РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 1459/8.6.2023г.

 

гр. Пловдив, 08 юни 2023 год.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 490 по описа на съда за 2023 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника – директор на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът да измени диспозитива на постановеното решение № 837/05.05.2023г. по адм.д. № 490/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, като счита, че на жалбоподателя да не бъдат присъдени разноски с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Посочва, че за представените допълнителни писмени доказателства, довели до отмяна на решение № 3751/23.03.2021 г. на ВАС, постановено по ахд № 9946/2020 г., е поискано приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Твърди, че независимо, че в конкретния случай ново представените доказателства не са послужили като самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, то именно поради тяхното представяне в съдебното производство и след произнасяне на касационната инстанция с влязло в сила решение е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

На следващо място иска от съда да вземе предвид, че от мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че с РА правилно са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., предвид на което и предвид отмяната на РА единствено на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не следва да се присъждат каквито и да е разноски, при съобразяване и с многократно подадените молби за отмяна на влязло в сила решение на ВАС, с посочени различни основания в същите, от които е видно, че не се касае за действително наличие на основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а целенасочено, безпричинно и многократно водене на съдебни дела с цел неплащане на публични задължения и изтичане на абсолютната давност на установените публични задължения.

В този смисъл моли съда да измени диспозитива на решение 837/05.05.2023г., като присъди в полза на дирекция ОДОП Пловдив възнаграждение в общ размер за цялото производство в размер на 10 245 лв. и направените разноски за ДТ в размер на 352,96 лв.

Дадена е възможност на ответната страна за становище по искането, като с възражение от 01.06.2023 г. от жалбоподателя чрез адв. Т. се възразява по направеното искане. Счита, че произнасянето относно погасителната давност е задължение на съда съгласно чл.160, ал.4 ДОПК. Посочва, че в хода на съдебното производство са представени нови доказателства, които не са били известни на страните, но които създават неяснота е необоснованост на ревизионния акт. Излага подробни съображения. Моли да се остави без уважение направеното искане за изменение.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщение за решението е получено от ответника на 09.05.2023 г., а молбата е подадена на 15.05.2023 г.

Ето защо съдът намира молбата за допустима, а по същество за неоснователна.

Съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според нормата на ал.3 от сочената разпоредба в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

Съгласно нормата на чл. 160, ал. 4, изр. 2 от ДОПК когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Съдът, като се е позовал на изтеклия 10-годишен давностен срок в хода на съдебното производство, поради което не дължи предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. 2 от ДОПК произнасяне. Съдът е коментирал представените доказателства, послужили и като основание за отмяна, по повод задължението да се произнесе в случая по същество и за  ревизирани години – 2012 г. и 2013 г., както и на основание дадените указания в съдебното решение по адм.д.№ 6452/ 2022 г. по описа на ВАС за преценка на тези доказателства.

С решението си първоинстанционният съд се е позовал на различно правно основание като основание за отмяна на процесния РА на нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, уреждаща института на абсолютния 10-годишен давностен срок за процесната 2011 г. При констатирана изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство за ревизираната 2011 г. е недопустимо да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ погасени по давност задължения. Поради това и представените доказателства в особеното производство по отмяна на влязло в сила решение нямат отношение към ревизираната 2011 г., защото те не са станали причина и не са послужили като основание пряко за отмяна на ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен.

Останалите съображения в искането относно многократно подадените молби за отмяна на влязло в сила решение съдът не следва да коментира.

 

 

 

 

 

Предвид изложеното, искането ще следва да се остави без уважение.

Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по молба на процесуалния представител на ответника – директор на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдът да измени диспозитива на постановеното решение № 837/05.05.2023г. по адм.д. № 490/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: