), 26.02.2015 г.
(116,92 лв.), на 26.03.2017 г. (116,92 лв.) и на 26.04.2017 г. (233,92 лв.).
Поради
непогасяване на горепосочените вноски кредитополучателят А.К.Н. не е платил и
просрочил: 5 488,64 лв. - главница, 3 290,21 лв. - възнаградителна лихва от
26.06.2011 г. до 26.04.2017 г. и 61,50 лв. - възнаградителна лихва от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Започналата от
26.07.2010 г. забава на кредитополучателя А.К.Н. в плащанията по договора за
банков кредит се отнасяла не само до вноските по погасителния план, но и до
наказателната лихва за забава, чиято дължимост произтичала от изричната
уговорка в т. 10 от договора за банков кредит, поради което от
кредитополучателя А.К.Н. не били платени и просрочени: 8 210,03 лв. -
наказателна лихва за забава от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г.
По силата на т. 3
от договора за банков кредит вземанията на „П.и.б." АД срещу
кредитополучателя А.К.Н. били изцяло изискуеми от 26.04.2017 г., поради
изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.
Заявява, че при
настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 26.04.2017 г., поради
изтичане на крайния срок за неговото погасяване кредитополучателят А.К.Н. не е
погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към 17.06.2020 г.
общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит
възлизала на 17 195,53 лв., от които: 5 488,64 лв. - главница, 3 290,21 лв. -
възнаградителна лихва от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г., 61,50 лв. -
възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 8 210,03 лв. -
наказателна лихва за забава от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г.
На 17.06.2020 г.
„П.и.б." АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу кредитополучателя А.К.Н. въз основа на извлечение от счетоводните
си книги.
Предвид
изложените обстоятелства моли съда да постанови решение за установяване на
вземанията на ищеца „П.и.б." АД като кредитодател срещу ответника А.К.Н. като
кредитополучател по договор № *** г. за банков кредит за следните суми: 5
488,64 лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири
стотинки) - главница, 3 290,21 лв. (три хиляди двеста и деветдесет лева и двадесет
и една стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит
от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г., 61,50 лв. (шестдесет и един лева и петдесет
стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 8 210,03 лв. (осем хиляди двеста и десет лева и
три стотинки) - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков
кредит от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. (сто четиридесет и пет
лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора
за банков кредит от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.06.2020 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 610/19.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на
Районния съд - К..
Моли в полза на
ищеца „П.и.б." АД да бъдат присъдени: законната
лихва върху главницата от 18.06.2020 г. до изплащане на олихвяемото вземане;
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на
Районния съд - К. в размер на 418,91 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и
деветдесет и една стотинки), и разноските
в настоящото исково производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от юрисконсулт П. Х.,
който моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че при така
предявените искове, не става ясно претенцията за наказателна лихва върху каква
главница се претендира. Сочи, че задълженията по договора за кредит са посочени
като дължими месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план. Във всяка
една от тези вноски се съдържа задължение за плащане на главница и
възнаградителна лихва, сбора от които представлява всяка една анюитетна вноска.
Като всяка вноска има срок за плащане, от който момент същата става изискуема и
за нея може да се търси лихва за просрочване на задължението.
Сочи, че в
исковата молба е посочена началната дата, от която се претендира наказателната
лихва, но не се сочи върху каква сума тя се начислява. С оглед упражняване
правото на защита, би следвало тази лихва да бъде посочена за всяка една
месечна вноска, с оглед обстоятелството, че всяка има различен начален падеж.
Счита, че
предявените искове за възнаградителна лихва и наказателна лихва за един и същ
период са недопустими.
Относно
основателността на предявените искове: заявява, че същите се явяват частично
неоснователни.
С настоящата и на
основание чл.120 във вр. с чл.110 от ЗЗД прави искане за признаване на изтекла
погасителна давност върху главницата за дължимите вноски с настъпил падеж до
17.06.2015 г., а на основание чл.120 във вр. с чл. 111, б. „в" от ЗЗД
прави възражение за изтекла погасителна давност и върху претендираните лихви -
възнаградителна и наказателна съответно за период от три години назад от
17.06.2020г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК или за
начислените лихви до 17.06.2017 г.
Сочи, че
основанието да иска прилагане на погасителната давност за посочените периоди
произлиза от следните правни норми:
Съгласно чл.114
ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане започва да тече от датата на която е
станало изискуемо.
В случая, в
погасителния план към договора за кредит са определени падежите на всяка една
от анюитетните вноски от което следва, че след настъпването на съответната
дата, вземането по тази вноска е станало изискуемо /и е можело да бъде
принудително събрано/, а от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД следва
извода, че от тази дата започва да тече давността за вземането по тази вноска.
(Р. № 45 от 17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. ТК 2-ро о-е на ВКС).
Заявява, че
самият ищец в исковата си молба /стр. 2, т. 4/ твърди, че забавата на ответника
е започнала от 26.07.2010 г. и оттогава претендира за дължима наказателна лихва
за просрочие. Счита, че за да е налице забава следва задължението да е
изискуемо, а ако е станало изискуемо, то се прилага нормата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД и давността започва да тече от
настъпването на тази изискуемост.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №1159/2020 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №610/19.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, срещу длъжника А.К.Н.
за сумите : 5 488.64 лева главница, 3 290.21 лева възнаградителна
лихва от 26.06.2011г. до 26.04.2017г., 61.50 възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 8 210.03 лева наказателна лихва за забава от
26.07.2010г. до 12.03.2020г., 145.15 лева наказателна лихва за забава от 14.05.2020г. до 16.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 418.91 лева. - разноски по делото.
В срока по чл.
414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника А.К.Н., че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1159/2020 г. по описа на Районен съд – К.,
което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По делото не се
спори, а това се установява и от представения по делото договор за кредит № ***
г., сключен между „П.и.б.“ АД, като кредитор и А.К.Н., като кредитополучател за
сума в размер на 5 520,00 лева, с краен срок на издължаване на кредита до
26.04.2017 г. Неразделна част от Договора за банков кредит са Погасителния план
и Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица.
По делото е
представено Извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД, погасителен план към
Договор за кредит № *** г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че на
26.05.2010 г. ответникът А.К. е усвоил отпуснатите средства по Договор за
банков кредит № *** г. от „П.и.б."' АД, като последният не е изплащал
задълженията си от 26.07.2010 г. (т.е. от втората вноска по погасителния план).
Посочено е, че след сключването на договора стойността на базовия лихвен
процент на ПИБ АД за кредити в лева не е променян. Установява се, че
кредитополучателят А.К.Н. е в забава от падежната вноска на 26.07.2010 г. –
втора вноска по Погасителния план. Същата е останала неплатена към падежната
дата. Към 17.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, общата стойност на задълженията на А.К. възлиза
на обща стойност 17 195, 53 лв., от които: 5 488, 64 лв. – главница; 3 351,71
лв. – възнаградителна лихва; 8 355, 18 лв. - наказателна лихва. От експертизата се
установява още,че няма извършени плащания от кредитополучателя за погасяван е
на суми по договора за банков кредит след 17.06.2020 г., в това число и
частични.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца,
за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
своите възражения срещу вземането.
За основателността на
предявените положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 430 от Търговския закон и чл.240 от ЗЗД, ищецът следва да
установи, че по силата на валидно правоотношение по договор за кредит е
предоставил на кредитополучателя кредит в посочения размер, че в тежест на
последният е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на
възнаградителна лихва в претендираните размери; както и че е настъпил падежът
на задължението за връщане на сумата и на акцесорното задължение.
За да бъде уважен
главният иск следва ищецът да докаже фактите, от които произтича вземането му,
а именно наличието на валидно договорно задължение за банков кредит между
страните, неизпълнение на погасителния план от страна на кредитополучателя и
настъпване изискуемостта на банковия кредит. По отношение на акцесорния иск за
дължими мораторни лихви, който имат за предмет установяване вземането за лихва,
ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава.
По делото е безспорно сключването на банков кредит № *** г. между
страните. Не се спори, а и бе установено от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза усвояването на цялата сума по кредита от
5 520 лв. по разплащателната сметка на А.К.Н. в „П.и.б."' АД с IBAN ***.
Договорът за заем е реален и съдът приема, че по делото се
установява предаването на договорената сума от заемодателя на заемателя. Налице
е и валидно сключен – в писмена форма и действащ договор за заем, обвързващ
страните с договорените и съществуващи по закон права и задължения, в който са
уточнени размер на заемната сума, договорената лихва и падежа на задължението на
заемателя. Предвид гореизложеното съдът приема, че заемодателят е предал на
заемополучателя процесната сума, тъй като кредитът е усвоен изцяло на 26.05.2010г.,
и се явява изправна страна по договора за заем, имаща право да претендира
изпълнение на насрещните задължения от страна на заемателя.
От представеното по делото заключение на вещото лице безспорно се установи
изпадането на кредитополучателя в забава на 26.07.2010 г. - от настъпване
падежа на втората вноска по уговорения между страните и представен по делото
погасителен план. От тази дата не са заплащани и останалите осемдесет и два
броя вноски по банковия кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита на 26.04.2017 г.
Ответникът не
представя доказателства по делото за изпълнение на договорните си задължения
съобразно погасителния план от датата, от която е в забава – 26.07.2010 г. до
приключване на съдебното дирене. Навежда възражения за изтекла погасителна
давност върху главницата до 17.06.2015 г., като се позовава на кратката 3-годишна
давност на основание чл. 120 вр. чл. 111, б. „в“, изчислима от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 17.06.2020 г.
По отношение на
задълженията за главница по банков кредит е налице трайна съдебна практика на
ВКС, съгласно която приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита (в случая
26.04.2017 г.), а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. (по аргумент от Решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на I т. о. на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК). Уговорката
за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща
кредита в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Задължителни разяснения са дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г.
на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ и
разгледаните в мотивите примери за периодични плащания, които макар да са
породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. При договора за кредит
изискването за периодичност на престациите и на двете страни не е налице, тъй
като нито задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената
сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. В
заключение връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части съгласно чл. 66 ЗЗД, поради което и приложима е хипотезата на общата
5-годишна давност.
С оглед
гореизложеното, не е налице изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията на длъжника за главница по банковия кредит и предявеният иск е
изцяло основателен в предявения размер.
По отношение на
акцесорния иск за дължими лихви съдът счита, че на основание чл. 111, б. „в“,
предл. 2-ро ЗЗД с изтичане на 3-годишната давност се погасяват вземанията за
лихви. Те имат самостоятелен характер и преценката за дължимостта им не следва
да се обвързва от главното задължение и по-специално от продължителното или
периодичното му изпълнение (Решение № 130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на I т. о. на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК).
Предвид
гореизложеното акцесорният иск за дължими възнаградителна и наказателна лихви в
периода 26.07.2010 г. – 26.04.2017 г. следва да бъде изцяло отхвърлен. Краткият
давностен срок за дължимите лихви следва да се изчислява с начален момент
уговорения между страните краен срок за погасяване на кредита – 26.04.2017 г.
Същият е изтекъл на 26.04.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е подадено на 17.06.2020 г. – почти 2 месеца
по-късно. В тази част искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Искът за дължими
възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. в размер на
61, 50 лева и наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г до 16.06.2020 г. в
размер на 145, 15 лева е основателен. Неоснователно се явява възражението на
ответника за недопустимост на едновременни задължения за възнаградителна и
наказателна лихва.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство на юриста на
дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков процес -
възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лева. В настоящото производство
възнаграждението следва да бъде определено към минималния размер – 100 лева,
изхождайки от материалния интерес и предприетите процесуални действия в хода на
производството. Съдът взе предвид, че делото е разгледано и обявено за решаване
в едно съдебно заседание.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното
производство - в размер на 159.61 лева представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 239.76
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 по отношение на А.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Н.В.Н. и С.А.П. за сумите:
5 488,64 лева главница по Договор за банков кредит № *** г., 61,50 лева
възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 145,15 лева
наказателна лихва за забава за периода от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. до изплащане на
вземането, за което парично задължение е издадена заповед № 610/19.06.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на документ по
частно гражданско дело № 1159/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П.и.б." АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Н.В.Н. и С.А.П. против А.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за установяване съществуването на вземането на
Б.та за сумата в размер на 3 290,21 лева – възнаградителна лихва за
периода от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г. и сумата 8 210,03 лева –
наказателна лихва за периода от 26.07.2010 до 12.03.2020 г. по Договор за
банков кредит № *** г., за което парично задължение е издадена заповед №
610/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз
основа на документ по частно гражданско дело № 1159/2020 г. по описа на Районен
съд – К., като погасена по давност.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „П.И.Банка“ АД, ЕИК
***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Н.В.Н. и С.А.П. , сумата от 159.61 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело №1159/2020 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.И.Банка“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П.,
сумата от 239.76 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :