№ 49
гр. Велико Търново , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000391 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 62 от 07.07.2020г. по т.д. № 80/ 2019г. по описа на
ОС-Ловеч са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Х. Т. с
настоящ адрес в гр.София, чрез пълномощника адв.Я.Симеонов, против ЗАД
„Алианц България“ АД-гр.София искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
за сумата 200000лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на
300000лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина й, ведно
със законната лихва, считано от 02.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, и за сумата 1168 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от загубата на сина й, ведно със законната лихва, считано от
02.06.2018г. до окончателното изплащане.Осъдена е В.Т. да заплати на
ответното дружество на осн.чл.78 ал.3 ГПК сумата 6960 лв. разноски по
делото за адв.възнаграждение с вкл.ДДС. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника Гаранционен фонд-гр.София.
Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна
1
жалба от В.Т. чрез пълномощника адв.Н.Д.. Счита решението на
първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно по изложени за
това доводи. Счита, че неправилно съдът е приел, че не се дължи обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди, поради неправилно приложение на
материалния закон-чл.493 ал.2 т.1 б.а от КЗ, като не е съобразил разпоредбата
на чл.493 ал.3 от КЗ и обстоятелството, че не са налични предпоставките на
този текст от закона за отказ на застрахователя да заплати обезщетение.
Счита, че не е налице твърдяното от застрахователя съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като не е установено
същият да е знаел, че водачът е употребил алкохол-не е установено да е
употребил алкохол пред него. Счита за неоснователно и възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия поради неизползване на
обезопасителен колан, тъй като се установява от експертизата, че
използването на такъв не би обусловило по-благоприятен изход от ПТП, тъй
като същото е било изключително тежко. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника по жалба ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.София, в
който се заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това
доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Ловеч като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение на жалбоподателя.
В съдебно заседание е заето становище от пълномощника на
третото лице-помагач на ответника Гаранционен фонд-гр.София адв.Илиева,
за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно решението на ОС-Ловеч.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата
на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
По делото е безспорно установено от събраните по делото
доказателства-приложената присъда № 14 от 13.06.2019г. по НОХД № 197/
2019г. по описа на ОС-Ловеч, влязла в сила на 29.06.2019г., че през нощта на
2
06/07.12.2017г. Е. М. Х. от гр.Ловеч противозаконно отнел чуждо МПС-л.а.
„Форд Фокус“ с чешка регистрация № 4AD**** от владението на Й. Н. от
гр.Ловеч без негово съгласие с намерение да го ползва и е последвала повреда
на МПС-престъпление по чл.346 ал.2 предл.1 от НК, поради което е осъден
на 2 години лишаване от свобода. От същата присъда се установява и че Е.
М. е признат за виновен и в това, че на 07.12.2017г. около 5,30 ч., на прав
участък в м.“Крушака“, землището на с.Баховица, ловешка област, при
управление на същия л.а. в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,12 промила , без да има необходимата правоспособност-
категория „В“, нарушил правилата за движение-чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице-на Веселина
Стефанова Александрова и на Н. Д. Х., поради което и на осн.чл.343 ал.3
предл.1, 5 и 7 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
6 години и осем месеца.
Безспорно е установено от приложената по делото застрахователна
полица от 09.11.2017г. и писмо на НББАЗ от 13.03.2018г., че посоченият л.а. е
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното застрахователно дружество със срок на покритие от 23.06.2017г. до
23.05.2018г.
Жалбоподателката-ищца е майка на починалия при ПТП Н. Х.,
видно от приложеното у-ние за наследници. Същата е напривила искане пред
ЗАД „Алианц България“ АД с молба от 02.03.2018г. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Н. Х. в размер на
300000лв. и 1168 лв. обезщетение за имуществени вреди. С писмо от
08.03.2018г. застрахователят е уведомил ищцата, че за установяване на
основанието и размера на претенцията следва да представи документи,
посочени в писмото. Не се твърди и не се представят доказателства от
ответника за изплащане на обезщетение на ищцата.
От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че
пострадалият Н.Х. е бил без поставен обезопасителен колан.Вещите лица
посочват в заключението си, че дори и с поставен колан, с оглед механизма на
настъпване на ПТП, Х. би получил тежка травма на главата и увреждания на
вътрешни органи, водещи до неговата смърт, при удара в дървото и
последвалото преобръщане на таван на л.а. По отношение но водача Х. се
3
констатира, че при така установените 1,12 промила алкохол в кръвта на
същия отговарят на първа степен на алкохолно опиване, което се
характеризира с лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения на
координацията, както при малки, така и при груби движения, неустойчивост,
нарушения на психиката и при някои случаи-изразена сънливост, които
изменения не може да не бъдат забелязани от околните.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.Н.
Д.-племенница на жалбоподателката, първа братовчедка на починалия Н.Х. и
сестра на водача Е.Х., и на св.Е. М.-водач на процесното МПС, се
установява, че рано сутринта на 07.12.2017г. Е. М. се прибрал в дома си в
гр.Ловеч със съпругата си, където живеели заедно с неговата сестра-
св.Дишева. Отпреди това разбрал, че Н. е в дома им и решил той да отиде с
него до с.Славяни, защото имал шофьорска книжка, а Е. нямал /според самия
него, от 10 години управлявал автомобили без свидетелство за
правоуправление на МПС/. Св.Е.Х. излага, че Н. доброволно се качил в
колата, но сочи и че го е накарал да отиде с него. Св.Дишева излага, че Н. не
искал да тръгне, искал да остане при нея, но тръгнал с брат й Е., за да не го
набие, тъй като когато Е. е пил, има скандали. От показанията на св.Е.Х. се
установява, че първоначално от гр.Ловеч до с.Баховица Н. управлявал
автомобила, но впоследствие от центъра на това село се сменили и
автомобилът бил управляван от Е.. От показанията и на св.Х. се установява,
че той е заставил Н.Х. да се сменят, въпреки неговите възражения, защото
според свидетеля, Н.Х. не бил достатъчно опитен шофьор.Св.Е.Х. излага, че
преди инцидента и то преди да се прибере у дома си, където се е видял с
братовчед си Н., употребил неголямо количество алкохол, но мисли, че нямал
видими признаци, че е употребил лакохол. Св.Дишева сочи, че познава брат
си по очите когато е пил, не се сещала за походката му тогава, видяла го
набързо, но му личало, че е пил. Излага и че брат й няма собствен автомобил,
но от 10 години управлява така автомобили без да е правоспособен.
Св.П. Щ. и А. Й.-познати на жалбоподателката във връзка с нейната
работа, излагат, че тя била много близка с починалия си син Н., подкрепяла го
напълно, той й помагал много, грижел се за нея. Св.Й. описва инцидент, при
който Н. вместо да ходи на училище в гр.Ловеч, където учел, дошъл в
гр.София, където живеела и работела майка му, за да се грижи за нея. Той бил
4
единственият от общо седемте й деца, който идвал да й помага. Св.Щ. сочи,
че майка му имала особено добро отношение към сина си, който бил освен
добър и грижовен син, и обществено ангажиран млад човек-активист на
ВМРО. И двамата свидетели сочат, че след неговата смърт жалбоподателката
„изпаднала в някаква дупка“, самоизолирала се, съмовглъбила се,
изключително тежко приела смъртта на сина си, ежедневно гледала неговия
некролог до себе си, раздавайки храна, с мисълта, че „Н.чо бил гладен“.
Видно от приложената по делото Педагогическа характеристика №
310/ 14.06.2019г., издадена от Профилирана природо-математическа
гимназия-Ловеч, Н. Х. през 2017г. бил ученик в 12-ти клас, с много добър
успех, винаги демонстрирал добро възпитание и уважение, участвал в
Ученическия парламент, особено активен в отбора по шахмат, с който всяка
година участвал в първенства.
От приложеното медицинско направление № 419 от 08.05.2019г.,
издадено от д-р Никола Ямаков, психиатър при Медицински център
„Медиком-ревита“ гр.София, е видно, че В.Х.а е с диагноза „реакция на тежък
стрес и разстройства в адаптацията, протрахирано тревожно-депресивно
разстройство“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ-частичен в размер на 200000лв. от пълния размер на
претендирано обезщетение за неимуществени вреди от 300000лв.; за
имуществени вреди в размер на 1168 лв. и за лихва за забава върху
обезщетенията, считано от 02.06.2018г.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения
текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за
това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със
застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията
по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по
чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска
5
отговорност” между собственика на лекия автомобил, описан по-горе,
управляван от Е.Х., в резултат на чиито действия е настъпило ПТП, и
ответното застрахователно дружество. Налице е валидно сключен
застрахователен договор, видно от полицата, предвид на което следва да се
приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за
посочения лек автомобил обвързва ответника ЗАД „Алианц България“ АД-
гр.София по отношение отговорността на Е.Х. и ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.
Възраженията на застрахователя, че не носи отговорност, като се
позовава на разпоредбата на чл.493 ал.2 т.1 б.“а“ от КЗ, а такава носи
Гаранционният фонд предвид разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.“г“ от КЗ, е
неоснователно. С разпоредбата на чл.494 от КЗ изрично и лимитативно са
посочени хипотезите, в които застрахователят не заплаща обезщетение, като
настоящата хипотеза не е сред тях. Действително, с влязлата в сила присъда е
установен фактът на кражбата на процесното МПС, при управлението на
което от водача Е. М. е допуснато от него ПТП. Разпоредбата на ал.3 на
чл.493 от КЗ обаче въвежда възможност за застрахователя да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение само при наличието на две
кумулативно дадени предпоставки, за които той носи доказателствената
тежест-че пострадалият доброволно се е качил в МПС и е знаел, че
владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по
чл.346 от НК. В настоящия случай такова доказване не е извършено от
ответника-събраните по делото доказателства не установяват наличието на
сочените две предпоставки. Липсват доказателства, че пострадалият Н. Х. е
знаел, че процесното МПС е било обект на кражба от неговия братовчед-
виновния водач. Фактът, че Е. М. е неправоспособен водач и не притежава
МПС не води автоматично до извода, че всяко управлявано от него МПС е
откраднато от него. Самият Е.Х. излага, че от десет години управлява
различни автомобили без да има правоспособност за това. С оглед на това, е
безпредметно да бъде обсъждано наличието на втората предпоставка-
пострадалият доброволно да се е качил в МПС.
Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение установяване на деликтната отговорност на водача Е. М., а
именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило
6
описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-настъпилата смърт на Н. Х..
Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността
на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската
отговорност на виновния водач Е. М..
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е
претендирано, се определя от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за
справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и
инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не
само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на
страданията, които подлежат на обезщетяване. Безспорно се установява
тежката загуба на ищцата като майка на починалия Н. Х.. Отношенията между
тях са били изпълнени с уважение, подкрепа и обич. Майката е лишена от
щастието да съпреживява за в бъдеще успехите и радостта на своя син, който
е бил уважаван млад човек, с мечти, качества, обществено
ангажиран.Предвид възможно най-близката родствена връзка между
починалия и ищцата, негова майка, лишаването от взаимната обич,
привързаност и подкрепа, и свързаните с нея непоправими във времето
промени в емоционалния мир на ищцата, настоящата инстанция счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 180000лв., което
обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и
занапред дълго във времето страдания на ищцата, свързани със смъртта на
нейния син.
Досежно иска за обезщетение за имуществени вреди-същият е
изцяло основателен и доказан. Видно от приложените две фактури от
09.12.2017г. и 10.12.2017г., ищцата е направила разходи за погребението на
сина си в този размер.
Досежно възраженията на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Х. поради липса на
поставен обезопасителен колан и поради това, че е той е знаел или е могъл да
7
знае, че водачът на л.а. е употребил алкохол: същите са неоснователни. Както
бе посочено по-горе, установено от експертизата е, че пострадалият Н.Х. не е
бил с поставен обезопасителен колан, но дори същият да е бил с поставен
такъв, то пак би настъпила неговата смърт, предвид механизма на ПТП и
причинените при този механизъм тежки травми и увреждания на Н.Х.,
несъвместими с живота. По отношение знанието на пострадалия, че водачът е
употребил алкохол: липсват ангажирани от ответника доказателства в тази
насока, установяващи категорично наличието на знание у пострадалия за това
обстоятелство, а от ангажираните такива не се установява такова знание.
Възприятията на св.Дишева, че брат й бил употребил алкохол, тъй като „му
личало по очите“, са твърде субективни, почиващи на нейната лична
преценка. За наличието на знание у пострадалия, е необходимо /съгласно
трайната съдебна практика/ същият лично да е възприел факта на употребата
на алкохол от страна на водача на МПС. Не може да се направи извод за
такова знание у пострадалия и с оглед изложеното от вещото лице, че това
алкохолно опиване на водача-първа степен, отговарящо на 1,12 промила, се
характеризира с такива изменения, че те не може да не бъдат забелязани от
околните. Посочените от експерта изменения обаче са такива, които могат да
бъдат отдадени и на ранния сутрешен час-4,30-5 часа сутринта, в който са се
видели водачът и пострадалият преди настъпване на ПТП, в който час
обичайно човек може да има част от посочените външни прояви-лесна
уморяемост, нарушения на координацията, сънливост.
С оглед изложеното, обжалваното решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за размера до 180000лв., като бъде
уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в този размер, а
решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата от 180000лв. до
200000лв. /предявен като частичен от общо 300000лв./, следва да бъде
потвърдено, тъй като в тази част за тази разлика, искът е неоснователен.
Следва да бъде отменено решение и в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1168 лв., като двете
обезщетения се присъдят ведно със законната лихва, считано от 03.06.2018г.
/съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ/.
При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати
8
и държавна такса върху уважения размер на иска в полза на бюджета на
съдебната власт-7246,72 лв., както и разноски за експертиза-500лв., а на
адв.Надя Х.а-адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за въззивната
инстанция-5130 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62 от 07.07.2020г. по т.д. № 80/ 2019г. по описа на ОС-
Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният частичен иск с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200000лв. /от пълен размер 300000лв./, само за размера до сумата
180000 лв., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1168лв., и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 59, ЕИК
*********, да заплати на В. Х. Т., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
гр.София, жк „*******, сумата 180000лв. /сто и осемдесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния син Н. Д. Х., в
резултат на настъпило на 07.12.2017г. около 5,30 ч., при км 10+700 на прав
участък в м.“Крушака“, землище на с.Баховица, обл.Ловешка, причинено по
непредпазливост от водача на л.а. „Форд Фокус“ с чешка регистрация №
4AD**** Е. М. Х., дължимо по застраховка „гражданска отговорност” за лек
автомобил „Форд Фокус“ с чешка регистрация № 4AD****, по полица №
BG/01/117001498840 от 09.11.2017г., със срок на валидност от 23.06.2017г. до
23.05.2018г. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 59, ЕИК *********, да
заплати на В. Х. Т., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.София, жк
„*******, сумата 1168 лв. /хиляда сто шестдесет и осем лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
9
за погребение, претърпени от смъртта на нейния син Н. Д. Х., в резултат на
настъпило на 07.12.2017г. около 5,30 ч., при км 10+700 на прав участък в
м.“Крушака“, землище на с.Баховица, обл.Ловешка, причинено по
непредпазливост от водача на л.а. „Форд Фокус“ с чешка регистрация №
4AD**** Е. М. Х., дължимо по застраховка „гражданска отговорност” за лек
автомобил „Форд Фокус“ с чешка регистрация № 4AD****, по полица №
BG/01/117001498840 от 09.11.2017г., със срок на валидност от 23.06.2017г. до
23.05.2018г. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 59, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВТАС държавна такса върху уважения размер на иска-7246,72 лв. и разноски
за експертиза-500лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 59, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Н. А. Х.а от САК сумата 5130 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на В. Х.
Т. по чл.38 ал.2 от ЗА, за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 07.07.2020г. по т.д. № 80/
2019г. по описа на ОС-гр.Ловеч в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Гаранционен фонд-гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10