Р Е Ш Е Н И
Е № 901
10.05.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7446/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „Трейд Експрес Д..“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 35, представлявано от З.Д.Д., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 367628-F410135 от 24.10.2018 г., издадено от Х.Г.Х.
– Директор на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 747,14 (седемстотин
четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 84 вр. чл. 117, ал. 3 вр. чл. 63, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди, че в резултат от деянието няма нанесени щети за
държавния бюджет, нито има опит за данъчна измама, поради което да било налице
превратно и погрешно прилагане на правните норми. Посочва още, че търговска
практика на дружеството е всички съставени фактури да бъдат изпращани по
пощата, поради което да пристигат по-късно от стоката, която се изпращала
единствено със съответните превозни документи, в които обаче не била вписана
като реквизит цената. Моли наказателното постановление да бъда отменено, а при
условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. С.М., която поддържа жалбата и наведените с нея
възражения.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Р.Е.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
да не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по
установяване на нарушението и неговото санкциониране, извършването на същото да
е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, а размерът на
имуществената санкция да е правилно определен. Поддържа нарушението да не
представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Трейд Експрес Д.“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 30.10.2018 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 02.11.2018 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 13.09.2017 г. била издадена фактура № А-14 от Albacore Foods S.L.- данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС с номер ***** в Испания - държава членка на Европейския съюз, за доставка на стока –
овнешки черва, на стойност 38 200,75 евро (74 714,17 лева). Получател
на стоката бил жалбоподателят „Трейд Експрес Д.“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице. Фактурата била
изпратена заедно със стоката и превозните документи, като било описана сред
представените документи към протокола за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010100690646_4/17.09.2017 г.
На 13.10.2017 г. жалбоподателят подал пред ТД на НАП –
Пловдив справка-декларация с вх. № 16003430952 и дневникът за продажбите за
данъчен период м. септември 2017 г., в които не бил посочил протокол по чл.
117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за извършената доставка на стоки.
На 01.08.2018 г. жалбоподателят издал протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
№ 36/01.08.2018 г. за доставката на процесните
овнешки черва, за която била издадена фактура № А-14/13.09.2017 г.
На 10.09.2018 г.
жалбоподателят подал пред ТД на НАП – Пловдив справка-декларация за ДДС с вх. №
16003717223/10.09.2018 г. и регистър дневник за продажбите за данъчен период м.
август 2018 г., в които включил издаденият протокол по ЗДДС № 36/01.08.2018 г.
По повод така
представените документи било възложено извършването на проверка на св. П.К.Б. –
***** в ТД на НАП-Пловдив. В резултат от проверката св. Б. приела, че
дружеството-жалбоподател не е начислило ДДС в законоустановения
срок.
На 25.09.2018 г.
св. Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F410135 против
дружеството-жалбоподател в присъствието на свидетел и на представител на
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От
показанията на св. П.К.Б. се установява, че дружеството-жалбоподател е било
получател на стоката – овнешки черва, като за извършената доставка е била
издадена фактура от 13.09.2017 г. Изяснява се още, че в хода на извършената
проверка св. Б. установила, че в 15-дневен срок жалбоподателят не бил издал
протокол по ЗДДС, не го бил включил в дневника за продажби и
справката-декларация за съответния данъчен период. Изяснява се, че протоколът
по чл. 117 от ЗДДС бил издаден по-късно от жалбоподателя и включен в дневника
за продажби и в справката-декларация за данъчен период месец август 2018 г.
Съдът дава вяра на показанията на св. Б., които намира за подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на свидетелката се
подкрепят и от събраните и проверени по делото писмени доказателства, които се
ценят като обективни. Не се установяват и основания, по които да се приеме, че
свидетелката е била предубедена или заинтересована.
От Протокол по ЗДДС № 36/01.08.2018 г. (лист 24 от адм. преписка) се установява, че за доставката на процесните овнешки черва, за която е била издадена фактура
№ А-14/13.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол по ЗДДС на дата
01.08.2018 г.
От справка от дневник за продажби за данъчен период м.
август 2018 г. за „Трейд Експрес Д.“ ЕООД (лист 20 от адм.
преписка) се изяснява, че съставеният протокол по ЗДДС № 36 от 01.08.2018 г. е
включен в дневника за продажби на жалбоподателя за м. август 2018 г.
От Справка-декларация за ДДС с вх. №
16003717223/10.09.2018 г. (лист 19 от адм. преписка)
се установява, че жалбоподателят е подал същата пред ТД на НАП – Пловдив на
дата 10.09.2018 г., че справката е за данъчен период м. 08.2018 г., както и че
жалбоподателят е включил размера на данъка в справката-декларация при
определянето на резултата за съответния данъчен период.
От справка
за потвърждение на номер по ДДС за номер ******** се изяснява, че търговското
дружество с посочения номер е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на
ДДС в друга държава членка на Европейския съюз – Испания.
По делото
като свидетел е разпитан Н.А.В. – **, работещ с дружеството-жалбоподател. От
показанията му се установява, че дружеството по занятие придобива собствеността
върху стоки, представляващи черва - естествени обвивки, доставяни от Испания,
като търговската практика на жалбоподателя е заедно със стоката да бъдат
изпращани единствено търговски документ и ЧМР, но не и фактурата, която се
изпращала по пощата и пристигала по-късно. Свидетелят посочва още, че в
документите, които се изпращат заедно със стоката, не се съдържа като реквизит
нейната стойност, поради което те не могат да бъдат осчетоводявани. Съдът не
дава вяра на показанията на св. В. в частта им гореизложените обстоятелства да
са относими и спрямо процесната
доставка, за която е била издадена фактура № А-14/13.09.2017 г., тъй като те се
явяват оборени от протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010100690646_4/17.09.2017 г. (лист 25 от делото). При извършената
проверка, резултатите от която са обективирани в
протокола, като доказателства са били иззети освен търговският документ и ЧМР,
така също и процесната фактура № А-14/13.09.2017 г.,
което доказва, че тя е била изпратена заедно със стоката и не е съществувала
пречка да бъде установена стойността й, а фактурата да бъде осчетоводена,
поради което показанията на св. В. са
оборени в тази им част.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и
НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна
на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
От събраните по делото доказателства се установява, че
от обективна страна дружеството-жалбоподател „Трейд Експрес Д.“ ЕООД като
регистрирано по ЗДДС лице е получило стока – замразени овнешки черва с нето
тегло 21829 кг, брой палети - 23, на стойност 38 200,75 евро, която стока
е била транспортирана до територията на страната от територията на друга
държава членка – Испания, като доставчикът Albacore Foods S.L. е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка – Испания, с номер по ДДС *****. При тези факти се прави правният извод, че
жалбоподателят е получател по облагаемо вътреобщностно
придобиване (ВОП) на стоки съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. За процесната доставка се установи да е била издадена фактура
№ А-14 от 13.09.2017 г. на стойност 38200,75 евро. На същата дата е възникнало
и данъчното събитие, което при вътреобщностното
придобиване съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗДДС възниква на датата, на която би
възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
Следователно се препраща към общите правила за определяне на датата на
възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗДДС. Предвид датата на възникване на данъчното събитие и на издаване
на фактурата и съобразно с правилото по чл. 63, ал. 4 от ЗДДС данъкът е станал
изискуем на 13.09.2017 г., т.е. на датата на издаване на процесната
фактура № А-14 от испанския доставчик на стоката. С настъпването на
изискуемостта на данъка за жалбоподателя е възникнало задължението да го
начисли. Начинът на изпълнение на това задължение е регламентиран в
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил
поредица от три действия на регистрираното по ЗДДС лице, които формират
фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен документ,
в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Окончателните правни
последици – начисляването на данъка, настъпват едва със завършването на фактическия
състав. Задължението за начисляване на данъка тежи върху жалбоподателя „Трейд
Експрес Д.“ ЕООД като получател на доставката. Съгласно принципа на облагане в
„държавата на местоназначението“ на вътреобщностните
доставки облагането с ДДС следва потреблението на стоките и се извършва в
държавата-членка, където те се доставят, като по този начин задълженията за
начисляване на данъка се възлагат на получателя на доставката. В този смисъл е
и разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС, съгласно която данъкът при ВОП е изискуем от
лицето, което извършва придобиването. Следователно и дружеството-жалбоподател
се явява годен субект на вмененото му административно нарушение. За да изпълни
надлежно задължението си за начисляване на данъка, жалбоподателят е трябвало на
първо място да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в който да
посочи данъка на отделен ред. Протоколът в случаите по чл. 84 от ЗДДС се издава
от регистрираното лице - получател по доставката (така изрично чл. 117, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС), за което по делото се доказа да е жалбоподателят „Трейд Експрес
Д.“ ЕООД. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от
15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Пренесено на плоскостта
на настоящия казус, това означава, че жалбоподателят е следвало да издаде
протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 28.09.2017 г., която дата
представлява петнадесетия ден, считано от 13.09.2017 г. – датата на издаване на
процесната фактура, когато и данъкът е станал
изискуем. По делото се доказа протоколът да е бил издаден от жалбоподателя на
дата 01.08.2018 г. Същият представлява протокол по ЗДДС № 36/01.08.2018 г.,
като от съдържанието му се установява, че той е издаден по повод на процесната доставка на стока – 21829 кг овнешки черва от доставчика
Albacore Foods S.L. с номер по ДДС *****, за което е издадена фактура № А-14/13.09.2017 г. на стойност 74714,17
лева. Следователно жалбоподателят не е изпълнил своевременно първото си
задължение от фактическия състав по начисляване на дължимия данък, което по
необходимост води до извод, че той не е изпълнил в срок и останалите два
елемента от фактическия състав, доколкото хронологически те следват издаването
на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Независимо от това по делото се
установи и конкретният момент на извършване на тези действия от жалбоподателя.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато
не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В случая данъчният
документ не е бил издаден в предвидения в закона срок. С разпоредбата на чл.
87, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен период, като той представлява
периода от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да
подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. От ал. 2 на чл.
87 ЗДДС се установява, че в процесната хипотеза
приложимият данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
Съобразно приложимата хипотеза по чл. 86, ал. 2 ЗДДС в случая данъкът е бил
дължим от жалбоподателя за данъчния период м. септември 2017 г. Следователно за
изпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка
по процесната фактура жалбоподателят след издаването
на протокола по ЗДДС е трябвало да го включи в дневника за продажби и в
справката-декларация за данъчен период м. септември 2017 г. Съгласно чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС справката-декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“ се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Оттук се
установява, че срокът за начисляване на данъка е бил до 14.10.2017 г., до която
дата „Трейд Експрес Д.“ ЕООД е трябвало първо да издаде протокол по чл. 117,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 28.09.2017 г., след което да го включи в дневника
за продажби и в справката-декларация за данъчен период м. септември 2017 г.
Като не е сторил това, жалбоподателят е извършил административното нарушение,
за което е наказан с обжалваното НП. Правилен се явява изводът на наказващия
орган нарушението да е било извършено на 15.10.2017 г. – първият ден след
изтичането на срока за начисляване на данъка.
По делото се установи за данъчен период месец
септември 2017 г. дружеството-жалбоподател да е подало справка-декларация
заедно с регистър „дневник за продажбите“. Справката-декларация е била подадена
на 13.10.2017 г. с вх. № 16003430952 (лист 17 от адм.
преписка). По делото е приложен на лист 18 от преписката и дневникът за
продажби за данъчен период м. септември 2017 г. на „Трейд Експрес Д.“ ЕООД.
Видно обаче процесният протокол по ЗДДС (лист 24 от адм. преписка) не е включен в регистър „дневник за
продажбите“ нито в справката-декларация за данъчен период м. септември 2017 г.
Това обективно и не би могло да бъде сторено предвид факта, че протоколът по
ЗДДС е издаден на дата 01.08.2018 г. Същевременно доказа се, че протоколът е
включен в дневника за продажбите за данъчен период м. август 2018 г. (лист 20
от преписката), който е подаден в ТД на НАП – Пловдив заедно със
справка-декларация с вх. № 16003717223/10.09.2018 г. Както беше изяснено, едва
с това действие завършва фактическият състав по начисляване на данъка. Предвид
изложеното съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят „Трейд Експрес
Д.“ ЕООД не е начислил данъка в законоустановения
срок. Същият е следвало да бъде начислен в срок до 14.10.2017 г. – срокът за
подаване на справка-декларация и дневник за продажбите за данъчен период м.
септември 2017 г., но фактически е бил начислен през данъчен период м. август
2018 г., когато жалбоподателят е включил процесния
протокол по чл. 117 от ЗДДС в дневника за продажбите и справка-декларация,
подадени с вх. № 16003717223/10.09.2018 г. Тъй като с наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице въпросът
за вината не подлежи на изследване в настоящото производство.
Съдът намира, че правилно е определена и санкционната
разпоредба за извършеното нарушение, като наказанието за нарушението е
предвидено с разпоредбата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. В случая приложим е не
общият състав по чл. 180 от ЗДДС, а привилегированият по чл.180а, тъй като
данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък
лицето има право на пълен данъчен кредит. Тъй като нарушителят е юридическо
лице, се наказва с имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък,
но не по-малко от 50 лева. По делото неначисленият данък е в размер на
14 942,83 лева, а наложената имуществена санкция е 747,14 лева, поради
което размерът й е правилно определен. Не са налице и предпоставките за
приложението на привилегирования състав по чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС.
Действително в случаите като процесния
не може да се достигне до щета за бюджета, тъй като едновременно с
начисляването на данъка за получателя по доставката възниква право да приспадне
данък в същия размер. Това обстоятелство обаче вече е отчетено като смекчаващо
от законодателя при формулиране на привилегирования състав на чл. 180а от ЗДДС
и в частност при определяне размера на санкцията, поради което то не може да
бъде повторно отчетено и от съда при извършване преценка дали се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (така Решение № 2549 от 16.12.2015 г. по н. д. № 2401/2015 г. на
Административен съд – Пловдив). В тази връзка неотносими
са възражения на жалбоподателя, че с деянието не били причинени щети за бюджета
и не бил направен опит за данъчна измама. Такова деяние въобще не е било
вменявано на жалбоподателя, а наказващият орган не твърди да са били причинени
щети на държавния бюджет, поради което такова обстоятелство не е било взето
предвид нито при преценката за съставомерността на
деянието, нито за размера на следващата се имуществена санкция.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние
не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде
деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен
резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са
настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния
случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо
по ред също не води до маловажност, тъй като ако при констатация за формално
нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен
случай, това би означавало винаги да отпада административнонаказателната
отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по
ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа,
че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Всички
тези обстоятелства правилно са отчетени от АНО като смекчаващи обстоятелства.
Възражението, че в случая липсвал опит за данъчна измама според настоящия
състав също не обосновава наличие на маловажен случай, тъй като не е повдигнато
обвинение за опит за данъчна измама, а жалбоподателят е наказан за
неначисляване в срок на ДДС, каквото нарушение се установи той действително да
е извършил. Не може да се приеме, че типичната степен на обществена опасност на
този вид нарушения се характеризира с хипотези на опит за измама. Отделно от
това съдът съобрази изминалият период от време преди жалбоподателят да
изпълнимо дължимото си поведение по начисляване на данъка, като той е трябвало
да стори това за данъчен период м. септември 2017 г., но реално данъкът е бил
начислен през период м. август 2018 г. Така изминалият срок на бездействие повишава степента
на обществена опасност на конкретното деяние и то разкрива типичната за този
вид нарушения обществена опасност. Настоящият състав намира, че при бездействие
с такава продължителност деянието не би могло да се квалифицира като маловажен
случай, тъй като не може да се приеме, че пропускът на жалбоподателя се дължи
на някакви особени, непредвидени обстоятелства, които той не е могъл да
преодолее. В случая той е разполагал с достатъчно време да отстрани противоправното състояние, настъпило в резултат от съставомерното си бездействие. Съвкупността от тези
обстоятелства препятства възможността процесното
нарушение да се квалифицират като маловажен случай.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намери, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е безспорно доказано по делото, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 367628-F410135 от 24.10.2018 г., издадено
от Х.Г.Х. – Директор на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 35,
представлявано от З.Д.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 747,14 (седемстотин четиридесет и седем
лева и четиринадесет стотинки) лева
за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 вр.
чл. 84 вр. чл. 117, ал. 3 вр.
чл. 63, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинал!Й.Т.