Номер 31904.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Калина Г. Пейчева
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Пепа И. Чиликова Въззивно частно наказателно дело №
20202300600258 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 243,ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на РП-Ямбол срещу Определение №
409/27.07.2020 г.,постановено от РС-Ямбол по ЧНД № 502/2020 г. по описа
на същия съд. С атакуваното определение е отменено Постановление от
23.04.2020 г. на РП- Ямбол за прекратяване на наказателното производство
по ДП№ 8/2014 г. по описа на ОСлО в ОП-Ямбол, водено срещу С. Д. К.
за престъпление по чл.134,ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2 от НК.
В частният въззивен протест на РП- Ямбол се навеждат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорвания съдебен
акт. Твърди се, че правните изводи на наблюдаващия прокурор са
изведени на базата на събраните по делото достатъчно доказателства, вкл. и
на базата на заключенията на вещите лица по назначените и изготвени
няколко на брой комплексни експертизи/основни и допълнителни/. Всички
релевантни доказателства, според държавното обвинение, сочат на
категоричен извод за липсата на осъществено престъпно деяние по чл.134,
ал.1,т.2 от НК от страна на обв.К., т. к. действията му покриват формалните
изисквания на чл.15 от НК. Излагат се аргументи, че анализът на събраните
и проверени доказателства, сочи на категоричната липса на пряка
причинно- следствена връзка между произведените три изстрела с ловно
1
оръжие от страна на обв.К. на инкриминираната дата и телесното
нараняване на пострадалия Г. П. П. , предвид факта ,че се касае за
нараняване от рикошет. В частният протест се навеждат доводи, че е
допуснато нарушение на чл.9 от ИББЛОБВЛИ, въвеждащо изискване при
стрелба от позиция, същата да се извършва само напред или назад в два
противоположни сектора от 45 градуса, чийто върхове се допират в мястото
на стрелеца, като последния се съобразява с местоположението на
останалите участници, но се касае за отклонение от тези градуси само при
последния от трите произведени от обв.К. изстрели, при който се е
получил рикошет на сачмата, наранила пострадалия Г.П., а отклонението
чрез рикошет, според държавното обвинение, изключва наличието на пряка
причинно- следствена връзка между вредоносния резултат и допуснатото
нарушение. Настоява се за отмяна от страна на въззивната инстанция на
постановеното от РС-Ямбол определение като се потвърди
постановлението на РП-Ямбол за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 8/2014 г. на ОСлО на ОП–Ямбол.
В деловодството на ОС- Ямбол е постъпило Възражение срещу
частния протест на РП-Ямбол, изготвен от пострадалия Г.П.П., в което се
настоява да се потвърди като обосновано, правилно и законосъобразно
атакуваното определение на РС-Ямбол.Твърди се наличие на пряка
причинно- следствена връзка между действията на обв.К. и допуснатото от
него нарушение на чл.9 от ИББЛОБВЛИ и полученото телесно увреждане на
пострадалия, покриващо признаците на средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК. Излагат се доводи, че правилно и законосъобразно, в
оспорвания от прокурора съдебен акт, е приета липсата на предпоставки за
приложение на института на "случайното деяние" по смисъла на чл.15 от
НК. Твърди се, че прокурорският съдебен акт не е мотивиран касателно
правните изводи за наличието на хипотезата на чл.15 от НК от една страна
, а от друга страна е налице подробен, но едностранчив и избирателен
анализ на доказателствената съвкупност, обслужващ тезата на държавното
обвинение. Оспорват се изводите на РП-Ямбол досежно липсата на
нарушение от страна на обв.К. на чл.55, ал.7 от ППЗЛОД с твърдение за
подценяване на свидетелските показания на участниците в груповия лов
на инкриминираната дата. Излагат се аргументи и за некоректно и
2
необосновано подценяване и на заключението на вещите лица по
комплексната експертиза с неясния и спорен аргумент ,че това заключени е
почива единствено на гласните доказателствени източници. Излагат се
аргументи, че при несъгласие с изводите ,изложени в заключението на
вещите лица по комплексната експертиза или при съмнения досжно
нейната правилност и компетентност, наблюдаващия прокурор всякога е
длъжен да събере други доказателства във връзка със същия предмет на
доказване - гласни или писмени или да назначи повторна, респ.
допълнителна комплексна експертиза. Като не е сторил това, според
пострадалия П., прокурора е постановил прекратяването на ДП при
непълнота на доказателствата, което сочи на извод за необоснованост на
оспорвания прокурорски акт. Излагат се съображения за необоснованост и
на извода за липсата на нарушение на чл.17 от ИББЛОБВЛИ, т. к. са
налице доказателства, че обв.К. е нарушил вмененото му задължение да не
стреля в посока, където има хора. Настоява се въззивната инстанция да
приеме, че частния протест на РП-Ямбол е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
След като се запозна с наведените в частния въззивен протест доводи,
съобрази доводите на пострадалия, депозирани във възражението му и след
служебна проверка на събраните и приложени доказателства, в пределите
на правомощията му по реда на чл. 345, ал.1 от НПК, Ямболският окръжен
съд намери следното :
Протестът на РП- Ямбол е ДОПУСТИМ като подаден от надлежно
легитимирано лице и в рамките на предвидения в чл.243, ал.7 от НПК срок,
а разгледан по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛЕН по
следните съображения:
ДП№ 8/2014 г. по описа на ОСлО на ОП-Ямбол е образувано и водено
за престъпление по чл.134,ал.1,т.2,вр. чл.129, ал.2 от НК, затова че на
******* г., около 10.00 ч., в м.******, в землището на с.******, обл.Ямбол,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност- участие в групов лов на
хищници, със законно притежавано ловно оръжие- пушка марка "Бенели",12
калибър, е нарушил чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
3
взривните вещества и пиротехническите изделия, нарушил е чл.55, ал.7 от
Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча,нарушил
е чл.9 и чл.17 от Инструкцията за безопасно боравене с ловно оръжие и
боеприпаси по време на ловните излети, като е прострелял друг ловец- Г.П.
П., причинявайки му две средни телесни повреди, изразяващи се в
огнестрелно нараняване в лявата предна половина на гръдния кош,
проникващо в лявата гръдна кухина и наличие на проектил на нивото на
десети гръден прешлен и лезия /увреждане / на горния дял на ляв дроб.
С нарочно постановление в хода на ДП като обвиняем е привлечен С.
Д. К. .
Наказателното производство е внасяно за разглеждане в РС-Ямбол три
пъти с Постановления на РП-Ямбол по реда на Глава 28 от НПК. При
последното разглеждане на делото, с Решение № ******* г., постановено
по ВНОХД № ****** г., състав на ОС-Ямбол е върнал делото на РП-Ямбол
със задължителни указания по приложението на закона с оглед неясно и
неточно формулирано обвинение и приети за категорично установени в
хода на първоинстанционното съдебно производство на фактически
обстоятелства, различни от посочените в прокурорското постановление,
изготвено по реда на чл.375 от НПК.
За да прекрати производството прокурорът приема, че няма извършено
престъпление от общ характер, а настъпилия вредоносен резултат- две
средни телесни повреди за пострадалия Г. П. П. , не са в пряка причинно -
следствена връзка с действията на инкриминираната дата на обв. С. К., с
които е нарушил чл.9 от ИББЛОБВЛИ. Макар, че е допуснал цитираното
нарушение, според прокурора, обв.К. не е осъществил престъпление, т. к.
нараняването на пострадалия П. е в резултат на рикошет от една страна, а
от друга - самия пострадал е напуснал отредената му за пребиваване по
време на груповия лов зона /разстановката/. Прокурорът приема в
оспорвания съдебен акт, че е налице хипотезата на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК като наведени доводи и аргументи в този смисъл
липсват. С процесното постановление от 23.04.2020 г., РП-Ямбол
прекратява воденото наказателно производство на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от
НК.
4
Постановявайки атакуваното определение, решаващият съд не
споделя аргументите и правните изводи на прокурора. Прието е в
контролирания съдебен акт, че тези аргументи и правни изводи са
незаконосъобразни и необосновани.
Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал.8 от
НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.
Частният въззивен протест на РП- Ямбол е неоснователен, а
атакуваното определение се преценява като законосъобразно и обосновано.
Споделят се аргументите на решаващият съд за произнасяне на
прокурора след като делото е попълнено с релевантните към главния
предмет на доказване гласни, писмени и веществени доказателства. Споделят
се и изводите на първостепенният съд, че в оспорвания прокурорски акт
е направен подробен анализ на доказателствената съвкупност. Според
въззивната инстанция обаче, част от гласните доказателствени източници
неясно защо са пренебрегнати и недооценени, а остава неясна и не
аргументирана позицията на прокурора да не кредитира заключенията на
вещите лица Б., П. , Д. , Н. , П., К. и Р. по назначените и изготвени
комплексни експертизи. Доводът, че експертите извеждат заключението си,
за обстоятелството, че обв.К. е променил позицията, на която е бил поставен
/разстановката/от ръководителя на груповия лов само и единствено въз
основана на гласни доказателствени източници, които са "интерпретирани"
е голословен - не са изложени аргументи дали се оспорва достоверността,
компетентността или обективността на комплексните експертизи или пък
тяхната правилност , още повече че самия прокурор им противопоставя
гласно доказателствено средство - свидетелските показания на К.Г.. Според
въззивната инстанция, в частта досежно дали обв.К. е допуснал нарушение
на чл.55, ал.7 от ППЗЛОД, изискващ до завършване на гонката ловците да
не могат самоволно да напускат или да променят определената им от
ръководителя на лова места, прокурорското постановление е необосновано,
т. к. не е налице задълбочен анализ на всички доказателствени източници.
Изводите , да не се кредитират заключенията на посочените комплексни
5
експертизи, без да са изложени мотиви защо от една страна , а от друга без
да се направи в хода на ДП опит чрез възможноститте на допълнителната
експертиза да се постигне максимално изясняване на обстоятелството
дали обв. К. е напуснал мястото, на което е бил поставен от ръководителя на
лова, преди произвеждане на трите изстрела с ловната пушка, се явят
неаргументирани. В този смисъл наведените във възражението на
пострадалия Г.П. доводи за произнасяне на прокурора при липсата на
всестранен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност , се
споделят от въззивната инстанция.
Не се споделят изводите на държавното обвинение, че е налице
хипотезата на "случайно деяние" по смисъла на чл.15 от НК във връзка с
установеното нарушение на чл.9 от ИББЛОБВЛИ, въвеждаща изискване
при стрелба от позиция, ловците да извършват същата само напред или
назад в два противоположни сектора от 45 градуса, чийто върхове се
допират в мястото на стрелеца, като последния се съобразява с
местоположението на останалите участници. Окръжният съд изцяло споделя
изводите на първостепенния съд, изложени в контролирания съдебен акт
касателно очевидно наличната причинно- следствена връзка между
действията на обв.К. на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен
резултат- прострелването на пострадалия П. и наличните неоспорвани две
средни телесни повреди.Според проверяващата инстанция, С. К. не би бил
отговорен за прострелването на Г.П., само и единствено в хипотезата , ако
и трите произведени от него изстрели бяха в разписания му законов
диапазон - в сектор от 45 градуса. Само в този случай, получения рикошет и
прострелването на пострадалия, не биха били в пряка причинно- следствена
връзка . При констатираното по безспорен начин в хода на ДП нарушение на
чл.9 от ИББЛОБВЛИ, т. к. последния от трите произведени изстрела от
страна на обв.К. се е отклонявал от законово регламентирания диапазон от
45 градуса, то последвалия рикошет и огнестрелното нараняване на
пострадалия , всякога са в причинно- следствена връзка с умишлено
допуснатото от страна на обвиняемия нарушение на разписаните правила.
Въззивната инстанция споделя и аргументите на първоинстанционния
съд във връзка с обстоятелството, че дългогодишния опитен ловец К. ,
преминал задължителната инструкция, е могъл да предвиди настъпването
6
на противоправните вредни последици - огнестрелното нараняване на
пострадалия, защото е произвел изстрел в нарушение на инструкцията,
при липсата на визуален контакт с пострадалия ловец П. - могъл е да
предвиди евентуален рикошет, т. к. правилата на инструкцията го
задължават да произвежда изстрели само след като се съобрази с
местоположението на другите ловци, т. е. и с местоположението на
пострадалия. Изложеното несъмнено сочи на липсата на предпоставки за
приложение на хипотезата на чл. 15 от НК, т. к. деецът е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици при
извършеното от него нарушение на чл.9 от ИББЛОБВЛИ като в този смисъл
е налице константна съдебна практика. Въззивната инстанция констатира
липсата на аргументи и мотиви в прокурорския съдебен акт защо се
приема, че е налице хипотезата на чл.15 от НК при категорично
установеното обстоятелство за допуснато нарушение на Инструкцията при
произвеждането на единия от трите изстрела и при липсата на
категоричност при установяване на обстоятелството дали обв. К. е
напуснал /или се е отклонил/ от мястото, на което е бил поставен от
ръководителя на груповия лов. При инцидентният съдебен контрол всякога
е задължително да се провери дали правните изводи на подлежащия на
контрол прокурорски акт са аргументирани - както правилно и
обосновано сочи първостепеннният съд в оспорваното Определение,
аргументи идосежно приложението на хипотезата на чл. 15 от НК
прокурора не е изложил. Доколкото в прокурорският акт се коментират и
действията на пострадалия Г.П. на инкриминираната дата, въззивната
инстанция намира, че неговото поведение следва да се преценява на базата
на многобройните доказателствени източници на плоскостта на
съпричиняването на вредоносния резултат.
Гореизложеното сочи на законосъобразност и обоснованост на
атакуваното определение на РС- Ямбол, с което е отменено
постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно
производство. Задължителните указания, дадени в този съдебен акт се
споделят от настоящата инстанция, а на свой ред настоящият съдебен
състав констатира и липсата на аргументи в посока защо прокурора
приема, че не е налице нарушение на чл.55,ал.7 от ППЗЛОД при наличие
7
на гласни доказателства в тази посока, подкрепени от заключенията на
вещите лица по двете комплексни експертизи.
Водим от горното и на осн. чл. 243, ал.8 от НПК,съда
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №409/27.07.2020 г., постановено по
ЧНД № 502/2020 г. по описа на РС-Ямбол , с което е отменено
Постановление от 23.04.2020 г. на РП-Ямбол за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 8/2014 г. на ОСлО на ОП-Ямбол и
делото е върнато на РП-Ямбол.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8