№ 781
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000503195 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 15.05.23г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 3195/22г. и констатира следното:
С решение на СОС от 06.07.22г. по г.д. № 708/21г. е уважен /частично: до
размера на сумата 1 800 лева, със законната лихва върху тази главница за периода от
21.12.20г. до 11.06.21г./ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на Д. Я. против СРС и СГС.
Решението на СОС се обжалва от всички страни както следва:
От Д. Я. – в отхвърлителната част: за сумата над 1 800 лева до 25 034, 62 лева
/ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 23 234, 62
лева/ и в частта, касаеща присъдената от СОС законна лихва.
От СРС и от СГС – изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СОС и САС/.
Събраните в процеса /пред СОС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в
съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266
от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
Ищецът е сезирал /през 15г./ СРС с трудов спор /по смисъла на глава 18-та от КТ/;
съдът е образувал г.д № 24335/15г.; по това дело е даден ход по същество на 17.11.17г. и е
постановено съдебно решение на 12.06.18г.; съдебният акт е обжалван пред СГС; въззивната
инстанция е насрочила /с определение от 13.02.19г., постановено по г.д. № 15740 от 18г./
делото за 14.10.19г.; в това съдебно заседание е даден ход на делото по същество и на
26.02.20г. съдът е постановил второинстанционно решение; последното не е било допуснато
до касационен контрол /влязло е в сила/.
Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди /психически
притеснения, стрес, дискомфорт и т.н./ вследствие на забавеното правосъдие по посочените
1
две дела /на СРС и на СГС/. С оглед това: Д. Я. претендира да бъде ангажирана /при
условията на чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 53 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответниците.
Жалбите са неоснователни /решението на СОС е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
Искът е процесуално допустим – процедурата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ се явява
изчерпана към момента /липсват доказателства да е постигнато споразумение по реда на
глава 3а от ЗСВ и Д. Я. да е бил обезщетен парично/.
Досежно основанието на иска:
Първоинстанционният съдия е обсъдил конкретно и подробно /в контекста на
постановката по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/ движението на двете съдебни производства - на
СРС и на СГС /извършените в двете дела процесуални действия - по сезиране на страните и
служебно от съда/. След това обсъждане първоинстанционният съдия е констатирал, че:
Заявеният пред съда правен /трудов/ спор не е попадал в обсега на глава 25-та от
ГПК /“бързо производство“/; спорът се е отличавал с фактическа /съответно и правна/
сложност; съдебните заседания /пред първоинстанционния съд/ са били отлагани
неколкократно /в това число и по искане на самия ищец/ заради необходимостта да бъдат
събирани допълнителни доказателства /както и заради неизготвяне на назначени експертизи
или заради неявяване на вещи лица/; тези отлагания са били сравнително ритмични
/заседанията са били отсрочвани от съда при съобразяване на: общата натовареност на СРС
и на СГС – съдилищата с най-висока служебна ангажираност в страна, конкретната
натовареност на съдебните състави от двете инстанции, периодите на съдебна ваканция и на
инвентаризация на съда, необходимостта да бъде осигурен достатъчен времеви период за
събиране на доказателствения материал/.
В контекста на тази констатация – първоинстанционният съдия е обосновал
изводи както следва:
От една страна, че:
Единственото „противоправно“ /неоправдано, необосновано, „неразумно“ по
смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ/ забавяне на съдебните производства се изразява в:
постановяване на двете съдебни решения /първоинстанционно и въззивно/ извън 1-месечния
законен срок /и 3-месечния срок, който ВСС определя като „разумен“ за изготвяне на
съдебен акт с диспозитив и мотиви/, както и насрочването на единственото въззивно
заседание /пред СГС/ за период – 11 месеца след образуването на делото в СГС.
От друга страна, че:
Посоченото забавяне обосновава ангажиране /в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ и
чл. 53 от ЗЗД/ на имуществената отговорност и на двамата ответници /при условията на
солидарност/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /в хипотеза на чл. 272 от ГПК/ към
подробните и обоснованите доводи на СОС в горните насоки.
Безспорно /в тази насока е и съдебната практика - конкретно цитирана от СОС/ в
хипотеза като процесната /при забавено правосъдие/ наличието на претърпени
неимуществени вреди – следва да се презумира. Досежно същото /релевантно за спора
обстоятелство/ в процеса са събрани и гласни доказателства; същите установяват, че ищецът
действително е преживял /вследствие на забавянето на делото/ негативни емоции
/напрежение, нервност, притеснение и т.н./. В случая следва да се приеме обаче, че тези
неимуществени вреди се явяват следствие не само от процесното бавно правосъдие /по двете
съдебни производства – на СРС и на СГС/ доколкото по делото е установено, че през същия
период /15г. – 20г./ ищецът е водил и други дела /част от които са приключили с негативен
за Д. Я. резултат/. От друга страна /в същата връзка/: липсват доказателства /в процеса не се
установява/ описаните негативни емоции да са причинили съществено /и трайно/
психическо /психологическо/ разстройство на ищеца; липсват също категорични
/еднозначни/ доказателства - установените с представените по делото медицински
2
документи заболявания на Д. Я. да стоят в причинно-следствена връзка /пряка или косвена/
с претърпените психически травми.
Всички изложени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават извод, че:
претърпените от ищеца вреди - не надхвърлят обичайните такива /които са присъщи за
хипотезата „забавено правосъдие“/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /в хипотеза на чл. 272 от ГПК/ към
подробните и обоснованите доводи на СОС в горните насоки.
Изложените обстоятелства налагат извода, че – искът се явява доказан по
основание.
Косвен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на ищеца е
било предложено обезщетение в рамките на производство по глава 3а от ЗСВ, т.е. самата
Държава /представлявана от съответните посочени в закона органи/ е констатирала
/признала извън-съдебно/ наличие на предпоставката по чл. 2б от ЗОДОВ /неоправдано
забавено правосъдие/. Предложеният от Държавата размер на обезщетението обаче /от 2 900
лева/ не обвързва съда в рамките на производство като настоящото /в тези насоки е и
съдебната практика – конкретно цитирана от СОС/.
Досежно размера на иска:
Конкретният период и вид /както са посочени по-горе/ на забава в
правораздавателната дейност на двете съдебни инстанции /СРС и СГС/ и съдържанието на
събраните в процеса гласни доказателства /преценено в контекста на принципната
постановка, че в хипотеза на „забавено правосъдие“ наличието на неимуществени вреди
следва да се и презумира/ обосновава определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/
в размер на 1 800 лева /колкото са присъдени от СОС/. Настоящият съдебен състав
препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към конкретните и подробни съображения на
СОС /обосновани с постановки и от съдебната практика – конкретно цитирана от съда/
досежно размера на процесното обезщетение. Последното е определено от СОС при
отчитане и на обстоятелството, че процесният правен спор /макар да не е попадал в обхвата
на бързото производство/ е бил „трудов“ /а такъв вид производства по дефиниция се ползват
със завишена законова и съдебна защита/. Съдът е съобразил и обстоятелството /което също
попада в обхвата на проверката по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, че влязлото в сила съдебно
решение /постановено в рамките на процесното съдебно производство/ не е изцяло в полза
на ищеца.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /досежно
присъдената главница/.
Досежно процесната законна лихва:
Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди се следва /съгласно
съдебната практика – цитирана от СОС/ законна лихва за периода: от 21.12.20г. /когато е
влязло в сила решението по процесното трудово дело/ до 11.06.21г. /когато на ищеца е било
предложено извън-съдебно обезщетение от Държавата, но същият е отказал да го получи/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /досежно
присъдената законна лихва/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция /отхвърляне на всички
жалби/ в полза на никоя от страните не се следват съдебни разноски.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 06.07.22г. по г.д. № 708/21г.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4