РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500217 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-05-01-
473/13.04.21г. на СлОС от В. П. К., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к.
"Б. М. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. С. Р. - АК - С., против решение №
27/08.04.2021г. по в.гр.д.№ 177/2021г. по описа на СлОС, с което е
потвърдено извършеното с Протокол от 11.02.2021г. разпределение на суми
между кредиторите по изпълнително дело № 20147680400167 по описа на
ЧСИ М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ, с район на действие – района на СлОС.
Твърди, че е неправилно. Заявява, че за да бъде приложен правилно законът,
следва да бъде изискана допълнителна справка от ТД Бургас на НАП относно
дължимата и счетена за публично вземане сума, която може да се състои от
вземания и за глоби, а те не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Също така счита, че е възможно да
са включени вземания, погасени по давност. При изложеното моли да бъде
изискана подробна справка от ТД Бургас на НАП, от която да е видно дали
включените в атакуваното разпределение суми за публични вземания се
ползват с привилегиите по чл.136 ЗЗД. Моли за отмяна на постановеното
1
решение и отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение.
Въззиваемите по жалбата не депозират отговори, не изразяват
становище, нямат доказателствени искания.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК, вр.
с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и е допустима. Апелативен съд Бургас приема, че не е
необходимо събиране на допълнителни доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба вх.№ 03741/11.03.2021г. на ЧСИ М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ, от
В.К., чрез адв. С. Р., против извършеното с Протокол от 11.02.2021г.
разпределение на суми между кредиторите по изпълнително дело №
20147680400167 по описа на ЧСИ М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ.
Изложени са оплаквания, че разпределението е неправилно, понеже ЧСИ е
включил като привилегировани суми по изброени от въззивницата пера по
ТТР ЗЧСИ, които не са сторени във връзка с извършената публична продажба
на конкретния имот. Освен това е зачетена изцяло като привилегировано
вземане дължима към НАП сума с неизяснен произход. Твърди се, че е
възможно тя да включва вземания на Държавата за глоби, а също така и
вземания, които са погасени по давност. При изложените оплаквания
въззивницата е молила да се изискат писмени доказателства относно
разпределената в полза на НАП сума. На основание изложените
аргументирани и подробни оплаквания, К. моли за отмяна на цитираното по-
горе разпределение на суми между кредиторите.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение СлОС е обсъдил
въведените оплаквания и като ги е счел за неоснователни, е потвърдил
горното разпределение. Настоящият състав приема, че постановеното
решение е правилно. За да възприеме този извод, съобрази следното:
Производството по изп.д.№ 20147680400167 по описа на ЧСИ
М.Минкова, рег.№ 768 на КЧСИ, е образувано по молба от въззивницата с
приложен към нея ИЛ за сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва,
2
считано от 03.12.2012г. до окончателното й изплащане, която К. А. Ш. и А.
Е.М. са осъдени солидарно да й заплатят.
В хода на изпълнителното производство е започнало осребряване на
имущества на длъжниците. На публична продан е изнесена ½ ид.ч. от
недвижим имот, собственост на длъжника Ш. и след няколко продани,
обявени за нестанали, по искане на единствения взискател – К., имотът й е
възложен по реда на чл.495 ГПК при продажна цена от 17 208лв.
Тази цена се приравнява на внесена сума, затова с оглед разпоредбата
на чл.458 ГПК, ЧСИ е изискал от НАП и от Община Сливен информация за
дължими публични вземания.
От депозираните отговори от двете ведомства се установява, че
длъжникът има общо публични задължения в размер на 7727.49лв. към датата
на извършване на разпределението, както и такива за данък „сгради“ и такса
„битови отпадъци“ за продадения имот в размер на 136.15лв.
Както Държавата, в лицето на НАП, ТД – Бургас, така и Община
Сливен са присъединени по право и е извършено разпределение на сумата от
17 208лв. По правилото на чл.495 ГПК на К. е вменено задължение да внесе
цитираните по-горе суми на публичните задължения.
Първото въведено в жалбата оплакване, се отнася до вземането на НАП.
К. твърди, че е останал неизяснен въпросът дали сумата от 7727.49лв.
включва и глоби и в случай, че това е така, счита, че разпределението е
опорочено.
Настоящият състав не споделя подобен извод, защото всички спорове
относно размера на вземанията на отделните кредитори се разрешават в
отделен исков процес. Съдебният изпълнител не е оправомощен от закона да
взема решения за дължимостта или недължимостта на суми или части от тях.
Той е обвързан от представения ИЛ и от официалните документи, които са
приложени от съответните институции. При положение, че НАП – ТД Бургас
е представило официално удостоверение за дължимост на публични вземания
в горния размер, оспорването на вземането следва да стане по съдебен ред.
Затова съдът приема, че оплакването не е основателно.
3
Същото се отнася и до възраженията, че части от вземането може да са
били погасени по давност. В тази връзка съдът отбелязва, че давността не се
прилага служебно – т.е. дори и да е видно, че по отношение на определени
задължения е изтекъл срокът, в който те могат да бъдат събрани
принудително, докато не бъде въведено възражение в тази връзка, давността
не може да бъде зачетена. Освен това, както бе изложено по-горе, то не може
да бъде зачетено в изпълнителното производство, а следва да се предяви в
отделен исков процес.
Всичко така изложено, включително и формираните правни изводи,
водят до заключение, че сумата от 7727.49лв. подлежи на предпочтително
удовлетворяване, защото се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т. 6 ЗЗД.
Що се отнася до останалите суми – по т.4, т.5, т. 11, т.26 и др. от ТТР
ЗЧСИ, съдът приема следното: от прочита на ТТР ЗЧСИ се установява, че
става въпрос за разноски, обезпечаващи принудителното изпълнение – за
изготвяне и връчване на призовки, за проучване на имуществото на
длъжника, за присъединяване на взискатели, за пощенски разходи и т.н.
Всички изброени разноски са извършени във връзка с общата подготовка по
изпълнителното дело за принудително удовлетворяване на вземането на К..
Още повече, че те са били авансово дължими от нея, но ЧСИ ги е събира по
чл.79, ал.2 ГПК от длъжника, след постъпване на сума по делото.
Тези разноски също се ползват с привилегия – по чл.136, ал.1, т.1,
предл. ІІ ЗЗД, като такива по принудителното изпълнение. Ето защо жалбата
и в тази част не е основателна.
Налага се заключение, че постановеното от СлОС решение е правилно и
съобразено със закона, защото обжалваното разпределение е подробно,
дължимите суми са обозначени по пера, приложени са доказателства за
извършените разходи и приетите за общо събиране суми и на други
кредитори. Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/08.04.2021 г. по в. гр. д. № 177/2021 г.
по описа на СлОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5