РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520106126 по описа за 2021 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и
материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
и в изпълнение на разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 4642/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Русе, предявява настоящия установителен иск относно вземанията си
първоначално срещу Е.В. П. и ДР. ГР. П. в общ размер 5297.35 лв., от които: главница
в размер на 2709.35 лв., договорно възнаграждение в размер на 690.86 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 992.54 лв., лихва
за забава в размер на 632.48 лв. и законна лихва в размер на 272.12 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Контракът бил сключен на 17.08.2018 г. между „Профи Кредит България" ЕООД
като кредитор и ЕЛ. В. П. и ДР. ГР. П. като солидарни длъжници, при следните
параметри: сума на кредита: 5000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската:
309.11 лв.; годишен процент на разходите: 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %;
лихвен процент на ден: 0.11 % и общо задължение по кредита: 7418.64 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение: 2179.68 лв.; Размер на
вноска: 90.82 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
9598.32 лв.; общ размер на вноската: 399.93 лв.; дата на погасяване: 15-ти ден от
месеца.
1
Съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит, неразделна част
от него били Общи условия, които били предадени при подписване на договора и с
които длъжниците внимателно се запознали преди подписването му, приели без
забележки към тях и се задължили да спазват, за което положили подписа си под
клаузите на договора и общите условия. Съгласно Декларации т.Г, на клиента се
предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлаганият договор съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги,
който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На основание ОУ към
договора във връзка с чл.121-чл.127 от ЗЗД, ДР. ГР. П., в качеството си на съдлъжник
по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря солидарно с ЕЛ. В. П. за
задължението по договора при условията, посочени в него. В т.V „Допълнителни
възможности за клиента" от ДПК № ********** Е.В. П. пожелала с част от отпуснатия
кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължение към ищеца в размер на 2481.99
лв., извършено с вътрешнобанкова транзакция. Ищецът изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 17.08.2018 г. превел парична сума в размер на
2518.01 лв. по посочена от Еленка П. банкова сметка, като общата сума на отпуснатия
кредит била 5000 лв. На 21.06.2019 г. Е.П. подала заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски.
На 26.06.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с
който погасителни вноски № 10,11 и 12 били отложени и трябвало да бъдат заплатени в
края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран
погасителен план, по който погасителните вноски се променяли на 27 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора се дължало и договорно
възнаграждение за изтегления кредит, което да се погасява в рамките на погасителния
план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците било в
размер на 690.86 лв. за периода от падежа на първата неизплатена вноска - 15.02.2020 г.
до падежа на последната погасителна вноска - 15.12.2020 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжниците дължали
възнаграждение в размер на 2179.68 лв., от които била заплатена сумата 1474.04 лв. и
оставал остатък за плащане от 992.54 лв. За периода от изпадане на длъжниците в
забава - 16.10.2018 г. до 15.12.2020 г. се дължала и мораторна лихва в остатъчен размер
от 632.48 лева. Длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и
направили само 13 пълни и една непълна погасителни вноски. Крайният срок за
погасяване на кредита изтекъл на 15.12.2020 г., с което настъпила и изискуемостта на
2
задължението в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК възлизало на
5529 лв. С плащанията били погасени само част от задълженията, от които номинал в
размер на 5205.57 лв. Сумата 173.43 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ . Сумата от 150 лв. отишла за погасяване на такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България"
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 4642/2021 г. След като длъжниците
подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на дружеството било
указано да предявяви иск за установяване на вземането си.
Първоначално ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му срещу длъжниците ЕЛ. В. П. и ДР. ГР. П.,
представляващо главница в размер на 2709.35 лв., договорно възнаграждение в размер
на 690.86 лв., лихва за забава в размер на 632.48 лв. и законна лихва в размер на 272.12
лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането.
Предявява и осъдителна претенция срещу ответниците за солидарно заплащане на
сумата 992.54 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по същия ДПК.
Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище
за недопустимост, а в условия на алтернативност – и неоснователност на исковете.
Представят Решение № 260225/12.10.2020 г. на РС-Русе по гр.д.№ 1212/2020 г., страни
по което са „Профи Кредит България" ЕООД и Е.П., а негов предмет е иск за
прогласяване нищожността на представения по настоящето дело договор за
потребителски кредит № ********** от 17.08.2018 г. С посоченото решение съдът
уважил иска. Твърдят, че правните последици от решението се простират и върху
втория ответник, с оглед правното му положение на необходим другар на
кредитополучателката Е.П.. Изхождайки от нормата на чл.23 от ЗПК, потребителят
дължал само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи по него.
Ответницата изплатила изцяло усвоената главница по кредита в размер на 5000 лв. и
дори надплатила на кредитора по нищожния договор сумата от 529 лв., за връщането
на която предявява насрещен иск на основание чл.211, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55,
ал.1, пр.3 от 33Д.
Вторият ответник Драгомир Петров счита предявеният срещу него иск за
недопустим на още едно основание. Макар в процесния договор за потребителски
кредит и производните му документи да се е подписал като „солидарен длъжник",
3
задължението му следвало да се счита за уговорено като поръчителско, тъй като не е
получавал суми по кредита. Обвързването му с процесния договор обслужвало
единствено изпълнението на изгодната за кредитора цел - да си подсигyри обезпечение
за изпълнението на главното задължение. За втория ответник приложими били не
общите правила за солидарността, а регламентацията относно поръчителството,
предвидена в чл.147, ал.1 33Д. Поетото от Драгомир Петров задължение в качеството
му на поръчител имало и специфични основания за погасяване. Погасяването на
главния дълг погасявало и задължението на поръчителя за обезпечаването му, без той
да има каквато и да е последваща отговорност спрямо длъжника и кредитора. Дори
главното задължение да е станало изискуемо, задължението на поръчителя се
погасявало по арryмент от противното по чл.147, ал.1 от 33Д, ако кредиторът не
предяви иск срещу него в рамките на 6 месеца от настъпването на изискуемостта на
задължението. От доказателствата по делото било видно, че изискуемостта на кредита
възникнала на 15.12.2020 г., а ищецът предявил претенцията си към ответниците пред
съда едва на 27.07.2021 г. Освен, че вторият ответник неправомерно бил привлечен да
отговаря солидарно по недопустима претенция, основана на нищожен договор, с иска
по делото кредиторът претендирал недопустимо от него да изпълни солидарно
задължение по същия нищожен договор, каквото той не е поемал, а поетото в
действителност задължение по обезпечение на дълга било погасено, след като не било
претендирано в законорегламентирания срок за това. С оглед изложеното, ответниците
претендират отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.
След депозиране на отговора от ответниците, претенциите спрямо Е.П. са
оттеглени и производството по делото спрямо нея е прекратено.
В отговора на насрещния иск „Профи Кредит България“ ЕООД моли претенцията
на Е.П. да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила на 07.04.2021 г. решение, постановено по гр.д.№ 1212/2020 г. по
описа на РС-Русе, е признато за установено в отношенията между ЕЛ. В. П. от една
страна и от друга - „Профи Кредит България“ ЕООД, че сключеният между тях на
17.08.2018 г. договор за потребителски кредит № ********** е нищожен на основание
чл.22 от ЗПК поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Въпреки това, на 28.07.2021 г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК солидарно срещу ЕЛ. В. П. и ДР.
ГР. П. за заплащане на сумите: 2709.35 лв. главница, договорно възнаграждение в
размер на 690.86 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 992.54 лв., лихва за забава от 16.10.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на 632.48
лв.и лихва за забава за периода 15.12.2020 г. – 27.07.2021 г. в размер на 272.12 лв.,
4
дължими по същия договор за потребителски кредит № **********. Видно от
приложеното ч.гр.дело № 4642/2021 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в
настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК солидарно срещу ответниците за заплащане на горните суми, с
изключение на претенцията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, която е отхвърлена с разпореждане № 4779/24.08.2021 г.
Срещу заповедта за изпълнение двамата длъжници са подали възражение за
недължимост на присъдените суми.
На 17.08.2018 г. страните по делото сключват договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставя на
клиента ЕЛ. В. П. кредит в размер на 5000 лева, който следва да бъде върнат в срок от
24 месеца, с месечна вноска от 309,11 лева, при годишен лихвен процент от 41,17 и
годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги е уговорено възнаграждение от 2179.68 лв., платимо на 24
месечни вноски от 90.82 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 9598.32 лв., а размера на месечната вноска – 399.93
лв.
В исковата молба ищецът признава, че към настоящия момент размерът на
погасеното от ответниците задължение по процесния ДПК възлиза на сумата 5 529 лв.
Доколкото със сила на пресъдено нещо договорът е признат за нищожен в отношенията
между ищеца и ответницата, то същата, съгласно чл.23 от ЗПК, дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по контракта.
Съобразно цитираната правна норма следва да се приеме, че кредиторът е получил в
повече от дължимото от ответницата, а именно сумата от 529 лв. на отпаднало
основание. Предявеният насрещен иск се явява основателен и доказан по размер и като
такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от неговото предявяване.
Договорът за потребителски кредит, Общите условия на „Профи Кредит
България“ към него и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са подписани от втория ответник – Д.П. в качеството му на солидарен
длъжник. Същият в отговора на исковата молба твърди, че поетото от него задължение
в случая следва да се счита уговорено като поръчителско.
Разпоредба на чл.10.1 от ОУ към договора за кредит гласи, че на осн. чл.121-127
ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на
кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни
санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ.
Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията
на кредитополучателя за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от
допълнителни услуги. В чл.10.2 от ОУ е записано, че задълженията на солидарния
5
длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има
право да изисква изпълнение както от кредитополучателя, така и от солидарния
длъжник. До обявяване на договора за предсрочно изискуем, кредиторът комуникира с
кредитополучателя по повод размера на задълженията и необходимостта от
изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарния длъжник. При
тълкуване на тези разпоредби съобразно, правилото на чл.20 ЗЗД, съдът счита, че
подписвайки договора, за ответника е възникнала пасивна солидарност за
задълженията по контракта, но предвид действащата съдебна практика за възникване
на солидарната отговорност, следва да е налице определено правно основание и не е
достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника,
доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, откъдето възниква
необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл.121 ЗЗД. В този
смисъл е Решение № 213/6.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 5864/2015 г., IV г.о.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има
възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението
на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите
правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига да не е уговорено нещо друго. Разликите се следват както
от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д.№
998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между
двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните.
Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и
при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с
договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума
общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство - чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря
пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор
за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че ответникът не е съдлъжник по
договора за кредит, доколкото от последния е видно, че кредитополучател /клиент,
съгласно терминологията в договора/ е само Е.П., не и ответникът. Той обаче отговаря
пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без
да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Не са
налице другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал,
делкредере, извън поръчителството. В чл.8.1 от ОУ към договора е посочено, че
6
задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички
задължения във връзка с договора за кредит т.е. задължение на ответницата е било
връщане на заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната
солидарност на ответника не произтича от солидарна съзадълженост, а от
поръчителство. При солидарната задълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки
съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от
задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя
зависи от съществуването на главното задължение и е функция на главното
задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното
задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг и от солидарната задълженост.
Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи
на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и
солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от ОУ, макар и озаглавен „Права на КЛ/СД”, са
уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от
договора. Т.е. едно от основните права по основното правоотношение (договора за
потребителски кредит) е предоставено единствено на кредитополучателя (КЛ).
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в
писмения договор и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените
уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума
на кредитополучателя, очакването той да погаси дълга, разпоредбата на чл.10.2 от ОУ,
изр.последно /кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, от където следва, че при изпълнение от страна на
Е.П. не е налице отговорност на ответника/, съдът намира, че намерението на страните
по договора и преследваната от тях цел е Д.П. да обезпечи дълга на ответницата.
Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като
поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от
ЗЗД.
Както беше посочено по-горе, съществуването на дълга на кредитополучателя е
първата предпоставка за съществуване на задължение на солидарен длъжник. С
отпадането на това задължение, отпада и задължението на солидарния длъжник,
какъвто именно е и настоящият случай.
Освен това, следва да се отговори на въпроса изтекъл ли е срокът по чл. 147 ал. 1
от ЗЗД, съгласно който поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Няма спор, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 15.12.2020 г., с
изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.
7
Срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл на 15.06.2021 г., с което отговорността на
поръчителя е отпаднала, докато заявлението по чл.410 ГПК е подедено на 28.07.2021 г.
По изложените съображения предявените искове /установителен и осъдитилен/ и
спрямо втория ответник като неоснователни подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответниците
следва да се присъдят направените деловодни разноски в общ размер 550 лв., от които
50 лв. държавна такса по насрещния иск и 500 лв. адв.възнаграждение. Последното е
определено под минималните размери, предвидени в чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., поради което неоснователно се явява възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България“ 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева
Станева, срещу ДР. ГР. П., с ЕГН **********, установителни искове за дължимост на
сумите: 2709.35 лв. главница, 690.86 лв. договорно възнаграждение, 632.48 лв. лихва за
забава и 272.12 лв. законна лихва, представляващи неизплатено задължение по договор
за потребителски кредит № **********, предмет на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 4642/2021 г. по описа на РС-Русе, както и осъдителният иск за
заплащане на сумата 992.54 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по същия договор за потребителски кредит, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, да заплати на ЕЛ. В. П.,
с ЕГН **********, сумата 529 лв. по банковата й сметка в ДСК, IBAN:
BG61STSA93000025077857, получена на основание нищожен договор за
потребителски кредит № **********/17.08.2018 г., ведно със законната лихва от
21.12.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, да заплати на ЕЛ. В. П.,
с ЕГН ********** и ДР. ГР. П., с ЕГН **********, 550 лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9